Марк Ленърд: България ще пострада, ако ЕС влезе в цикъл на дезинтеграция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марк Ленърд: България ще пострада, ако ЕС влезе в цикъл на дезинтеграция

Марк Ленърд: България ще пострада, ако ЕС влезе в цикъл на дезинтеграция

Основателят и изпълнителен директор на Европейския съвет за външна политика (ECFR) пред Капитал

8055 прочитания

© ECFR


Данните от проучванията за това кой лагер надделява – за напускане или за оставане в ЕС, са доста объркващи. Кой има преднина според вас?

Всъщност в последно време няма много движение, а и разликите в повечето проучвания са в рамките на статистическата грешка, така че не може да се каже коя страна има преднина. Това, което много обърква картината, е, че телефонните и онлайн проучвания показват съществено разминаване на резултатите. Често именно заради това има усещане за голяма промяна в полза на едната страна. Онлайн анкетите показват по-близки резултати между двете страни, но дават малка преднина на лагера, който поддържа напускането на ЕС. Обратното е с телефоните проучвания.

Но по-важното е друго. Въпросът е за какво е този референдум – за икономиката или за имиграцията. Данните за имигрантите от другите страни на ЕС показаха, че те са много повече, отколкото се очакваше, което дава преднина на поддръжниците на излизането от евросъюза. С това се обяснява последните данни за засилването на настроенията в полза на Brexit.

В общи линии поддръжниците на оставането на Великобритания в ЕС говорят за икономиката, а техните противници - за имиграцията...

Да, рисковете за икономиката са водещият аргумент за оставането на Великобритания в ЕС. Ако хората си легнат в нощта преди 23 юни (денят на референдума – бел. ред.) с тревоги за имиграцията, те ще гласуват за напускане на ЕС. Ако си легнат с тревоги за последиците за икономиката, ще гласуват за оставане.

Можем ли с едно изречение да опишем последиците от евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз?

Евентуално напускане на ЕС ще създаде във Великобритания много икономическа несигурност, много инвеститори ще преосмислят оставането си, което със сигурност ще бъде удар срещу Лондонското сити. В същото време ЕС ще влезе в цикъл на дезинтеграция, който ще направи Европа по-бедна и по-слаба, с много по-слаба позиция на световната сцена.

Но истината е, че ние не знаем какви ще са последиците. Ние знаем какво е да си в ЕС, но не и обратното. Сега все още не е ясно какви отношения ще се формират между ЕС и Великобритания след евентуалното напускане на евросъюза.

А какво мислите за обратния вариант, при който с излизането на Великобритания останалите страни членки ще засилят опитите си за по-тясна интеграция, например в еврозоната?

Този сценарий не отчита засилването на евроскептицизма във всички страни на ЕС и наличието на евроскептични правителства в някои страни. Няма нито една група страни, която да поддържа скока напред в интеграцията. Ако погледнете първоначалните шест страни основателки, ще видите, че Белгия е силно проинтеграционистки настроена. Вероятно и Италия. Но Холандия и Франция се притесняват от повече сближаване. Вишеградските страни също не са много ентусиазирани.

В еврозоната или в шенгенската зона никой няма особено желание за повече интеграция. Просто не мога да си представя откъде ще дойде този натиск за повече общи политики.

Как би изглеждала дезинтеграция на ЕС?

Предизвикателството пред ЕС сега всъщност е политическата среда в страните членки. Дори ако Великобритания реши да остане, все повече и повече страни ще искат или референдуми, или ще поискат да се оттеглят от различни части на европейското законодателство. Това представлява екзистенциално предизвикателство пред ЕС, тъй като съюзът се базира на сделки между правителствата, които целят компромиси, така че всички членки в по-малка или по-голяма степен да получат удовлетворение на интересите и целите си. В тази обстановка ще бъде все по-трудно за правителствата да стигат до тези компромиси, тъй като те ще се притесняват дали решенията им няма да повлияят върху изборите или референдумите в една или друга държава.

Един от проблемите с всички кризи, с които се сблъскваме в последно време, е, че те имат асиметричен ефект върху европейските страни. Инвазията на Русия в Украйна е голям въпрос за Полша и Балканите, но не и за Португалия или Испания. По същия начин кризата с еврото е голям проблем за страните от еврозоната, но дори и при тях има разделение между кредиторите и длъжниците, заради което трудно се постигат компромиси. Същото важи за кризата с мигрантите. Британският въпрос също попада в тази категория. В случай че Великобритания реши да напусне ЕС, в Брюксел ще се разрази битка между тези, които ще искат да накажат Лондон за решението, за да не се прехвърли заразата и върху други страни, и тези, които ще искат да се подходи по-меко.

Как виждате бъдещето на отношенията между ЕС и Великобритания след евентуален Brexit?

Сега е много трудно да се каже, тъй като все още не знаем каква форма ще приеме бъдещото сътрудничеството между Лондон и Брюксел. На първо място, излизането на Великобритания от ЕС най-вероятно ще предизвика икономическа криза и ще започне вътрешна битка за съдбата на страната. Ще отнеме няколко месеца да се избере нов министър-председател, а в елита на Консервативната партия ще се разразят спорове как точно Великобритания да си взаимодейства с ЕС – например дали да остане в единния пазар или не. Кампанията за напускане казва, че Лондон трябва да излезе от единния пазар, но това със сигурност ще означава икономически проблеми. След решението за напускане освен това предстоят две години преговори за това как точно страната ще излезе от съюза и каква форма ще приеме бъдещото сътрудничество – дали Лондон ще бъде част от единния пазар, или ще има зона за свободна търговия, или просто ще бъде член на Световната търговска организация.

От друга страна, държави като Франция и Германия ще положат усилия, за да не изглежда, че ЕС се срутва. Те ще се опитат да намерят начин да се интегрират още повече – в еврозоната, Шенген, външната политика и т.н. Но това ще бъде трудно, тъй като досега не е договорено как точно биха изглеждали тези стъпки.

Как стигнахме до този разговор за дезинтеграция? Само десет години по-рано вие написахте книгата "Защо Европа ще управлява ХХI век" (Why Europe Will Run the 21st Century), а сега се питаме как да запазим ЕС.

Това, пред което сме изправени, са дълбоки структурни промени в света, които поставят под огромно напрежение политическите системи на всички страни. Виждаме тежката криза на политическото представителство и ефективността на държавното управление, а все повече хора не се чувстват представени от основните политически партии. Това създава съвсем различна политическа динамика. ЕС от своя страна все още се базира на националните политики, което усложнява проблемите.

В същото време балансът на силите в света сериозно се изменя – от Запад на Изток, от Север на Юг, което променя самата роля на Европа и усещането на европейците за самите тях. Вече е ясно и че глобализацията създава както победители, така и победени.

На трето място, промяната в страните, която се случва в резултат на миграцията, създава усещането у хората, че ако доскоро те са били мнозинството, сега са заплашени да изгубят този статут. Така политиката все повече започва да се дефинира на базата на идентичността, а взаимозависимостта между страните се вижда като заплаха. Това разклаща ЕС, тъй като той е основан върху идеята за взаимната зависимост на страните. Ако изчезне това чувство, националните лидери няма как да могат да работят заедно.

Какви биха били ефектите от Brexit върху страни като България?

Има много българи, които живеят във Великобритания. Според Виенската конвенция хората, които са тук, няма да загубят правата си, но вероятно може да се очаква постепенно ограничаване на възможността да идват повече хора, а тези, които вече са тук, ще бъдат ограничени да доведат семействата си. Има много британци, които са си купили къщи в България, но вече за други ще бъде по-трудно за тях да си купуват собственост.

И на трето място, балансът на силите в ЕС ще се измести. Великобритания е важен балансьор между Франция и Германия и това ще се промени по въпроси като свободата на търговията, либерализацията, разширяването, как да се процедира с Русия. Много важно е, че ще се променят взаимоотношенията между еврозоната и страните извън нея, така че България ще бъде изложена на повече натиск да се присъедини.

И в крайна сметка, ако ЕС влезе в цикъл на дезинтеграция, България може да пострада, тъй като много по-малко внимание ще бъде обръщано на въпроси като този с мигрантите.

Данните от проучванията за това кой лагер надделява – за напускане или за оставане в ЕС, са доста объркващи. Кой има преднина според вас?

Всъщност в последно време няма много движение, а и разликите в повечето проучвания са в рамките на статистическата грешка, така че не може да се каже коя страна има преднина. Това, което много обърква картината, е, че телефонните и онлайн проучвания показват съществено разминаване на резултатите. Често именно заради това има усещане за голяма промяна в полза на едната страна. Онлайн анкетите показват по-близки резултати между двете страни, но дават малка преднина на лагера, който поддържа напускането на ЕС. Обратното е с телефоните проучвания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK