Защо Brexit трябва да ни тревожи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо Brexit трябва да ни тревожи

Защо Brexit трябва да ни тревожи

Великобритания и ЕС ще бъдат по-слаби и по-бедни поотделно. За България разместването означава много рискове и малко възможности

Светломира Гюрова
39480 прочитания

Излизането на Великобритания от ЕС ще е безпрецедентен шок с трудно предвидими, но потенциално глобални щети. Дори и положителният вот на референдума на 23 юни няма да реши нито една от кризите, които задушават ЕС. Със или без Великобритания, ЕС не може да продължава в режим на кризисен мениджмънт и да отговаря на всичко с все по-кухото "повече Европа". За България важното е къде ще се озове при разместванията и да не допусне да остане извън сърцевината на ЕС .

Рискът е ЕС да влезе в цикъл на дезинтеграция, който ще направи Европа по-бедна и по-слаба, с много по-малко влияние на световната сцена, казва директорът на ECFR Марк Ленърд (протечете интервюто с него тук). Това ще постави София в много опасна ситуация, тъй като и слабото внимание, което й се отделяше сега в Брюксел, сериозно ще намалее. Ако Германия и Франция успеят да тласнат в обратната посока - към повече сближаване, България трябва да внимава да не остане "по подразбиране" в периферията и извън еврозоната, обща енергийна политика, миграционна политика. Ако това се случи, ще бъдат загубени важни стратегически ориентири и външния стимул за реформи. От друга страна, самият ЕС ще има по-малко интерес и възможности да действа като коректив на вътрешнополитически процеси, свързани със свободата на медиите, борбата с корупцията и реформата в съдебната система. Последствията за Великобритания и ЕС в случай на Brexit зависят от това какво ще се договорят двете страни. Но положителен сценарий няма. А какви ще бъдат последствията за българите на Острова можете да прочетете тук.

Въпросът тези дни е от кое европейско Англия ще си тръгне първо - дали от футболното първенство във Франция или от шампионата по обединение на Стария континент, известен като ЕС. Първото е нещо, което се е случвало често, и покрусата ще бъде ограничена до феновете на английския национален отбор. Второто е безпрецедентен шок с трудно предвидими, но потенциално глобални щети.

В българския ъгъл на Европа някак не изглежда някой да очаква драми. Миналата година министърът на външните работи Даниел Митов при срещата с британския си колега Филип Хамънд беше казал, че не може да си представи ЕС без Великобритания. Но ако слушаме разговора в София, впечатлението е, че това, което притеснява правителството при Brexit, е повече какво ще се случи с българското председателство на ЕС, понеже то е след британското.

Всичко това е, меко казано, недооценяване на бурята, която се задава. Само се замислете защо близо 50% от британците искат да напуснат ЕС. Те не харесват Брюксел да им се бърка във вътрешните дела, не са доволни, че всеки европеец необезпокоявано може да отиде на Острова да работи и да живее, не искат да плащат по 6 млрд. евро за европейския бюджет, за да ги ползва някой друг. Точно нещата, които българите харесват. Погледнато откъм София и Лондон, ние членуваме в два различни съюза.

Това разделение е като прокоба, надвиснала над ЕС. Защото, дори и холандците да не искат референдум за излизане, те мислят същото като британците. И тези нагласи изискват промяна, която ще се отпуши, дори Великобритания да не напусне ЕС. Ако всички пожелаят да търгуват собствени изключения от общите правила и няма смелост за повече интеграция, България ще бъде поставена в опасна ситуация. Рискът е при бъдещо разделение на съюза на "две скорости" ние да останем в периферията заедно с други бедни и нереформирани държави. По-малко Европа в България означава, че може силно да намалее натискът за реформи от Брюксел върху политиците в София.

