С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 27 май 2016, 15:02, 11342 прочитания

Отнесена от петролния вихър

Комбинацията от нефтена зависимост и популистки политики се оказва фатална за Венецуела

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:
- Тежката икономическа криза във Венецуела се превръща и в хуманитарна. Причината е не само поевтиняването на петрола, а лошото управление на икономиката.
- След като Чавес не използва приходите от петрола за диверсифициране на икономиката, а ги раздава за произволни социални помощи, резултатът е огромен бюджетен дефицит и обедняване.
- Въведеният контрол върху цените и валутните курсове още повече подхранва инфлацията и недостига на стоки от основна необходимост.
- Възможната намеса на армията и нарастващата вероятност от сериозен граждански конфликт правят изгледите пред страната мрачни.
Раздялата с чавизма ще бъде болезнена за Венецуела. Но отлагането й само прави нещата още по-лоши.

Когато италианският мореплавател Америго Веспучи стъпва за пръв път на венецуелския бряг през 1499 г., издигнатите върху подпори къщи в региона на езерото Маракаибо му напомнят за Венеция и той кръщава региона Венециола - Малката Венеция. И докато би било прекалено да се спекулира, че с това име Веспучи орисва Венецуела на риск от потъване, то откриването на едни от най-големите световни залежи на нефт в страната в началото на XX век със сигурност предопределя съдбата й. Днес Малката Венеция неудържимо върви към дъното в морето от собствените си политически, икономически и хуманитарни проблеми.

През тази година инфлацията ще надвиши рекордните 700%, брутният вътрешен продукт ще се свие с 8% и малцина вече смятат, че президентът Николас Мадуро ще довърши мандата си, който изтича през 2019 г. Близо 80% от населението са под прага на бедността, изправени пред недостиг на храна, лекарства, режим на тока. Чакането с часове на опашки за основни продукти е всекидневие. Столицата Каракас е градът, в който се извършват най-много убийства в света. Работната седмица в обществените учреждения беше съкратена до 2 дни, а наскоро Мадуро издаде поредния си декрет за извънредно положение.


Президентът на Венецуела обвинява за случващото се чуждите компании, САЩ и световната конспирация. Но основната причина за проблемите на страната е нездравата й зависимост от петрола (който съставлява 94% от приходите от износа), комбинирана с лошо управление и неустойчиви популистки политики. Резултатът е плачевен - Венецуела е на прага на сериозен граждански конфликт и глад. Буквално.

Проклятието на петрола

Природните ресурси на една страна сами по себе си не могат да я направят нито богата, нито бедна, а действат като вид "усилвател". Те биха могли да подпомогнат икономиката на държави с вече добри икономически практики. И обратното - да удавят страна, чиито институции не работят добре. Венецуела е крещящ пример за втория случай.



Нестабилността на цените на суровините на световните пазари обаче няма как да е извинение и цялата ситуация можеше да бъде по-различна, ако страната се беше опитала да намали зависимостта си от петрола. Парадоксът е, че вече покойният Уго Чавес в предизборната си кампания за президентския пост през 1999 г. заяви, че диверсификацията на икономиката ще му бъде приоритет, но така и не използва за целта вече съществуващия механизъм, който би могъл да предотврати пряката зависимост от ценовите движения на нефтения пазар.

Става въпрос за т.нар. Инвестиционен фонд за макроикономическа стабилност, създаден от президента Рафаел Калдера в края на 1998 г. със следната идея - ако цената на петрола надвиши средната за предходните пет години, разликата между двете се спестява във фонда. Ако пък петролът поевтинее, тогава спестяванията се ползват за компенсация. Фондът стартира с 215 млн. долара капитал, а през 2001 г. приходите в него достигат близо 6.3 млрд. долара.

Венецуелският журналист Франсиско Торо изчислява в текст за в. Financial Times, че за периода между 1999 и 2014 г. Венецуела би трябвало да е внесла 146 млрд. долара в инвестиционния си фонд. Ако това се беше случило, тя щеше да може да изплати целия си публичен дълг (който към края на 2014 г. е 108 млрд. долара) и все още да има допълнителни средства за времената на евтин петрол. Само че след 2002 г. приходите в Инвестиционния фонд за макроикономическа стабилност намаляват, като от 2011 г. насам остават на ниво 3 млн. долара.

Това не се дължи на някакъв по-значителен спад на петролните цени през периода. С няколко декрета между 2001 и 2003 г. Чавес получи правото да нарежда на държавната петролна компания PDVSA, от която основно идват средствата във фонда, да изтегля събраните ресурси без преизчисляване на приходите от износа. През 2002 г. Чавес пое и пряк контрол над PDVSA, с което на практика петролната индустрия на страната премина в негови ръце. Той започна да продава нефт с големи отстъпки на 18 страни от региона, включително Доминиканската република, Хаити, Никарагуа и Куба, в замяна на внос на земеделски продукти, чието производство във Венецуела намалява от 90-те години на ХХ век. Това е пряк резултат от неуспеха на страната да диверсифицира икономиката си - промишлеността, селското стопанство и всички останали индустрии освен петролната ерозират. Принос за намаляващото производство има и политиката на Чавес за изземване на частни компании, ако реши, че са му неудобни.

Вместо да внася приходите от петрола във Фонда за макроикономическа стабилност, Чавес създаде Фонд за национално развитие, чрез който се извършват паралелни публични плащания - за проекти, които са били лично одобрени от президента, но не и от Конгреса. Така между 2005 г. и 2011 г. почти 82 млн. щатски долара са били взети от централната банка на Венецуела и PDVSA, вместо да идат в инвестиционния фонд, с мотива, че ще бъдат похарчени за образование, здравеопазване, намаляване на публичния дълг и други социални проекти. Проследяването на тези разходи обаче е трудно, тъй като администрацията на Чавес пуска само спорадични отчети. Така президентът не само изпразва Фонда за макроикономическа стабилност, но и прави социалните услуги зависими от цените на петрола, а не от данъци, които няма как да бъдат пряко засегнати от ценови шокове.

Всъщност социалните помощи и проекти на Чавес така и не биват регламентирани с правила от определени институции, а вместо това остават произволни и заложници на неговата политическа воля. "Социалните помощи подобриха стандарта на живот на бедните, но финансирането им беше почти изцяло зависимо от високата цена на петрола. Освен това социалната политика се използваше все повече като инструмент за политически контрол", коментира пред "Капитал" Пабло Асторга, старши икономист в консултантския център Oxford Economics. Още по-лошото е, че когато зависимостта от петрола се комбинира с популистки, но неустойчиви в дългосрочен план политики, резултатът в крайна сметка е точно обратният - в момента 80% от населението живеят под прага на бедност.

Потъването на една страна

Сигурно не би било толкова трудно част от петролните приходи да се похарчат наистина за социални програми, без това да навреди на икономиката. Само че харченето на Чавес се оказва прекалено щедро, вероятно окуражено от доста високите цени на петрола между 2004 и 2008 г. Икономиката също расте със завидни темпове в тези години, изцяло благодарение на скъпия нефт, но още по-главоломно започва да се увеличава и бюджетният дефицит от 2006 г. насам.

"Венецуела вече имаше огромен фискален дефицит през 2012 г. (15% от БВП), доста преди резкия спад на петролните цени във втората половина на 2014 г. Правителството печаташе все повече пари, за да плати сметките си, което доведе до стремителен ръст на инфлацията", отбелязва пред "Капитал" Хуан Карлос Идалго, политически анализатор от Cato Institute във Вашингтон. И тъй като Венецуела не изнася кой знае какво извън петрола, тя се оказа без достатъчно средства, с които да внася стоки от първа необходимост като храни и лекарства. Правителството беше принудено и да заеме 45 млрд. долара от Китай.

Високата инфлация не е нещо ново за Венецуела. Чавес смяташе, че ще може да я овладее, като разпореди на бизнеса на какви цени да продава стоките си. През 2003 г. той въведе ограничения върху цените на захарта, млякото, ориза, брашното, олиото и други с мотива, че така ще са достъпни за бедните. Бизнесът обаче намали производството си, защото беше на загуба, като така зависимостта на Венецуела от вноса нарасна. Следващата стъпка на Чавес беше да даде възможност на вносителите да закупуват долари на по-ниски курсове от нормалния, за да продължат да внасят и продават нужните стоки на вече определените цени, като така се стигна до сложната система от три валутни курса. Ефектът беше, че субсидираните вносители можеха да спечелят повече от продажбата на доларите си на черния пазар вместо от търговия.

Ограниченията за броя долари, които може да се купят легално, повиши търсенето им на черния пазар, което от своя страна доведе до инфлационна спирала без изход. Оттук нататък недостигът на субсидирани стоки все повече се увеличаваше, а хората купуваха наведнъж възможно най-много стоки.

През 2014 г. Мадуро реши да ограничи тази практика с въвеждането на пръстови отпечатъци за пазаруващите и затвори частично границата с Колумбия, за да не се изнасят към нея субсидирани стоки. Когато обаче някое правителство прибегне до такива мерки, това означава, че вече е стигнало дъното. През пролетта Мадуро вдигна и цената на бензина и "опрости" системата за валутен обмен от три до два валутни курса. Само че мерките не дадоха видими резултати.

Нерадостно бъдеще

"Първопричината на проблемите е икономическият модел, базиран на контрол върху производството, цените, валутния курс. Това беше придружено от произволни изземвания на собственост и липса на законова сигурност, което е голяма спирачка пред частните инвестиции", обобщава Пабло Асторга. На практика икономическата политика на Чавес и неговия наследник Мадуро повтаря грешките на стратегията за "заместваща вноса индустриализация", популярна в Латинска Америка през 70-те години на ХХ век, когато отново вносът се оказва прекалено зависим от цените на петролa, правителственият контрол стимулира корупцията, а страните разчитат на печатане на пари, за да финансират разходите си. Така се стигна до парадокса една от най-богатите на петролни резерви държава в света (заедно със Саудитска Арабия) да страда от бедност и глад.

След масовите протести през последните седмици Мадуро заплаши да обяви "ситуация на вътрешен хаос", с което ще може да въведе военно управление. Не е ясно обаче каква позиция ще заеме армията - докато висшите ѝ служители се ползват от различни привилегии, редовите войници също страдат от недостига на храна и лекарства, което означава, че лоялността ѝ към управляващия режим не е толкова сигурна. Пабло Асторга смята, че военните може да се отърват от Мадуро, но само за да избегнат по-големи промени и да засилят репресията. Това ще означава продължителна и дълбока рецесия и хиперинфлация.

Според Астрога най-добрата опция би била да се проведе референдум за отстраняването на Мадуро от власт до края на годината, но "това става все по-трудно заради препятствията, които създава контролираният от правителството Национален изборен съвет". Всъщност опозицията вече призна, че няма да успее да организира референдума през 2016 г., а ако той се състои след 10 януари 2017 г., дори Мадуро да бъде отстранен, ще бъде заместен от вицепрезидента си Аристобуло Истуриз за оставащите до следващите избори две години. Така режимът ще се запази, макар и с друго лице начело.

На фона на икономическата имплозия и хуманитарната криза, която вече се разгръща във Венецуела, сбогуването с Мадуро е въпрос на време. Но въпросът е, ако той бъде наследен от вицепрезидента, колко още надолу ще потъне Венецуела. Режимът губи и външни съюзници след смяната на властта в Аржентина и Бразилия. Стигна се дотам генералният секретар на Организацията на американските държави Луис Алмагро да напише отворено писмо до Мадуро, в което му казва, че отказът от референдум през 2016 г., при положение че две трети от венецуелците искат той да слезе от власт, го превръща "в просто поредния дребен диктатор".

"Няма как да има икономическо решение, докато не се стигне до политическо. Най-лошото предстои, защото сегашните управляващи няма да се откажат от властта доброволно. Въпрос на време е да се стигне до сериозна конфронтация по улиците", прогнозира Хуан Идалго. А в случаите, когато се стига до въоръжен конфликт, накрая винаги печелят тези, които имат най-много оръжие.

Другата перспектива
също няма да е лека - вдигане на контрола върху цените и валутния обмен, приватизация на компании, връщането на отнетата частна собственост, орязване на държавните разходи - накратко казано, шокова терапия, добавя Идалго. Раздялата с чавизма ще бъде болезнена за Венецуела. Но отлагането й само прави нещата още по-лоши.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Унгария е приела глоба от Европейската комисия пред разследване за еврофондовете Унгария е приела глоба от Европейската комисия пред разследване за еврофондовете

Корекцията от 1.5 млрд. евро е заради нарушения при обществени поръчки и покрива само 10% от вече сключени договори.

13 ное 2019, 851 прочитания

Испанските социалисти и радикалната левица се договориха за управляваща коалиция 1 Испанските социалисти и радикалната левица се договориха за управляваща коалиция

За да им излязат сметките, те трябва да убедят другите партии да гласуват за тях или да се въздържат

13 ное 2019, 722 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
На 31 000 гласа от кошмара

Крайнодесните изгубиха в Австрия, но показаха, че вече не са маргинална сила в Европа

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10