Въпреки това икономиката успя да нарасне с 4.8% на годишна база през първото тримесечие, което показа възможността ѝ да се адаптира към нестабилността. Опитът за преврат не е поредният атентат или протест на площад "Таксим". Кадрите на безредици или взривове отстъпиха място на новини за танкове и хеликоптери, атакуващи парламента, а това не са новини за пред инвеститори.

Обтягане до краен предел

Освен туризма, който отговаря за около 6.4% от БВП на Турция, от кризата могат да пострадат и други сектори, особено разчитащите на вносни суровини и материали. Лирата се срина с 4.37% спрямо долара и с 3.93% спрямо еврото в протичащата по време на преврата търговска сесия. Това ще нанесе директен удар върху потребителите на вносни стоки, а и ще покачи и без това високата инфлация в страната. През юни годишното повишение на цените е 7.64%, чувствителен спад от близо 10%, отчетени през януари.

"Това е много сериозен шок и всичко ще зависи от това колко дълго ще продължи обезценяването на лирата", коментира Мурат Учер от Global Source Partners, цитиран от Financial Times.

В неделя централната банка на Турция свика извънредно заседание, за да реши как да минимализира ефектите от опита за метеж. За да ограничи обезценяването на лирата, може да се наложи покачването на основния лихвен процент.

Това обърква сметките на институцията, която се очакваше да понижи лихвите с 50 базисни пункта във вторник, за да стимулира кредитирането. До затягане на монетарната политика обаче надали ще се стигне, имайки предвид корпоративната задлъжнялост в страната, която достига 56.8% от БВП. В крайна сметка следобед стана ясно, че при нужда тя ще предостави "неограничена ликвидност" на банките, за да бъде запазена финансовата стабилност на страната.

Дотук с инвестициите

Несигурно е и бъдещето на инвестициите в страната. Чуждите вложения през 2015 г. достигнаха най-високата си точка след кризата - 16.8 млрд. долара. Предвид нaстъпилите сътресения това ниво трудно би било надскочено през 2016 г., а общата инвестиционна несигурност пък трудно ще доведе до нарастване на вътрешните инвестиции.

Освен за да расте, турската икономика е зависима от чуждите капиталови потоци и по друга важна причина. Хроничният дефицит в търговския баланс, който страната поддържа от десетилетия, е направило реалния сектор зависим от краткосрочните капиталови потоци от чужбина. Същевременно с това притоците на чужда валута в Турция биват ограничени и от по-малкото туристи, а обезценяването на лирата ще окаже допълнителен натиск. Високата задлъжнялост пък е другият голям проблем, особено при случаите, когато ценните книжа са деноминирани в чужда валута.

Анализаторите не очакват кредитният рейтинг на Турция да бъде понижен в резултат от събитията. Водещите агенции все още поддържат инвестиционна оценка за ДЦК на страната. Въпреки това рейтингите им остават във втората половина, като S&P присъжда ВВ+ при негативен изглед, а Fitch определя платежоспособността на Турция като ВВВ-, последна стъпка преди категорията "боклук". Moody’s също дава последната инвестиционна оценка от Baa3.

"Не очаквам понижение, въпреки че рейтинговите агенции стават все по-трудно предвидими. Според мен дългът на Турция все още може да се счита за инвестиционен, но доверието ми определено е по-ниско след този петък", коментира анализаторът Тимъти Аш от Nomura.

В името на демокрацията

Въпреки влошаващата се икономическа обстановка в страната Реджеп Ердоган получава завидна подкрепа отвън. В подкрепа на "демократично избрания президент" се изказаха световни лидери като Барак Обама и Ангела Меркел. Стратегическото разположение на страната я прави основен бастион на НАТО за операциите в Сирия и борбата с ИДИЛ. Евентуално правителство на армията щеше да застраши поддържането на сегашния оперативен ред и можеше да сложи прът в колелата на коалиционния интерес в региона.

Очакванията политическото напрежение да не приключи с потушаването на бунта може да доведат със себе си допълнителни сътресения. Правителството вече намали очакванията си за ръст на икономиката до 3-4% за 2016 г. Непримиримостта на Ердоган в елиминирането на опозицията и вече разклатената икономика може се окаже опасната комбинация, от която никой няма да спечели.

Лоша новина и за България

За България случващото на юг трудно може да се определи като позитивно. Страната е основният ни търговски партньор извън ЕС, като до края на май износът в посока Турция достига 1.46 млрд. лв. Поевтиняването на лирата спрямо еврото и долара доведе и до съответното поскъпване на лева. Дългосрочно подценяване на лирата няма да подейства добре на експорта на България, който отчете трети пореден месец на понижение през май. Транспортният сектор също е заплашен от негативни последствия. Българският туризъм може да се надява на повече гости от чужбина, но това едва ли ще компенсира цялостните отрицателни ефекти от дългосрочна нестабилна обстановка в Турция. Освен това при задълбочаване на кризата в южната ни съседка България се изправя пред голям потенциален проблем с бежанска вълна.