Британският шок за пазарите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Британският шок за пазарите

Reuters

Британският шок за пазарите

Непосредствените опасности са ограничени, но дългосрочните страхове са големи и основателни

Николай Стоянов
18629 прочитания

Reuters

© Reuters


"Финансовите пазари са в свободно падане." Заглавия с вариации на тази тема можеше да прочетете навсякъде в първите часове, след като изходът от вота във Великобритания стана ясен. И наистина оцветените в червено борси със спадове на индексите от по 5-10% и на акциите на банките от по 20-30% при започването на търговията в петък, изглеждат като сбъднал се кошмар. Кризата разтърси цяла Европа - паундът губи около 6% от стойността си спрямо долара, но еврото също пада с около 3%. Германският индекс Dax първоначално, а и през следващите часове търговия, отстъпваше с повече, отколкото британският FTSE. И дори някои френски, италиански и германски банки изпреварваха на моменти британските.

Без да се подценява този срив, но той изглежда по-драматично от реалните рискове. В последните дни водени от засилващите се прогнози, че британците ще изберат да останат в ЕС, пазарите тотално не прецениха риска и реагираха с ръстове. Така че сега голяма част от спада е изтриване на тази еуфория. Ако се погледнат например акциите на Deutsche Bank - една от приеманите за най-слабо капитализирани и зависими от британския си бизнес на континента, всъщност техният срив от 16% в началото на петъчния ден ги свали до под 13 евро, но все още над дъната, регистрирани само преди седмица на 16 юни. Много от британските банки и след сривовете с около 20% от 24 юни са на нива над тези от година по-рано. Или ако цената на акциите е единственият показател, то явно той не е катастрофичен.

Непосредствените опасения

Така ключовият въпрос е извън загубите за спекулантите, какво толкова страшно може да последва. Краткият отговор е нищо в непосредствен план. Първо гуверньорът на Bank of England Марк Карни с премерено и спокойно изказване вдъхна увереност, че има пилот в самолета. Той обяви и готовност централната банка да излее до 250 млрд. паунда ликвидност при нужда. Впоследствие и ЕЦБ увери, че е готова да се намеси с ликвидност в евро или в други валути, макар и без да фиксира обем.

Така явно централните банки са твърдо решени да не рискуват да допуснат срива на паунда до най-ниското му ниво от над 30 години да доведе до европейски Lehman Brothers. И имат инструментите да го направят.

Същинските страхове обаче са какво се случва по- нататък и тук неизвестностите нарастват. Така например дори и при по-благоприятен сценарий, в който политическите трусове в Европа са ограничени и центробежните сили не повлекат други членки, остава неясно колко време пазарите ще са турбулентни. А при някои банки, които са слабо капитализирани, това засилва опасността при нужда да не могат да наберат капитал от борсите. Новите европейски правила, предвиждащи инвеститорите задължително да понесат загуби, преди финансови институции да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците, също усилват разпродажбите на акции. Всичко това наред с очакванията за рецесия във Великобритания, загуба и пренасочване на бизнес от Лондон към други финансови центрове и вторични шокове в ЕС допълва коктейла от притеснения.

Ефектът за България

Потънал в собствената си проверка на качеството на активите, българският банков сектор е сравнително изолиран от текущите турбуленции. За разлика от миналото лято, когато епицентърът беше в Атина (където са централите на четири гръцки банки с около 20% пазарен дял в България), сега лондонският трус изглежда далечен. В София няма банка с английски акционер. Процеждането на ефект през затруднени европейски централи също е по-ограничено, след като местните банки вече практически не зависят за финансиране от майките им и могат да се похвалят със завидна свръхликвидност. Същевременно българските банки заемат минимален дял от балансите на европейските групи, част от които са, и е малко вероятно да станат обект на продажби на пожар.

И дългосрочните страхове

По-дългосрочният риск за България (коментара на финансовия министър Владислав Горанов може да видите в този текст), а и истинската причина за големите разпродажби, обаче е изстрелването на нивото на несигурност около ЕС в Космоса. Именно това прогонва капитала от всичко рисково и го насочва към злато и държавен дълг, които поскъпват. Донякъде неочаквано дори и доходността по дълга на британското правителство се свиваше въпреки очакванията, че на Bank of England може да й се наложи да понижава лихвите.

След Brexit вече пазарите търгуват като сигурно ново понижение на лихвите от ЕЦБ до края на годината. А също така и отказ от анонсираните от Федералния резерв на САЩ покачвания на лихвите. След спадовете в Европа фючърсите върху американските борсови индекси сочеха очакван спад от 3-4% при започването на търговията.

Вотът отново започна да отваря пропастите между европейските държави, които ЕЦБ успя да затвори с цената на обещания, че ще направи каквото е необходимо, дори да е печатане на пари и отрицателни лихви. Доходността по италианския, испанския и португалския дълг се покачваше с по 20 - 30 базисни пункта, докато този по десетгодишните германски бундове отново навлезе в отрицателна територия и достигна рекордните -0.17%, преди да се върне на нива около -0.1%. Всяко разклащане на лодката кара инвеститорите да бягат от по-слабите държави в съюза, което подсказва за дълбоките проблеми в него.

"Финансовите пазари са в свободно падане." Заглавия с вариации на тази тема можеше да прочетете навсякъде в първите часове, след като изходът от вота във Великобритания стана ясен. И наистина оцветените в червено борси със спадове на индексите от по 5-10% и на акциите на банките от по 20-30% при започването на търговията в петък, изглеждат като сбъднал се кошмар. Кризата разтърси цяла Европа - паундът губи около 6% от стойността си спрямо долара, но еврото също пада с около 3%. Германският индекс Dax първоначално, а и през следващите часове търговия, отстъпваше с повече, отколкото британският FTSE. И дори някои френски, италиански и германски банки изпреварваха на моменти британските.

Без да се подценява този срив, но той изглежда по-драматично от реалните рискове. В последните дни водени от засилващите се прогнози, че британците ще изберат да останат в ЕС, пазарите тотално не прецениха риска и реагираха с ръстове. Така че сега голяма част от спада е изтриване на тази еуфория. Ако се погледнат например акциите на Deutsche Bank - една от приеманите за най-слабо капитализирани и зависими от британския си бизнес на континента, всъщност техният срив от 16% в началото на петъчния ден ги свали до под 13 евро, но все още над дъната, регистрирани само преди седмица на 16 юни. Много от британските банки и след сривовете с около 20% от 24 юни са на нива над тези от година по-рано. Или ако цената на акциите е единственият показател, то явно той не е катастрофичен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Пазарите може и да са в шок , но след напускането на ЕС от Великобритания България се изкачи с една позиция напред и от 28-и вече сме 27-и по стандарт в съюза ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK