Софи Беси: В Близкия изток целият свят се бие за нещо, но с различна кауза

Пет години след Арабската пролет Близкият изток и Северна Африка са разкъсвани от хаос и конфликти. Единствено Тунис все още дава надежда. Какво се обърка и защо се получи така?

Ще започна с един анекдот. Два месеца след падането на режима на Бен Али през януари 2011 г. Международната федерация за човешките права организира в Тунис голям симпозиум. Бяха поканени множество представители от държави, преминали успешно през преход към демокрация, от такива, където той все още тече, и от страни, където се е провалил. По време на дебатите една руска активистка каза нещо много интересно: "Внимавайте! Когато СССР се разпадна, ние руснаците бяхме убедени, че демокрацията вече е факт завинаги в нашето общество. И няколко години по-късно представител на съветските тайни служби стана президент." Това изказване сепна мнозина. Ясно е, че когато има демократично въстание, никога не можем да знаем накъде отиваме.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това, което трябва да разберем за арабския свят, са две неща. Първо, всички държави, където преди пет години режимите бяха свалени след протести, имат различна история, различна политическа реалност и демократичното въставане не се случва по идентичен начин. Второ, тези държави не представляват еднакъв интерес на международно ниво. Което обяснява защо днес ситуацията е различна от държава на държава.

Но историята не свършва дотук. Естествено, в Сирия и Либия можем да говорим за кървав крах. В Египет също констатираме провал. В Йемен има конфликт чрез посредници. Но това е само един етап от една много по-дълга история, която започна през 2011 г. Засега можем да кажем, че единство Тунис не преживя война или военен преврат. Това в никакъв случай не означава, че ситуацията в страната е лесна. Нека кажем така - Тунис в момента е в труден етап на изграждане на демокрация. Може би шансът на Тунис е, че няма петрол и е малка държава, която не привлича особени геополитически интереси. Така световните и регионалните сили оставят Тунис в относително спокойствие. При другите страни от Арабската пролет ситуацията не е същата.

В Близкия изток са концентрирани множество стратегически интереси. Към това се добавя и битката между регионалните колоси Саудитска Арабия и Иран. Така в държави като Йемен, Сирия и Ирак целият свят се бие за нещо, но с различна кауза.



Казвате, че Тунис е в труден етап от преход, за който няма гаранция как ще приключи. Какво е нужно, за да се развие в добра посока?

В Тунис има както вътрешни проблеми, така и външни рискове. Най-голямата опасност, идваща отвън, е фактът, че страната има почти 400 км обща граница с Либия. А Либия е в тотален хаос и се превръща в една от базите на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Което обяснява защо ситуацията в Тунис e толкова крехка. Съществуват и множество вътрешни проблеми. Както знаете, тунизийската революция бе много кратка, от 17 декември 2010 г. до 14 януари 2011 г., когато Бен Али беше принуден да слезе от власт. В началото тази революция беше социален бунт заради високата безработица и нарастващото неравенство. По-късно към това социално въстание се прибавиха и политически искания за демокрация.

Арабската пролет доказа за пореден път, че след всяка промяна на политическото статукво има период на несигурност и липса на стабилност. Тунис днес е в такъв етап на силна нестабилност, особено икономическа. И това не позволява да се решат социалните проблеми. Не помага и фактът, че новата управленска класа в Тунис няма политическо мислене, гледа в краткосрочен план. Да не забравяме и съществуването на движението на политически ислям, което е доста силен. макар че политическата партия, която го представлява в Тунис, "Ан Нахда", все още се вписва в новосъздадената демокрация и се съобразява с нейните правила.

Всичко това показва, че демократичният преход в Тунис се случва бавно и трудно, в контекст, изпълнен с много опасности. И макар да има много спечелени неща от гледна точка на демокрацията, трябва да изчакаме да видим дали тя ще успее да се задържи за постоянно.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Какво показаха арабските революции за ролята на политическия ислям?"