Същевременно възстановяването на икономиката е разочароващо, картината е неравна в различните страни от ЕС, младежката безработица е болезнено висока, особено на юг. Това също допринася за загубата на привлекателност на ЕС и усещането, че моделът може би не работи, както се очакваше. Има и още нещо, което се усилва от всички тези кризи - нарастващият тренд към вътрешно диференциране в политическо отношение. Все повече виждаме политически лидери, които се дистанцират от решения на ЕС или изграждат миникоалиции в рамките на ЕС.

Това не е непременно знак за дезинтеграция, както някои се опасяват, но има загуба на общ интерес и общ подход и това е тревожно. Отчасти се дължи на всички кризи, в които е затънал ЕС в момента, отчасти на факта, че е много по-трудно да се стигне до съгласие между 28 страни, отколкото беше между 15. Освен това всички са подвластни на политически цикли на национално ниво повече, отколкото в миналото. И постигането на консенсус в ЕС винаги е подчинено на избори в една или друга държава и винаги има някакви избори, надвиснали на хоризонта тук или там. Към това се прибавя и изместването на взимането на решения в ЕС от Европейската комисия (която по принцип представлява общия интерес) към междуправителствени структури като Европейския съвет. Тази комбинация - повече държави, по-голяма нехомогенност и повече взимане на решения на междуправителствено ниво - затруднява способността на ЕС да се справя с кризи.

Един възможен изход от тази ситуация, който не е непременно лош, е, че в един съюз от 28+ държави може да има повече вътрешна диференциация по отношение на нивото на интеграция. Страните, които вече споделят обща валута, и тези, които искат да съхранят Шенген, може да решат да се интегрират повече помежду си, за да изградят ядро, което да може да издържи тежестта на целия съюз. Докато други държави може да останат в периферията. Дори британците да гласуват на референдума на 23 юни да останат в ЕС, е почти неизбежно, че Лондон ще бъде още повече встрани, било по отношение на еврозоната или по други политики.

Тази идея за съюз с различни степени на интеграция може би е бъдещето на ЕС, особено ако искаме да запазим вратата отворена за нови членки. Ако искаме да приемем страните от Западните Балкани, не е много вероятно те да изпълнят изискванията да се присъединят към ядрото. Вероятно ще трябва да останат в периферията, но пак ще се радват на ползите от единния пазар, общия бюджет и други неща. Но нивото на интеграция в ЕС ще трябва да бъде малко по-ниско за тези, които не желаят или не могат да бъдат част от ядрото.

За страни като България оставането в периферията носи рискове. Как би могло тя да се адаптира по най-добрия начин към случващото се?

- Не мога да давам съвети на държави. Това, което мога да кажа, е, че дори моята страна, Италия, ако иска да остане в ядрото, ще трябва да взима решения за реформи. Дори за тези, които е по-вероятно да бъдат в сърцевината, пътят към повече интеграция няма да е гладък и лек. За всяка държава това ще бъде въпрос на претегляне за и против.

Мисля, че цялостният чадър на ЕС ще остане, както и този на НАТО, така че в момента залогът не е екзистенциален, а засяга повече готовността за вътрешни промени и приемане на външно вмешателство. По-интегрираното ядро неизбежно ще има повече общи политики, включително фискални, отбрана и др. Това изисква готовност за споделяне и отказ от пълен контрол върху определени решения. Ясно се вижда, че сегашната институционална архитектура е недостатъчна и иска много работа, за да може да работи за 28+ страни.

Това ли е най-положителният сценарий за ЕС - да се раздели на център и периферия?

- В един идеален свят ние всички бихме осъзнали, че имаме нужда да се интегрираме по-дълбоко и дори неохотните като Дания и Великобритания ще се присъединят. Но ако сме по-реалистични, в близко бъдеще е по-вероятно и дори до известна степен желателно онези, които искат да се интегрират повече, да го направят.

Тогава може да се случи както с Шенген - ако група държави докажат, че това, което правят заедно, работи, останалите ще искат да се присъединят и дори ще го включат в договорите на ЕС. Шенген първоначално беше създаден извън договорите. Идеята е ядрото да стане авангард и тогава останалите ще положат усилия да се присъединят, както държавите полагат усилия да влязат в ЕС. Реалистично погледнато това е положителен сценарий.

Ако имаме съюз с различни групи държави, които се движат с различна скорост и искат различни неща, то какво ще ги обединява, какъв ще е общият интерес и няма ли това да е първата стъпка към разпад?

- Идеята е, че ако решат да се интегрират по-дълбоко, това ще бъде точно на базата на общ интерес. И ще го правят, защото са убедени, че могат да решават нещата по-добре с повече интеграция, отколкото с по-малко.

Ако споделяш валута, в някой момент ще трябва да споделяш фискална политика. Вероятно Германия ще предпочете да го прави в по-малка група, отколкото в по-голяма, но може би това е единственият начин да се осигури функционирането на монетарния съюз. Това вероятно е елементът, който беше пропуснат в началото на процеса, при създаването на еврото. Същото важи за Шенген - ако искате да го запазите ефективен, трябва да интегрирате други политики.

За интеграцията може да има функционален аргумент - искате нещата да работят по-добре, може и да има и иделоогически аргумент - искате по-дълбок съюз. Белгия например е случай, при който работи идеологическият аргумент. Белгийците са толкова за европейска интеграция, че дори може да са готови да предадат контрола над Белгия на Германия. Преувеличавам, разбира се.

Но очаквам на някой етап импулс за повече интегриране например в областта на отбраната. Ако сте съседи и териториите ви са свързани, защо да не работите повече заедно и защо е нужно да има армия, флот и военновъздушни сили за всяка държава, като можете да си разпределите задачите, да споделяте ресурси и да имате икономии от това. И в идеалния случай, ако това проработи, може да се получи нещо, към което и останалите искат да се присъединят. Така започна европейската интеграция в самото начало - първо бяха шест държави, получи се и дори Великобритания пожела да влезе в клуба.

При такъв вариант колко лесно би било за една държава да премине от периферията в ядрото и да влиза в клубовете по политики?

- Това се случва вече в еврозоната и Шенген. Нормално е да има критерии, които покривате, за да влезете. Ще има селекция, като в някои клубове може да искате да се присъедините, в други - не. Отбраната например е нещо, което можете да решите да не правите и да останете отвън. Ако имате гаранции от НАТО, може да не влизате в отбранителния клуб на ЕС.

В ЕС вече виждаме, че на базата на определени критерии е възможно да се присъединиш към клуб, който е решил да се интегрира повече. Разликата, разбира се, е, че ако си вътре от самото начало, можеш да определяш тези критерии, ако не, трябва да ги изпълняваш.