Новият брой: Пътят към Европа
Close

За няколко скали повече

Решението на международния трибунал, отхвърлил претенциите на Пекин в Южнокитайско море, трябваше да свали напрежението. Вместо това може да го повиши

Китай твърди, че има "суверенно право" над по-голямата част от оспорваното Южнокитайско море
Китай твърди, че има "суверенно право" над по-голямата част от оспорваното Южнокитайско море
Китай твърди, че има "суверенно право" над по-голямата част от оспорваното Южнокитайско море    ©  Reuters
Китай твърди, че има "суверенно право" над по-голямата част от оспорваното Южнокитайско море    ©  Reuters

Темата накратко

- Постоянният арбитражен съд, базиран в Хага, отсъди против териториалните претенции на Пекин в Южнокитайско море в дело, заведено от Филипините.

- Заключението на съда едва ли ще доведе до намаляване на напрежението в региона, сочен за следващото бойно поле с глобални последици.

- Рискът е Пекин да реагира рязко, ескалацията и милитаризацията да продължат и да се стигне до сблъсък със САЩ, считани за гарант на сигурността в Източна Азия и виждани като защитник на останалите държави срещу експанзията на Китай.

Правото е на силния. Това мото най-добре резюмира действията на Пекин в оспорваното Южнокитайско море, над по-голямата част от което той твърди, че има "суверенно право", включително над рифове и острови, които са обект на желание от страна на няколко държави.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 3

    Може да звучи невероятно, но в романа си „Код „Заплаха” Том Кланси описва как САЩ и Китай започват световната война точно около споровете за островите в Южнокитайско море.

    Китайците са смятали островите Спратли и Параселските острови за своя собственост много преди Филипините и Малайзия да съществуват като държави. Разприте за тези острови са от десетилетия и доскоро се решаваха с изпитаната китайска стратегия за „хармония и добросъседство”, но намесата на САЩ в споровете принуждава Китай да вземе крути мерки, като строежа на изкуствени острови с военноморски и бази за хеликоптери за борба с подводници в Южнокитайското море.
    Най-яркият пример за двустранни успешни преговори са при прокарването на демаркационна линия през Тонкинския залив от 2000 г. Осем години по-късно Пекин и Ханой излизат със съвместно комюнике, че търсят мирен и добросъседски път за разрешаването на споровете за островите. Но през 2009 г. с активната поддръжка на Вашингтон виетнамците назначават губернатор на Параселските острови, което върна нещата в началото.
    За островите КНР спори и с Филипините още от 1995 г. През 2005 г. Китай, Филипините и Виетнам подписват съвместно споразумение за проучвания за нефтодобив в Южнокитайско море. Разбирателствата приключиват, когато през 2009 г., подобно на Виетнам, и Филипините вкарват САЩ в спора.

    За Китай проблемът е в разширяващата се намесата на САЩ в района. Както в икономическо, така и в геостратегическо отношение КНР не може да си позволи да загуби островите. Огромната китайска икономика се нуждае от все по-големи количества природни ресурси и особено въглеводороди. Основният морски път, по който петролът от страните от Персийския залив, Мексико, Венецуела достига до Китай преминава именно през Южнокитайско море. Засиленото военноморско присъствие на САЩ там заплашва при кризисна ситуация да прекъсне този жизненоважен морски път и да остави Китай без ресурси.

    По всичко личи, че китайският дракон не е толкова търпелив, колкото е руската мечка...

    Нередност?
Нов коментар