Лудият Brexit ден на Европейския парламент

Фараж - добър, лош - е представител на страната си в ЕП, изпратен там с гласовете на британските граждани.
В качеството си на какъв бай Юнкер му сочи вратата? Председателят на ЕК е нищо повече от един назначен висш чиновник, който освен емоции демонстрира и елементарно непознаване на правилата. Обединеното кралство е член на ЕС до момента на приключването на процедурата по напускането на съюза. Тя не само че не е стартирана от британското правителство, а както цитират по-горе премиера Камерън, това може да направи неговият приемник, а той ще бъде избран до 3 месеца. Демек ОК не бърза...

Втръсналите мантри за стабилност и единство на ЕС и институциите му, които повтаря и Борисов, са глупави и безсмислени. По-скоро трябва да се направи анализ на причините, довели до вота на мнозинството, участвали във референдума британски граждани, защото част от тези причини са видими и с просто око:
- чувството за национална принадлежност не прие глобалисткия модел на съединени европейски щати;
- размиването на националната принадлежност на евродепутатите в принадлежност на някакви европейски квази партии;
- разрастването на абсурден самовъзпроизвеждащ се бюрократичен апарат, който измества демократичните принципи за вземане на решение;
- възможността на лица в сянка, които не са част от механизмите на ЕС, ЕК или ЕП, като канцлерът Меркел, да задават дневния ред на целия съюз. Пресен е примерът с мигрантите, натискът за приемане на Турция в ЕС.

След ОК подобна стъпка се надига и в други страни-създатели на ЕС.

Вместо да плямпат за единство, т.н. лидери да потърсят проблемите преди вълната да ги отнесе.

До коментар [#6] от "thepirineagle":

Не познавам г-н Фараж, а по препредадени медийни портрети не се наемам да съдя за когото и да било.

С интерес четох коментара ви. Да, това, което пишете е познато - и за федерализацията, и за орязаните правомощия на евроинституциите. Що за безумие е законодателният орган - ЕП, да няма законодателна инициатива! В същото време националните представители мутират в членове на европейски квази партии и се подчиняват на някаква измислена наднационална партийна политика.

Британският плебисцит - с всичките му кусури: тотално медийно облъчване, нищожна разлика между вотовете - е удобен момент да се анализира какъв тип съюз отговаря на вижданията на гражданите на Европа, а не какъв съюз се и харесала политическата върхушка.

Много ясен извод, който намира основание в нарастващата подкрепа на антисистемните движения, е че глобалисткият модел е отхвърлян. Европейските граждани не желаят да се разделят с националната държава.
Политиците трябва да ги чуят, а не тихо и кротко, в пълна секретност да ни натресат с спешен порядък като подарък за чао на Обама ТТИП.

Предпочитам глобализмът да се изчерпва с Кока Кола :І)

До коментар [#9] от "ded":

Благодаря за интереса към моите коментари. Определено трябва да попрецизирам изказа си, за да не давам основания за погрешното им тълкуване. И за това благодаря.

Нали не ме възприемате като адвокат на г-н Фараж?

Между другото - не че ви си бъркам в отношенията - за мен употребата в обръщението на г-н/г-жа е уважение не толкова към обекта, а към себе си, защото можеш да надмогнеш моментните емоции и да гледаш на опонента като на човешко същество.

Не, не съм следил кампанията, която реално тече от почти година в ОК. Заради една реплика на мой коментар от събота, обаче, много бързо навлязох в темата, за да мога да отговоря.

Моля да отговорите на себе си какво ви дава ЕС. Свободното придвижване и поевтинелия роуминг не ги включвайте. Е?

Темата за противопоставянето на националното и глобалното ми е интересна и в текста, който споменавате, се опитах много пътем да вкарам в темата и ШОС. Не за друго, а защото тази организация - поне по това, което чета - е базирана на принципа на запазване суверенитета на националните държави. Тръгнала като съглашение на 5 съседни държави да намалят военните си контингенти по границите за избягване на конфликти, с присъединяването на Индия и Пакистан ШОС става сериозна икономическа и политическа сила.

Не се вълнувам от и местоположението (обраслото с много негативизъм в българското му разбиране - азиатско), а от основополагащите принципи. Не сравнявам ЕС с ШОС, защото те нямат допирни точки.
През 50-те г. европейското обединение беше замислено като френско-германски картел за въглища и стомана. Повече от половин век по-късно картелът като политика за осигуряване на пазари и работна ръка и натискът на задокеанския глобализъм направиха от ЕС този хермафродитен политически модел, който обсъждаме.

А защо да не поразсъждаваме, че британците с тънкия си имперски усет, скочиха в последната спасителна лодка? Както казва един известен анализатор: в ЕС започна много да мирише на пресно отпечатани банкноти...