"Съжалявам" вероятно е една от най-трудните думи за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Той обича да я чува от всички, които според него са го обидили по някакъв начин. Но сега му се наложи сам да я каже.
Резултатът е, че в един ден Ердоган успя да размрази отношенията с две ключови държави - Русия и Израел. По-малко от 48 часа по-късно ужасяващ атентат на летище "Ататюрк" в Истанбул напомни колко закъсняла е помирителната офанзива на турския президент. След като от години основната му линия е търсене и създаване на врагове навън и вътре в страната, изпуснатите от бутилката демони трудно ще бъдат върнати обратно. И докато вълната от насилие в Турция продължава, за нейния президент няма да е лесно да намери подкрепа за дипломатическите си увертюри.
Същевременно затоплянето с Москва е още в начална фаза и никой не очаква Ердоган и руският президент Владимир Путин изведнъж да станат най-близки на света. Градусът на опасенията в България, че страната е поле на сблъсъка между две бивши империи, вероятно леко ще спадне. Но надеждите, че разведряването между Анкара и Москва ще отпуши моментално плановете за руски газопровод под Черно море на мястото на спрения "Южен поток", са пресилени. Вицепремиерът Томислав Дончев каза наскоро пред "Капитал": "Има два варианта за такава тръба - единият възможен, другият труден." Сега трудният - евентуалният газопровод да минава през турски териториални води - изглежда малко по-възможен. Но далеч от гарантиран на фона на традиционно разнопосочните интереси на Турция и Русия.
Хайде пак да бъдем приятели
Споразумението за възстановяване на връзките с Израел след шестгодишна вражда заради нападението над кораба "Мави Мармара" беше обявено на 27 юни. Тел Авив се съгласява да плати 20 млн. долара компенсации на семействата на десетте турски активисти, загинали при щурма на израелски командоси срещу флотилията, опитала се да пробие блокадата и да занесе помощи в ивицата Газа. Освен това Израел ще позволи на Турция да прави хуманитарни доставки за палестинците, но няма да вдигне блокадата, както настояваше Ердоган.
Няколко часа след новината за пробива с Израел дойде втора - Ердоган е изпратил писмо на Путин, в което се извинява на семейството на пилота, убит при свалянето на руския Су-24 от турската въздушна отбрана през ноември миналата година. Инцидентът доведе до пълен разрив, като Кремъл наложи ембарго за турски хранителни продукти, затвори вратата за турски строителни компании и въведе забрана за пътувания до Турция, а съвместните енергийни проекти бяха сложени във фризера. Сега, след разчупването на леда в телефонен разговор, Путин е обещал на Ердоган да вдигне туристическите ограничения.
"Турция очевидно иска да сложи край на изолацията си. Това е общият мотив в нормализирането на отношенията с Русия и Израел," казва пред "Капитал" Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара. Според говорителя на Ердоган Ибрахим Калин едновременното помиряване с Москва и с Тел Авив е чиста случайност. Но съвпадението изглежда по-скоро търсено и внимателно планирано. "Турският президент намеква, че САЩ са притиснали Анкара да поправи отношенията с Израел. Ердоган и неговото обкръжение, както и голяма част от поддръжниците му, са като цяло антисемитски настроени. Те не биха преглътнали сближаването с Израел без силно влияние от Вашингтон. Опитът на Ердоган да се помири с Русия изглежда като стратегия за противотежест и баланс", казва пред "Капитал" професор по международни отношения в Истанбулския университет.* Целта на обявяването на руското затопляне малко след израелската сделка е да се минимизират негативните й ефекти у дома. Една от причините е, че на фона на сериозната криза в турския туристически сектор (виж допълнителния текст) имаше все по-силни искания за нормализиране на отношенията с Москва.
Колко е трудно да бъдеш самотен
В последните години Турция изпадна в глуха изолация, след като политиката й на "нулеви проблеми със съседите" превключи на "нула съседи без проблеми". "Това беше най-самотният момент в историята на републиката, с Катар и Саудитска Арабия, изглеждащи като единствените истински приятели на правителството", обобщава пред в. New York Times Аслъ Айдънташбаш от Европейския съвет по външна политика (ECFR). Останала без съюзници в регион, избухнал в пламъци, Анкара прави завой към това, което поелият поста през май премиер Бинали Йълдъръм формулира като "увеличаване на броя на приятелите ни и намаляване на броя на враговете ни". Очакването е следващата стъпка по новата траектория да бъде опит за помирение с Египет, друг ключов регионален играч.
Сделката с Тел Авив отразява "степента на изолация и отчаяние на Турция; а също и инстинкта за оцеляване на Ердоган, който може да го доведе до пределна гъвкавост и прагматизъм", написа анализаторът Дженгиз Чандаш за онлайн изданието Al Monitor. "В случая с Израел роля играе и споделената тревога на двете страни от увеличаващото се влияние на Иран", посочва Йозгюр Юнлюхисарджикли.
Някои в Турция направиха връзка между затоплянето с Тел Авив и терористичния акт на летище "Ататюрк", където на 28 юни трима атентатори се самовзривиха, причинявайки смъртта на поне 44 души и ранявайки над 200. Атаката е с почерка на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), която със серия нападения от миналото лято насам е отнела живота на близо 200 души в Турция. "Има много спящи клетки на ИДИЛ в страната заради "политиката на отворени врати" на Ердоган и предишния премиер Ахмет Давутоглу. Сега президентът и правителството трябваше да предвидят, че сближаването с Израел в този момент може да доведе до покачване на терористичните атаки в Турция", казва професорът по международни отношения.
Макар да изглежда слабо вероятно толкова сложен атентат да е бил организиран за дни, факт е, че Турция става все по-уязвима основно заради катастрофалната политика на Ердоган в Сирия. След късното осъзнаване на заплахата от ИДИЛ от миналата година Анкара отвори военновъздушните си бази за коалиционни удари срещу джихадистката групировка в Сирия и започна масирани акции срещу нейни поддръжници на своя територия. Приблизително по това време в социалните мрежи и в пропагандните материали на ИДИЛ Турция започна да фигурира като враг, а атаките срещу нея зачестиха.
Не точно приятели, не съвсем врагове
В протягането на ръка към Москва има колкото политика, толкова и икономика. Миналата година Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) изчисли, че руските санкции ще отрежат между 0.3% и 0.7% от ръста на турския БВП през 2016 г. Тясната икономическа обвързаност между двете страни предполага намирането на някаква формула за мирно съвместно съществуване, но не и приятелство. "Можем да очакваме икономическите връзки да се върнат към нормалност. Войната в Сирия обаче показва трайното раздалечаване между Турция и Русия по отношение на стратегическите им интереси. Освен това Путин и руското общество не изглеждат склонни да забравят инцидента със сваления самолет", казва професорът по международни отношения.
Не е ясно и доколко Путин е готов да направи ответни стъпки, макар да постигна желаното пренареждане на баланса в Сирия и вече да няма такава нужда от Ердоган в ролята му на удобен противник. "Кризата показа уязвимостта на едни сегментирани отношения, в които Турция и Русия спорят по външнополитически въпроси, но си сътрудничат в икономическата сфера. Нормализация ще има, но нито една от двете страни няма да инвестира колкото преди в отношения, които доказаха колко са крехки", смята Йозгюр Юнлюхисарджикли.
И все пак затоплянето с Москва отваря повече пространство за маневриране за Анкара най-малкото защото турските самолети ще бъдат по-свободни да летят над Сирия, без да се притесняват дали ще бъдат свалени от руснаци. В оптимистичния вариант последният атентат в Истанбул може да убеди Ердоган, че най-непосредствената опасност за Турция в момента е ИДИЛ, а не кюрдите, които воюват срещу джихадистите. В песимистичния избликът на прагматизъм на турския президент може да се окаже временна прищявка и той да продължи да вкарва страната си в ситуации, от които дори "съжалявам" да не е достатъчно за излизане.
* С изричното желание да не бъде цитиран по име и дори да не се уточнява от кой университет е. Аргументът е "нарастващият натиск върху всеки, който критикува президента Ердоган и обкръжението му".
Допълнителен текст:
Тъжно лято
Атаката на летище "Ататюрк", третото най-натоварено в света, беше последното нещо, от което има нужда възлизащата на 30 млрд. долара годишно турска туристическа индустрия. Данните показват, че за последната година до май броят на пристигналите в Турция от чужбина е намалял с цели 35%, което е най-големият спад от десетилетия. Хотелите и курортите вече страдат от руския бойкот и вълната терористични атаки на ИДИЛ и кюрдски бойци.
Сега страхът е, че обещанието на Путин за вдигане на ограниченията руски туристи да посещават Турция може да дойде твърде късно и да е недостатъчно за спасяване на летния сезон.
Тази година броят на руснаците в Анталия - доскоро една от любимите им морски дестинации, се е сринал с 95%. Липсата на руснаците би могла да е поносима - Турция традиционно посреща близо пет пъти повече туристи от Европа, отколкото от Русия - но сега британците и германците също избягват страната от притеснения за сигурността. След като 11 германски туристи бяха убити при самоубийствен атентат в Истанбул през януари, усещането за риск се вдигна още повече. А оттогава имаше още атаки. По данни на турското министерство на туризма броят на туристите от Русия, Германия и Великобритания е спаднал съответно с 80%, 35% и 24%. Това е нещо, което евентуално увеличаване на посетителите от Израел след стоплянето на отношенията няма как да компенсира.
- В един ден Ердоган успя да размрази отношенията с две ключови държави - Русия и Израел. По-малко от 48 часа по-късно ужасяващ атентат на летище "Ататюрк" в Истанбул напомни колко закъсняла е помирителната офанзива на турския президент.
- Затоплянето с Москва е още в начална фаза и никой не очаква Ердоган и руският президент Владимир Путин да станат най-близки приятели. Но градусът на опасенията в България, че страната е поле на сблъсъка между две бивши империи, вероятно леко ще спадне.
- Може да се очаква икономическите връзки между Турция и Русия да се върнат към нормалност. Но войната в Сирия показа колко разнопосочни са интересите на Анкара и Москва.
- Все пак затоплянето с Москва отваря повече пространство за маневриране за Анкара срещу ИДИЛ в Сирия.
7 коментара
Израел ще платят 20 мил. долара. Ататюрк е 3-та в Европа и 8-ма в света. Мола поправете грешките.
Е и? Всичко отдавна познато по темата - в една торба: припомняне на историята със СУ-24, припомняне на превземането на турския кораб от израелски командоси - и наистина поправете тия 20 млрд. долара, срамота е! - после малко Сирия, заигравките с ИД, накрая онзиденшния атентат.
Да се внушава, че Турция е станала обект на атентата на летище "Ататюрк" заради притоплените отношение с Израел или с Русия е несериозно и манипулативно. А предишните атентати с какво да обясним, когато отношенията с двете страни бяха във фризера?
Защо до вчера подкрепяните всячески от Турция сунитски главорези от ИД започнаха да тероризират донора си? Това е въпросът, който остово без отговор.
Ако Турция не се пребори с терористичната заплаха, която сама отгледа за употреба в Сирия и Ирак, притоплените отношения с Израел и с Русия няма да й донесат никакви активи, защото ще си останат на хартия. Кой ще инвестира в страна, в която се води гражданска война и в чиито градове и курорти се самовзривяват шахиди?
Историята за чеченския терорист със статут на политически емигрант от Русия и отпора на 4 европейски правосъдни системи - в Австрия, Полша, България, Швеция - да го екстрадират там, говори ясно, че противопоставянето ЕС-Русия води до безумия, а те - до тероризъм.
До коментар [#2] от "D-r D":
[quote#2:"D-r D"]Историята за чеченския терорист със статут на политически емигрант от Русия[/quote]
Докато чеченските терористи са наши, "европейски", атентатите ще се множат.
http://www.mediapool.bg/predpolagaemiyat-organizat
До коментар [#3] от "peevski":
С всеки изминал ден текстът на г-жа Гюрова изглежда все по-семпъл и безсмислен. Освен преразказ на събития, предъфквани неспирно половин година, в него няма нищо: нито тенденции, нито какви са нагласите занапред на участниците в процесите. А не е необходимо да си гадател, за да ги видиш.
От изказванията след срещата на Лавров и Чавушоглу в Сочи, турчинът бе многословен и заливаше публиката с шекерени перспективи, докато руснакът беше изключително лаконичен и натърти само на различията в позициите. Изводът кой много разчита на притоплянето на отношенията е много видим.
Много видимо е и защо атентати окървавяват Турция.
Неофициалната политика на турското правителство беше чрез частни структури да подкрепя бандите на ИД в Сирия всячески: с обучение, с необезпокояван трансфер на бойци, с доставка на оръжие, със снабдяване с разузнавателни данни, с изкупуване на петрол и артефакти, т.е. - финансиране. Целта беше ясна - дестабилизиране на Сирия, сваляне на режима на Асад и разпокъсване на държавата.
Ползите за сунитска Турция от това биха били няколко:
- разбиване на шиитската ос Иран-шиитски Ирак-Сирия-Ливан;
- установяване на възможност през територията на Сирия да се прокара мечтания сунитски газопровод Катар-С.Арабия-Сирия-Турция за Европа;
- разрастване на турското влияние в района на Близкия и Средния Изток.
Само че това няма да се случи.
Турската намеса в конфликта и непризнатата подкрепа на ИД там доведе до сериозната й конфронтация с всички местни играчи: САЩ, Русия, Иран, Израел. Китай внимателно наблюдаваше турските демарши сред мюсюлманите уйгури в северозападните си провинции, обявени от Анкара за уйгурски турци. Много уйгури се сражават на страната на ИД в Сирия.
Проблемите, до които доведоха политическата и икономическата изолация, сривът на износа и туризма, политическия натиск над националната банка са част от причините за взривния обрат на отношенията с Израел и Русия, иницииран от Турция.
За да се приемат извиненията и обещанията, логично е Турция да е трябвало да предприеме и разбираеми за Русия и Израел стъпки на обрат в отношенията с ИД. Турция вероятно най-сетне е предприела видими действия срещу терористите и с това е предизвикала отговорът им.
Що се отнася до предходните атентати, може да се допусне с голяма доза вероятност, че в тези в Суруч и на митинга на гарата в Анкара през 2015 г изпълнителите са от ИД, но реално те обслужиха Ердоган да подплашат електората и партията му да спечели предстоящите парламентарни избори, което и стана.
Сбърканата турска политика за помпане на ИД, която да реши както проблемите им с Асад, така и със сирийските кюрди катастрофира, но тя създаде ислямския Франкенщайн ИДИЛ. Сега продуктът ще опита да унищожи създателя си.
Проста диалектика.
До коментар [#3] от "peevski":
Отряза ми втората част:
Само че това няма да се случи.
Турската намеса в конфликта и непризнатата подкрепа на ИД там доведе до сериозната й конфронтация с всички местни играчи: САЩ, Русия, Иран, Израел. Китай внимателно наблюдаваше турските демарши сред мюсюлманите уйгури в северозападните си провинции, обявени от Анкара за уйгурски турци. Много уйгури се сражават на страната на ИД в Сирия.
Проблемите, до които доведоха политическата и икономическата изолация, сривът на износа и туризма, политическия натиск над националната банка са част от причините за взривния обрат на отношенията с Израел и Русия, иницииран от Турция.
За да се приемат извиненията и обещанията, логично е Турция да е трябвало да предприеме и разбираеми за Русия и Израел стъпки на обрат в отношенията с ИД. Турция вероятно най-сетне е предприела видими действия срещу терористите и с това е предизвикала отговорът им.
Що се отнася до предходните атентати, може да се допусне с голяма доза вероятност, че в тези в Суруч и на митинга на гарата в Анкара през 2015 г изпълнителите са от ИД, но реално те обслужиха Ердоган да подплашат електората и партията му да спечели предстоящите парламентарни избори, което и стана.
Сбърканата турска политика за помпане на ИД, която да реши както проблемите им с Асад, така и със сирийските кюрди катастрофира, но тя създаде ислямския Франкенщайн ИДИЛ. Сега продуктът ще опита да унищожи създателя си.
Проста диалектика.
До коментар [#5] от "D-r D":
Благодаря, докторе, страхотен коментар.
Благодаря и на Светломира Гюрова, че ви дразни с нищо не казването си, за да мога да чета после вашите анализи.
Пишете по-често, г-жо Гюрова!
До коментар [#6] от "peevski":
Е-е-е, така ще ме конфронтирате с г-жа Гюрова. Нейните текстове чета задължително, защото по ирония в ресора й са теми, от които се интересувам.
Пък и научавам какво й е казал някой турски професор, който иначе няма откъде да чуя.