За няколко скали повече
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За няколко скали повече

Китай твърди, че има "суверенно право" над по-голямата част от оспорваното Южнокитайско море

За няколко скали повече

Решението на международния трибунал, отхвърлил претенциите на Пекин в Южнокитайско море, трябваше да свали напрежението. Вместо това може да го повиши

Марина Станева, Мартин Димитров
7623 прочитания

Китай твърди, че има "суверенно право" над по-голямата част от оспорваното Южнокитайско море

© Reuters


Темата накратко

- Постоянният арбитражен съд, базиран в Хага, отсъди против териториалните претенции на Пекин в Южнокитайско море в дело, заведено от Филипините.

- Заключението на съда едва ли ще доведе до намаляване на напрежението в региона, сочен за следващото бойно поле с глобални последици.

- Рискът е Пекин да реагира рязко, ескалацията и милитаризацията да продължат и да се стигне до сблъсък със САЩ, считани за гарант на сигурността в Източна Азия и виждани като защитник на останалите държави срещу експанзията на Китай.

Правото е на силния. Това мото най-добре резюмира действията на Пекин в оспорваното Южнокитайско море, над по-голямата част от което той твърди, че има "суверенно право", включително над рифове и острови, които са обект на желание от страна на няколко държави.

Когато филипинското правителство сезира Постоянният арбитражен съд в Хага, надеждата беше, че ще намери мирно и международно приемливо решение на дългогодишния спор с по-големия си съсед. Но заключението на съда, отхвърлил териториалните претенции на Пекин, едва ли ще доведе до намаляване на напрежението в региона, сочен за следващото бойно поле с глобални последици. Рискът е Пекин да реагира рязко, ескалацията и милитаризацията да продължат и да се стигне до сблъсък със САЩ, считани за гарант на сигурността в Източна Азия и виждани като защитник на останалите държави срещу експанзията на Китай.

Отсъждане с последици

Както отбелязва пред "Капитал" Джоузеф Чинюнг Лиоу от Центъра за източноазиатска политика на института Brookings, решението на трибунала е удивително категорично и широкообхватно. Постоянният арбитражен съд заяви, че Китай е нарушил суверенните права на Филипините, както и че е причинил вреда на кораловите рифове заради строежа на изкуствени острови. Според решението и филипинските, и китайските рибари имат право на риболов около оспорваните плитчини Скарбъроу, а Пекин незаконно е ограничил достъпа. Арбитражът посочва, че Пекин няма как да претендира за есклузивни права върху ресурсите в региона, тъй като Конвенцията на ООН по морското право не счита архипелага Спратли, плитчините Скарбъроу и изградените от Китай изкуствени съоръжения за острови. Което означава, че която и страна да ги притежава, от това не произтичат ексклузивни икономически права. Освен това рибари от няколко държави са използвали островите в продължение на столетия, но те никога не са били населявани за постоянно.

Отсъждането на арбитражния трибунал, действащ според Конвенцията на ООН по морското право, подписана както от Китай, така и от Филипините, има задължителен характер, но няма механизми за налагането му. Пекин вече заяви, че няма да се съобрази с него. "Китайците дадоха ясно да се разбере, че не приемат нищо, свързано със съда и решенията му, и ще продължат със своите претенции. Различното този път е, че независим международен трибунал направи важно отсъждане. То може да послужи като основа за бъдещи дискусии относно териториите и икономическите права в Южнокитайско море", казва пред "Капитал" Родерик Уай, специалист по Китай от британския аналитичен институт Chatham House. Той допълва, че решението не може да бъде наложено и да доведе до например да се разрушат китайските изкуствени острови или да се предотврати агресивното поведение на китайските риболовни съдове. Но това, което ще се случи, е да се засили натискът върху Пекин да се държи като отговорен международен играч. "Азиатската държава твърди, че иска да намери решение на проблема чрез разговори. Нека се надяваме, че това е така. Отсъждането обаче ще повлияе на начина, по който се провеждат тези разговори", смята Уай.

Пекин очертава претенциите си чрез известната като "линията на деветте чертички" (виж инфографиката). Но конкуренти като Виетнам, Филипините, Бруней, Малайзия и Тайван също заявяват своите искания за територия и териториални води. Контролът над тях е важен, тъй като морето е съществен маршрут (откъдето минава една трета от световния търговски поток), а в района има залежи на природни ресурси, както и рибни пасажи. Старите териториални спорове се разгарят допълнително и от строежа на изкуствени острови от Пекин, който е обвиняван, че върху тях изгражда военни бази и летища. В сряда пък висш китайски представител посочи, че Пекин има правото да създаде зона за въздушна отбрана над територията, за която претендира в Южнокитайско море.

Китай отговори на решението на арбитражния съд в Хага като проведе учение край островите Парасел
Фотограф: China Stringer Network

Сега опасността е от засилване на напрежението в региона. Вашингтон, който има дългосрочен интерес към азиатско-тихоокеанския район и чувства, че влиянието му в Азия е застрашено, изпрати самолетоносач и изтребители в региона малко преди решението на съда. Същевременно китайските военноморски сили провеждат учение близо до оспорваните Параселски острови.

Война или мир

"Не мисля, че ще има голяма промяна в краткосрочен план. Съдебното решение няма да накара Китай да се оттегли и той ще търси някакъв начин да демонстрира, че все още е готов да наложи претенциите си. Това означава, че може да има инциденти в морето, включващи рибарски съдове. Така че ще станем свидетели на още от същото. Дългосрочният въпрос е как ще реагират китайците, както и другите страни в региона и другаде, включително САЩ. Надявам се, че до каквато и реакция да се стигне, тя ще е премислена", обобщава Родерик Уай. Не толкова оптимистичен е Томас Едер, изследовател от Института за китайски изследвания "Меркатор" в Берлин. Според него комбинацията от вътрешен националистически натиск и желанието на администрацията на Си Цзинпин да направи Китай морска сила могат да кулминират в силен отговор на провокацията, създадена от арбитража. "Това може да означава по-интензивни патрули на бреговата охрана, повече намеса в опитите на другите страни да търсят газ, петрол и риболовни полета, както и засилване на строежа на изкуствени острови", смята Едер. Но добавя, че страните ще опитат да не достигат до размяна на огън.

САЩ също най-вероятно ще засилят присъствието на флота си в региона. От октомври месец 2015 г. две корабни самолетоносачни групи патрулират в региона на Филипините
Фотограф: Us Navy

Според Джоузеф Лиоу предстоящият отговор на останалите в региона ще определи по какъв начин ще се развие конфликтът: "Агресивната китайска реакция със сигурност не бе полезна. От друга страна обаче, е разбираема и другите държави трябва да я приемат, разберат и да дадат известно пространство на Китай да "изпусне парата". Филипините до момента са внимателни и не прекаляват, което е добре. Също толкова премерени трябва да бъдат и САЩ, които трябва да осъзнаят колко чувствителен е Китай към въпроси, свързани със суверенитет и сигурност в близост до страната." Според Лиоу Вашингтон трябва да внимава да не казва или прави неща, в които Пекин ще прочете опит за възползване от решението на съда.

Оттук накъде

Има поне две предстоящи международни събития, които ще катализират по-нататъшното развитие на конфликта. Първо, предстои 49-ият съвет на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) в Лаос. На срещата се очаква страните, които имат териториални спорове с Китай - Виетнам, Бруней, Малайзия и Филипините, да се възползват от решението на арбитража и да се опитат да заявят обща позиция срещу Китай. Това обаче няма да се случи толкова лесно. Досега Пекин е играл старата игра на "разделяй и владей" с държавите в региона. Лаос е един от "троянските коне" на Китай в международната организация, понеже от големия ѝ северен съсед зависи огромна част от инвестициите, които влизат в страната. Това означава, че бившата френска колония, която ще председателства срещата на АСЕАН, може да смекчи тона на декларацията, която част от страните смятат да приемат след решението на арбитража. Това няма да е прецедент. През 2012 г. Камбоджа председателстваше срещата на АСЕАН, а малко преди това бе избухнал конфликтът между Филипините и Китай, който доведе до окупирането на Скарбъроу и съответно до обръщането към трибунала. Тогава Пекин обеща на Пном Пен 500 млн. долара в преференциални заеми, за да осуети опита за прием на обща декларация. И в крайна сметка успя.

"Съдебното решение може да послужи като основа за бъдещи дискусии относно териториите и икономическите права в Южнокитайско море." Родерик Уай, анализатор от Chatham House

Принципно АСЕАН има свой механизъм, по който да бъдат разрешавани конфликтите. Той официално е изготвен още през 2002 г., но досега не е приет и приложен на практика. "Към момента преговорите по него се развиват със скоростта на глетчер и никой не очаква да приключат скоро", смята Джоузеф Лиоу. Според Томас Едер причината, поради която Китай официално твърди, че трибуналът е интерпретирал закона по изцяло погрешен начин, е, че Филипините са приели правилника през 2002 г. и по този начин са дали съгласието си подобни диспути да се решават двустранно. Решението да се отиде на арбитраж и незачитането на китайските резерви към задължителните арбитражи за морски граници от страна на трибунала е довело до острата реакция на Пекин, смята Едер.

Втората международна конференция, която ще определи настроенията след решението на съда, е тази на Г-20, която трябва да се проведе в Китай през септември. "В момента всяка страна очаква другите да направят следващия си ход. Пекин всъщност ще е доволен, ако този въпрос се замете под килима и всички си мълчат до успешното приключване на срещата на Г-20", твърди Томас Едер. Но самият той не смята, че "замитането" ще бъде успешно, защото САЩ най-вероятно "ще опитат да накарат Пекин да се засрами" и ще увеличат присъствието си в региона.

Каква ще е позицията на самите Филипини далеч не е ясно. Арбитражът бе предизвикан от предишното правителство на островната държава, докато сегашната администрация, оглавявана от Родриго Дутерте, далеч не е настроена толкова враждебно към Китай (въпреки че в неподражаемия си стил Дутерте предупреди Китай, че ще кара водни ски край Скарбъроу). Това е така, защото след изборите в началото на тази година Китай направи редица дипломатически постъпления към Манила, обещавайки така нужните на страната инвестиции в инфраструктура, ако тя се съгласи териториалният спор да бъде разрешен с двустранни преговори и консенсус.

Арбитража предизвика бурна реакция сред много обикновени китайци, които са убедени, че САЩ стои зад решението на съда. Бяха организирани множество протести, а в китайската мрежа се разпространяваха призиви за война (на снимката - протест пред американското посолство в Хонконг).
Фотограф: Bobby Yip
Филипинци също реагираха бурно на отказа на Китай да се съобрази с решението на арбитража и организираха масови анти-китайски демонстрации
Фотограф: Romeo Ranoco

Парадоксалното в ситуацията е, че решението на арбитража напълно в полза на Филипините поставя Дутерте в сложна ситуация. Ако реши да поддържа твърда позиция, това ще разгневи Китай и може да доведе до ескалация на напрежението. Ако пък се поддаде на обещанията за двустранен консенсус, съвместно използване на ресурсите и инвестиции от страна на Пекин, това може да разгневи крайните националистически елементи у дома. Подобна е ситуацията и в Китай - според американското издание Foreign Affairs бурната реакция на националистическите интернет групи в страната е била цензурирана от властите в Пекин, за да бъде запазена относителна стабилност.

Китай трябва да избере каква страна иска да бъде – такава, която спазва правилата или такава, която ги игнорира в преследване на повече мощ, пише сп. Economist. Междувременно САЩ нервно чакат дали острата риторика на Китай ще бъде последвана от заплашителни действия на въоръжените сили. Все пак Китай традиционно е сила на статуквото, която в модерната си история не е прибягвала до военни средства за утвърждаването на териториалните си претенции със съседни страни. Според проучване от 2005 г. на специалиста по въпросите на сигурността от Масачузетския технологичен институт (MIT) Тейлър Фравъл Пекин е разрешил 17 от 23-те си териториални спора от 1949 г., но никога не е използвал сила и няколко пъти е договарял по-малко от 50% от територията, за която първоначално е претендирал. Сега решението на арбитража създава правова база, с която страните от региона могат да разрешат конфликтите си. Лошият сценарий е вместо това да ги задълбочат

Най-сериозните конфронтации в Южнокитайско море

Май 2016 г. - Китай изпраща бойни кораби и изтребители срещу американския разрушител "Уилям Лоурънс", който преминава близо до аванпост на островите Спратли.

Май 2014 г. - Китай изпраща сондата HD-981, за да търси петрол край островите Парасел, но там тя и ескортът ѝ са пресрещнати от виетнамски съдове и се стига до сблъсъци. Инцидентът води до антикитайски бунтове във Виетнам, опожарени са няколко китайски фабрики (които впоследствие се оказват тайвански). Двама китайски граждани са убити от разярените тълпи, а останалите са евакуирани от страната.

Декември 2013 г. - Китайски военен кораб препречва пътя на USS Cowpens в международни води, като кара американския ракетен крайцер да прави маневри, за да избегне сблъсък.

Април - октомври 2012 г. - Филипинската брегова охрана залавя китайски рибари край плитчините Скарбъроу. В отговор китайската армия и флот превземат плитчините и ги окупират, като започват да строят бази там. Това довежда до мощна антикитайска кампания и искането за арбитраж от страна на Филипините през януари 2013 г.

Март 2009 г. - Китайски кораби и самолети тормозят американски разузнавателен съд в продължение на няколко дни, докато той преминава през региона.

Април 2001 г. - Китайски изтребител F-8 се сблъсква с американски разузнавателен самолет EP3, 24 американски военнослужещи са задържани за няколко седмици от китайските власти, докато се определи виновникът за инцидента.

От 1994 г. досега - В опит да се овладее рифът Мисчиф Китай изгражда там подслони за своите рибари. За да се противопоставят на това, Филипините изкарват на сушата стар американски кораб за дебаркиране, от който правят бункер.

1988 г. - Китай и Виетнам се сблъскват близо до рифа Джонсън-юг. Виетнамските сили губят три кораба и 64 моряци.

Януари 1974 г. - Китайски и южновиетнамски военноморски части се изправят едни срещу други в битка за островите Парсел. Китай загубва 15 моряци, Виетнам - около 50, а конфронтацията приключва с оттеглянето на американската подкрепа за Сайгон.

Автор: Капитал

Темата накратко

- Постоянният арбитражен съд, базиран в Хага, отсъди против териториалните претенции на Пекин в Южнокитайско море в дело, заведено от Филипините.

- Заключението на съда едва ли ще доведе до намаляване на напрежението в региона, сочен за следващото бойно поле с глобални последици.

- Рискът е Пекин да реагира рязко, ескалацията и милитаризацията да продължат и да се стигне до сблъсък със САЩ, считани за гарант на сигурността в Източна Азия и виждани като защитник на останалите държави срещу експанзията на Китай.

Правото е на силния. Това мото най-добре резюмира действията на Пекин в оспорваното Южнокитайско море, над по-голямата част от което той твърди, че има "суверенно право", включително над рифове и острови, които са обект на желание от страна на няколко държави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Може да звучи невероятно, но в романа си „Код „Заплаха” Том Кланси описва как САЩ и Китай започват световната война точно около споровете за островите в Южнокитайско море.

    Китайците са смятали островите Спратли и Параселските острови за своя собственост много преди Филипините и Малайзия да съществуват като държави. Разприте за тези острови са от десетилетия и доскоро се решаваха с изпитаната китайска стратегия за „хармония и добросъседство”, но намесата на САЩ в споровете принуждава Китай да вземе крути мерки, като строежа на изкуствени острови с военноморски и бази за хеликоптери за борба с подводници в Южнокитайското море.
    Най-яркият пример за двустранни успешни преговори са при прокарването на демаркационна линия през Тонкинския залив от 2000 г. Осем години по-късно Пекин и Ханой излизат със съвместно комюнике, че търсят мирен и добросъседски път за разрешаването на споровете за островите. Но през 2009 г. с активната поддръжка на Вашингтон виетнамците назначават губернатор на Параселските острови, което върна нещата в началото.
    За островите КНР спори и с Филипините още от 1995 г. През 2005 г. Китай, Филипините и Виетнам подписват съвместно споразумение за проучвания за нефтодобив в Южнокитайско море. Разбирателствата приключиват, когато през 2009 г., подобно на Виетнам, и Филипините вкарват САЩ в спора.

    За Китай проблемът е в разширяващата се намесата на САЩ в района. Както в икономическо, така и в геостратегическо отношение КНР не може да си позволи да загуби островите. Огромната китайска икономика се нуждае от все по-големи количества природни ресурси и особено въглеводороди. Основният морски път, по който петролът от страните от Персийския залив, Мексико, Венецуела достига до Китай преминава именно през Южнокитайско море. Засиленото военноморско присъствие на САЩ там заплашва при кризисна ситуация да прекъсне този жизненоважен морски път и да остави Китай без ресурси.

    По всичко личи, че китайският дракон не е толкова търпелив, колкото е руската мечка...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK