Светът след Brexit

Немислимото се случи - Великобритания гласува да излезе от ЕС. Резултатът от референдума променя всичко. Политически, икономически, дипломатически отношения, градени в продължение на 43 години, сега ще трябва да бъдат разплитани в най-сложния и скъп развод в света. Непосредствените резултати от британския шок и ужас са два - обещание за оставка на Камерън и сеизмичен трус на финансовите пазари, като в първите часове паундът се срина до 31-годишно дъно. И това е само първият предвестник на започващата буря, която заплашва да потопи Великобритания в рецесия и да удари крехката световна икономика (какви са непосредствените опасности и дългосрочните страхове вижте тук). Не е задължително Brexit да е смъртната присъда на ЕС, но със сигурност ще го промени до неузнаваемост. Очакванията в България, че сега в суматохата страната ни ще бъде поканена в еврозоната и Шенген, за да се демонстрира сплотяване, са по-скоро наивни. Тласък към интеграция ще има, но за България той идва с опасността да бъде оставена в периферията заедно с другите бедни и нереформирани държави. Как се стигна до пиянството на цял един островен народ, срещу какво всъщност гласуваха британците и как референдумът се превърна в отдушник за екзистенциалните им страхове вижте тук.

Дейвид Камерън има всички шансове да влезе в историята като британския премиер, разкъсал два съюза - ЕС и Обединеното кралство. Първият вероятно ще намери начин да оцелее, макар на 23 юни с над един милиона гласа преднина британците гласуваха да го напуснат. За втория не е сигурно, след като премиерът на Шотландия (62% вот за оставане) Никола Стърджън заяви, че страната й продължава да вижда бъдещето си в ЕС и е възможно да направи нов референдум за независимост. А от "Шин Фейн" декларираха, че Лондон вече няма как да представлява интересите на жителите на Северна Ирландия (56% за оставане) и е време за обединение с Ирландия.

Непосредствените резултати от британския шок и ужас са два - обещание за оставка на Камерън и сеизмичен трус на финансовите пазари, като в първите часове паундът се срина до 31-годишно дъно. И това е само първият предвестник на започващата буря, която заплашва да потопи Великобритания в рецесия и да удари крехката световна икономика.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Раздялата след 43 години съвместно съществуване е скок в неизвестното и за двете страни. До момента само Гренландия е напускала ЕС, но паралели с Великобритания няма как да се правят. И истината е, че никой не знае какво точно предстои. Ясно е само, че ще има хаос и несигурност, а разводът ще бъде сложен и скъп.

Не е задължително Brexit да е смъртната присъда на ЕС, но със сигурност ще го промени до неузнаваемост. Надеждите (повтаряни и в София), че излизането на и без това пречещите британци ще го направи по-силен, са илюзорни, но в най-добрия вариант клишето за кризата като възможност може да проработи. За момента никой от правителството в София не е формулирал позиция как Brexit ще засегне България и как трябва да реагира тя. Очакванията, че сега в суматохата страната ни ще бъде поканена в еврозоната и Шенген, за да се демонстрира сплотяване, са по-скоро наивни. Тласък към интеграция ще има, но за България той идва с опасността да бъде оставена в периферията заедно с другите бедни и нереформирани държави.

Укротяване на опърничавите



След "деня на независимостта на Великобритания" (по израза на лидера на UKIP Найджъл Фараж) един от ключовите въпроси е дали примерът на Лондон ще се окаже заразен. Brexit е мощна стимулираща инжекция за евроскептиците във всички краища на континента. Холандският популист Геерт Вилдерс и френската националистка Марин льо Пен не закъсняха да заявят още на 24 юни, че техните страни също трябва да направят референдум за членството си в ЕС.

За да овладеят центробежните сили и да отмъстят на Лондон, останалите в ЕС може да решат да не бъдат щедри с условията на развода, каквито призиви вече се чуват в Париж. В Берлин линията е по-прагматична - по-добре ще е за всички британците да бъдат оставени да си тръгнат с мир и с разумна сделка за бъдещите им отношения с ЕС, тъй като в противен случай ще пострадат и двете страни.

Дори да няма верижна реакция и да не се стигне до Frexit, Hollexit, Polexit и подобни, изкушението страните в ЕС да пожелаят да търгуват собствени отстъпки е твърде голямо. Факт е, че не всички са Великобритания и държави като Полша и Унгария например едва ли биха получили нещо подобно на сделката, извоювана от Камерън през февруари, която гарантираше на Лондон полуоткъснат статут и изключение не само от важни политики, но и от целта за "все по-близък съюз". Но ако например Франция начело с Марин льо Пен започне да изнудва Брюксел, това може да е крахът на ЕС или поне окончателното му превръщане в нещо като магазин, в който всеки влиза и взема каквото си поиска.

Краят на европейската утопия...

Иронията е, че това, от което островните евроскептици най-много се страхуват - европейска федерация, в която Великобритания ще бъде завлечена - вече не е тема. "Незабелязано от пропагандаторите на Brexit, идеята за ЕС като супердържава тихо умира", написа наскоро директорът на Centre for European Reform Чарлз Грант в анализ за в. Telegraph. И оставането на Великобритания в ЕС по условията, договорени от Камерън през февруари, щеше да бъде рецепта за ускоряване на тази смърт. Защото британската сделка гарантираше съвсем формално разделяне на ЕС на поне две скорости - еврозона и всички останали.


Сега това вероятно пак ще се случи, защото например Полша ясно показва, че не желае да следва лидерството на Германия, предпочита съюз на няколко скорости и би се противопоставила на неща като по-голям тласък за общо икономическо управление в еврозоната. И е вероятно да се опита да формира коалиция от евроскептични държави, които да спрат авангарда.

... и възможното начало на новия ЕС

В ролята на този авангард се очаква както винаги да влязат Германия и Франция. Но дори инстинктивната реакция след Brexit да бъде "ок, нека се интегрираме повече, за да удържим ЕС", това трудно ще се преведе на практическо ниво. Париж и Берлин например имат доста различни представи какво означава повече сближаване в еврозоната. В Германия не искат и да чуват за общо гарантиране на дълг, а във Франция са алергични към още външен контрол върху бюджета си. Що се отнася до идеята за финансов министър на еврозоната, германският такъв Волфганг Шойбле призна наскоро, че може и да има подкрепа за нещо подобно в Люксембург, но никъде другаде. И че подобно предложение след Brexit би било "лудост".

Фотограф: Reuters

"Може да очакваме по-голяма интеграция по някои досиета на единния пазар, които биха създали растеж, както и напредък за обща миграционна политика и отбранителна политика. По монетарния съюз движение напред ще има само след затваряне на пропастта между Франция и Германия", прогнозира пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel.

Дори да влезе в дневния ред едва след президентските избори във Франция и парламентарните в Германия догодина, формирането на ядро около еврозоната е силно вероятно. И излизането на Великобритания увеличава риска България да бъде оставена далече от центъра. Без Лондон гласът на групата на страните извън еврото ще бъде по-слаб. И всички решения за по-нататъшно сближаване в еврозоната много по-малко ще бъдат съгласувани с тях.

Един по-хлабав ЕС с групи, движещи се с различна скорост, не е непременно лоша идея. И може би е единственият път за оцеляването му, дори и британците да не бяха детонирали Brexit-а. Уроците за останалите в ЕС са два. Първо, пренебрегването на страховете на избирателите, били те и пресилени, рано или късно експлодира. И второ, за да оцелее, ЕС трябва да стане пак успешен, работещ и привлекателен за гражданите си. Тогава дори Великобритания може някой ден да пожелае да се върне.