Защо Ердоган воюва със собствената си армия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо Ердоган воюва със собствената си армия

Защо Ердоган воюва със собствената си армия

Турският президент отдавна работи за отслабването на влиянието на военните в страната и това е отчасти причината, поради която метежът не успя

Мартин Димитров
15751 прочитания

По всичко личи, че пучът срещу Ердоган няма да постигне своите цели. Само много малка част от турската армия се включи в метежа, а десетки хиляди граждани не позволиха на военните да превземат властта. Успехът на турския президент в обезвреждането на собствената си армия не е случаен. Той се гради на почти 15 години притискане на военните и "разконспириране" на всякакви политически противници в страната. Нека да проследим как се стигна до тук.

Да обезоръжиш армията

Дори за противниците на Ердоган е трудно да отрекат, че укротяването на генералите е сред най-големите му постижение. Могъщите военни, считани за гарант на светските устои и направили четири (а според някои сметки и пет) преврата в последните десетилетия, дълго време бяха крайният арбитър в турската политика, свалящи правителства, които според тях са водели политика към ислямизация.

Подобно бе и отношението на армията към възхода на Партията на справедливостта и развитието (АКР), когато тя за пръв път формира кабиент през 2002 г. Оттогава насам ролята на военните постепенно започна да става второстепенна – и за САЩ, и за европейските партньори на Турция бе по-добре страната да се "нормализира" и гражданският контрол над армията да се засили. Все пак никой не обича пучове в една от най-важните армии на НАТО и страна, кандидат за член на ЕС. Днес, 14 г. по-късно, когато президентът Ердоган се опитва все повече да ограничи конституционните и медийните свободи, както и да централизира властта в свои ръце, опитът на фракция в армията да завземе властта и да "върне обратно конституционния ред в страната" (по техни собствени думи), завърши бързо и безуспешно.

Една от основните причини е, че бунтовните офицери явно не са успели да намерят политически гръб, нужен за завземането на държавата, нито пък са се съобразили с популярните настроения – с един прост призив по Facetime (VoIP програма за аудио и видео разговори на iPhone) Ердоган убеди десетки хиляди души да излязат на улиците и да защитят правителството. Неусетно дори реториката не бе на страната на превратаджиите – вече на карта бе поставено не светското бъдеще на Турция, а демократичното ѝ настояще.

За да се достигне до момента, в който турският президент успя да се противопостави успешно на армията си и да спечели подкрепата на народа за това, той извървя дълъг път на конфорнтация с военните.

Още първото правителство на АКП засили контрола над армията чрез серия от мерки – първо Националният съвет по сигурността бе превърнат в консултативен орган, а броят цивилни в него бе увеличен. След това парламентът съкрати бюджетните разходи за армията и ги постави под свой директен надзор. На няколко пъти бяха повдигани дела срещу висши военни за предполагаемото им участие в подмолни организации, които целят да свалят правителството или да направят пуч (конспирациите "Ергенекон" и "Парен чук" ). Това не означава, че влиянието на генералите изчезна напълно - в началото на 2010 г. няколко турски военни самолета прелетяха ниско над град Ерзинджан в Източен Анадол като шумна демонстрация на раздразнението на армията. Поводът беше арестът на близкия до нейните кръгове главен прокурор на Ерзинджан Илхан Джиханер. Към юли месец 2011 г. около 250 турски военни, повечето от които офицери, включително 40 действащи генерали, бяха зад решетките на затвора със строг режим край Силиврия, северно от Истанбул, по обвинения за участия в заговори срещу правителството.

Друг фронт срещу армията, който правителството на Ердоган отвори, бе този срещу първият и най-голям частен пенсионен фонд в страната – OYAK, създаден през ’60-те години на миналия век за да подсигурни финансовата сигурност на военните. През 2012 г. директорът му – бивш генерал-превратаджия – бе разследаван от властите.

Кървавата война срещу кюрдите, в която загиват както цивилни, така и военни, също не помага на армията да повдигне доверието към себе си. А на всичкото отгоре, Ердоган неведнъж успешно използваше анти-кюрдската карта, за да печели краткотрайна политическа изгода на гърба на армията. За известно време изглеждаше, че армията и Ердоган са успели да създадат симбиоза в своите отношения, базирана на общия кюрдски враг.

Изглежда обаче поне част от армията не е била доволна от тази връзка.

По-голямата конспирация

За Ердоган военните винаги са били част от една по-голяма конспирация на прословутата задкулисна "паралелна държава", за която заговори и след като пристигна в Истанбул днес. А водещата фигура в това задкулисие остава духовния водач Фетхуллах Гюлен (който отрече да има нещо общо с пуча и дори го порица). Той живее от 20 години в самоналожено изгнание в САЩ, след като в края на 90-те години турската прокуратура го обвинява в подбуждане на ислямска революция. От 2002 г. до 2013 г. движението на Гюлен и партията на Ердоган са в стратегическо партньорство – Гюлен обещава да осигурява гласове за АКР, а бъдещият премиер – да защитава хората на движението "Хизмет". През 2013 г. обаче партньорството започна да се пропуква, като Ердоган премахна от постовете им важни магистрати, полицаи и военни, свързани с духовника и организацията му. Трудно е да се прецени влиянието на Гюлен в държавните структури. Както по-рано по време на делата по конспирацията "Ергенекон" обаче, ловът на вещици отново помогна на Ердоган да се освободи от неудобни фигури и да засили позициите си. В последната година турската държава използва отново предтекста за влиянието на Гюлен за да превземе редица опозиционни медии в страната.

И този рунд, изглежда, ще бъде спечелен от Реджеп Таийп Ердоган. Въпросът е до кога ще издържи турското общество в сегашното сякаш перманентно състояние на криза - вътрешни и външни конфликти, заплахи от тероризъм, от полицейско насилие и от танковете на собствената им армия, безкрайни конспирации и все по-централизирана в ръцете на един човек власт.

Турският президент успя да убеди много граждани, че бунтът на военните не е въпрос на секуларното бъдеще на нацията, а на демократичното ѝ настояще
Фотограф: Tumay Berkin

По всичко личи, че пучът срещу Ердоган няма да постигне своите цели. Само много малка част от турската армия се включи в метежа, а десетки хиляди граждани не позволиха на военните да превземат властта. Успехът на турския президент в обезвреждането на собствената си армия не е случаен. Той се гради на почти 15 години притискане на военните и "разконспириране" на всякакви политически противници в страната. Нека да проследим как се стигна до тук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    nikolayv avatar :-|
    Nikolay

    Пучът по-скоро успя. Ердоган ще постигне целта си да стане съвременен султан на Нова Турция с минимална опозиция.

    Контролираното подаване на информация, съмнителната безволевост на "бунтарите", "гражданите" (в действителност цивилни полицаи), "опълчили" се на танковете и опазили телевизиите от окупацията на военните...

    По-страшното тепърва предстои - изграждането на проислямистка диктатура на южната ни граница. Снощните изпълнения бяха за прах в очите на света и проспалите загубата на свободата си турци.

  • 2
    tet avatar :-|
    tet

    До коментар [#1] от "Nikolay":

    Много, много лошо идва от Ердоган.
    Използва социалните медии по манипулативен начин, за да прави фалшиви призиви към големи маси от хора.
    За мен това, което видяхме да прави Ердоган от среднощ е част от физиономията на хибридна война с отблъскващи методи на манипулация на обществено съзнание в онлайн режим.
    Резлутатът е, че той вече се саморазправя както си знае с политическата опозиция, която можеше до вчера все още да се възприема като надежда за гражданско демократично бъдеще на Турция. Днес това изглежда безнадеждно.





  • 3
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител

    ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ НА НЕЗНАЕЩИТЕ

    Явно мнозина от пишещите не знаят, че републиканската система създадена от Ататюрк залага на ПЪРВО МЯСТО на армията, като ГАРАНТ за светските устои на нова Турция. Самият той и съмишлениците му, са били турски националисти, атеисти* и врагове на Османската империя, която, според тях е задушавала турската идентичност. Мустафа Кемал е бил реформатор от световна величина. С един замах прави следното:
    - прави правосъдието САМО светско и оставя Шариата само за религиозните дела
    - отделя мюсюлмянското вероизповедание НАПЪЛНО от държавата
    - изравнява правата на ВСИЧКИ граждани, незав от пол, религия, социално положение
    - забранява покриването на жените под каквато и да е форма
    - въвежда задължително европейското облекло в цялата администрация
    - въвежда нова азбука - латиница, вм арабската
    - въвежда Грегорианския календар вм мюсюлманския
    - въвежда европейската раб седмица (с поч ден неделя)
    - въвежда всеобщо европейско образование
    Омразата срещу Ататюрк от страна на ислямистите е била безгранична, но той се е ползвал с полубожествен ореол на победител и спасител (оттам и прякорът), а и времето е било такова - турска нац еуфория.
    Той, обаче е мислел напред - в Конституцията е записал спец член ГАРАНТИРАЩ намесата на армията, при отклонение от СВЕТСКИЯ ПЪТ на турската република (това армията прави няколко пъти в следващите 70 години).
    Отмяната на този член от Ердоган преди няколко години (под аплодисментите на брюкселските зелки) беше повратна точка в борбата на му срещу "кемалистите". След това беше мистификацията "Енергекон" с която разчисти висшите и донякъде средните ешелони на военните от кемалисти. За Ердоган ЕДИНСТВЕНАТА реална сила, която може да му противостои е АРМИЯТА. И той е взел правилните мерки, както стана явно днес. Кемалистите (явно от старшите офицери, защото висшите останаха непоклатимо на страната на Ердоган, а пък младшите вече бяха негов продукт, както и по-голямата част от войн маса) видяха, че времето работи срещу тях и направиха последен отчаян опит (разбира се, има и друга, макар и много по-малка вероятност зад опита да стои другият ислямист - враг на Ердоган, Ф Гюлен).
    Разбира се, засега Ердоган не може да замеси името на Ататюрк** - все още авторитетът му е огромен. Но продължава да се работи за ерозия на този авторитет и директния сблъсък между кемалисти и ислямисти все някога ще стане.
    ___________________________
    * Мустафа Кемал е наричал Мохамед "този неграмотен бедуин"
    **според някои сведения (Енциклопедията на бр Данчови и др) Мустафа Кемал е син на помаци от Неврокопско. В нач на ХХ в семейството емигрира в Солун, търсейки прехрана. Бащата става работник, а майката - слугиня при местен турски богаташ - Кемал. По-късно бащата умира, а майката се жени за Кемал, който осиновява малкия Мустафа и го праща във военно училище, откъдето започва неговата военна кариера. Той знае перфектно български език (заради това, изглежда е изпратен като военен аташе в България). Официалната версия е, че го е научил, като дете в Солун

  • 4
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    Преврат в Турция ???
    Това е Grand Theatre !!! СУЛТАНизацията е в ход !!!
    Ердоган иска да прочисти армията от последните останали генерали, които са последователи на Ататюрк и светската държава. Досега той на няколко пъти осъди и изгони над 50 елитни генерали. Сега явно е решил да действа крайно. Съвсем скоро ще последват масови уволнение и съдебни процеси за разправа с неудобните !!!
    След "потушаването" на метежа на участващите в кастинга военни, определян и като "преврат", Турция ще стане още по-мюсюлманска, забрадките и коранът ще станат още "по-желани".
    От север ни гледа Император Путин, а от юг - Султан Ердоган. Такива съседи имаме....

  • 5
    blackfrogg avatar :-|
    blackfrogg

    Докато в Османската империя висшите офицери от еничарския корпус са възкачвали и сваляли султани, тя е била във възход, след съсипването им и замяната с послушна модернизирана армия следва отслабване на властта, отцепване на аяни, кърджалии, загуби във войни и т.н. Ердоган сигурно познава тази история.

  • 6
    gttech avatar :-|
    Off BG

    До коментар [#5] от "danaeconnect":

    По-скоро не познава историята. Затова Турция в политически план е поела по много опасен път.

  • 9
    2.5 avatar :-|
    2.5

    "Една от основните причини е, че бунтовните офицери явно не са успели да намерят политически гръб."

    Само че политическият гръб от който имаха нужда не е в Турция!
    Нито САЩ, нито ЕС, нито Русия имаха файда в конкретния момент от смяна на властта в Турция.
    Ако нещото се беше задействало след президентските избори в САЩ не е ясно какво развитие щеше да има пуча...

  • 10
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    [quote#5:"danaeconnect"]Докато в Османската империя висшите офицери от еничарския корпус са възкачвали и сваляли султани, тя е била във възход, след съсипването им и замяната с послушна модернизирана армия следва отслабване на властта, отцепване на аяни, кърджалии, загуби във войни и т.н. Ердоган сигурно познава тази история. [/quote]
    Точно обратното е. Когато еничерите са стоели в казармите си и са се биели фанатично във завоевателните походи империята е била във възход. Когато започват да защитават привилегиите си и да свалят султаните империята влиза в най-голямата си криза и изтребването им и дава глътка въздух.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK