Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
22 9 юли 2016, 15:22, 19201 прочитания

След Brexit и потоп

Великобритания няма да излезе от ЕС скоро, ако изобщо го направи. Но икономическите шокове вече връхлитат, подсилени от политическия хаос

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

JPMorgan с рекордна печалба през третото тримесечие

Инвестиционното банкиране носи успех на най-голямата американска банка

16 окт 2016

Внимавай какво си пожелаваш

UKIP може да се превърне в една от жертвите на Brexit. Но политиката й триумфира

7 окт 2016

А може ли и двете

Шотландия иска да остане и в ЕС, и в Обединеното кралство. В краен случай обмисля втори референдум за независимост

22 юли 2016

Приоритет на Тереза Мей е да обедини консерваторите и страната

Кампанията за напускане на ЕС ще следи за всяка нейна погрешна стъпка

12 юли 2016

Британските компании стават цел за сливания и придобивания след Brexit

Сривът на паунда дава възможност за изгодни покупки на активи

11 юли 2016

"Райфайзен": Brexit ще доминира пазарите през третото тримесечие

Политическата нестабилност ще се отрази негативно на растежа в страните от ЦИЕ

10 юли 2016

Какво става с банките в Европа и как ни засяга

Най-важните въпроси около турбуленциите след Brexit и ефектите им тук

8 юли 2016

Европа: все по-наша и все по-чужда

Как стана така, че Европейският съюз стана едновременно по-ефективен и по-малко прозрачен

8 юли 2016

Да мразиш или да не мразиш

Това е въпросът, който мнозина на Острова си задават, докато българи и други източноевропейци биват заливани от надигналата се ксенофобия

8 юли 2016

Завръщане на интереса, завръщане на риска

При ниските банкови лихви взаимните фондове привличат интерес, но бурните пазари доведоха до спадове за 3/4 от високодоходните схеми

8 юли 2016

Паниката след Brexit обзе и фондовете за имоти на Острова

Три имотни фонда спряха временно операциите си с британските си портфейли

6 юли 2016

Bank of England освободи за кредити над 170 млрд. евро от британските банки

Рисковете започнаха да се реализират, заяви гуверньорът Марк Карни

5 юли 2016

Великобритания се готви да намали корпоративния данък до под 15%

Финансовият министър Джордж Озбърн уверява инвеститорите, че след вота за Brexit страната все още е отворена за бизнес

4 юли 2016

(Д)ефектът Brexit за България

Рисковете за българската икономика не са преки, но са твърде сериозни, за да бъдат подценени

1 юли 2016
"Британският паунд пада спрямо, ами, всичко." Така Financial Times обобщи накратко пазарните турбуленции в един от бурните дни, последвали гласуването в Обединеното кралство за излизане от ЕС. Неволите на паунда, ударил на 6 юли ново 31-годишно дъно спрямо долара, са симптом, че британската икономика вече усеща шока от Brexit. На теория той няма да се случи скоро или дори изобщо. На практика обаче икономическите ефекти връхлитат, подсилени от политическия хаос.

Успокояващото е, че Brexit не се очертава като трус от мащаба на Lehman Brothers - след първоначалния стрес този път няма всеобща паника и разпродажбите на акции не са безразборни, а по-скоро "целенасочени и рационални", отбелязва анализ на мозъчния тръст Open Europe. На британската борса най-засегнати са книжата във финансовия и имотния сектор, както и на компании, уязвими към спад в потреблението - това са сферите, които според инвеститорите ще пострадат силно от Brexit (виж допълнителните текстове).

На политическата сцена обаче имплозията е пълна. Точно когато скочилата в неизвестното Великобритания има нужда от силно лидерство, двете основни партии са погълнати от себе си - след оставката на премиера Дейвид Камерън при консерваторите тече кървава битка кой да го наследи, а лейбъристите водят собствена вътрешна война за партийния връх. В следреферендумния вакуум единственият, който прави нещо да успокои пазарите, бизнеса и домакинствата, е гуверньорът на Bank of England Марк Карни. Той вече обеща да излее 250 млрд. паунда във финансовата система при нужда. Освен това намекна за намаляване на лихвите още този месец и обяви облекчаване на капиталовите изисквания за банките, с което да се освободи ресурс в размер на 150 млрд. паунда в опит да се предотврати замръзване на кредитирането.

Карни обаче предупреди, че рисковете за финансовата система започват да "придобиват конкретни очертания" и е време за "безмилостно казване на истини". Една от тях е, че това, което може да направи централната банка, има граници и е време политиците да поемат своята част от очертаването на икономическото бъдеще на Великобритания.

Засега някакви опити идват само от финансовия министър Джордж Озбърн. След като призна, че в пост-Brexit реалността целта британските публични финанси да излязат на излишък през 2020 г. е непостижима, той направи предложение корпоративния данък да бъде свален от 20% на 15%. Идеята е Великобритания да покаже, че остава отворено и дружелюбно за бизнеса място. Посоката може и да е правилна, но агресивната данъчна конкуренция със сигурност ще раздразни останалите в ЕС и не е най-подходящата прелюдия за задаващите се невралгични преговори за раздяла.



Единственото, по което озовалите се в насипна форма управляващи и опозиция в Лондон са в съгласие, е, че няма нужда да се бърза с активирането на прословутия чл. 50 от Лисабонския договор, което да сложи началото на формалния развод между Великобритания и ЕС и уточняването на условията му. Само че пазарите и компаниите очакват незабавни отговори и ако не ги получат, преместването на капитали и работни места ще започне с пълна скорост.

Ако има нещо, което бизнесът мрази, това е несигурността, а в момента тя е колосална и по всички линии - от регулации (правилата може да се променят за всичко от финанси до опазване на околната среда) през валутен риск до пазарен достъп. Смразяващият ефект вече се усеща. От одиторската и консултантска компания KPMG (която в сряда обяви, че създава нова позиция, "ръководител по Brexit") посочват, че компаниите изчакват с листвания на борсата и сделки за сливания и придобивания.

Коментарите от KPMG идват след предупрежденията от Bank of England за осезаемо отлагане на големи икономически решения като бизнес инвестиции, строителство, имотни сделки. Само за два дни три големи фонда за инвестиции в имоти обявиха, че спират временно операциите с британските си портфейли. Решението на Standard Life (с портфейл на стойност 2.9 млрд. паунда), M&G Investments (4.4 млрд. паунда) и Aviva Investors (1.8 млрд. паунда) да забранят на инвеститорите да теглят вложенията си беше изтълкувано като един от първите признаци на пост-Brexit финансов стрес.

Предвид зависимостта на Великобритания от външни капитали забавянето на притока им няма как да не буди тревога. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) възлизат на 1 трлн. паунда, като половината от тях идват от ЕС и страната е третата най-голяма дестинация за ПЧИ в света след САЩ и Китай. Същевременно Великобритания има бюджетен дефицит, който е по-висок от този на Гърция (и е най-големият в Европа както като процент от БВП, така и като номинална стойност), и дефицит по текущата сметка, възлизащ на близо 7% от БВП. "Има значителен риск за Великобритания да става все по-трудно да привлича капиталовите потоци, нужни за финансиране на дефицита по текущата й сметка, особено предвид скорошните понижавания на кредитния й рейтинг и реалната възможност за още такива", казва Хауърд Арчър от IHS Global Insight пред в. Guardian.

Британците вече са по-бедни заради срива на паунда и очакваното понижаване на цените на имотите. Надеждите поевтинялата валута да стимулира износа и така да смекчи удара върху икономиката може да не се оправдаят. Както обяснява Джон ван Реенен, директор на Centre for Economic Performance към London School of Economics, пред в. New York TImes: "В момента наблюдаваме феномена на сърна, застинала пред фаровете на кола - бизнесът не иска да взима нови решения или да прави нови инвестиции заради несигурността за бъдещето. Незабавният ефект ще бъде понижаване на инвестиционната активност и на наемането на хора. Ще има и незабавно свиване на растежа." Всъщност единственото, по което икономистите нямат пълно съгласие, е дали рецесията е неизбежна или в най-добрия случай може да бъде заменена от години на много нисък растеж. В хаоса след Brexit сигурното е едно - той ще струва скъпо на британската икономика.
Къде ще заболи
Два от важните сектори, където Brexit ще се усети силно

# Финанси
"Искаме да изградим финансовата столица на бъдещето. Сега е времето да дойдете във Франция." Това беше посланието на френския премиер Манюел Валс на годишната конференция на лобито на финансовата индустрия Europlace през седмицата. Освен Париж има и други претенденти за отнемане на короната на Лондон като европейски и глобален финансов център, където се извършват около една пета от световните банкови операции - Франкфурт, Дъблин и дори Люксембург.

Икономическият и финансовият министър на Великото херцогство - Етиен Шнайдер и Пиер Граменя - обявиха, че до края на месеца ще обиколят Лондонското сити, за да промотират страната си като алтернативна локация. Ирландската Агенция за чуждестранни инвестиции (IDA) планира рекламна кампания, насочена към фондови мениджъри и вече е влязла в контакт с 1200 британски компании след референдума за напускане на ЕС на 23 юни. Като свои силни страни Дъблин изтъква сходствата с Великобритания, включително използването на английски език. Във Франция обещават да разглеждат бързо заявленията на британски компании, желаещи да се преместят в Париж, и обсъждат намаляване на корпоративния данък от 33% на 28%, както и даването на данъчни отстъпки за чужденци в първите им осем години престой вместо пет, както е сега. Във Франкфурт вече съобщиха, че при нужда ще имат налични нови 1.2 млн. кв.м офисно пространство.

Засега прогнозираното бягство от Лондон заради опасността той да изгуби достъпа си до общия европейски пазар на финансови услуги още не се е материализирало. Макар преди референдума от инвестиционната банка JP Morgan да обявиха, че могат да преместят 4000 души другаде, след това отрекоха да са наемали офиси във Франкфурт. Дали ще има масово преселение зависи от това каква сделка ще успее да постигне Великобритания с ЕС. Но големите международни банки може да не чакат още дълго, за да разберат каква ще бъде тя. Според индустриалната лобистка група CityUK резултатът може да бъде 100 000 по-малко работни места в британската финансова индустрия до 2020 г.

# Производство
Британската индустрия отдавна не е това, което беше, и днес три четвърти от икономиката се формират от услуги. Но един от парадоксите на референдума е, че точно частите от индустриална Великобритания, които бяха предупреждавани, че прехраната им зависи от оставането в ЕС и свързаността с глобалната икономика, гласуваха за излизане. Няколко примера: Съндърланд (където е най-големият завод на Nissan в Европа) - 61% за напускане; Дерби (Rolls-Royce, Bombardier) - 57%; Солихъл и Ковънтри (Jaguar Land Rover, BMW и още няколко автомобилни компании) - 56%; и Дисайд (Airbus, Toyota) - 56%.

Великобритания е четвъртият най-голям производител на автомобили в Европа след Германия, Франция и Испания и в индустрията работят 700 000 души. Една от големите въпросителни след Brexit е как ще бъдат засегнати производствените вериги. Toyota и Nissan например изнасят към ЕС много коли, произведени във Великобритания, като същевременно внасят части от други европейски държави. Близо 60% от частите, използвани в автомобилното производство в Обединеното кралство, идват отвън. В зависимост от условията на сделката, която сключат Лондон и Брюксел, износът на коли във Великобритания и вносът на части могат да бъдат обложени с мита. Което може да се окаже лоша новина за плановете на Nissan за завода в Съндърланд, където работят 800 души. Според изследване на London School of Economics е вероятно производството на автомобили във Великобритания да се свие с 12% годишно (181 000 коли по-малко), а цените да се покачат с 2.5%. Дори Великобритания да договори широкообхватно търговско споразумение с ЕС и да задържи митата на нулеви нива, производството ще падне с 36 000 коли годишно заради увеличаването на разходите по координиране на бизнеса.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ким Чен-ун обяви край на ядрените и ракетните тестове Ким Чен-ун обяви край на ядрените и ракетните тестове

Северна Корея ще затвори полигона за ядрени изпитания и ще прекрати изстрелванията на междуконтинентални балистични ракети

21 апр 2018, 1688 прочитания

Фондацията "Отворено общество" на Джордж Сорос закрива офиса си в Будапеща 1 Фондацията "Отворено общество" на Джордж Сорос закрива офиса си в Будапеща

Унгария подготвя специално законодателство срещу неправителствения сектор

20 апр 2018, 1508 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Потупване по рамото за Украйна

Крахът на експеримента "Младост"

Политическият експеримент на Десислава Иванчева достигна очакван провал в неочакван мащаб

Спортът - от телевизора към браузъра

Големите технологични компании навлизат в бизнеса с разпространение на спортно съдържаниe

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Квадратът" на неудобните истини

Филмът на Рубен Йостлунд е смешна до плач сатира на политическата коректност

Люксембург – Европа на тепсия

Великото херцогство предлага красиви маршрути, разнообразна кухня, качествен шопинг

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 21.04.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.04.2018 Прочетете