С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
44 24 юни 2016, 17:44, 42012 прочитания

Пиянството на един островен народ

За какво всъщност гласуваха британците и как референдумът се превърна в отдушник за екзистенциалните им тревоги

Мария Спирова | Лондон
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Катастрофата Brexit

Великобритания направи своя избор, сега трябва да управляваме последствията

Въпреки целия драматизъм на ситуацията няма смисъл от вайкане

Какво следва след излизането на Великобритания?

Дългите преговори за бъдещите отношения между Лондон и Европа сега започват

Британският шок за пазарите

Непосредствените опасности са ограничени, но дългосрочните страхове са големи и основателни

Светът след Brexit

Как да се намалят щетите след решението на Великобритания да напусне съюза

"Акт на всенародна лудост" е начинът, по който определя стремежа на британците към излизане от ЕС (т.нар. Brexit) редакционен коментар на в. Washington Post от 1 май. Американският всекидневник, разбира се, отнася тази теза към очакваните силно неблагоприятни икономически последствия за Обединеното кралство, след като то реши да се отдели от ЕС. Корените на тази "лудост" наистина могат да се търсят в сътресенията, които Великобритания, наред с цяла Европа, преживя след финансовия срив от 2008 г. Оттогава до днес обаче обществените настроения ферментираха, до голяма степен под давление на първото правителство на консерватора Дейвид Камерън, в нещо различно и неподвластно на здравия разум. През първия му мандат националистическите страсти бяха разпалени от продължаващата стагнация, с която министрите му не можеха да се справят. Затова Камерън реши да префокусира гнева на избирателите си върху външен обект, който удобно можеше да бъде обрисуван като напаст, виновна за понижения стандарт на местното гражданство.

Отказът от преоценка на постколониалните реалности и островният ужас от глобализацията бяха дълго сдържани културни стихии, които чрез фокусирането на гнева към далечното "чучело" на ЕС, намериха бурен излаз. По същество Камерън изфабрикува "проблемът ЕС" през 2013 г., когато се опита да се представи като защитник на работническата класа от евтината работна ръка, прииждаща от Източна Европа след 1 януари 2014 г. Но събуденото чудовище на ксенофобията се обърна и захапа създателя си. От нишово хоби на неколцина ултраконсервативни депутати "миграционната заплаха" от най-новите членки на ЕС се превърна в свръхнапомпан политически казус, засенчвайки истинските проблеми на британската политическа система и безцеремонно врязвайки се в дневния ред на ЕС по време на автентичната криза с бежанците.


Британското общество живее под натиска на ред сгъстени политически и културни фрустрации, които от десетилетие потиска. Референдумът за преразглеждане на членството в ЕС е кулминация на екзистенциалните тревоги на народ, несвикнал на бърза промяна в обстановката и горд от мисълта, че винаги върши всичко по своя си начин. Именно затова колкото и факти да публикуваше кампанията Remain за ползите от членството в ЕС, толкова повече подкрепящите Brexit втвърдяваха позицията си. Всяко напомняне, че Великобритания не е самостоятелна, а обвързана със света отвъд Ламанша и очевидно зависима от купища континентални чужденци, бе повод за още по-силен гняв.

Референдумът на обърканите

Но освен гняв става дума и за култивирано невежество. Пълното объркване по отношение на това какво е ЕС и за какво се използва той бе напоително критикувано. Интересното е, че то е характерно както за желаещите да останат в ЕС, така и за мечтаещите да се отделят.

Гордън Етеридж, 67 г., е пенсиониран самолетен инженер и методистки проповедник от Уелс, който гласува Remain и призова енориашите си да останат с отворени към европейското обединение сърца. В разговор за ролята на британските медии в европейския дебат той прихва: "Какъв дебат? Британските медии в рамките на 40 години имаха нулев интерес към това що за животно е ЕС. Спомням си, че преди две години с изненада научих от приятел австриец какво всъщност работи Вивиан Рединг (тогава вицепрезидент на ЕК - бел. ред.). Вестник Telegraph упорито и презрително я наричаше "брюкселски бюрократ" през цялата й визита в Лондон!"



Джеймс Аксфорд, 73 г., е бивш банкер, който живее на престижна улица в Северен Оксфорд и е в отлични отношения със съседите си – португалци, гърци, унгарци и италианци. Кани ги често на вечеря и дори се грижи за градините им. Въпреки това изобщо не споделя мнението на колегите си от лондонското Сити и гласува за отделянето на кралството от ЕС. "Трябва да си върнем контрола и независимостта", повтаря той думите на консерватора и водач на VoteLeave Борис Джонсън. "Как може заради Европейския съд по човешки права да не можем да екстрадираме терористи от родната си земя!" Реакцията му, когато изтъквам, че въпросният съд не е орган на ЕС, а съвсем отделна институция, е мигновена: "Няма значение, трябва да спрем имиграцията – не ме разбирай погрешно, харесвам те ужасно, но вратата не може да е постоянно отворена, няма място!"

В думите на много по-младия Тимъти Патмор (33 г.) се усеща истинският пулс на тази трудна за формулиране фрустрация, която средната класа във Великобритания изпитва. Тимъти е син на индустриалци в Нортхамптъншир. Признава, че е влюбен в българка и би се оженил за нея, за да й даде гражданство, ако Brexit успее – той дава своя вот именно за това. На въпроса защо би гласувал за бъдеще, в което за любимата му вероятно ще стане трудно да пътува и да вижда семейството си, и защо е сигурен, че тя би се отказала от европейското си гражданство заради британско той поглежда с неразбиране: "Всички хора по света искат да са британски поданици. Пък и, честно казано, писна ми да ме обвиняват, че мразя мигрантите. Нищо подобно – просто ние, британците, отдавна не сме имали референдум. Време е да ни чуят."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

По-опасен ли е коронавирусът от грипа 1 По-опасен ли е коронавирусът от грипа

Или защо са необходими строгите мерки за ограничаване на заразата

20 фев 2020, 332 прочитания

Коронавирусът доведе до силен интерес към пътувания с бизнес самолети Коронавирусът доведе до силен интерес към пътувания с бизнес самолети

По-заможните туристи се обръщат към частни превозвачи да организират полети от и до Китай

20 фев 2020, 245 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Светът след Brexit

Как да се намалят щетите след решението на Великобритания да напусне съюза

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10