С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 8 юли 2016, 17:08, 18276 прочитания

Да мразиш или да не мразиш

Това е въпросът, който мнозина на Острова си задават, докато българи и други източноевропейци биват заливани от надигналата се ксенофобия

Мария Спирова | Лондон
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Не разбирам защо се тревожиш, ти си толкова интелигентна. На теб сигурно ще ти разрешат да останеш." Два дни след съдбовния референдум, с който британците гласуваха да напуснат ЕС, моят съсед, 73-годишният Джеймс Аксфорд, ликуващ от резултата и неспособен да скрие доволството си, ме среща на улицата и се опитва да ме окуражи с тези думи. Питам го дали смята, че ако се стигне до депортации, правителството ще подложи всички европейски имигранти на IQ тест, преди да реши кои да запази. Той отвръща през смях, че "парче лют джинджифил" като мен с лекота ще омае "местен момък", за когото да се ожени, за да получи право да остане на Острова.

В този момент край нас минава 68-годишният Роджър Шиърър, съседът от юг, който седмици наред неуморно раздаваше листовки за каузата на оставането в ЕС. "Как смееш да се подиграваш така с Мария! Такива като теб съсипаха живота й", прогърмява Роджър и неочаквано попадам в кръстосания огън на разгорещена свада. Двамата пенсионери напълно забравят вездесъщата английска дискретност и си разменят остри реплики на много висок глас, докато дъщерята на Джеймс не се показва на прозореца и не го смъмря да престане да се излага. Преди да затръшне вратата зад гърба си, Джеймс изсъсква на Роджър: "И престани да внушаваш на Мария, че съм прикрит ксенофоб! Нямам нищо против чужденците, просто не съм съгласен те да контролират мен и страната ми. Би трябвало да е обратното!"


Започнало е да ръми. Роджър избърсва очилата си и въздъхва: "Не знам какво да ти кажа, Мария. С този проклет референдум лудите превзеха психиатрията."

Горната сцена се разиграва в Оксфорд, един от малкото проевропейски бастиони извън Лондон. Жителите на самия град са космополитни и високо образовани - малко над 70% от тях гласуваха за оставането на Великобритания в ЕС. Оксфордшир обаче е обширно графство, с множество малки населени места със застаряващо заможно население и българска диаспора, неофициално наброяваща над 2000 души. В дните след референдума на 23 юни крехките устои на това ту хладно, ту радушно паневропейско съжителство започват да се пропукват.

"Стегна ли си багажа"



Този въпрос посреща от упор Христина Бакърджиева, която работи в един от колежите на Оксфордския университет, при влизане в местен магазин. Задава й го бегъл познат, който е наясно, че тя не е британка. "Нищо лично, но тук просто няма място за всички ви." Христина разказва, че в този миг за пръв път се е почувствала нежелана в кралството: "Очите ми се напълниха със сълзи. Тук имам много английски приятели, които ме уважават заради личността ми, а не заради произхода ми, но този човек успя да ме наскърби. Приемам резултата от референдума, дори и да не съм съгласна с него, но не мога да приема глупостта и грубостта на хора, които просто обвиняват чужденците за своите собствени грешки."

Седмица по-късно друга българка в Оксфорд става жертва на ксенофобска агресия. В един от редките слънчеви следобеди на юли графичният дизайнер Сабина Радева разхожда шестгодишната си дъщеря и няколкомесечното си бебе в парка и разговаря с майка си по телефона. Разминава се с възрастна двойка и е смаяна, когато мъжът рязко се приближава към нея и с гневно изражение изкрещява: "Какъв език говориш!? Тук се говори само английски! Връщай се, откъдето си дошла!" Сабина моли мъжа да не крещи, защото плаши децата й, на което той отвръща с "Fuck you". Българката запазва самообладание и звъни в полицията. Отзовават се три патрулни коли. Случката обаче е травмирала голямата й дъщеря и Сабина няма да я забрави скоро: "Старецът беше толкова близо до мен, че можех да преброя зъбите му. Много съм гневна, защото този страхливец си позволи да ме нападне, докато съм сама с децата. Това е положението в Обединеното кралство в момента. Май отново е време да се местим."

Патрулиращ полицай, пожелал да остане неназован, споделя впечатления от Югоизточен Оксфорд, където също се усеща напрежение: "Блекбърд Лийс е рисков квартал по принцип, повечето жители са потомствено безработни бели британци, но проблемите обикновено не преливат извън очертанията му. Няколко поредни вечери чуваме за намерения на местни младежи да се разходят до съседното село, където в няколко големи оранжерии се трудят селскостопански работници от Полша, Литва и България, и да предизвикат чужденците на бой. За мен това са по-скоро тийнейджърски изблици, а и, честно казано, не бих заложил много на шансовете им да изплашат здравеняците от Източна Европа. Но ми се струва, че тези настроения са показателни какво чуват тези младежи в домовете си – какви мнения изразяват родителите им в момента."

"Всички чужденци да си вървят"

Британската общественост започна да осъзнава, че духът на нетърпимостта е изпуснат от бутилката месеци преди самия референдум. Журналисти като Бен Джуда от Politico публикуваха тревожни дописки от различни точки на страната, цитирайки реч на омразата, безцеремонно разпространявана от местни избиратели, които често не са имали контакт с имигранти, но ги обвиняват за различни аспекти от влошеното си ежедневие. Веднага след обявяването на резултата от всички краища на кралството в социалните мрежи бликнаха разкази на очевидци и потърпевши от публични прояви на злорадство и откровена ксенофобия.

Голяма известност придоби случаят с полския културен център в лондонския квартал "Хамърсмит", който на 24 юни осъмна, омазан с надписи "Вървете си". Вносните коли – немски и италиански марки - по цяла лондонска улица бяха издраскани със свастики. Жители на градче край Кембридж откриха в пощенските си кутии ламинирани двуезични картички с призива "Ние напуснахме ЕС - махайте се, полски плъхове". Отрезвяващ бе моментът, в който полски строителни работници отказаха да покажат лицата си пред предаващата на живо камера на BBC, от страх да не станат жертва на тормоз. Ескалацията продължи в Плимут, където градинската барака в двора на полско семейство с три дъщери бе подпалена, а под вратата на дома им бе пъхнато писмо с изрязани печатни букви, което ги заплашва със смърт, ако не се върнат незабавно в "шибаната си страна".

И докато значителна част от ксенофобските атаки из Великобритания са насочени към най-голямата по численост източноевропейска диаспора – полската, реакции срещу най-видимите сред новодошлите също не липсват. Учителката от Манчестър Хелън Хейстингс, 28, разказва как се е наложило временно да изключи от учебни занятия двама от учениците в класа си заради тормоз над колега – учителка по френски от румънски произход. "Децата просто скандираха неща, които бяха чули у дома – как не им трябва френски и как всички чужденци трябва да си вървят. Когато се прибрах вкъщи и разказах на майка ми за станалото, тя се разплака. Разказа ми, че навремето, когато тя пристигнала тук от Ирландия като млада медицинска сестра, собствените й пациенти й говорели подобни неща. Не можеше да повярва, че пак сме затънали в същите разрушителни предразсъдъци."

Полицейските бюлетини потвърждават резкия скок на докладваните престъпления от омраза. Комисарят на столичната полиция сър Бърнард Хоган-Хау оповести, че в изминалите две седмици подадените оплаквания са се увеличили с 50% (което означава средно 67 нови случаи на ден), а арестите по подозрение в престъпност от омраза – със 75%. Междувременно националната Комисия за равенство и човешки права разпространява брошури с инструкции, преведени на полски, румънски и български, за да помогне на източноевропейските граждани, живеещи на Острова, да се ориентират в процеса на подаване на жалба, в случай че станат жертва на подобно посегателство.

Разтревожен от новите данни, кметът на Лондон Садик Кан даде нарочна пресконференция, за да увери гражданите, че престъпленията от омраза са приоритет за "Скотланд ярд" и да ги насърчи да докладват всяка проява на ксенофобия на властите. Кан заяви още, че е прегледал криминалната статистика от януари 2014 г. насам и петте дни с най-много регистрирани ксенофобски и расистки инциденти са в рамките на двете седмици след референдума за излизане от ЕС. Това ново политическо развитие, изглежда, е създало впечатление у извършителите, че подобни прояви вече са разрешени, заключи лондонският кмет.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Италианският премиер Конте подава оставка Италианският премиер Конте подава оставка

Сега ще зависи от президента Матарела как ще се разреши политическата криза

20 авг 2019, 970 прочитания

Технологичните гиганти настояват Франция да се откаже от плановете за дигитален данък 1 Технологичните гиганти настояват Франция да се откаже от плановете за дигитален данък

Париж иска да наложи на големите техкомпании 3% данък върху оборота от дигитални услуги, направен в страната

20 авг 2019, 921 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Трилър по австрийски, част втора

Инфарктните президентски избори ще бъдат повторени. Ако политическият елит не си е научил урока, този път крайната десница може да победи

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА