Пол Ромър е новият главен икономист на Световната банка

Американецът е известен привърженик на теорията за ендогенния растеж

paulromer.net
paulromer.net    ©  paulromer.net
paulromer.net
paulromer.net    ©  paulromer.net

Световната банка потвърди късно в понеделник, че проф. Пол Ромър от New York University е новият ѝ главен икономист. През септември той ще замени пенсиониращия се Каушик Басу, бивш съветник на индийското правителство и икономист в Cornell University.

Известен с призивите си да се инвестира в човешки капитал и иновации, 60-годишният американски икономист застава във върховете на световната организация с основна мисия да подпомага устойчивото развитие на отделните икономики. Ромър е известен привърженик на теорията за ендогенния растеж, според която инвестирането в познание, хора и иновации в крайна сметка се разпространява във всички сектори и носи значителен икономически растеж.

Той самият е участвал в разработването на тази теория през 80-те и 90-те години. Ромър смята, че трябва да се акцентира на мерки като субсидирането на изследователска работа, развиването на иновации и образованието и това да става изключително в динамични градове като Хонконг или Шънджън, а бедните страни, където те не достигат, съзнателно да събират населението в подобни градски центрове с мисия. Специалист и по урбанизация, той е казвал, че големи промени могат да започнат от съвсем малки неща като свиване на разходите чрез използването на един и същ размер капачки за различните по големина хартиени чаши за кафе.

Използвайки кулинарна метафора, той казва: "Икономически растеж се постига с по-добри рецепти, а не само с повече готвене. Новите рецепти имат по-малко неприятни странични ефекти и генерират повече икономическа стойност от единица суровина."

Списание Economist коментира, че отдавна главен икономист на Световната банка не е привличал внимание, както бе по времето на Лари Самърс или Джоузеф Стиглиц. Те бяха от икономистите в центъра на дебата за подходящите политики, а Стиглиц дори бе отстранен заради "еретичните си възгледи" срещу съветите на МВФ към страните, засегнати от кризи в края на 90-те години, пише изданието.

Сега идва Ромър с призивите си икономистите да спрат да цитират сложни статистики и модели, а да започнат да използват аргументи, които обществото лесно може да разбере, изпробва и приеме или отхвърли.