С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 16 юли 2016, 15:54, 15531 прочитания

Защо Ердоган воюва със собствената си армия

Турският президент отдавна работи за отслабването на влиянието на военните в страната и това е отчасти причината, поради която метежът не успя

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По всичко личи, че пучът срещу Ердоган няма да постигне своите цели. Само много малка част от турската армия се включи в метежа, а десетки хиляди граждани не позволиха на военните да превземат властта. Успехът на турския президент в обезвреждането на собствената си армия не е случаен. Той се гради на почти 15 години притискане на военните и "разконспириране" на всякакви политически противници в страната. Нека да проследим как се стигна до тук.

Да обезоръжиш армията


Дори за противниците на Ердоган е трудно да отрекат, че укротяването на генералите е сред най-големите му постижение. Могъщите военни, считани за гарант на светските устои и направили четири (а според някои сметки и пет) преврата в последните десетилетия, дълго време бяха крайният арбитър в турската политика, свалящи правителства, които според тях са водели политика към ислямизация.

Подобно бе и отношението на армията към възхода на Партията на справедливостта и развитието (АКР), когато тя за пръв път формира кабиент през 2002 г. Оттогава насам ролята на военните постепенно започна да става второстепенна – и за САЩ, и за европейските партньори на Турция бе по-добре страната да се "нормализира" и гражданският контрол над армията да се засили. Все пак никой не обича пучове в една от най-важните армии на НАТО и страна, кандидат за член на ЕС. Днес, 14 г. по-късно, когато президентът Ердоган се опитва все повече да ограничи конституционните и медийните свободи, както и да централизира властта в свои ръце, опитът на фракция в армията да завземе властта и да "върне обратно конституционния ред в страната" (по техни собствени думи), завърши бързо и безуспешно.

Една от основните причини е, че бунтовните офицери явно не са успели да намерят политически гръб, нужен за завземането на държавата, нито пък са се съобразили с популярните настроения – с един прост призив по Facetime (VoIP програма за аудио и видео разговори на iPhone) Ердоган убеди десетки хиляди души да излязат на улиците и да защитят правителството. Неусетно дори реториката не бе на страната на превратаджиите – вече на карта бе поставено не светското бъдеще на Турция, а демократичното ѝ настояще.



За да се достигне до момента, в който турският президент успя да се противопостави успешно на армията си и да спечели подкрепата на народа за това, той извървя дълъг път на конфорнтация с военните.

Още първото правителство на АКП засили контрола над армията чрез серия от мерки – първо Националният съвет по сигурността бе превърнат в консултативен орган, а броят цивилни в него бе увеличен. След това парламентът съкрати бюджетните разходи за армията и ги постави под свой директен надзор. На няколко пъти бяха повдигани дела срещу висши военни за предполагаемото им участие в подмолни организации, които целят да свалят правителството или да направят пуч (конспирациите "Ергенекон" и "Парен чук" ). Това не означава, че влиянието на генералите изчезна напълно - в началото на 2010 г. няколко турски военни самолета прелетяха ниско над град Ерзинджан в Източен Анадол като шумна демонстрация на раздразнението на армията. Поводът беше арестът на близкия до нейните кръгове главен прокурор на Ерзинджан Илхан Джиханер. Към юли месец 2011 г. около 250 турски военни, повечето от които офицери, включително 40 действащи генерали, бяха зад решетките на затвора със строг режим край Силиврия, северно от Истанбул, по обвинения за участия в заговори срещу правителството.

Друг фронт срещу армията, който правителството на Ердоган отвори, бе този срещу първият и най-голям частен пенсионен фонд в страната – OYAK, създаден през ’60-те години на миналия век за да подсигурни финансовата сигурност на военните. През 2012 г. директорът му – бивш генерал-превратаджия – бе разследаван от властите.
Кървавата война срещу кюрдите, в която загиват както цивилни, така и военни, също не помага на армията да повдигне доверието към себе си. А на всичкото отгоре, Ердоган неведнъж успешно използваше анти-кюрдската карта, за да печели краткотрайна политическа изгода на гърба на армията. За известно време изглеждаше, че армията и Ердоган са успели да създадат симбиоза в своите отношения, базирана на общия кюрдски враг.
Изглежда обаче поне част от армията не е била доволна от тази връзка.

По-голямата конспирация

За Ердоган военните винаги са били част от една по-голяма конспирация на прословутата задкулисна "паралелна държава", за която заговори и след като пристигна в Истанбул днес. А водещата фигура в това задкулисие остава духовния водач Фетхуллах Гюлен (който отрече да има нещо общо с пуча и дори го порица). Той живее от 20 години в самоналожено изгнание в САЩ, след като в края на 90-те години турската прокуратура го обвинява в подбуждане на ислямска революция. От 2002 г. до 2013 г. движението на Гюлен и партията на Ердоган са в стратегическо партньорство – Гюлен обещава да осигурява гласове за АКР, а бъдещият премиер – да защитава хората на движението "Хизмет". През 2013 г. обаче партньорството започна да се пропуква, като Ердоган премахна от постовете им важни магистрати, полицаи и военни, свързани с духовника и организацията му. Трудно е да се прецени влиянието на Гюлен в държавните структури. Както по-рано по време на делата по конспирацията "Ергенекон" обаче, ловът на вещици отново помогна на Ердоган да се освободи от неудобни фигури и да засили позициите си. В последната година турската държава използва отново предтекста за влиянието на Гюлен за да превземе редица опозиционни медии в страната.

И този рунд, изглежда, ще бъде спечелен от Реджеп Таийп Ердоган. Въпросът е до кога ще издържи турското общество в сегашното сякаш перманентно състояние на криза - вътрешни и външни конфликти, заплахи от тероризъм, от полицейско насилие и от танковете на собствената им армия, безкрайни конспирации и все по-централизирана в ръцете на един човек власт.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Освен съдбовни за Brexit британските избори са и референдум за Корбин 1 Освен съдбовни за Brexit британските избори са и референдум за Корбин

Управляващите консерватори имат преднина от 10 процентни пункта пред опозиционните лейбъристи

9 дек 2019, 885 прочитания

Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация 2 Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация

Страната ще смени между 20 и 30 млн. устройства в следващите три години

9 дек 2019, 1255 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Зейнеп Кандур: Правителството в Турция контролира ситуацията

Представителят на администрацията на управляващата партия AKP в Истанбул и журналист от в. Daily Sabah пред "Капитал"

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10