С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 14 юни 2016, 15:43, 3939 прочитания

Да си ляв не означава да живееш в миналото

Съветникът по икономическа политика на британските лейбъристи Джеймс Мидуей говори за провала на политиките на остеритет и нуждата от модерни леви алтернативи за бъдещето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Хората се отнасят цинично както към идеята за големи корпорации, така и към тези за "голямо правителство". Национализацията невинаги е решение", казва британският икономист Джеймс Мидуей, който по покана на движение "Солидарна България" и германската фондация "Фридрих Еберт" беше в София, за да разкаже за лявата алтернатива на дясна политика във Великобритания. Посланието на Мидуей, който е съветник на финансовия министър в сянка и втори по ранг в лейбъристката партия Джон Макдонъл, е особено актуално за Българската социалистическа партия, която се лута в търсене на левия си образ. Не случайно на първия ред в залата на видно място бяха седнали представителите на "лявото" крило на БСП - Михаил Миков, Дора Янкова и Янаки Стоилов.

В момента лейбъристката партия преживява сериозна трансформация. Нейният лидер Дежръми Корбин извъртя кормилото на лявата партия на Великобритания от търсенето й на трети път между традиционното ляво и дясно по времето на Тони Блеър, обратно към корените на социализма. Настоящите лейбъристи са за по-голямо преразпределение на националното богатство и по-сериозна намеса на държавата в икономическото управление на страната. Това обаче не означава според тях по-голяма, а по-ефективна държава. В същото време в лично качество Корбин е заявявал, че би предпочел страната да не е в НАТО и многократно е казвал, че предпочита да гледа руския пропаганден тв-канал RT. Така че самите лейбъристи в някакъв странен начин се люшкат подобно на българските си партийни колеги.


"Плоският данък е катастрофална идея, несериозен и безпомощен икономически подход. Това е крайната фаза на неолиберализма, за който вече и МВФ призна, че се е изчерпал и е неработещ икономически модел", казва икономистът Джеймс Мидуей пред препълнената зала. Той е против ТПТИ, орязването на държавните инвестиции и приватизирането на здравеопазването. Всъщност МВФ не е говорил за плоския данък (виж карето), но по-важното е, че извадени извън контекст, думите Мидуей (и други леви икономисти и политици) лесно могат да бъдат развети като знаме от олевяващата БСП. Но и лесно могат да се използват за окарикатуряване на позициите на лейбъристите във Великобритания. Мидуей казва, че е и срещу гледането назад към миналото, "голямата държава", национализацията на индустрии и големите енергийни проекти.

Всъщност левицата във Великобритания атакува конкретните решение на опонентите повече с екселски таблици и изчисления, без да изпада в патетични слова как те "подлагат на геноцид" народа на Великобритания.

Има ли нещо гнило във Великобритания според лейбъристите



През 2010 г. Консерваторите и Либералните демократи съставят "кризисна" коалиция с посланието, че ако страната не свие публичните си разходи, ще последва "Гръцки сценарии" на дългова спирала, безработица и бунтове по улиците. Последва най-сериозното свиване на държавата от следвоенния период насам, като най-сериозно засегнатите сектори са здравната система, местните правителства и публичната медия ВВС. Според Мидуей обаче голямата задлъжнялост на страната не е на държавата, а на частни фирми, и особено - на финансовия сектор в Лондонското сити. "Тогава мейнстрийм икономическа идея бе, че страни с голям финансов сектор са изложени на риск, затова трябва да спестяват", разказва икономиста и добавя риторично: "Защо държавата и данъкоплатците трябва да плащат за това, че частният сектор работи зле?"

Последното е доста интересен завой за социалистите, които в мнозинството си настояват за спасение на губещи индустрии, но искаха банките да бъдат оставени да фалират. Тяхното обяснение е, че не трябва данъкоплатците да плащат сметката за безотговорното поведение на финансовия сектор, с което вероятно биха се съгласили и много либертарианци. Какви биха били последиците от срутването на финансовия сектор обаче много малко от тях се наемат да прогнозират и да обяснят как биха се справили с него.

Сегашният отговор на лейбъристите за бъдещето на финансовата система прекъсването на "търсенето на рента" в непродуктивни сектори като недвижимите имоти и банкирането. "Великобритания похарчи 1,2 трилиона паунда за спасяването на банковия си сектор, а той си стои в Лондонското сити и се занимава главно със спекулации с недвижими имоти, вместо да си върши истинската работа: да дава кредити на малкия бизнес, особено в по-слабо развитите райони на страната", казва икономиста.

Това обаче не означава национализация. В своята програма лейбъристите залагат на различни форми на кооперативна собственост, на малки енергийни проекти и демократична децентрализация. Според него трябва да има национална инвестиционна банка, която да кредитира проекти от национално значение, но много по-важно е да се изградят кооперативни местни банки (но примерът не КООП-движението у нас, а ландесбанките в Германия), които да подпомагат малките бизнеси по региони.

И това не е единствения икономически проблем на страната. Според Мидуей много по-ключови трудности пред развитието на Великобритания са ниската продуктивност на труда (единствената страна в клуба на най-развитите икономики Г-8, където този индикатор стагнира) и търговския и баланс - страната внася много повече, отколкото изнася и в резултат трупа външни дългове. Третия, но не и по важност проблем, е огромното неравенство между регионите - богатството се трупа в лондонското Сити, а много малки общини са на нивото на развитие на София (което във Великобритания означава бедни).

Лейбъристкият отговор

Мидуей предлага пакет от няколко конкретни мерки, които да върнат Великобритания по пътя към просперитета и да доведат до по-справедливо разпределение на благата. "Кенсианството не е достатъчно", казва икономиста и добавя, че според него простото наливане на пари от държавата няма как да промени системните проблеми с продуктивността, липсата на иновации и негативния търговски баланс. Първо, лейбъристите предлагат "надеждна финансова политика", която да изчисти дефицита - нещо, което финансовия министър Озбърн не успя да направи за 6 години - без обаче да се спират държавните инвестиции.

"Свиването на разходите е политически избор – политиките не бяха приложени, защото правителството бе изразходвало твърде много средства и икономиката се е задъхала. Не и защото ЕЦБ или ЕС или МВФ го поискаха – а защото консерваторите решиха така", казва Мидуей. Според него кризата в държавните финанси през 2008 г. не е била заради увеличение в разходите, а заради намаление в събираемостта на данъците - проблем, който продължава да тормози Великобритания и днес.

Свиването на разходите във Великобритания се разглеждаше като неизбежен ход, с който да се уверят финансовите пазари, че Лондон е стабилен. За страна, която толкова много разчита на финансовата си индустрия всяко съмнение върху стабилността на държавната хазна може да има пагубен ефект. Но британският остеритет не само че няма нищо общо с гръцкия, но дори и има съмнения доколко е реален. Или е бил по-скоро политически жест за успокоение на пазарите. Реално консерваторите така и не изпълниха обещанието си за четири години (т.е. до 2014 г.) да изравнят бюджетните приходи и разходи. Както казва самият Мидуей остеритета, обещан от финансовия министър Джордж Озбърн нито е приложен изцяло, нито води до намаляване на публичния дефицит.

"Предлагаме идея за индустриална стратегия за 21 век. Неолибералният модел твърди, че държавата не може и не трябва да се намесва, за да насочва развитието на икономиката. Това не е вярно", твърди Мидуей и подчертава ролята на държавата като инвеститор в ключова инфраструктура, образование, иновации, наука и здравеопазване.

Изобщо, по думите на икономиста, лейбъристите бягат далеч от всякакво свързване с миналото и предпочитат да предложат алтернатива на бъдещето. "Не можем да се върнем обратно към въображаемия образ на миналото, където всичко е било по-добре. Глобалния дългов балон носеше на вълната си Третия път на Тони Блеър. Този период свърши", казва Мидуей.

Освен това посланията им трябва да достигат до обикновения човек. "Изключително е важно как да преведем това, което аз правя като графики, на прост език и лесно смилаеми послания. Трябва да казваме: "вашите заплати са ниски, понеже няма достатъчно продуктивни инвестиции, вашите наеми са високи, защото има твърде много спекулации". Надйджъл Фараж си измисля виновници – ако наемът ви е висок, то виновни са българин или румънец. Трябва да накараме хората да търсят вината в супер-богатите, в тези, които избягват плащането на данъци", казва Мидуей.

Неслучайно след края на срещата нито едно познато политическо лице от БСП не задава въпроси, а неусетно напуска залата. Английското крайно ляво, даже и да гледа RT, е някак си трудно смилаемо за местния си аналог.
Войната срещу неолиберализма и Лейбъристката партия

Напоследък аргументите срещу неолиберализма станаха отново модерни, особено след като журнала на Международния валутен фонд (МВФ) "Финанси и развитие" публикува в юнския си брой материалът "Неолиберализмът: преекспониран?". Научната статия критикува два от основополагащите елементи на неолибералния микс - свободния трансфер на капитали през границите, както и политиката за фискална консолидация и ограничаване на публичните разходи, позната още като "остеритет". Разбира се, това не е нещо ново - още в навечерието на ипотечната криза в САЩ, която беляза старта на глобална рецесия, нобеловия лауреат от Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц предупреждава за опасностите от прекалената държавна дерегулация. Проблемът на критиците на неолиберализма обаче е, че те рядко предлагат нещо ново, а просто рециклират идеи от доброто старо минало (справка: БСП, които предлагат връщане към миналото и национализация на ключови индустрии).
Там, където държавата се оттегля най-осезаемо обаче започват да се чуват нови гласове на алтернатива. Един такъв е британския политик и лидер на лявата Лейбъристка партия Джеръми Корбин. Той бе избран въпреки всички очаквания след провала на последните избори от страна на предшественика му Дейвид Милбанд и е въплъщение на образа на автентичния левичар. Торите и десните медии го обрисуват едва ли не като чуждестранен агент и заплаха за националната сигурност, а лейбъристките среди и вестници - като обикновен човек, който разбира проблемите и страховете на съгражданите си. Някой неща обаче са сигурни - Корбин върна доверието в партията, увеличи почти двойно членството ѝ до близо 380 хил. души и дори задмина по популярност премиера Дейвид Камерън. Дали това ще е достатъчно да победи Торите на избори и, още по-важно - да изпълни заявките си за промяна, дадени пред избирателите си - е въпрос, който ще се решава в следващите години до 2019, когато трябва да бъдат изборите в страната. Ако пък Brexit успее и това хвърли Великобритания в парламентарна криза, на леибъристите може да им се наложи доста бързо да стегнат позициите си.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какъв ще е ефектът от атаките в Саудитска Арабия върху световната икономика Какъв ще е ефектът от атаките в Саудитска Арабия върху световната икономика

Устойчивият ръст в цените на петрола може да повлияе върху някои икономики

17 сеп 2019, 646 прочитания

Изборите в Израел: Биби срещу Бени и кой ще се договори с малките Изборите в Израел: Биби срещу Бени и кой ще се договори с малките

Основната интрига е дали Авигдор Либерман и Нетаняху ще намерят път един към друг в очертаващите се сложни преговори за съставяне на правителство

17 сеп 2019, 700 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Първите 100 дни след евентуален Brexit вещаят хаос и овладяване на щетите

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че това може да е краят за политическата цивилизация на Запада

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг