Защо военният преврат в Египет успя, а в Турция - не
Изходът е различен, но последствията в двете държави си приличат тревожно много
Мария ал-Маарри
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
През нощта на 16 юли 2013 г, хилядите души в палатковия лагер на площада Рабаа ал-Адауия в Кайро, се подготвяха за сухур, закуската преди началото на дневния пост през свещения месец Рамазан. Само две седмици по-рано много от тях бяха работещи партийни функуционери и активисти, политически съветници, говорители, експерти и чиновници. На 3 юли обаче, армията отстрани президента Мохамед Морси, демократично избран само година по-рано и всички членове и поддръжници на неговите "Мюсюлмански братя" от постовете им в ръководството на държавата.
Ултиматумът на армията да уважат исканията на протестиращите срещу тях ги беше изненадал: не вярваха, че силно религиозният и лоялен министър на отбраната Абд ал-Фатах ал-Сиси може да ги предаде. Лагерът в Рабаа е предимно от членове и поддръжници на Мюсюлманското братство, но беше посещаван и от малкото хора, които просто бяха против военния преврат. Гласовете, с които братството беше спечелило парламентарните и президентските избори, не се бяха превъплътили напълно в съпротива срещу преврата.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
27 коментара
Успешните преврати могат да се сравняват само с успешните, а всички неуспешни си приличат...
Няма случайни неща!
Цяла седмица по БНТ 1 вървеше реклама за предстоящото в неделя вечер излъчване на холивудския филм за заговора на полк. фон Щауфенберг „Операция „Валкюра” с Том Круз в главната роля. Не го излъчиха. Щеше да е забавно на фона на метежа в Турция. Допирните точки между пуча от 15 юли и опита за преврат на Щауфенберг са потресаващо много.
Анализите, които чета, насочват към съвсем сериозно планиран военен преврат за свалянето на Ердоган. Конспиративната теория, че метежът е негова постановка, за да укрепи властта си, е толкова удачна, колкото да се твърди, че заговорът на фон Щауфенберг през 1944 г. е инспириран от Хитлер със същата цел.
Причините за преврата са азбучни: 1. Недоволството на генералитета от провежданата хаотична външна политика, която заобиколи Турция с врагове и я скара с приятелите й; 2. Недоволството от ислямизацията на обществото; 3. Недоволството на отделни генерали от кариерното им развитие.
Съдейки по известните факти, организаторите силно са разчитали вертолетният десант на 25 командоси в близост до вилата, в която е бил Ердоган край Мармарис, да го арестува или убие. Оказва се, че той вече не е бил там и този удар в празното моментално обърква плановете на заговорниците, които още в първите часове на метежа вече са превзели ген.щаба,поставили са под контрол командването на армията, ВВС, флота и се готвели за превземат големите радиа и телевизии. Представяните за организатори на преврата „майори и подполковници” по булевардите и мостовете на Босфора по същество са били прикритие за висшия генералитет, който е трябвало да излезе на сцената едва тогава, когато Ердоган бъде убит, а ситуацията – под контрол.
Дотук онзиденшният метеж в Турция върви в стъпките на заговора на Щауфенберг, където зад непосредствените участници на терен невидимо стояли фелдмаршалите. И ако определени действия на заговорниците изглеждат нелогични, то всъщност, както и при операция „Валкюра”, това са прояви на напълно човешко поведение, когато осъзнаваш, че събитията се развиват не така, както е било планирано.
На следващия ден след потушаването на метежа става ясно, че началникът на ген.щаба ген. Хулуси Акар, който е обявяван за заложник на превратаджиите, е сред организаторите на преврата и спряган за бъдещ ръководител на Турция. Бившият командващ ВВС ген. Акин Азтюрк открито заявява след арестуването си, че е действал съвместно с Акар, с което прави всички легенди за заговор на „майори и подполковници” просто димна завеса, която прикрива главните действащи лица на етапа на неговата подготовка и им дава възможност при неуспех да не бъдат осветени. Затова се разиграва театъра с „пленяването” на командващите ВВС и ВМС на Турция, както и на командването на 2-ра армия в Малатия.
Участието на началника на ген. щаб в преврата говори, че висшето ръководство на турските въоръжени сили или е участвало в подготовката, или е било наясно със случващото се, но е предпочитало да си затваря очите. Възможно е някои от демонстриралите лоялност към Ердоган генерали да са били част от заговора, но в един момент просто да са преминали на негова страна и да се взели участие в потушаването на бунта, както е направил и командирът на Резервната армия през 1944 г ген. Фром.
Когато станало ясно, че Ердоган не е убит в Мармарис, двата изтребителя Ф-16, които са били в засада над малоазиатското крайбрежие, не са свалили (?!) самолета му е той след кратко колебание е кацнал в Истанбул, плановете на заговорниците се сгромолясали, защото след направената първа крачка генералите, които стояли в сянка, или се изплашили, или не направили това, което трябва, или просто преминали на другата страна, от което целия заговор придобил странен вид.
Турските военни са били готови да пролеят кръв в името на властта. Ако генералите бяха се появили на сцената, кръвопролитията щяха да са ужасяващи, но когато „майорите и подполковниците” разбрали, че вече са изоставени от генералите, по-нататъшниото насилие е загубило смисъл.
Ефектните тълпи със знаменца имат смисъл само до момента, когато някой неизвестен капитан или майор не даде заповед „огън”. Точно това се случи в Кайро, когато египетските военни на ген. Ас Сиси направиха преврата срещу Мюсюлмански братя. Военните не се поколебаха да разстрелят няколкостотин мирни граждани в лагера Рабаа с потрети на Мурсии и египетски знамена. Те са действали решително, защото са били сигурни, че днешният президент Ас Сиси няма да се изметне и ще брани своите войници. Както и стана – победителите не ги съдят...
Майорите и подполковниците в Турция също са били готови да убиват, но само до мига, когато им станало ясно, че „турски Ас Сиси” няма да има и ще се наложи те да отговарят за пролятата кръв. Оттук метежът започва да се разпада.
След като Ердоган разбрал, че генералите няма да се намесят и метежът угасва, полицията и спецслужбите едно по едно започнали да потушават гнездата на метежа.
Турските генерали повториха поведението на германските фелдмаршали, когато се разбрало, че фюрерът е оцелял след атентата. Както фелдмаршалите през 1944 г, това поведение няма да спаси и турските генерали от разправа. На грандиозна чистка ще бъдат подложени висшият и средният команден състав на армията, съдийската колегия, ръководствата на спецслужбите, които проспаха заговора, ще се засили контрола над политическите партии, медиите и интернет.
Първосигнално не бива да се отхвърля възможността някои разузнавателни служби по свои канали да са достигнали да информация, че турските военни готвят преврат, но по различни причини да не са били заинтересовани да предупреждават Ердоган. Възможно е запасни турски генерали да са имали контакти с представители на други страни, където да са обсъждали Турция без Ердоган и легитимирането на хунтата, макар нищо да не подкрепя това допускане. Разкритията тепърва предстоят, защото Ердоган демонстрира решителност да свърже опита за преврат с действията на външни сили и на първо място със САЩ. Но същото може да се каже и за Германия, Израел, Русия, Иран. Неговото управление успя да създаде много неприятели в чужбина, затова много биха били заинтересовани вместо непредсказуемия Ердоган в Турция да управлява предсказуема военна хунта.
Победата на Ердоган над метежа е пирова победа. Чистките ще доведат до тотална дестабилизация на всички системи в държавата: армия, полиция, разузнаване, правосъдие, външни работи. Властта му формално ще укрепне, но това няма да реши нито един от стратегическите проблемите пред Турция, заради простия факт, че голяма част от тях са в резултат на негови действия.
Турция става все по-хазартен играч. И е нито за съюзник, нито за противник...
Неправилно зададен въпрос.
Турската армия никога не прави неуспешни опити за преврат. На 29 октомври 1923 година турски военни начело с подполковник Мустафа Кемал Ататюрк/роден в семейството на българи мохамедани в с. Себища - област Голо Бърдо, между днешна Албания и БЮРМ, а не в Солун, където семейството му се премества когато е 5годишен/, провъзгласяват светската Турска република. Ататюрк/военен аташе на Османската империя н София 1913 - 1915г., говорещ перфектен български език/, подписва Договора от Лозана през 1923 година, който определя новите граници на Турция и статута на страната скъсала с Османската империя. Това е началото на демокрацията в Турция. Демокрацията в тази турска република винаги е била гарантирана от светски ориентираната турска армиия. Това е и един от заветите на Мустафа Кемал към армията. Пътят на неоосманиста Ердоган за промени на конституцията и превръщането на Турция в президентска "република" е открит. С цената на около 300 жертви. Толкова бутафорно, и аматьорско, че чак гротескно. Когато турската армия наистина прави преврат той винаги е успешен. От времето на Ататюрк армията беше и все още е единствения гарант за светския характер на съвременна Турция. На Ердоган това не му харесва и го притеснява. Опита се да пречупи гръбнака на армията с измислени заговори/Ергеникон/ и съдебни процеси срещу висши военни и старши офецери, но засега не успя. Промени и Конституцията за да натика военните в миша дупка. След "неуспешния опит за преврат", който работи единствено и само за него, сега може и да успее. Очевидно другите главни "организатори" са турските съдии и прокурори. Полицаите също. Подобна разправа с тях ще е колапс за функционирането на всяка светска държава. Журналисти, учители, лекари и всякакви други светски настроени интелигенти, засега са пощадени. Временно. Ще дойде ред и на депутатите от опозицията. По списък. Връщането на смъртното наказание е отдавнашна негова мечта. То бе отменено заради преговорите за членство с ЕС. Всъщност той не прави нещо ново. Просто следва примера на иранските аятоласи. По - бавно/без ислямска революция засега/, но методично и агресивно. Случващото се е поредната стъпка в тази посока. Турция, такава, каквато я моделира Ердоган и партията му става опасна, както за съседите си така и за съюзниците си в НАТО. Впрочем отстраненият/за да угоди на Путин/, от премиерския пост и шефското място в партията идеолог на неоосманизма и
пантуранизма/"Стратегическа дълбочина" - представена с фанфари в БАН/, Ахмет Давутоглу"Аз издадох заповедта за свалянето на руския самолет"/ е неотлъчно до него. Проблемът е, че по - голямата част от турците го подкрепят/осигури им приличен бит и благосъстояние/, и затова гласуват за него, а светски ориентираните граждани са малцинство. Те са там където е насочен ударът му в момента - армия, полиция, съд и прокуратура, журналисти, писатели, хората на изкуството.
"Аномалията" Ердоган се задържа твърде дълго на сцената и успява методично и твърдо да руши светските основи на държавата с всички произтичащи от това последици. Вътрешни и външни. Ислямизация на държавното управление, неоосманизъм и пантуранизъм в действие. Партията на Ердоган на няколко пъти бе забранявана от турския съд и сменя дори името си за да бъде регистрирана. Това увеличи още повече "симпатиите" на Ердоган към турските съдии и прокурори. Резултатът е пред очите на целия свят. А за изречението "защо да ги храним в затворите" могат да му завиждат Хитлер, Пол Пот, Ким Чен Ун. Да се надяваме, светски ориентираните турци да не допуснат Ердоган да направи с Турция това, което направиха аятоласите с Иран.
[quote#1:"D-r D"]Цяла седмица по БНТ 1 вървеше реклама за предстоящото в неделя вечер излъчване на холивудския филм за заговора на полк. фон Щауфенберг „Операция „Валкюра” с Том Круз в главната роля. Не го излъчиха. [/quote]
Това сериозно ли? Питам, защото от бая време не гледам телевизия. А приликите с Валкирия наистина са брутални. Чакаме сега, кой ще влезне в ролята на Роланд Фрайслер - всички останали останали персонажи вече са изяснени.
До коментар [#1] от "D-r D":
Мерси за коментара, беше доста по-интересен от статията.
Причината е само една.В Турция преврат нямаш
До коментар [#3] от " anihilator_jack ": Сериозно. Исках да го гледам пак, а пуснаха някаква боза.
До коментар [#1] от "D-r D":
Досега не прочетох нито един стойностен анализ.Вашият/ако вие сте го писал/изясни много неща.В крайна сметка преврата се провали,защото превратаджиите се уплашиха да пуснат кръв.Но тяхната кръв бе пролята или тепърва ще бъде проливана.Ердоган ще използва момента да прочисти армията,полицията,съдебната власт и службите за сигурност.Но не се знае уволнените как ще реагират.В Ирак уволнените военни и полицаи от режима на Саддам Хюсеин направиха най-голяма съпротива срещу новите управници и американските войски.Част от тях са в ръководството и на Ислямска държава.
До коментар [#4] от "Daniboy":
До коментар [#7] от "mushashi":
Благодаря за оценката. Приемам този форум като място за обмен на мисли. В този смисъл не се възприемам като анализатор и градя текстовете си на исторически препратки, факти и текстове, на които съм попадал, за да изградя позицията си по даден въпрос.
Авторката на текста горе не е дала отговор на претенциозния въпрос, който си е задала в заглавието. Между ситуацията в Египет през 2013 и тази в Турция днес, смятам, че допирните точки са малко и едно такова сравнение е некоректно, защото не дава общозначими отговори.
Сравнението на турската с иракската армия през 2003 г. също е некоректно, защото американците и подкрепяното от тях шиитско правителство просто уволниха от армията и оставиха без препитание всички военнослужещи сунити.
В Турция няма как да стане тази фронда, защото огромната част от тях ще си отлежат по затворите дълго. Ердоган разсипва армията, за да запази режима си. Не съм сигурен, че това е добър ход.
D-r D, ще се присъединя към останалите -коментарът ви е много интересен и внася ясноти, които не съм срещала в публикациите, които съм следяла...
До коментар [#9] от "zara09":
По-интересното тепърва предстои. Развоят на събитията в Турция поставя много въпросителни.
Нито един от стратегическите проблеми пред турската държава (гражданската война в южните окръзи, подкрепата за ИД, отношенията със Сирия, Иран, ЕС) не намери решение, въпреки победата на здравите сили.
Напротив - задълбочават се. Рязко се изостри противопоставянето със САЩ. Втората армия в НАТО е недееспособна.
Всъщност, както писах и по-горе, тези проблеми са нерешими за Ердоган, защото са инспирирани от него самия.
Той става все по-неудобен. Турските генерали на съумяха да решат задачата. Какво следва?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.