С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 25 юни 2016, 21:04, 17409 прочитания

И нека бъдат санкции

ЕС удължи мерките си срещу Русия с още шест месеца, но консенсусът се пропуква опасно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Макар да не успяват да променят особено поведението на Русия в Украйна, санкциите имат икономически ефект.
Когато председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер реши да посети Международния икономически форум в Санкт Петербург в средата на юни и да се срещне с руския президент Владимир Путин, той натисна болезнена геополитическа точка. Това причини приятен гъдел за Русия, а страни като Франция и Италия, които подкрепят известно сближаване с Москва, не изглеждаше да имат против. Неприятно изненадани останаха балтийските държави, Великобритания и САЩ. Въпреки всички слухове покрай тази визита ЕС все пак взе решение на 21 юни да удължи санкциите срещу Русия. Но с едно уточнение на Юнкер - че след половин година режимът може да бъде разхлабен. Което върви и с равносметка какво са постигнали санкциите дотук.

Ако приемем, че целта им е да доведат до промяна в политическото поведение на Русия, засега те не изглеждат особено ефективни. Русия все още не изглежда склонна да изпълни изцяло споразумението от Минск за прекратяване на конфликта в Източна Украйна. Но показаха ясно неодобрение към поведението на Москва, вероятно предотвратиха допълнителна ескалация на украинската криза и със сигурност раниха руската икономика. Съвпадението със срива на цените на петрола и колапса на рублата само засили ефекта.


Въпросът е още колко дълго ЕС ще може да продължава с натиска върху Русия, ако вътрешното съгласие за това става все по-крехко. Един от видимите признаци за това беше присъствието и на италианския премиер Матео Ренци в Санкт Петербург и желанието на Италия да се отложи формалното удължаване на санкциите до срещата на лидерите на ЕС на 28 и 29 юни в Брюксел.

Санкции и още нещо

Наказателните мерки се стовариха основно върху три сектора - финансовия, енергийния и оръжейния. От тях "финансовите санкции най-много удариха Русия в краткосрочен план", коментира пред "Капитал" Ричард Конъли, анализатор от Chatham House. Причината е липсата на достатъчно наличен финансов капитал в страната, макар и с уточнението, че предвид рецесията в Русия търсенето на заеми така или иначе е било ниско. До края на 2015 г. нетният външен дълг на банковия сектор в Русия обаче спада с 56.6 млрд. долара спрямо 2013 г., а целият външен дълг на Русия за периода 2014-2015 г. се понижава с повече от 200 млрд. долара спрямо 2013 г. Предвид факта, че около 90% от него се държи от корпорации, данните означават значителен спад на инвестициите в страната. Именно това се оказа основният проблем за руската икономика като резултат от санкциите в комбинация с отслабващата рубла. Данните на Централната банка на Русия показват, че през 2014 г. преките чужди инвестиции от ЕС в Русия са се сринали с 44%, а руските в ЕС – с 21%. Наред с инвестициите спада значително и стокообменът между ЕС и Русия. За Русия ЕС е най-големият търговски партньор, докато за ЕС Русия е четвъртият най-голям пазар след САЩ, Китай и Швейцария. Много износители от ЕС обаче успяха да заобиколят рестрикциите с експорт през трети страни, например Сърбия и Беларус.



Заедно с това се намесиха още няколко фактора, поради които е трудно да се оцени въздействието на санкциите. Те съвпаднаха с още два шока – рязко поевтиняване на петрола и обезценяване на рублата, които като ефекти са доста по-мащабни от ограничените по обхват наказателни мерки. Така изведнъж се оказва, че енергийните санкции нямат особено практическо значение, защото всякакви проекти за проучване на нефт например така или иначе са били отложени заради ниските цени на петрола, отбелязва Ричард Конъли.

Има и още един елемент в картината - газовата индустрия, космическите технологии и ядрената енергетика всъщност бяха изключени от санкциите. "
ЕС нарочно избегна да включи "Газпром" към санкционираните компании точно защото не искаха да нарушат вноса на газ от Русия. И така най-важните сектори бяха оставени без санкции", посочва анализаторът от Chatham House. Пропускът е лесно обясним - Русия е най-големият доставчик на газ за Европа, a работата по различни енергийни проекти, като например "Северен поток", продължава. Междувременно много руски бизнесмени, включително такива в наказателния списък на ЕС за санкции, успяват да заобиколят ограниченията благодарение на регистрации в данъчни убежища като Британските Вирджински острови, Джърси и Гърнси, пише Анастасия Несветаилова, преподавател по икономика в City University London за Newsweek. Така излиза, че "Гърнси е най-големият източник на чужди инвестиции в Крим през 2014 г., като 80% от капиталовите притоци са били именно оттам", добавя тя.

Политиката винаги има значение

И докато последствията за руската икономика (а и за европейската) от санкциите са видими, ефектът върху поведението на Кремъл в Украйна е спорен. Причината е, че политическите режими също имат своето значение, отбелязва пред "Капитал" Питър ван Берхайк, преподавател по международна икономика в Institute of Social Studies към Erasmus University в Ротердам. "Автократичният режим в Русия на практика потиска влиянието, което икономическите санкции биха могли да имат в политическо отношение. Същевременно демократичният характер на европейските правителства води до това, че санкциите, които Русия наложи срещу ЕС, се превръщат в голям политически натиск за съюза", добавя той. Това обяснява защо някои страни като Италия (премиерът Матео Ренци) и Франция (парламентът и президентът Франсоа Оланд), а дори и Германия в лицето на външния министър Франк-Валтер Щайнмайер започват да смекчават линията. За по-голямата отстъпчивост допринасят и оплакванията на европейски компании, особено в хранителния сектор, че губят бизнес.

Същевременно "санкциите определено консолидираха подкрепата за управляващите в Русия и отслабиха позициите на привържениците за по-свободни и приятелски отношения със Запада", отбелязва Конъли. Президентът Владимир Путин засега успява да обърне икономическите трудности в политически ползи с мантрата за възроденото величие на Русия, обсадена от външни врагове.

В момента всякакво разхлабване на санкциите, колкото и да е желано от някои политици и бизнесмени в ЕС, ще има поне два негативни ефекта. Единият е, че ще остави Украйна в безтегловност и без надежда за решение на конфликта. Вторият е, че смекчаването им, без Русия да е изпълнила Споразумението от Минск, ще разбие единството в ЕС. Избягването на тези два отрицателни сценария зависи най-вече от позицията на Германия
. И отново всички гледат към канцлера Ангела Меркел, която продължава да настоява, че санкциите ще бъдат отменени само когато Русия изпълни ангажиментите си от Минск.

"Меркел
еднолично подкрепи и наложи санкциите като твърд знак за моралната позиция на ЕС. Тя трябва да удържи до ноември, когато САЩ ще изберат нов президент. Тогава Меркел или ще получи подкрепата на първата жена - президент на САЩ, или позицията ѝ ще се срине до няколко месеца, ако спечели другият кандидат," казва Джани Риота, анализатор от Council on Foreign Relations, пред тинк-танка Carnegie Europe. Но междувременно пропукването в общата позиция на ЕС отслабва вероятността за намиране на решение на първопричината на санкциите - украинската криза. От което не печели нито ЕС, нито Украйна, нито дори Русия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания

Според германския канцлер НАТО е "незаменим", а Западните Балкани трябва да имат ясна перспектива за членство в съюза

21 ное 2019, 451 прочитания

Белият дом опитва да промени веригите за доставка на автопроизводителите Белият дом опитва да промени веригите за доставка на автопроизводителите

Засега ефектът от това е малък

21 ное 2019, 448 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Британският шок за пазарите

Непосредствените опасности са ограничени, но дългосрочните страхове са големи и основателни

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10