С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
44 24 юни 2016, 17:44, 41840 прочитания

Пиянството на един островен народ

За какво всъщност гласуваха британците и как референдумът се превърна в отдушник за екзистенциалните им тревоги

Мария Спирова | Лондон
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Катастрофата Brexit

Великобритания направи своя избор, сега трябва да управляваме последствията

Въпреки целия драматизъм на ситуацията няма смисъл от вайкане

Какво следва след излизането на Великобритания?

Дългите преговори за бъдещите отношения между Лондон и Европа сега започват

Светът след Brexit

Как да се намалят щетите след решението на Великобритания да напусне съюза

Британският шок за пазарите

Непосредствените опасности са ограничени, но дългосрочните страхове са големи и основателни

Звездният миг на средната класа

Джеймс, Тим и мнозина като тях живеят с мисълта, че плащат сметката на цялата държава и разнообразните й социални инициативи, но въпреки това им е отказана политическа видимост. Тяхната класа плаща послушно данъци, не роптае, стриктно политически коректна е и размахва знаменца за юбилея на кралицата. Но има чувството, че правителствата са в плен на мрънкането на работническата класа и малцинствата, защото те могат да причинят размирици. За Тимъти и Джеймс, горди консерватори, е табу да потърсят вината за фрустрациите си в двете консервативни правителства на Камерън. Затова ентусиазирано проектират необходимостта си от бунт срещу системата върху далечната, мъглява мишена на ЕС – за тях това е звезден миг на политическата сцена, епохален момент, в който тяхното мнение е от значение за Уестминстър и за цял един континент отвъд Ламанша. Изкушението е прекалено силно.

Сред българите, живеещи на Острова, също има такива, които подкрепят Brexit като израз на истински независим демократичен процес. Петър Петков, дългогодишен натурализиран емигрант, работещ в енергийния сектор в Лондон, гласува Leave и е безтрепетен в мотивите си: "Ако една система като ЕС не е гъвкава (приема реформи и се вслушва в електората), ще се счупи под натиска на нерешени проблеми - гръцки и други дългове, безконтролно движение на хора от бедни към по-богати или толерантни/цивилизовани (например гей приемащи) страни. Примери има - неадекватната реакция към бежанците и едностранната покана на Ангела Меркел, която доведе почти до затваряне на границите. Британците винаги са имали демокрация, и ценят възможността да избират или изгонят политиците си - нещо, което не могат да правят с евробюрократите. Тоест проблемът е не във Великобритания, а в нежеланието за реформи и липса на лидерство и ясна стратегия от страна на ЕС."


В Уинчестър срещам Розмари Харис, 52 г., която гласува Remain. Споделя, че не би го направила, ако не беше природозащитничка. "ЕС направи повече за биоразнообразието и чистотата на въздуха в Англия, отколкото което и да е национално правителство. Разбира се, много хора не знаят това, защото няма кой да ти го каже, докато не се сблъскаш с някаква частна компания, която иска да срути тунел и да изтреби редки прилепи, живеещи там, и не се наложи някак да ги съдиш. Тогава ползите от ЕС стават внезапно ясни."

Розмари изтъква, че може да разбере приятелите си, които гласуват против, защото се боят от "имиграционно цунами": "Та ние сме толкова мъничък остров – ето, ти си от България, която има население толкова по-голямо от нашето..." Налага се да обяснявам, че нито териториално, а още по-малко като население се доближаваме до Великобритания. Отбелязвам, че дори взети заедно, народите на Румъния и България пак не биха "удавили" Великобритания. Това я шокира за момент, след което я разсмива. "Ето, виждаш ли, това наше блажено невежество относно Европа ни прави толкова нелепи. Аз, за голям срам, от три години имам български наематели в една от къщите си!"

Страх и омраза в Средна Англия



Проучвания на Euractiv сочат, че най-евроскептични са западналите индустриални и туристически зони на север и по крайбрежията, където населението е застаряващо и предимно коренно и бяло. Във въображението на тези хора, които не виждат много мигранти в ежедневието си, чужденците завладяват Острова парче по парче. Иво Върбанов, пианист, обиколил малки градове в скорошно турне, потвърждава: "Разликата между настроенията в Лондон - Бристъл - Манчестър и по-малките места е огромна. В провинцията нещата са по-зле. Пълно е с огромни постери LEAVE. Хората показват истинската си природа, която до този момент беше доста прикрита. Сега им се дава възможност да изразят това, което чувстват. Страх, омраза, липса на знания, агресия – всички тези неща са доста по-явни." Въпреки или може би именно за това Иво не се притеснява от Brexit: "Няма да излязат, защото се страхуват. Именно това ги води до по-голяма агресивност, тъй като де факто нямат избор. Излизането е, меко казано, неразумно."

Обратно в Лондон, Жулияна Боянова, журналист на свободна практика, споделя, че не се тревожи за бъдещето си и е оптимист. Но не пропуска да открои и мрачните тенденции към разделение и нетърпимост между оформилите се лагери, които ще се задълбочат, независимо от резултата на референдума. "Притеснява ме разединението между хората - фактът, че отново след толкова години обединение се говори за откъсване, при положение че Великобритания е пример за мултикултурализъм. Тревожи ме ответната реакция след референдума и вероятността от радикализация сред желаещите Brexit. След убийството на депутатката Джо Кокс (от самопровъзгласил се ултранационалист – бел. ред.) миналата седмица не са изключени подобни развития."

Изолационистко-ксенофобската демагогия, нажежила страстите около референдума, не е уникална за Кралството и набира сила из цяла Европа. В това отношение България и Великобритания имат сходна обществена динамика, отбелязва Елена Божинова, психолог в Лондон. Тя намира прилики в подхода на части от българския и британския политически елит. Употребата на ирационални националистически страсти за вътрешнополитическа изгода от хора като Найджъл Фараж и Борис Джонсън, стремящи се към властта след неизбежния крах на Камерън, тя оприличава на "опорки, доста сходни с родните – и британците ги плашат с Турция в Европа като извор на всичко мрачно, мюсюлманско и нецивилизовано, и с вълна от мигранти, която ще ги помете."

И все пак не всички възрастни бели хора на Острова искат изолация – някои от тях помнят добре мизерията на разпокъсана Европа. Родителите на Розмари я впечатляват, като самостоятелно се регистрират при първа възможност да гласуват по пощата - и двамата твърдо за оставане в ЕС. За 90-годишния Андрю и 93-годишната Вайълет няма колебание: "Ние тая война за какво я водихме, Боже мили? Шест години нямах един чифт прилични чорапи, за да можем най-сетне да живеем в мир и разбирателство", казва Вайълет. "Разбирателството го пооплескахме малко", горчиво се усмихва Андрю.

* Мария Спирова е журналист, криминолог и редактор в юридическо издателство
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разследване разкрива 9 руски бизнесмени, дарители на консерваторите във Великобритания Разследване разкрива 9 руски бизнесмени, дарители на консерваторите във Великобритания

Смята се, че те са посочени в секретен доклад за заплахите на Москва срещу демокрацията в страната

12 ное 2019, 304 прочитания

SpaceX изстреля и приземи ракета четирикратно 11 SpaceX изстреля и приземи ракета четирикратно

Компанията на Мъск изведе в орбита първата официална порция интернет сателити от системата Starlink

11 ное 2019, 2908 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Светът след Brexit

Как да се намалят щетите след решението на Великобритания да напусне съюза

Още от Капитал
Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10