МВФ предупреждава, че Brexit ще удари растежа на еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МВФ предупреждава, че Brexit ще удари растежа на еврозоната

Последният доклад за еврозоната на МВФ е с по-мрачни прогнози от този преди четири седмици заради резултатите от референдума във Великобритания

МВФ предупреждава, че Brexit ще удари растежа на еврозоната

Обща застрахователна система за депозити в еврозоната и общ инвестиционен фонд са препоръките на фонда

3505 прочитания

Последният доклад за еврозоната на МВФ е с по-мрачни прогнози от този преди четири седмици заради резултатите от референдума във Великобритания

© Reuters


Ако инфлацията не се повиши, ЕЦБ ще трябва да продължи с изкупуването на още активи.

Икономиката на еврозоната ще расте по-бавно през следващите години заради политическата и икономическата несигурност след референдума във Великобритания и вероятното излизане на страната от ЕС, обяви Международният валутен фонд (МВФ) в петък. В годишния си доклад за еврозоната МВФ свали прогнозите си за икономически ръст от 1.7% (колкото беше преди четири седмици) до 1.6% през 2016 г. и от 1.7% до 1.4% през 2017 г. Дори и през 2018 г., решението на Великобритания за напускане на ЕС ще оказва влияние, като ръстът на икономиката на еврозоната тогава ще е 1.6% вместо 1.7%, съобщава Wall Street Journal. Инфлацията пък ще остане едва 0.2% през тази година и ще достигне 1.1% през 2017 г. заради очакваните по-високи енергийни цени.

Все повече рискове за еврозоната

Преди четири седмици МВФ вече излезе с не особено добри прогнози за еврозоната поради кризата с бежанците, терористичните атаки, ниската инфлация и слабите банки. В крайния доклад от миналата седмица обаче резултатите от гласуването на референдума във Великобритания са определени като най-голям риск от всички за еврозоната. Зам.-директорът на европейския отдел на МВФ Махмуд Прадхан добавя, че прогнозите за икономически ръст на еврозоната се базират на предположения, че Великобритания ще поддържа близки взаимоотношения с ЕС, подобно на Норвегия, и ще запази достъп до единния пазар на ЕС. Такъв сценарий ще изисква Лондон да продължи да прилага голяма част от европейското законодателство, включително да разрешава на граждани на други страни да работят свободно в страната. Именно правилото за свободно движение на хора обаче беше един от основните причини по-голямата част от британците да гласуват против членството на страната в ЕС.

При сценарий, в който Великобритания обаче прекъсне връзките си с ЕС и се ограничи само до спазването на правилата за внос и износ на Световната търговска организация, рисковете ще бъдат още по-големи. Това, което политиците могат да направят, е "да използват момента, за да обърнат нарастващата вълна на евроскептицизъм и да засилят монетарния съюз с общи действия", допълни Прадхан.

МВФ призовава за повече интеграция

Докато Великобритания изчаква съставянето на ново правителство, което да започне преговорите за излизане от ЕС, правителствата на страните от еврозоната остават разделени върху въпроса колко строго да прилагат собствените си правила – дали за бюджетния дефицит или за спасителните планове на банките. Италианското правителство се оплака от правилата в ЕС, според които инвеститорите в банките, включително акционерите и незастрахованите вложители, трябва да поемат загубите, преди да се стигне до използването на държавни средства (от данъци). "В системни случаи, където държавната намеса може да бъде гарантирана, правилата на ЕС трябва да се прилагат гъвкаво", съветва МВФ по повод италианския случай. Фондът добавя, че т.нар. лоши банки, които представляват компании за управление на активите, може да помогнат за създаването на пазар за лоши кредити, но имат правото да изискват държавна подкрепа, тъй като "пазарните цени" са трудни за определяни в несигурни времена. "В тази обстановка изглежда много трудно за банките да привличат капитал от частния пазар", смята Махмуд Прадхан.

МВФ още призова за обща застрахователна система за депозити в еврозоната, както и за национални закони, които улесняват обявяването на неплатените ипотеки за просрочени и фалирането на компаниите. "Ако не се решат общите проблеми, еврозоната вероятно ще страда от повтарящи се случаи на икономическа и политическа нестабилност, които ще доведат до нови кризи на доверие и икономически пречки", предупреждава още фондът.

Освен с проблемите с финансовата система правителствата трябва да се справят с неравенството, бързата интеграция на мигрантите и увеличаване на продуктивността в икономиките си. Затова еврозоната се нуждае от по-голям общ инвестиционен фонд, който да разпределя средства за страните, които се придържат към правилата, и в дългосрочен план централна институция, която да предоставя фискална подкрепа на правителствата по време на кризи, смята още МВФ. Фондът смята, че мерките на ЕЦБ, включително отрицателните лихви и програмата за количествено облекчение, изглеждат подходящи. Но ако инфлацията не се повиши, ЕЦБ ще трябва да продължи с изкупуването на още повече активи, докато възможността за допълнително понижаване на лихвите вече е ограничена.

Ако инфлацията не се повиши, ЕЦБ ще трябва да продължи с изкупуването на още активи.

Икономиката на еврозоната ще расте по-бавно през следващите години заради политическата и икономическата несигурност след референдума във Великобритания и вероятното излизане на страната от ЕС, обяви Международният валутен фонд (МВФ) в петък. В годишния си доклад за еврозоната МВФ свали прогнозите си за икономически ръст от 1.7% (колкото беше преди четири седмици) до 1.6% през 2016 г. и от 1.7% до 1.4% през 2017 г. Дори и през 2018 г., решението на Великобритания за напускане на ЕС ще оказва влияние, като ръстът на икономиката на еврозоната тогава ще е 1.6% вместо 1.7%, съобщава Wall Street Journal. Инфлацията пък ще остане едва 0.2% през тази година и ще достигне 1.1% през 2017 г. заради очакваните по-високи енергийни цени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    Абе той МВФ добре придупреждава, ма кой ли го слуша. Оти ако са позаслуша чиляк по фниматилно, мож да види ка финския икономист Йон Хелевиг (Jon Hellevig) и он придупреждава, дека "растежа" на икономичиския подем и на Еврозоната и прочее ка са извади от него дълга са получава сас знак минус, па на мени некак си ми са струва дека растеж съз знак минус е кат падений сас знак плюс и тогази как Brexit ще да удари по таз галимация не знай са!!

  • 2
    knb avatar :-|
    knb

    Гоялмата работа. Целия растеж в еврозоната беше в Германия, защото само те печеляха и харчеха не само цялата печалба, а и това, което можеха да заделят останалите. Ако се намали този растеж, може би останалите страни ще живнат. Изобщо Великобритания да не излиза от акционерите на ЕЦБ (имат 14%, колкото Франция).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK