С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 3 юни 2016, 17:56, 13278 прочитания

Как се нажежаваше стоманата

Китай настоява да получи статут на пазарна икономика. САЩ казват "не", ЕС се колебае, а резултатът може да е търговска война

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:
- В края на 2016 г. ЕС трябва да реши дали да даде на Китай статут на пазарна икономика, като залогът, от една страна, е бъдещето на стоманената, керамичната, автомобилната индустрия в ЕС, а от друга страна – отношенията с Китай, един от най-важните търговски партньори.
- Европейският парламент и европейската стоманена индустрия са твърдо против и смятат, че ЕС може да продължи досегашната си практика на антидъмпингови разследвания, базирана на изчисления на цените на дадена стока в трети страни.
- Ако ЕС все пак отстъпи и признае статута на Китай, в Европа ще пострадат секторите, в които Китай има свръхпроизводство – стоманената, алуминиевата, химическата индустрия и машиностроенето.
- Ценовата война обаче вече е факт, а в днешната ситуация на потиснато търсене, ниски цени на суровините и слаб растеж в световен мащаб такъв тип конфликт само би влошил нещата още повече.
ЕС трябва да балансира между желанието си да поддържа добри отношения с Китай и това да запази производството и работните места във важни индустрии.

Ако случайно се съмнявате колко е важна стоманата за Европа, само си спомнете, че изграждането на днешния ЕС тръгва именно от създадената през 1952 г. Европейска общност за въглища и стомана. Идеята е да се създаде общ пазар за тези стоки, с което да се неутрализира конкуренцията за природни ресурси между европейските нации и да се гарантира мирът на континента.

В настоящето обаче един нов конфликт заплашва мира в стоманената, а и някои други европейски индустрии (химическата, керамичната, машиностроенето и др.). Това е ценовата война, която се разгаря периодично между ЕС и Китай. И докато засега ЕС все още може да защитава индустрията си, като предприема антидъмпинг разследвания на вносните китайски продукти, сравнявайки цените им с тези в трета държава, а не с тези на вътрешния пазар на Китай, това скоро може да не бъде възможно.


Причината е, че през декември 2016 г. изтичат някои клаузи от протокола за приемането на Китай в Световната търговска организация (СТО), което предполага, че страната би трябвало да получи статут на пазарна икономика. Само че нито САЩ, нито ЕС са склонни да й го дадат и имат основателни опасения. Предварителните проучвания на Европейската комисия (ЕК) показват, че китайският износ в сектори, където в момента действат антидъмпингови мерки, ще се увеличи с между 17 и 27%, както и че ще бъдат съкратени около 79% от 234 000 работни места в промишлените сектори, които се ползват от такава защита в момента в страни като Италия, Германия, Испания, Франция, Португалия и Полша.

И докато Вашингтон изглежда категоричен, Брюксел още се колебае. Знае се само, че в един момент – дали тази, дали след три или осем години, ЕС все пак най-вероятно ще стигне дотам. Рисковете при всички варианти са неизбежни, още повече че освен европейската икономика може да пострадат и взаимоотношенията между Китай и ЕС.

Участниците в спора



Ако начертаем една условна карта на участниците в казуса, в двата ѝ противоположни края ще се намират Китай (който доста заплашително си иска това, което смята, че му се полага) и САЩ (които категорично му го отказват), а ЕС е някъде неопределено по средата. Според източници на Politico американският посланик в ЕС Антъни Гарднър дори е заявил през 2015 г. на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че договаряното в момента Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) би било застрашено, ако ЕС даде на Китай статус на пазарна икономика.

Някъде до САЩ на картата ще попадне европейската стоманена индустрия, представлявана от организации като Eurofer и AEGIS Europе, които се опасяват буквално от абсолютен крах. Пред "Капитал" Аксел Егерт, генерален директор на Eurofer, асоциацията на производителите на стомана в ЕС, казва: "Свръхкапацитетът в китайската стоманена индустрия достига 400 млн. тона - два пъти повече от търсенето в ЕС, което означава, че даването на статут на пазарна икономика на Китай ще заплаши самото съществуване на индустрията в ЕС."

В този лагер се нарежда и Европейският парламент, който на 12 май прие резолюция, с която призовава ЕК да не дава статута на Китай, докато страната не отговори на всички пет критерия на ЕС за пазарна икономика. Дни преди това икономическите министри на Германия и на Франция пък публикуваха общо писмо до европейския комисар по търговията Сесилия Малмстрьом, в което настояват ЕС да се възползва от всички възможности, заложени в протокола за присъединяване на Китай към СТО, за да продължи да използва ефективни мерки срещу нечестните дъмпингови практики. Според писмото протоколът позволява прилагането на тези мерки и след декември 2016 г., а правилото за по-ниското мито трябва да се "модернизира балансирано". В момента това правило гласи, че властите трябва да налагат мита, които са по-ниски от нивата на дъмпинг, но да са достатъчно адекватни, за да премахнат вредата от него.

Тук обаче се намесва и още един играч на картата – Великобритания, която по принцип е по-благосклонно настроена към китайските претенции. В края на март британското правителство заяви, че принципът за по-ниското мито не бива да се игнорира, защото това ще доведе до проблеми за другите части от производствената верига, тоест цената на поставянето на по-високи мита ще се плати от вносителите и потребителите. Така британският премиер Дейвид Камерън блокира предложенията от други страни в ЕС за вдигане на митата до 66% на евтините стоманени продукти и си навлече гнева на стоманените компании на Острова. На срещата на Г-7 преди седмица в Япония Камерън заяви, че наложените вече мита от ЕС върху вноса на стоманени продукти са били "ефективни" в укротяването на китайския дъмпинг. Това означава, че Великобритания е по-скоро умерена в позициите си и не споделя крайното "против" даването на статута на пазарна икономика на Китай. В този лагер е и Унгария, където правителството заяви, че подкрепя признаването на статута на Китай, защото то ще спомогне за икономическото сътрудничество между Европа и Китай, което е "от специално значение за страната".

Не само въпрос на икономика

Всъщност клаузите в присъединителния протокол на Китай към СТО не са еднозначни. Китай смята, че с изтичането през декември на клаузата в протокола, която позволява използването на сегашната методология за непазарни икономики при антидъмпинговите разследвания срещу китайските компании, му се полага автоматично да получи желания статут. Това тълкуване обаче може да се оспори, твърди Европейският парламент. ЕС си има свои критерии за пазарна икономика, пет на брой, от които Китай не отговаря на четири. Това са условията за слабо държавно участие при разпределянето на икономическите ресурси, липса на бартерна търговия, недискриминативно законодателство за корпоративно управление, гарантиране на правата на собственост, както и отворен, независим от държавата финансов сектор. Идеята е, че ако всички условия са изпълнени, тогава може да се разчита, че цените и разходите на компаниите в дадената страна са достоверен показател при антидъмпинговите разследвания.

Около 80 страни в света, сред които Австралия, Нова Зеландия, Русия, Южна Африка, вече са признали Китай за пазарна икономика чрез специални меморандуми. Причината е, че повечето от тях преговарят или вече са сключили споразумения за свободна търговия с Китай и например Австралия е решила, че ползите от споразумението ще са по-големи, отколкото загубите от по-трудното доказване на дъмпинг. Защото всъщност залогът е този - ако Китай получи статута, антидъмпинговите разследвания срещу нейните износители ще трябва да изчисляват пазарната цена на стоката по стандартната методология на базата на вътрешните китайски цени, вместо да сравняват с тези в трети страни, тоест ще бъде по-трудно да се доказват нечестните практики.

Много експерти обаче смятат, че ЕС може да продължи да си прилага алтернативната методология и след 2016 г. "В някакъв момент ЕС и САЩ ще трябва да признаят статута на Китай, но това може да се отложи, докато съд на СТО излезе с решение по казуса, тоест вероятно след няколко години. Ако ЕС не използва специални мерки, с които да третира Китай като непазарна икономика в разследванията си за защита на търговията, Китай няма да има основания, с които да подаде оплакване срещу ЕС", казва пред "Капитал" Фредрик Ериксон, директор на European Centre for International Political Economy (ECIPE).

Въпреки това според проф. Маркус Таубе от Mercator School of Management към Университета в Дуисбург има "значителна, дори висока вероятност ЕС да признае Китай за пазарна икономика или ако не изцяло, ще му предложи някакво съществено изменение в процедурата за решаване на търговски спорове". Причината за такова решение ще е политическа. В крайна сметка европейските лидери трябва да успеят да балансират между заплахата от загуба на работни места и възможността за стопляне на отношенията с Пекин. Още един аргумент би бил, че едно такова признаване би могло да побутне Китай да стане наистина пазарна икономика. Освен това ЕС разчита на значителни инвестиции от Китай, след като азиатската държава стана първата страна извън Европа, която обяви, че ще допринесе финансово за инвестиционния план "Юнкер". Не на последно място, Китай заплаши с ответни мерки, ако не получи статута. Според Маркус Таубе заплашени от отмъщение биха били европейските индустрии с висока експозиция към китайския пазар, като например автомобилната. От друга страна обаче, "предвид слабата ситуация в китайската икономика и крехкото политическо равновесие в страната Китай трудно може да си позволи търговски войни, които ще ударят и нейната собствена икономическа динамика", добавя той пред "Капитал".

Рисковете за Европа

Въпросът е, че търговските войни вече са факт. По време на строителния бум и силния икономически растеж в страната Китай потребяваше шест пъти повече стомана от САЩ, които са вторият най-голям потребител, отбелязва в. Financial Times. Сега обаче китайската икономика се забавя, както и търсенето на стомана, с което цените на метала паднаха до десетгодишно дъно. Обвиненията срещу Китай са, че дава нечестни субсидии на сектора, с което производството му става по-евтино от тези на конкурентите по света и така подбива цената на метала на глобалните пазари. Износът на стомана на Китай скочи с 21% на годишна база през 2015 г., което също потисна цените и САЩ и ЕС наложиха мита. Към момента ЕС е наложил временни мита от 16% за китайска студено валцувана стомана, а Европейската комисия разследва китайските субсидии в сектора. През май САЩ повишиха с над 500% митата за студено валцуваната стомана и те вече стигнаха 256.4%. Китай също не бездейства и през април реши да наложи наказателни мита от 46% върху високотехнологичната стомана от ЕС, Япония и Южна Корея. Така признаването на Китай за пазарна икономика, с което налагането на такива мита ще бъде доста по-трудно, наистина изглежда плашещо за стоманената индустрия.

Освен за нея останалите големи рискове ще бъдат за други сектори, в които Китай има свръхпроизводство – например алуминий или такива, където се ползват части, които азиатската държава произвежда в огромни количества. Такива са велосипедната и автомобилната индустрия, посочва Маркус Таубе. Засегнати ще бъдат още машиностроенето, керамичната, хартиената и химическата индустрия. Анализ на вашингтонския Economic Policy Institute от септември 2015 г. твърди, че ЕС ще изгуби общо 3.5 млн. работни места в следващите от три до пет години (от които между 779 300 и 1 558 700 работни места в производството) и 2% от БВП, ако даде въпросния статут на Китай. В България работните места като дял от общата заетост в риск могат да бъдат между 1.3% и 2.7%, изчислява същото проучване. Според Аксел Егерт изобщо не трябва да се допуска стигането до такъв момент, защото "Китай подбива масово цените на пазара в ЕС и докато това не спре, не може да е законно да му се предостави икономическо предимство по политически причини. Сегашните правила за търговската политика в СТО и ЕС означават, че няма ефективни алтернативни методи за защита".

Според Фредрик Ериксон не е съвсем така. "ЕС ще може да води антидъмпингова политика както досега, просто ще трябва да работи малко повече, за да докаже, че китайските компании наистина подбиват цените на европейските продукти. Статутът се превърна във въпрос от политически символизъм, но не е нещо повече от това", смята той. Една възможна опция пред европейците ще е да използват модела за защита от дъмпинг на САЩ, който се основава на цените на производствените фактори, предлага Маркус Таубе. Така примерно цената на вносната стока може да се сравни с една "измислена стойност", равна на общите разходи за производство на даден продукт на компанията плюс някакво количество за печалба. Във всеки случай обаче "загубата на сегашния механизъм ще бъде трудно компенсирана", добави той.

Дебатът в ЕС по това какво да прави с Китай тепърва ще се изостря, като още един усложняващ фактор е възможността Великобритания да излезе от ЕС. Ако това се случи, напълно вероятно е ЕС да се въздържи засега от даването на статута на Китай. Вероятно повече яснота ще даде очакваният през юли месец доклад на ЕК за потенциалния ефект от такава стъпка. Публикуването му беше отложено, след като по-рано тази година Франция и други по-скептично настроени държави (Германия, Испания, Италия) успешно се пребориха за пренаписването му, защото оригиналната версия е била твърде благосклонна към Пекин, твърди Politico. На срещата на върха на Г-7 в Япония през миналата седмица председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че ЕС има интерес да развива връзките си с Китай, но на базата на отворени конкурентни пазари и на принципа на честната конкуренция. Той добави още, че "имаме общ проблем в Европа, що се отнася до китайския свръхкапацитет. Той влияе на всички ни, има 22 страни - членки на ЕС, които произвеждат стомана. И всички те имат право да си защитят индустрията". Въпросът е, че докато ЕС се старае да избягва търговски войни, Китай не се страхува от тях. А в днешната ситуация на потиснато търсене, ниски цени на суровините и слаб растеж в световен мащаб такъв тип конфликт само би влошил нещата още повече.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Железопътните амбиции на Европа 2 Железопътните амбиции на Европа

Пътуването с влак на континента става все по-популярно, но цената и качеството на услугата варират в различните страни

18 яну 2020, 1636 прочитания

Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена) 1 Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо (обновена)

Първите частни астронавти проведоха "суха тренировка" преди финалния авариен тест на капсулата Crew Dragon днес

18 яну 2020, 3192 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Румъния допусна разследвани за корупция до местните избори

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10