С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 22 юли 2016, 18:25, 7733 прочитания

Когато Брюксел не вярва на сълзи

Италианската банкова криза поставя повече опасности пред еврозоната дори от Brexit

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:
- Банковата криза в Италия се дължи на голямото количество лоши кредити, отлива от капитали и отрицателните лихви, наложени от ЕЦБ. Страната обаче няма право да спаси банките с държавни пари според новите правила на ЕС.
- Една трета от проблемните дългове се държат от инвеститори на дребно (обикновени потребители) и ако те понесат загубите на банките, премиерът Матео Ренци ще изгуби властта.
- Италия има последен ход да спаси някои банки чрез фонда Atlante, но няма гаранции за успех.
- Еврозоната също е нащрек предвид възможната зараза в банковата система и заплахите на италианските популисти за референдум за излизане на Италия от еврозоната.

- Лошите кредити в италианските банки са 18% от всички, или 360 млрд. евро.
- Правителството ще пробва да спаси банките чрез структурирания като частен фонд Atlante.

Да оставим настрана европейското по футбол. В икономически аспект през последните години има едно друго състезание в Европа, което събира вече немалко участници. То е за титлата "новия болен човек" на континента. През 2007 г. сп. Economist "награди" Португалия с него, през 2009 г. Гърция безапелационно "заслужи" титлата, през 2014 г. дойде редът на Франция, а през 2015 г. - на Финландия. Тази година има нов фаворит – Италия. И когато преди дни премиерът Матео Ренци изрично заяви, че "Италия не е болният човек на Европа", само още повече засили впечатлението, че е.

Само преди седмица МВФ намали прогнозата си за растежа на страната до по-малко от 1% през тази година с коментара, че италианската икономика няма да стигне производствените си нива от времената преди финансовата криза поне до средата на 20-те години на настоящия век. Точно сега това далеч не е най-големият проблем за премиера Ренци, който има по-непосредствени тревоги. Натрупаните лоши кредити (на стойност близо 360 млрд. евро, или 18% от БВП) в италианската банкова система включиха алармата, а държавният дълг на страната е един от най-високите в еврозоната (около 132% от БВП). Несигурност се задава и по линия на насрочения за октомври референдум по пакета конституционни реформи, предложен от правителството на Ренци. Ако италианците гласуват против него, Ренци обяви, че ще подаде оставка. Което ще означава политическа нестабилност наред с вече съществуващата икономическа.


Главоболията пред Италия тепърва ще се увеличават, а симптомите на болестта ѝ са взаимосвързани. Това е и поредно бурно лято за лидерите от еврозоната, като притесненията включват и опасността Италия да напусне валутния съюз.

Как се стигна дотук

Епикризата на италианската банкова система показва голямо количество лоши кредити и нарастващ отлив на капитали от нея. Десетилетие на нисък икономически ръст и тригодишна рецесия по време на кризата, както и ниските лихви нямаше как да не се отразят на печалбите на банките и да се стигне до нужда от рекапитализация. От началото на финансовата криза през 2008 г. досега лошите кредити са се увеличили от 6.3% до 17-18% и възлизат на около 360 млрд. eвро. Сред публично търгуваните банки в еврозоната половината обем от проблемни кредити е именно в италиански финансови институции.



На фокус е една от основните италиански банки - Banca Monte dei Paschi di Siena, която трябваше да отдели в ново дружество огромния брой лоши кредити и се опитва да му намери чуждестранен купувач. Засега няма признаци за особен инвеститорски интерес към дружеството. Най-голямата банка в страната - UniCredit, пък изгуби над 60% от пазарната си капитализация от началото на годината. Неблагоприятен ефект върху банковата система оказва и политиката на ЕЦБ, която продължава да разчита на отрицателните лихви, за да стимулира инфлацията и икономиката в еврозоната. Само че отрицателните лихви удрят пряко финансовото състояние на банките.

Назряващите проблеми в Италия сякаш не се забелязваха от страничните наблюдатели до британския референдум за напускане на ЕС. Но в последвалите пазарни сътресения всичко излезе наяве – освен акциите на британските банки другият голям потърпевш се оказаха тези на италианските. Според Стивън Елис, директор на анализаторския отдел на финансовите услуги в Morningstar, причината за спада на цените на италианските банкови акции е, че инвеститорите са се притеснили дали Италия няма да пожелае референдум за излизане на еврозоната, особено предвид нарастването на популярността на евроскептичното "Движение пет звезди".

Спасението невъзможно

Ако други страни от еврозоната с надвиснали банкови проблеми (Испания, Португалия и др.) през последните години преминаха през бурята със спасителни програми, сега Италия среща категоричен отказ по въпроса от Брюксел и Берлин. Италианските надежди за рекапитализация бяха попарени, след като Европейският съд излезе през седмицата с решение, че не трябва да се нарушават правилата.

Премиерът Ренци иска да рекапитализира проблемните банки и да изкупи лошите заеми с 40 млрд. евро държавни средства. От януари 2016 г. обаче влезе в сила Европейската директива за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции, според която, когато дадена банка се нуждае от преструктуриране, разходите ще бъдат поети на първо място от акционерите и кредиторите на банката (докато не понесат загуби в размер от 8% от пасивите) и след това ще бъде финансирана от фонда за преструктуриране, който всяка държава трябва да създаде. Тоест правилата изискват носителите на облигации да понесат загуби, преди държавни пари да бъдат давани на кредиторите, и само най-малките спестяващи (с под 100 хил. евро) да са защитени.

Новите регулации бяха измислени именно в отговор на кризата от 2008 г. и се възприемат като основно условие за по-голяма интеграция на еврозоната. Целта беше да се предпази повтарянето на програми за спасяване на банки, при които средствата идват от данъкоплатците.

Проблемът в Италия е, че около една трета от банковите облигации (около 600 млрд. евро) се държат от инвеститори на дребно, които не са били особено наясно с истинския риск, отбелязва в блога си Силвия Мерлер от базирания в Брюксел анализаторски институт Bruegel. Причината за този висок процент е отчасти свързана с преференциалното данъчно третиране на лихвените приходи от такива акции между 1996 и 2011 г., добавя тя.

По данни на МВФ малките инвеститори притежават половината от подчинените облигации (60 млрд. евро). Този вид облигации носят по-високи лихви, но поемат загуби преди първостепенните акции с по-ниски лихви. Според правилата този подчинен дълг ще трябва да се превърне в активи, преди да се отпусне държавна помощ, тоест дребните инвеститори са силно застрашени от създалата се ситуация. Ако те поемат удара, това ще доведе до още по-свито потребление и допълнителен удар за икономиката.

През ноември 2015 г. при пробно прилагане на новата директива, преди тя да влезе в сила, правителството на Ренци приложи подобна bail-in програма за четири банки. Именно вложителите на дребно бяха сериозно засегнати, като имаше и случай на самоубийство. Ако това се повтори в по-голям мащаб, краят на политическата кариера на Ренци е сигурен.

Още по-рисково обаче ще бъде, ако Monte dei Paschi di Siena бъде поставена под надзор на националната банка или на ЕЦБ, пише Томас Хейл във в. Financial Times. В такъв случай всички първостепенни инвеститори могат да понесат загуби, а не само собствениците на подчинени облигации. Според оценки на МВФ за най-големите 15 банки най-много загуби ще понесат именно вложителите на дребно с подчинен дълг.

На раменете на Atlante

Намирането на решението трябва да стане преди стрес тестовете на банките в края на месеца. Италианското правителство определено не желае да се стига до надзор над която и да било банка, а се опитва да намери начин да защити малките инвеститори. Според Financial Times, вместо да инжектира директно средства в Monte dei Paschi di Siena, правителството може да изкупи лошите кредити на добри цени с пари от частни и подкрепяни от държавата институции. В такъв вариант би взел участие фондът Atlante, който е структуриран като частен фонд, и така няма да е необходимо да получава одобрение от Брюксел. Условието е обаче покупката на кредитите да е на пазарни цени.

Правителството реши да увеличи средствата във фонда Atlante с допълнителни 2 млрд. евро от държавната банка CPD и държавните пенсионни фондове. Целта е фондът да разполага с достатъчно средства, за да осигури продажбата на поне 10 млрд. евро от лошите заеми на Monte Paschi, твърдят източници на Financial Times. Банката също ще се опита да привлече до 3.5 млрд. евро нов капитал, но е съмнително, че ще успее да ги набере на пазарите. Акциите на Monte Paschi паднаха със 75% от началото на годината заради лошите кредити, които се оценяват на 50 млрд. евро, или една трета от всичките ѝ активи. Въпреки това експерти предупреждават, че промени в условията за инвестиции на Atlante, според които CPD поема диспропорционални рискове, биха могли да доведат до разследване от страна на Брюксел за неправомерна държавна помощ. Пред в. Wall Street Journal Марсело Миненна от London Graduate School of Mathematical Finance коментира, че вместо фокусиране върху лошите дългове банките трябва да се стимулират да продават активи, които комбинират проблемни със здрави заеми, и така да привлекат инвеститори.

Последиците

Накратко, капанът пред Италия е затегнат максимално. Премиерът Матео Ренци е притиснат между европейските правила и инвеститорите на дребно, а през октомври го чака решителен референдум за реформите му, като неблагоприятен вот ще го изхвърли от политическата сцена.

