С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 15 юли 2016, 17:53, 10125 прочитания

Как МВФ стана фен на Трюдономиката

Канадският премиер е известен най-вече с личната си харизма, но икономическите му експерименти предизвикват интерес

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Въпреки амбициозните закани на Джъстин Трюдо едва една четвърт от бюджетния дефицит всъщност ще се дължи на фискални стимули.

Само допреди година би прозвучало немислимо МВФ да препоръча на САЩ да увеличат минималната заплата, на Германия да харчи повече за инфраструктура, а на Канада да продължава с активна фискална и монетарна политика. Новите препоръки на МВФ звучат революционно от институция, която от десетилетия проповядва държавите да се придържат към строги икономии по време на икономически кризи. Също толкова неочаквано обаче изглеждаше, че след повече от десет години консервативна политика и фискална консолидация канадците изведнъж ще "си паднат" по либерал, който предлага точно обратното. И въпросът е дали кейнсианството идва отново на мода в задушаващата се от липса на растеж глобална икономика, а Канада е светлият пример за това.

На пръв поглед отговорът е положителен. МВФ дори публикува статия през юни, озаглавена "Неолиберализмът: Прехвален?" ("Neoliberalism: Oversold?"), в която се заявява, че строгите икономии и финансовата дерегулация не са довели до очакваните резултати, а преразпределението и фискалните стимули са били подценявани. Още преди МВФ да опровергае собствените си догми, 43-годишният Джъстин Трюдо взе властта с щедри обещания за вдигане на държавните разходи. И оттогава се радва на все по-голямо одобрение. Според проучванията над 50% от канадците в момента го подкрепят като премиер спрямо 35% през октомври 2015 г., когато спечели изборите. Популярността му се дължи и на това, което в момента изглежда като смяна на парадигмата и обръщане към кейнсианството - не само от страна на МВФ, но и в настроенията на анализатори, политици и обикновени избиратели по света, включително и на новия британски премиер Тереза Мей, посочва пред "Капитал" Джон Къртън, директор на изследователската програма за Г-8 в University of Toronto.


Под повърхността има известни нюанси. Например въпреки големия предвиден бюджетен дефицит (близо 30 млрд. канадски долара за 2016 г. при 5.4 млрд. през 2015 г.) едва под една четвърт от него ще е заради конкретни фискални стимули. Така кейнсианската реторика на Трюдо изглежда леко пресилена. "Класическият прочит на Кейнс изисква две неща – стимули в трудни времена, възстановяване и балансирани бюджети в добри времена. Засега Трюдо се е ангажирал само с по-големи бюджетни дефицити. И не знаем дали би балансирал сметките в един по-добър период. Но публиката не задава такива трудни въпроси засега. Те се наслаждават на "слънчевото му поведение" и слава като на рок звезда", обяснява пред "Капитал" Даръл Брикър, главен изпълнителен директор на анализаторската компания Ipsos Public Affairs. Същото важи впрочем и за самия МВФ. Статията за неуспеха на някои неолиберални политики е написана от трима икономисти в изследователското звено на фонда, но това мнение далеч не се споделя от операционните отдели на МВФ, които именно приготвят програмите за отделните страни, отбелязва Дани Родрик, икономист от Харвардския университет, цитиран от в. Financial Times. Вятърът на промяната може и да е задухал, но ще мине време, преди да се усети.

Какво свърши досега Трюдо

За момента Джъстин Трюдо все още е в "меден месец" с избирателите, а икономисти като нобеловия лауреат Пол Кругман възхваляват идеите му. След като Канада премина почти невредима през финансовата криза от 2008 г., сривът на цените на петрола и на суровините оставиха отпечатък върху икономиката ѝ. Макар правителството да очакваше ръст от 2.5% през 2015 г., в крайна сметка той се оказа едва 1%. Последваха две поредни тримесечия на свиване, което технически означава рецесия, а централната банка беше принудена да свали лихвите на два пъти. Тогава се появи Джъстин Трюдо и обеща да сложи край на икономиите.



През април финансовият министър Бил Морно представи първия бюджет на правителството, в който размерът на федералния дефицит за 2016/2017 г. се предвижда да достигне около 1.5% от БВП, или три пъти повече от предварително обещаното от Трюдо. Бюджетът получи одобрението на МВФ и на Г-20. "Една трета от дефицита се дължи на по-ниски приходи поради по-лошото икономическо представяне. Особен спад има в приходите от корпоративни данъци, тъй като петролните и газовите компании понесоха сериозен удар", посочва пред "Капитал" Тревър Томбе, икономист от University of Calgary. Това означава, че 10 млрд. канадски долара от дефицита са "пасивен дефицит" - резултат от ниските цени на петрола и суровините в глобален мащаб, а не от активна политика. "Друга голяма част от дефицита е заради фонда за извънредни ситуации, там отиват средства, които не се харчат, а се съхраняват за лоши времена. Така само 14 млрд. долара от прогнозираните 30 млрд. долара дефицит ще бъдат похарчени за нови мерки", добавя Томбе. От тези 14 млрд. долара половината се дължат на данъчните промени, които не са точно стимули. Правителството на Трюдо понижи данъчната ставка върху средните доходи и увеличи тази за по-високите с цел по-голямо равенство. Едва 7 млрд. долара от дефицита ще бъдат похарчени наистина за фискални стимули, като нови инфраструктурни проекти например. "Така, независимо какво мислим за ефективността на такъв тип разходи, ефектът върху цялата икономика ще бъде в най-добрия случай скромен", завършва Томбе.

Ниският дълг има значение

Наред с това Канада има особености, които ѝ позволяват фискално разхлабване. Правителственият дълг е не повече от 60% от БВП благодарение на консервативната политика на предшествениците на Трюдо през последните над десет години. Което означава, че фискалните стимули няма да увеличат опасно дълга в близките няколко години. В дългосрочен план обаче "тази политика може да бъде поддържана само ако Трюдо върне Канада към икономически ръст, което изисква големи усилия за стимулиране на износа чрез договори за свободна търговия например и ръст на енергийните цени в световен мащаб", смята Джон Къртън.

Същевременно въпреки аплодисментите от МВФ и растящата слава на Трюдо засега очакванията надминават реалността. "Обещанието за фискални стимули за "умна" инфраструктура и зелена икономика беше иновативно, но не и прилагането му, тъй като бюджетните разходи в крайна сметка ще отидат по-скоро за социални програми", добавя Къртън. Например програмата за детски надбавки беше подновена с по-щедра, което ще подкрепи семействата с деца с ниски доходи, но не се явява пряк стимул за икономиката, който да доведе до обещаното ѝ ускоряване.

Петролна болест или нова надежда

На практика това, което канадското правителство прави, е да приложи здрав разум, отбелязва сп. Economist. Канада е петият най-голям производител на петрол в света и най-големият износител на такъв към САЩ. Тя е и голям износител на природен газ, въглища, дървесина и злато. В момент, когато цените на суровините падат, а кредитът е евтин, правителството взема заеми, за да стимулира растежа. В плановете на Трюдо обаче няма нищо, което да промени трайно структурата на икономиката и да намали зависимостта й от цените на суровините.

В случая с Канада евтиният петрол няма чак такъв опустошителен ефект, като при Венецуела например. Като се прибави обаче и цялостното забавяне на световната икономика, което понижава износа, картината не изглежда розова. "Все пак вероятно ще отбележим някакъв икономически растеж от максимум 1% през тази година", отбелязва Томбе. Но и добавя, че най-големите рискове са извън контрола на правителството.

Оптимистичният прочит е, че във време, когато развитите икономики продължават със затегнатата бюджетна политика и ударилите дъното лихви не успяват да раздвижат растежа, Канада е от примерите, които търсят алтернативен път. Тя има как да си го позволи заради ниския дълг и солидната репутация на фискално благоразумие, изградена от предшествениците на Трюдо. Но може да послужи за вдъхновение, че когато старите рецепти не работят, търсенето на експерименти е добре дошло.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китайският икономически ръст се понижи до ново дъно от 6% Китайският икономически ръст се понижи до ново дъно от 6%

Най-ниският резултат от близо 30 години добавя допълнително напрежение на глобалната икономика

19 окт 2019, 178 прочитания

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания 5 Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

18 окт 2019, 5152 прочитания

24 часа 7 дни

18 окт 2019, 5084 прочитания

18 окт 2019, 2268 прочитания

18 окт 2019, 2028 прочитания

18 окт 2019, 1479 прочитания

18 окт 2019, 1473 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Военен преврат тече в Турция

Засега не е ясно дали президентът Реждеп Ердоган е отстранен. Хората са по улиците, за да протестират срещу преврата, опозиционните партии също се обявиха против.

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10