Този така несигурен свят

Единственото сигурно е, че, независимо как гласуват британците на 23 юни, на 24-и страната им ще продължава да бъде член на ЕС, просто защото излизането не може да се случи веднага. Оттук нататък започват въпросителните, тъй като последствията от Brexit зависят от условията на развода, които ще успеят да договорят Лондон и Брюксел. Но най-малкото, което може да се каже, е, че ще има огромна несигурност по всички линии - политика, икономика, бъдещето на Великобритания и на ЕС. Фактът, че във вторник доходността на десетгодишните германски облигации за първи път слезе под нулата и стигна минус 0.008%, е само един от предвестниците за надвисналите трусове. Това на практика означава, че инвеститорите са толкова притеснени от задаващата се неяснота, че са готови да си плащат на Германия да съхранява парите им.

Дори британците да не гласуват за раздяла, въздишката на облекчение ще е кратка. Ужасяващото убийство в четвъртък на лейбъристката депутатка Джо Кокс, активен поддръжник на кампанията за оставане, може да наклони везните в посока избягване на резки движения. Но положителният вот на референдума няма да реши нито една от кризите в ЕС.

Със или без Великобритания ЕС не може да продължава в режим на кризисен мениджмънт и да отговаря на всичко с все по-кухото "повече Европа". Евроскептичните популисти във всички ъгли на континента ще получат силен тласък при Brexit, но няма да изчезнат, в случай че той се размине. Ако иска да оцелее, ЕС трябва да стане пак работещ и привлекателен за гражданите си.

Заедно, но не съвсем

Всички прогнози (с изключение на тези, размахвани от кампанията за напускане) вещаят гигантски правен и регулаторен хаос, финансови турбуленции, рецесия и масивни политически щети при Brexit. Най-голямата жертва ще бъде идеята, че европейската интеграция е необратима. Освен практическите последствия от загубата на една от най-големите страни в ЕС това ще отвори и психологическа травма. Един скорошен туит на Мартин Селмайр, шеф на кабинета на президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, описва и по-голямата картина: "Г-7 през 2017 г. с Доналд Тръмп, Марин льо Пен, Борис Джонсън и Бепе Грило? Сценарий на ужасите, който показва защо си струва да се борим с популизма."

Дори Великобритания да не се поддаде на илюзията, че сама ще е по-добре, тя ще бъде един различен член на ЕС, витаещ в това, което проф. Катрин Бърнард, преподавател по европейско право в Trinity Collegе, описва пред "Капитал" като "полуоткъснат" статут. Със споразумението, което премиерът Дейвид Камерън получи от Брюксел през февруари и което ще влезе в сила при положителен резултат от референдума, Лондон на практика се самоизолира от ключови общи политики и се освобождава от ангажимента за задълбочаващо се сближаване. "Това ще промени фундаментално отношенията между ЕС и Великобритания", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel.

В режим на полуразпад...

Освен че очерта границите на британското полуучастие, Камерън създаде прецедент. И не липсват опасения, че други страни може да се изкушат да последват британския пример в искането на специални сделки или свикването на референдуми за членството в ЕС. Сред заподозрените са Швеция, Дания и Холандия, а също и страните от Вишеградската четворка. Рискът от домино ефект обаче изглежда по-скоро преувеличен. Директорът на Centre for European Policy Studies в Брюксел Даниел Грос посочва две причини защо верижната реакция е малко вероятна. "Полша знае, че няма бъдеще извън ЕС и отново би рискувала да бъде разпъната между Европа и Русия", казва Грос пред "Капитал". Вторият аргумент е прагматичен - и Унгария, и Полша зависят от европейските пари, така че анти-ЕС реториката е по-скоро за домашно ползване. "Ако Великобритания излезе, ЕС ще се научи, че дори да прави отстъпки за някой, той все пак може да напусне. Затова ще спре да прави отстъпки. Ако пък някоя страна реши да пробва да предоговори условията си за членство, ЕС ще й откаже. Ако пита защо, Брюксел ще отговори, че са направили изключение за Великобритания, тъй като тя е системен играч, но - съжалявам - Унгария, ти не си."

Дали ще има центробежни движения зависи и от типа сделка, която постигне Великобритания. "Ако тя напусне и докаже, че може да бъде успешна и просперираща извън ЕС, това ще създаде потенциални стимули и други страни да се замислят за излизане," казва пред "Капитал" Виченцо Скарпета, анализатор в британския мозъчен тръст Open Europe. Затова се чуват гласове, че не е в интерес на ЕС да даде на Лондон твърде щедри условия при раздялата. Контрааргументът е, че отмъщението ще навреди и на двете страни и е по-добре за всички Великобритания да бъде оставена да си тръгне с мир.

Автор: Капитал

...или скок напред

"Все още има по-силен интерес ЕС да бъде запазен. Дори при Brexit няма да има непосредствен колапс, ако има разпад, той ще бъде бавен и постепенен. Всичко зависи от политиката, а тя е трудно предвидима в момента", смята Гунтрам Волф. Според него при напускане на Великобритания Германия и Франция ще станат по-зависими една от друга. "Ключовият въпрос е дали тази стратегическа взаимна зависимост ще прерасне в стратегически съюз. Ако това се случи, ще видим повече европейска интеграция. Но е по-вероятно да стане след 2017 г., когато минат президентските избори във Франция и парламентарните в Германия", прогнозира директорът на Bruegel.

Има и теза, че напускането на Обединеното кралство всъщност ще помогне на ЕС да направи скок напред и ще отпуши сближаването в сфери, където досега Лондон е удрял спирачки, като миграция и фискален съюз например. "Понякога имам впечатлението, че Великобритания е използвана като изкупителна жертва. И много хора казват, че ЕС не се движи напред, защото тя блокира този процес. Но това не е вярно", смята Виченцо Скарпета.

Дори Германия и Франция да поискат да поведат към още повече сближаване в еврозоната, Шенген, финансовите пазари, външната политика и т.н., не е сигурно дали има кой да ги последва. Страна като Полша например (особено със сегашното си управление) не желае да следва лидерството на Германия, предпочита съюз на няколко скорости и би се противопоставила на неща като по-голям тласък за общо икономическо управление в еврозоната. И е вероятно да се опита да формира коалиция от евроскептични държави, които да спрат авангарда. Друг е въпросът какви са шансовете за успех. Даниел Грос смята, че "не може да се образува алтернативно ядро на опозиция, защото държави като Полша и Унгария зависят от ЕС. Полша няма бъдеще извън ЕС и го знае от историята. А Унгария е малък играч". Прогнозата на директора на Centre for European Policy Studies е за повече интеграция в икономиката, фискалната политика, банковата система, миграцията и опазването на границите. "Общоевропейска гранична полиция е много по-възможна без Великобритания", смята Грос.

Политологът Владимир Шопов формулира какви трябва да са двете важни реакции на България при евентуален Brexit. "Едната трябва да бъде за много силен интеграционен тласък по нашия дневен ред - Шенген, еврозона, банков съюз, всичко, което може, и колкото може по-бързо", смята той. А другата е, че София трябва най-после да осмисли в дълбочина членството си в ЕС и подкопаването на европейския дневен ред в страната да бъде спряно.

Според Даниел Грос стратегията на България трябва да е много проста - да опита нова стратегия. "Приближете се повече до средното ниво в Европа, не само като икономически ръст, но и като управление. Иначе може да бъде много опасно, защото, ако България не се стегне, ако корупцията не бъде намалена сериозно, страната ще остане още повече извън сърцевината, отколкото е сега", казва той.

В момента Великобритания настоява сближаването в еврозоната да се балансира с интересите на единния пазар по начин, който помага на България да не бъде толкова изолирана и примерно да има възможност да се присъедини към банковия съюз. Без Лондон и при ускоряване на интеграцията София може да се окаже "по подразбиране" сред групата страни извън ядрото на ЕС, предупреждава Ивайло Яйджиев, изследовател от Института за европейски политики и докторант в Оксфорския университет. Това може да я извади от процеси като членство в еврозоната, общи политики в енергетиката и такива, свързани с бежанската криза. "Това ще има и преки вътрешнополитически последствия. От една страна, България ще загуби важни стратегически ориентири и външния стимул за реформи. От друга страна, самият ЕС ще има по-малко интерес и възможности да действа като коректив на вътрешнополитически процеси, свързани със свободата на медиите, борбата с корупцията и реформата в съдебната система", посочва Яйджиев.

Същевременно, със или без Великобритания, ЕС ще трябва да намери нов начин, по който да работи. "Всичко е възможно, но въпросът е дали искаме по-голяма консолидация. Ако консолидация означава това, което имаме като съществуващ съюз, това вероятно няма да проработи, защото моделът за обединени европейски щати е счупен. Много хора биха се противопоставили на това. Въпросът е способни ли сме да мислим за нов европейски проект и как точно би изглеждал той", казва пред "Капитал" Улрике Геро, директор на департамента по европейски политики и изследване на демокрацията към Дунавския университет в Кремс, Австрия. Фактът, че дори президентът на Европейския съвет Доналд Туск заговори, че ЕС не може да продължава да "се изправя срещу реалността с всякакви утопии" и че "лиричната и всъщност наивна евроентусиастка визия за тотална интеграция" всъщност подхранва популизма, показва, че вече има някакво осъзнаване, че евроскептицизмът съвсем не е само британски феномен. Както посочва пред Politico Пиер Вимон, бивш началник на кабинета на трима френски външни министри и настоящ сътрудник в Carnegie Europe, приземеният подход на Туск търси правилния баланс между запалените привърженици на "повече Европа" и онези, които са по-предпазливи за скока напред. "Става въпрос да се гледа по много практичен начин какво може да бъде постигнато", казва Вимон. Иронията е, че един прагматичен и ефективен ЕС е точно каквото иска Великобритания. И ще бъде тъжно да си тръгне сега.

По темата работиха и Марина Станева, Ваня Димитрова и Мартин Димитров

Автор: Капитал
Излизането на Великобритания от ЕС ще е безпрецедентен шок с трудно предвидими, но потенциално глобални щети. Дори и положителният вот на референдума на 23 юни няма да реши нито една от кризите, които задушават ЕС. Със или без Великобритания, ЕС не може да продължава в режим на кризисен мениджмънт и да отговаря на всичко с все по-кухото "повече Европа". За България важното е къде ще се озове при разместванията и да не допусне да остане извън сърцевината на ЕС .

Рискът е ЕС да влезе в цикъл на дезинтеграция, който ще направи Европа по-бедна и по-слаба, с много по-малко влияние на световната сцена, казва директорът на ECFR Марк Ленърд (протечете интервюто с него тук). Това ще постави София в много опасна ситуация, тъй като и слабото внимание, което й се отделяше сега в Брюксел, сериозно ще намалее. Ако Германия и Франция успеят да тласнат в обратната посока - към повече сближаване, България трябва да внимава да не остане "по подразбиране" в периферията и извън еврозоната, обща енергийна политика, миграционна политика. Ако това се случи, ще бъдат загубени важни стратегически ориентири и външния стимул за реформи. От друга страна, самият ЕС ще има по-малко интерес и възможности да действа като коректив на вътрешнополитически процеси, свързани със свободата на медиите, борбата с корупцията и реформата в съдебната система. Последствията за Великобритания и ЕС в случай на Brexit зависят от това какво ще се договорят двете страни. Но положителен сценарий няма. А какви ще бъдат последствията за българите на Острова можете да прочетете тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

38 коментара
  • 1
    khmerrouge avatar :-|
    khmerrouge

    Сега Путин ще придърпа Великобритания в Евразийския Съюз и ще обкръжи Европа и от изток и от запад.

  • 2
    gja47392213 avatar :-|
    SOWhat

    Много от твърденията в статията са пресилени и сугестивни.Ако Брекзит успее,каквато е тенденциятя седмица преди вота,ще има инстинкт за самосъхранение от останалите членки и действия за по-тясно сближаване. ЕК в опит да спре центробежните тенденции ще удължи и усложни до максимум търговските договорености за бъдещите си отношения с Англия.Същата я очаква икономическа стагнация,по думите на водещите техни икономисти от 'Футси' ,Централната Банка и много други влиятелни институции.Ще има загуба на много работни места ,Лондонското Сити няма да е все така световен финансов център,има опасения и за преместването му в континентална Европа.Едва ли след всичко изброено ппи успех на Брекзит,ЕС ще тръгне да се разпада.Англия я очаква след Брекзит 'скок в тъмното' (думи на Камерън).

  • 3
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Ние кога ли сме имали късмет.

  • 4
    gja47392213 avatar :-|
    SOWhat

    Бих посъветвал редакторите на 'Капитал' когато пишат статии подобни на тази,да следят и се информират от повече източници и най вече англйски,а не да се взема мнение на някой си и с това да се правят едва ли не окончателни, апокалиптични по тип прогнози. В Англия има много образовани и на добри позции наши сънародници,които искат да научат повече четейки вестника ви,не обратното те да знаят повече от Вас по определена тема. 'Капитал' бъдете по широко и детайлно информирани. Благодаря.

  • 5
    daredebil avatar :-|
    DareDebil

    последствията били непредвидими, ама веднага предвидихме че Великобритания и ЕС щели да са по-слаби отделени, а не под общия бюрократичен ботуш на брюкселските зелки. Великобритания е най-големият пазар в европа след германия, басните как ЕС щял да сложи високи мита на британските стоки за да накаже лошите англичани че не искат да седят в коптора и да си плащат рекета за да търгуват свободно, са абсолютни глупости. Щото от ответната реакция много повече ще ги заболи немците и французите, холандците и т.н.

  • 6
    crazyjohny avatar :-|
    crazyjohny

    Моята прогноза е точно обратната при евентуален Брекзит.Първото което ще стане е ,че ще избухне търговска война.Всеки ще иска да се докаже пред другия.В тази ситуация е вярно,че връх ще вземат популистите,но не тези които са за излизане от Европейския съюз,а тези които искат падане на санкциите срещу Русия,като това да е начин да се компенсират загубите от Брекзит и това ще стане и то бързо.Как това ще се отрази на България-Ами не само,че няма да се отрази зле,а точно обраното

  • 7
    xyha avatar :-P
    xyha

    Какви ще са последиците за Бългрария ?

    - Студентите ще спрат да ходят там за да берат ягоди.
    - България ще спре да внася ягоди от там , заради митата .
    - Студентите ще берат ягоди в България за да изнасяме за ЕС .

    :-)

  • 8
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    До коментар [#7] от " xyha ":Когато бг студентите започнат да берат ягоди в БГ, ела да ми кажеш. У дома дори не гледаме достатъчно ягоди.

  • 9
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Проблемът е там, че европейският политически елит чертае планове без да се интересува от мнението на гражданите си. До каква степен са готови да се състезават за работни места с бедни българи, да делят социалната си система градена със столетия с идващите източноевропейски тарикати и тълпи цигани, да се съобразяват с диктата на Брюксел за никога неспиращия наплив от бежанци и пр.
    Естествено в един момент на клона ще се покатерят прекалено много маймуни(проблеми) и той ще се счупи.
    Реалистичен сценарий със или без Брегзит:
    Разхлабване на съюза и свеждане то му до икономически съюз с безвизов и безмитен режим, с облекчено но не и гарантирано право на миграция (работа и социални придобивки), със засилен национален суверинитет.

  • 10
    selofia avatar :-|
    Селофия

    До коментар [#9] от "sqr47309640":

    Даа... Може би обичате вместо работни източноевропейци паки, бангла, всичко черно жълто и бозаво? Мохамед, дето е убер таксиджия и живее иначе на бенефити?
    Точно вие ли се намерихте да стоите зад Найджъл, на когото безправните българи и румънци са му все в калната уста?
    О, всъщност руските ви господари ви плащат за словесната диария - за да не си помисли да се отпише раята от мечите Путлер приятелства.
    То само БГ и Молдова им останаха


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK