С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 15 юли 2016, 16:47, 14046 прочитания

Аве, Тереза

Втората жена - премиер на Великобритания, ще е тази, която ще определи дали и как ще се случи Brexit

Мария Спирова | Лондон
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Тереза Мей е изключително проклета жена." Така Кен Кларк, ветеран в Консервативната партия и някогашен кандидат за министър-председател, обобщи становището на Уестминстър относно новия премиер на Обединеното кралство пред микрофона на телевизия Sky (явно без да осъзнава, че е на запис).

"Борис Джонсън заслужава откровено презрение, задето причини най-тежката партийна и конституционна криза в новата ни история." Това отсъди лорд Хезелтайн, който на изборите през 1990 г. без малко не отне лидерството на Маргарет Тачър, за назначения от Мей външен министър (ясно съзнавайки, че е в ефир).


Въпреки неодобрението на старата гвардия дамата с леопардовите обувки и господинът с лъвския перчем се оказаха жилавите победители – или единствените оцелели, според гледната точка – от референдума за излизане на Обединеното кралство от ЕС. Тереза Мей, лансирана като разумния, опитен и уравновесен водач в кратката и неравна битка за все още топлия стол на Дейвид Камерън, влезе във владение на "Даунинг стрийт" №10 с истински императорски замах. При невиждано брутално пренареждане на кабинета тя уволни деветима министри още преди да излезе в обедна почивка.

Един от мениджърите на предизборната кампанията на Ники Морган - рано отпаднала кандидатка да наследи Камерън и бивша министърка на образованието, уволнена от Мей - сподели анонимно за "Капитал" дни преди Мей да спечели лидерската роля: "В правителство на Мей няма да има място за Озбърн (досегашния финансов министър) и лоялистите на Камерън. С Озбърн Тереза имаше тежка борба за влияние на тема имиграция, където тя е отявлен хардлайнер. Ще й се наложи да прочисти кабинета от голяма част от публично подкрепилите Remain, защото самата тя доскоро игра в един отбор с Камерън – а това е токсично за лидер на отцепническа държава."

И действително последвалото пренареждане бе окачествено като "безскрупулна чистка" на свитата на Камерън – без работа останаха не само Озбърн и Морган, но и министърът на правосъдието Майкъл Гоув, който предаде Борис Джонсън и го спъна по пътя му към премиерското кресло. Възкръсването на самия Джонсън от политическото забвение, на което изглеждаше обречен, шокира както британската, така и международната общественост. Тереза Мей му предостави външното министерство, което веднага бе интерпретирано като задкулисна сделка, улесняваща пътя на Мей към върха, но и като неприятелски жест към ЕС.



Тереза и Борис

Аделина Марини, дългогодишен европейски кореспондент и редактор на euinside.eu, изтъква, че в Брюксел се усеща огромна предпазливост спрямо Тереза Мей: "Дотолкова, че ми се струва, че някакво споделено лошо мнение се премълчава. Назначението на Борис, когото целият ЕС намрази жестоко заради лъжите му, се възприема като откровена гавра." Саркастичната реакция относно скандалното назначение в Twitter профила на лидера на АЛДЕ Ги Верхофстад беше в същия стил: "Британското чувство за хумор няма граници." Британски коментатори дори нарекоха това кадрово решение на Мей "жест на величествено тролене" към ЕС.

За личните отношения между Мей и Джонсън се знае малко. Познават се от Оксфорд, където участват в престижния клуб за дебати Oxford Union, но на политическата сцена Мей като че ли приласка бившия кмет на Лондон, "за да държи изкъсо невъздържаната му склонност да забърква скандали и да има кого да подритва, когато се наложи да разтоварва общественото напрежение", смята Майкъл Бърд, британец, живеещ в Румъния, и редактор на theblacksea.eu.

И действително малко след като стана ясно, че Борис няма да се кандидатира за премиер, внезапно изскочилата напред Тереза не пропусна да му се подиграе публично, разказвайки как като кмет, без да поиска разрешение от министерството на вътрешните работи, Борис спонтанно закупува три водни оръдия втора ръка от Германия, нарушавайки дългата традиция протестите в Лондон да не биват потушавани с жандармерийски тактики. И макар Борис да прахосва солидна сума от столичния бюджет за тази покупка, Тереза с присъщата си непоколебимост (и неприкривано удоволствие) отказва да му издаде разрешително за ползването им.

С припомнянето на подобни жестове Тереза Мей упорито се позиционира като покровител на онеправдания британски народ извън метрополиса и прави клиширани, но постоянни заявки за загриженост към работническата класа и западналите региони. Самите британци от тези прослойки не са глухи за подобен майчински зов, понеже с новия министър-председател ги обединява общ антиимиграционен светоглед. Като вътрешен министър Тереза Мей направи и невъзможното, за да удовлетвори нереалистичните обещания на Камерън за драстично понижаване на нетната имиграция към кралството, и през цялото време изглеждаше сякаш искрено и дълбоко вярва в правотата на методите си и на секюритистката си идеология, колкото и противоречиви да ставаха те.

Майкъл Бърд добавя: "Трябва също да признаем, че постът на външния министър е девалвирал във Великобритания и Борис няма да има особено ценни правомощия извън менажирането на посланици и разказването на забавни истории по коктейли. Истинската преговорна работа се очаква да бъде свършена от другите двама конници на апокалипсиса – Лиъм Фокс и Дейвид Дейвис."

Правителството на елитарния миниум

За Лиъм Фокс и Дейвид Дейвис Тереза Мей създаде две нови министерства – респективно на международната търговия и на преговорите за излизане от ЕС. Общото между двамата стари консерватори е, че са твърди еврофоби и отколешни съперници на Камерън за лидерската позиция, също като Борис.

Новото правителство на Тереза Мей изглежда като коктейл от дългогодишни евроскептици и сравнително неопитни личности, които премиерът може лесно да контролира. Амбър Ръд е пример за министър дилетант от втората категория – тя наследява отговорния предишен пост на Мей след само година на правителствена служба като министър на енергетиката. Изненадващо сред оцелелите на поста си е здравният министър Джеръми Хънт. Това даде повод за тревоги, че проблемите на националната здравна служба, отприщени от политиките на остеритет на предишното правителство, няма да са сред приоритетите на Мей, макар да бяха в центъра на Brexit страстите в обществото.

Знаково за първите 48 часа от премиерството на Мей е и решението й да отпътува за Шотландия за консултации около Brexit стратегията с Никола Стържън, лидерката на Шотландската национална партия. Това е ясен сигнал, че Мей взима насериозно потенциала на шотландските еврофили да заплашат единството на Обединеното кралство. "При всяко решение, което взимаме, при всяка политика, която ще прокарваме, ще сме изправени до вас и вашите семейства, не до богатите, овластените и силните", обещава Мей на шотландците.

И докато Тереза Мей полага концентрирани усилия да се представи като обединител на нацията и загрижен за социалното неравенство демократ, депутат от либералдемократичната партия, пожелал анонимност, коментира принципния абсурд на положението й: "Станахме свидетели на най-прибързаната и драматична смяна на правителство, извършена от лидер, който не се е явявал на избори. А това стана възможно заради референдум, на който решихме да напуснем ЕС, понеже протестирахме срещу тиранията на неизбраните от народа еврократи."

Многопластовите иронии на постапокалиптичната политическа сцена в кралството настрана, за момента Тереза Мей наистина по-лесно може да бъде дефинирана чрез нещата, които не е. А тя преди всичко не е мъж, което автоматично я изключва от клуба на богатите възпитаници на "Итън", който периодично завзема Консервативната партия и си навлича обвинения в елитизъм, презрение към бедните и неглижиране на по-ниските класи. Според Питър Ричмънд, професор по физика в "Тринити колидж", Дъблин, тази внимателно извоювана неутралност е основното й политическо предимство: "В рязка отлика от Дейвид Камерън, който се големееше като "наследника на Блеър", госпожа Мей не влече такъв багаж със себе си. Тя успя да поддържа имидж на строга, прилежна и независима на един изтощителен и често неуправляем пост. И най-важното - успя да се измъкне от кампанията около референдума, без да произведе и една дума над санитарния минимум."

Именно тази тактика на максимална дискретност по време на голямата война за сърцата на британците превърна Тереза Мей в единствения лидер, когото всички заинтересовани – ЕС, еврофоби и еврофили в парламента – можаха да припознаят като най-малко неприемлив. Консенсусът, с който тя идва на власт, напомня по-скоро традиционния сюжет на българската политика – издигане на "най-малкото зло".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети

Частната космическа компания изведе микросателити в орбита за десети пореден път

6 дек 2019, 1186 прочитания

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

6 дек 2019, 936 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
За няколко скали повече

Решението на международния трибунал, отхвърлил претенциите на Пекин в Южнокитайско море, трябваше да свали напрежението. Вместо това може да го повиши

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10