С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
44 24 юни 2016, 17:44, 41844 прочитания

Пиянството на един островен народ

За какво всъщност гласуваха британците и как референдумът се превърна в отдушник за екзистенциалните им тревоги

Мария Спирова | Лондон
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Катастрофата Brexit

Великобритания направи своя избор, сега трябва да управляваме последствията

Въпреки целия драматизъм на ситуацията няма смисъл от вайкане

Какво следва след излизането на Великобритания?

Дългите преговори за бъдещите отношения между Лондон и Европа сега започват

Светът след Brexit

Как да се намалят щетите след решението на Великобритания да напусне съюза

Британският шок за пазарите

Непосредствените опасности са ограничени, но дългосрочните страхове са големи и основателни

"Акт на всенародна лудост" е начинът, по който определя стремежа на британците към излизане от ЕС (т.нар. Brexit) редакционен коментар на в. Washington Post от 1 май. Американският всекидневник, разбира се, отнася тази теза към очакваните силно неблагоприятни икономически последствия за Обединеното кралство, след като то реши да се отдели от ЕС. Корените на тази "лудост" наистина могат да се търсят в сътресенията, които Великобритания, наред с цяла Европа, преживя след финансовия срив от 2008 г. Оттогава до днес обаче обществените настроения ферментираха, до голяма степен под давление на първото правителство на консерватора Дейвид Камерън, в нещо различно и неподвластно на здравия разум. През първия му мандат националистическите страсти бяха разпалени от продължаващата стагнация, с която министрите му не можеха да се справят. Затова Камерън реши да префокусира гнева на избирателите си върху външен обект, който удобно можеше да бъде обрисуван като напаст, виновна за понижения стандарт на местното гражданство.

Отказът от преоценка на постколониалните реалности и островният ужас от глобализацията бяха дълго сдържани културни стихии, които чрез фокусирането на гнева към далечното "чучело" на ЕС, намериха бурен излаз. По същество Камерън изфабрикува "проблемът ЕС" през 2013 г., когато се опита да се представи като защитник на работническата класа от евтината работна ръка, прииждаща от Източна Европа след 1 януари 2014 г. Но събуденото чудовище на ксенофобията се обърна и захапа създателя си. От нишово хоби на неколцина ултраконсервативни депутати "миграционната заплаха" от най-новите членки на ЕС се превърна в свръхнапомпан политически казус, засенчвайки истинските проблеми на британската политическа система и безцеремонно врязвайки се в дневния ред на ЕС по време на автентичната криза с бежанците.


Британското общество живее под натиска на ред сгъстени политически и културни фрустрации, които от десетилетие потиска. Референдумът за преразглеждане на членството в ЕС е кулминация на екзистенциалните тревоги на народ, несвикнал на бърза промяна в обстановката и горд от мисълта, че винаги върши всичко по своя си начин. Именно затова колкото и факти да публикуваше кампанията Remain за ползите от членството в ЕС, толкова повече подкрепящите Brexit втвърдяваха позицията си. Всяко напомняне, че Великобритания не е самостоятелна, а обвързана със света отвъд Ламанша и очевидно зависима от купища континентални чужденци, бе повод за още по-силен гняв.

Референдумът на обърканите

Но освен гняв става дума и за култивирано невежество. Пълното объркване по отношение на това какво е ЕС и за какво се използва той бе напоително критикувано. Интересното е, че то е характерно както за желаещите да останат в ЕС, така и за мечтаещите да се отделят.

Гордън Етеридж, 67 г., е пенсиониран самолетен инженер и методистки проповедник от Уелс, който гласува Remain и призова енориашите си да останат с отворени към европейското обединение сърца. В разговор за ролята на британските медии в европейския дебат той прихва: "Какъв дебат? Британските медии в рамките на 40 години имаха нулев интерес към това що за животно е ЕС. Спомням си, че преди две години с изненада научих от приятел австриец какво всъщност работи Вивиан Рединг (тогава вицепрезидент на ЕК - бел. ред.). Вестник Telegraph упорито и презрително я наричаше "брюкселски бюрократ" през цялата й визита в Лондон!"



Джеймс Аксфорд, 73 г., е бивш банкер, който живее на престижна улица в Северен Оксфорд и е в отлични отношения със съседите си – португалци, гърци, унгарци и италианци. Кани ги често на вечеря и дори се грижи за градините им. Въпреки това изобщо не споделя мнението на колегите си от лондонското Сити и гласува за отделянето на кралството от ЕС. "Трябва да си върнем контрола и независимостта", повтаря той думите на консерватора и водач на VoteLeave Борис Джонсън. "Как може заради Европейския съд по човешки права да не можем да екстрадираме терористи от родната си земя!" Реакцията му, когато изтъквам, че въпросният съд не е орган на ЕС, а съвсем отделна институция, е мигновена: "Няма значение, трябва да спрем имиграцията – не ме разбирай погрешно, харесвам те ужасно, но вратата не може да е постоянно отворена, няма място!"

В думите на много по-младия Тимъти Патмор (33 г.) се усеща истинският пулс на тази трудна за формулиране фрустрация, която средната класа във Великобритания изпитва. Тимъти е син на индустриалци в Нортхамптъншир. Признава, че е влюбен в българка и би се оженил за нея, за да й даде гражданство, ако Brexit успее – той дава своя вот именно за това. На въпроса защо би гласувал за бъдеще, в което за любимата му вероятно ще стане трудно да пътува и да вижда семейството си, и защо е сигурен, че тя би се отказала от европейското си гражданство заради британско той поглежда с неразбиране: "Всички хора по света искат да са британски поданици. Пък и, честно казано, писна ми да ме обвиняват, че мразя мигрантите. Нищо подобно – просто ние, британците, отдавна не сме имали референдум. Време е да ни чуят."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ 3 Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ

Решението на ЕИБ рязко ще повиши цената на енергийните проекти, които разчитат на изкопаеми горива

15 ное 2019, 2060 прочитания

Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО 1 Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО

Старши директорът на тинк-танка Penn Biden пред "Капитал"

15 ное 2019, 2449 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Светът след Brexit

Как да се намалят щетите след решението на Великобритания да напусне съюза

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10