Две сдобрявания и много бомби

Няколко часа след новината за пробива с Израел дойде втора - Ердоган е изпратил писмо на Путин, в което се извинява на семейството на пилота, убит при свалянето на руския Су-24 от турската въздушна отбрана през ноември миналата година. Инцидентът доведе до пълен разрив, като Кремъл наложи ембарго за турски хранителни продукти, затвори вратата за турски строителни компании и въведе забрана за пътувания до Турция, а съвместните енергийни проекти бяха сложени във фризера. Сега, след разчупването на леда в телефонен разговор, Путин е обещал на Ердоган да вдигне туристическите ограничения.

"Турция очевидно иска да сложи край на изолацията си. Това е общият мотив в нормализирането на отношенията с Русия и Израел," казва пред "Капитал" Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара. Според говорителя на Ердоган Ибрахим Калин едновременното помиряване с Москва и с Тел Авив е чиста случайност. Но съвпадението изглежда по-скоро търсено и внимателно планирано. "Турският президент намеква, че САЩ са притиснали Анкара да поправи отношенията с Израел. Ердоган и неговото обкръжение, както и голяма част от поддръжниците му, са като цяло антисемитски настроени. Те не биха преглътнали сближаването с Израел без силно влияние от Вашингтон. Опитът на Ердоган да се помири с Русия изглежда като стратегия за противотежест и баланс", казва пред "Капитал" професор по международни отношения в Истанбулския университет.* Целта на обявяването на руското затопляне малко след израелската сделка е да се минимизират негативните й ефекти у дома. Една от причините е, че на фона на сериозната криза в турския туристически сектор (виж допълнителния текст) имаше все по-силни искания за нормализиране на отношенията с Москва.

Колко е трудно да бъдеш самотен

В последните години Турция изпадна в глуха изолация, след като политиката й на "нулеви проблеми със съседите" превключи на "нула съседи без проблеми". "Това беше най-самотният момент в историята на републиката, с Катар и Саудитска Арабия, изглеждащи като единствените истински приятели на правителството", обобщава пред в. New York Times Аслъ Айдънташбаш от Европейския съвет по външна политика (ECFR). Останала без съюзници в регион, избухнал в пламъци, Анкара прави завой към това, което поелият поста през май премиер Бинали Йълдъръм формулира като "увеличаване на броя на приятелите ни и намаляване на броя на враговете ни". Очакването е следващата стъпка по новата траектория да бъде опит за помирение с Египет, друг ключов регионален играч.

Сделката с Тел Авив отразява "степента на изолация и отчаяние на Турция; а също и инстинкта за оцеляване на Ердоган, който може да го доведе до пределна гъвкавост и прагматизъм", написа анализаторът Дженгиз Чандаш за онлайн изданието Al Monitor. "В случая с Израел роля играе и споделената тревога на двете страни от увеличаващото се влияние на Иран", посочва Йозгюр Юнлюхисарджикли.

Някои в Турция направиха връзка между затоплянето с Тел Авив и терористичния акт на летище "Ататюрк", където на 28 юни трима атентатори се самовзривиха, причинявайки смъртта на поне 44 души и ранявайки над 200. Атаката е с почерка на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), която със серия нападения от миналото лято насам е отнела живота на близо 200 души в Турция. "Има много спящи клетки на ИДИЛ в страната заради "политиката на отворени врати" на Ердоган и предишния премиер Ахмет Давутоглу. Сега президентът и правителството трябваше да предвидят, че сближаването с Израел в този момент може да доведе до покачване на терористичните атаки в Турция", казва професорът по международни отношения.

Макар да изглежда слабо вероятно толкова сложен атентат да е бил организиран за дни, факт е, че Турция става все по-уязвима основно заради катастрофалната политика на Ердоган в Сирия. След късното осъзнаване на заплахата от ИДИЛ от миналата година Анкара отвори военновъздушните си бази за коалиционни удари срещу джихадистката групировка в Сирия и започна масирани акции срещу нейни поддръжници на своя територия. Приблизително по това време в социалните мрежи и в пропагандните материали на ИДИЛ Турция започна да фигурира като враг, а атаките срещу нея зачестиха.

Не точно приятели, не съвсем врагове

В протягането на ръка към Москва има колкото политика, толкова и икономика. Миналата година Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) изчисли, че руските санкции ще отрежат между 0.3% и 0.7% от ръста на турския БВП през 2016 г. Тясната икономическа обвързаност между двете страни предполага намирането на някаква формула за мирно съвместно съществуване, но не и приятелство. "Можем да очакваме икономическите връзки да се върнат към нормалност. Войната в Сирия обаче показва трайното раздалечаване между Турция и Русия по отношение на стратегическите им интереси. Освен това Путин и руското общество не изглеждат склонни да забравят инцидента със сваления самолет", казва професорът по международни отношения.

Не е ясно и доколко Путин е готов да направи ответни стъпки, макар да постигна желаното пренареждане на баланса в Сирия и вече да няма такава нужда от Ердоган в ролята му на удобен противник. "Кризата показа уязвимостта на едни сегментирани отношения, в които Турция и Русия спорят по външнополитически въпроси, но си сътрудничат в икономическата сфера. Нормализация ще има, но нито една от двете страни няма да инвестира колкото преди в отношения, които доказаха колко са крехки", смята Йозгюр Юнлюхисарджикли.

И все пак затоплянето с Москва отваря повече пространство за маневриране за Анкара най-малкото защото турските самолети ще бъдат по-свободни да летят над Сирия, без да се притесняват дали ще бъдат свалени от руснаци. В оптимистичния вариант последният атентат в Истанбул може да убеди Ердоган, че най-непосредствената опасност за Турция в момента е ИДИЛ, а не кюрдите, които воюват срещу джихадистите. В песимистичния избликът на прагматизъм на турския президент може да се окаже временна прищявка и той да продължи да вкарва страната си в ситуации, от които дори "съжалявам" да не е достатъчно за излизане.

* С изричното желание да не бъде цитиран по име и дори да не се уточнява от кой университет е. Аргументът е "нарастващият натиск върху всеки, който критикува президента Ердоган и обкръжението му".

Допълнителен текст:

Тъжно лято

Атаката на летище "Ататюрк", третото най-натоварено в света, беше последното нещо, от което има нужда възлизащата на 30 млрд. долара годишно турска туристическа индустрия. Данните показват, че за последната година до май броят на пристигналите в Турция от чужбина е намалял с цели 35%, което е най-големият спад от десетилетия. Хотелите и курортите вече страдат от руския бойкот и вълната терористични атаки на ИДИЛ и кюрдски бойци.

Сега страхът е, че обещанието на Путин за вдигане на ограниченията руски туристи да посещават Турция може да дойде твърде късно и да е недостатъчно за спасяване на летния сезон.

Тази година броят на руснаците в Анталия - доскоро една от любимите им морски дестинации, се е сринал с 95%. Липсата на руснаците би могла да е поносима - Турция традиционно посреща близо пет пъти повече туристи от Европа, отколкото от Русия - но сега британците и германците също избягват страната от притеснения за сигурността. След като 11 германски туристи бяха убити при самоубийствен атентат в Истанбул през януари, усещането за риск се вдигна още повече. А оттогава имаше още атаки. По данни на турското министерство на туризма броят на туристите от Русия, Германия и Великобритания е спаднал съответно с 80%, 35% и 24%. Това е нещо, което евентуално увеличаване на посетителите от Израел след стоплянето на отношенията няма как да компенсира.