От трета страна, Марио Драги, председателят на ЕЦБ, подкрепи идеята за държавно спасяване на италианските банки при "извънредни обстоятелства" по време на месечната си пресконференция тази седмица. Но въпреки това няма никакво намерение да прекрати експериментите си с отрицателните лихви, които също пряко засягат финансовото състояние на италианските кредитни институции.

Междувременно лидерът на популисткото "Движение пет звезди" Луиджи ди Майо заяви, че на всяка цена трябва да се избегне сделка, при която частни или международни инвеститори да понесат загуби, тъй като това "би бил финалният удар за вложителите. Бих искал да кажа на преговарящите, че не само политическото бъдеще на Матео Ренци е заложено, но и икономическото бъдеще на ЕС". Впрочем Ди Майо вече призовава към референдум за членството на Италия в еврозоната и това не е изненадващо предвид увеличаващото се недоволство в страната.

"И преди сме били в такива ситуации, разбира се. Банките дават много безотговорни заеми. Натоварват компаниите, строителния сектор и потребителите с дългове и когато пазарите тръгнат надолу, голяма част от тези кредити се оказват лоши и не могат да бъдат изплатени. В Италия обаче никога не е имало сигнал за безотговорното кредитиране", пише анализаторът Матю Лин в MarketWatch. Той добавя още, че е много трудно да се намерят доказателства, че в Италия е имало спекулативен балон, за разлика от банковите кризи в САЩ или Испания например. Проблемът според него е, че при липса на икономически растеж множеството малки компании срещат трудности при изплащането на кредитите си, същото се отнася и за потребителите. Кредит, който е изглеждал напълно управляем преди десетилетие, вече не е такъв, икономиката е почти с една десета по-малка от преди, безработицата е доста по-висока (около 11%), а реалните заплати падат без спиране, коментира още Лин. Което означава, че "това, което преживява Италия, е евро-криза, а не банкова криза... Дори и този път да се справим с банките, при стагнираща икономика те отново ще имат проблеми до няколко години. Италия е нагледен пример колко дисфункционално е станало еврото".

Такъв тип идеи ще използва и "Движение пет звезди", смята икономистът от Oxford Economics Бен Мей. Пред MarketWatch той коментира, че ако движението оглави властта, то ще тръгне по пътя на дълги преговори с лидерите на ЕС, заплашвайки с референдум и напускане на еврозоната. Оттам нататък крачката към нова регионална или дори световна финансова криза е малка. Според други анализатори обаче няма да се стигне дотам, а ще се намери консенсус между Ренци и еврозоната в кратки срокове. "Твърде много неща са заложени в Италия – политически и финансово - за да не стигнат политиците до разумен план за рекапитализацията на италианските банки, който защитава инвеститори на дребно, държащи значителна част от банковите акции в страната", коментира Никълъс Спиро, анализатор от Lauressa Advisory.

Едно нещо обаче е ясно - при бавнорастяща икономика е трудно да се гарантира здравословното състояние на банков сектор, който вече е затънал отвсякъде. МВФ предупреди, че освен банковата система пред Италия има безброй други рискове: "Ръстът на продуктивността и инвестициите остава нисък; безработицата е над 11% със значително по-високи равнища в определени региони и сред младите, а публичният дълг е близо 133% от БВП - ниво, което ограничава фискалните възможности за отговор на шокове." При толкова дефекти възстановяването на италианската икономика ще е дълго и рисково. Икономическият ръст ще бъде под 1% през 2016 г. и 1% през 2017 г., прогнозира МВФ.

Въпросът е, че ако банковият сектор потъне, нещата ще станат още по-сложни. И не само за Италия, а и за цялата еврозона, първо, по линия на стабилност и, второ, по линия на бъдеща интеграция. Новите правила са част именно от проекта за банков съюз, но доста бързо срещат първото си сериозно предизвикателство. И макар да е донякъде успокоително, че чуждата експозиция към италианските банки е сравнително ограничена, няма съмнение, че новият болен човек на Европа може да се превърне в опасно заразен за цялата еврозона.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Фаворитът за британски премиер Джонсън иска търговска сделка с ЕС 1 Фаворитът за британски премиер Джонсън иска търговска сделка с ЕС

Той предупреждава, че обещаното споразумение за свободна търговия със САЩ няма да бъде постигнато скоро след Brexit

22 юли 2019, 962 прочитания

Президентът комик в Украйна взема цялата власт 1 Президентът комик в Украйна взема цялата власт

Партията на Володимир Зеленски най-вероятно ще спечели мнозинство в парламента

22 юли 2019, 1312 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Десет жертви след стрелба пред търговски център в Мюнхен

Мотивите на 18-годишния извършител, който е имал както германско, така и иранско гражданство, все още не са ясни

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

Кой взима летище София

Изненадващо обединението между фонда Meridiam и Strabag беше обявено за концесионер. Победителят предложи най-ниската инвестиционна оферта

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото