Какво казва 1996 г. за 2016 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво казва 1996 г. за 2016 г.

Какво казва 1996 г. за 2016 г.

Манипулирането на вота при преизбирането на Елцин е прецедентът, направил възможна ерата Путин

12307 прочитания

© Reuters


Когато възрастният мъж пристига с червения джип и кани кореспондента на "Капитал" да се качи вътре, стоящите на спирката хора не му обръщат никакво внимание. А преди 20 години той бе един от най-могъщите хора в Русия, фактически втори човек в държавата.

Александър Коржаков е бившият началник на охраната на първия президент на Русия Борис Елцин, негов приятел, а после враг, изиграл ключова роля при преизбирането на държавния глава през 1996 г. Тогава Елцин, вече на преклонна възраст и в недобра физическа форма, се изправя през юли срещу лидера на комунистите Генадий Зюганов на втория тур на гласуването. Двадесет години по-късно победата му, възхвалявана тогава като спирачка пред установяването на "кадифен" комунистически режим, продължава да предизвиква коментари и спорове кой всъщност е спечелил тогава. И дебатите само се засилват с наближаването на парламентарните избори в Русия през есента. Както отбелязва Андрей Колесников в анализ за московския офис на "Карнеги", всъщност манипулирането на вота през през 1996 г. поставя прецедент, направил възможна ерата "Путин".

Тази част от новата руска история ще става все по-актуална заради парламентарните избори, които ще се проведат тази есен.

Бурните времена

"[През 1996 г.] Елцин беше много стар човек и ми се струва, че сам се настрои за отказване с изказването си, че трябва да си подаде оставката, след като навърши 65 години, и да отиде да сади тиквички и ягоди," спомня си Коржаков. Елцин действително се чувства зле, но обкръжението му надделява по въпроса за преизбирането, за да не се допусне победа на Зюганов и "второ пришествие на комунизма". "Може би самият Генадий Андреевич Зюганов беше по-балансиран човек, но не забравяйте за електората, който стоеше зад него. Той би поискал от своя лидер да изпълни всичко, каквото пожелае, и не би му оставил никакво място за маневриране", спомня си пред "Капитал" Аркадий Евстафев, който през 1996 г. е един от ръководителите на предизборния щаб на руския президент.

Коржаков и Евстафев са заедно в екипа на Елцин, но фактически стоят на различни страни на барикадата. Охранителят на президента представлява групата на "силовиките", които искат изобщо да отменят изборите, а Евстафев – групата на "системните либерали" начело с тогавашния ръководител на администрацията на Елцин Анатолий Чубайс.

По време на кампанията между тях се стига до истинска битка – групата на Коржаков обвинява Евстафев и друг член на президентския тим Сергей Лисовски, че са изнесли от Белия дом, сградата на правителството, където е един от щабовете на президента, чанта с 600 000 долара. Парите са предназначени за финансиране на кампанията. Впоследствие либералите успяват да отвърнат на удара – те заявяват, че това е провокация, и Коржаков и неговият патрон, вицепремиерът Олег Сосковец, са уволнени от щаба на Елцин.

Кой победи през 1996 г.

Днес в отсъствието на реална политика в Русия събитията от онези години още бунят духовете. Смята се, че вече всичко е разказано, но един въпрос продължава да не дава мира на изследователите – дали Елцин спечели изборите през 1996 г., или на тях все пак победи Зюганов, а резултатът беше фалшифициран.

През 2011 г. за това, че Елцин е изгубил изборите, говори не кой да е, а тогавашният президент и настоящ премиер Дмитрий Медведев: "Едва ли някой има съмнения кой победи на президентския вот през 1996 г. Не беше Борис Николаевич Елцин." Тези думи на Медведев са изречени на среща с опозицията.

Администрацията на президента моментално опровергава, че той е казал подобно нещо. Но шестима от лидерите на опозицията, включително вече покойният Борис Немцов, потвърждават, че Медведев е казал точно това. Фразата е дошла в отговор на реплика на Немцов за фалшифициране на последните парламентарни избори.

Остава да се гадае защо Медведев е изрекъл нещо, което би могло да постави под съмнение не само легитимността на неговата власт, но и тази на патрона му Владимир Путин. Днес непопулярният премиер и лидер на управляващата партия "Единна Русия" едва ли би повторил тази фраза дори в тесен кръг.

Съмненията, че Елцин е изгубил изборите, отново оживяват покрай годишнината около събитията. Евстафев е уверен, че през 1996 г. победителят е тогавашният президент: "Елцин победи и той не е прибягвал до техники за изборни измами като "въртележки" и "плънки", каквито днес се използват повсеместно. Да, беше тежко, но това беше чиста победа."

Навсякъде "двойна непресечена"

За много обикновени руснаци историята на преизбирането на Елцин е спомен за отдавна отминали дни. Онези, които поддържат президента Путин, смятат, че старите съмнения удрят не по него, а по Зюганов, който и до ден днешен е начело на комунистическата партия.

Зюганов се старае да не критикува Путин и му демонстрира лоялност по всякакъв начин, макар да напада правителството на Медведев. Той отказва да говори за случилото се през 1996 г. и признава победата на Елцин. Мълчанието на Зюганов може да бъде лесно обяснено – сега той иска пак да влезе в Думата, а през 2018 г. отново му предстои да се "сбори" на президентските избори с Владимир Путин. Най-вероятно този президентски вот ще бъде последният за него – лидерът на комунистите е на 72 години и скоро го очаква почетна пенсия.

През 1996 г. Зюганов е още млад и енергичен. Успешният предприемач Евстафев си спомня, че се е боял от неговата победа, тъй като е разбирал, че може да пострада. При това, като сравнява кампанията на Елцин със сегашните времена, той говори за миналото с носталгия: "Такива неща като информации за 146% одобрение не биха могли да се появят във вестниците, които постоянно критикуваха президента."

Сега, когато залогът са парламентарните избори през есента, пространството за критики се стеснява още повече. Неотдавна под давление на Кремъл оставка подаде цялото ръководство на бизнес изданието РБК, собственост на милиардера Михаил Прохоров. Новодошлият редактор на РБК в разговор с екипа, изтекъл в пресата, казва, че вестникът трябва да съблюдава "двойната непресечена линия", за да не пречи на "пътното движение".

Очевидно не достатъчно внимателна с правилния курс е била и главната редакторка на умерено либерално издание "Газета.ру" Светлана Бабаева, която неотдавна се раздели с поста си. Официалната причина бе изтичане на договора, но случилото се беше неочаквано и мнозина поддържат версията, че Кремъл е бил недоволен от факта, че медията си е позволявала критики. Същевременно отразяването на предизборната кампания е далеч от всякакъв плурализъм - по телевизиите показват основно представители на "Единна Русия", а "несистемната" опозиция бива удостоявана единствено с беззвучни синхрони.

Ако не се случи нещо извънредно, очакванията са през септември сегашното мнозинство в Думата да се възпроизведе в още по-голямо такова. Това е задачата, поставена от "сивия кардинал" на "Единна Русия" и зам.-ръководител на администрацията на президента Вячеслав Володин, когото опозицията смята за архитект на сегашната неконкурентна политика в Русия. Нищо, че някога Володин даваше други заявки. "Къде щеше да е той, ако не беше Елцин", пита иронично Евстафев.

Бизнесменът не крие, че не му харесва ставащото в страната, и смята, "че системата работи в ущърб на държавата". Някогашният му ожесточен опонент Коржаков също говори без особена симпатия за сегашния лидер на Русия, но не се и оплаква. Освен това е уверен, че през 1996 г. са действали правилно. "Казват, че е по-трудно да се живее в епоха на промени, но на мен ми провървя", отбелязва философски Коржаков.

Противникът му Евстафев отговаря задочно също с философска фраза, принадлежаща не на китайски мъдрец, а на съветския лидер Юрий Андропов: "Ние не познаваме обществото, в което живеем." Което би могло да е добър предизборен лозунг на "Единна Русия", макар че едва ли би допринесъл особено за несъмнената й победа. Но описва чудесно страната, в която подчинените медии и манипулираните избори не позволяват на режима дори да разбере какво мислят хората, които управлява. И това е закъснял ефект от политическата деградация, случила се в Русия още през 1996 г., заключава Колесников.

*Александър Братерский е руски журналист, който работи за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"

Когато възрастният мъж пристига с червения джип и кани кореспондента на "Капитал" да се качи вътре, стоящите на спирката хора не му обръщат никакво внимание. А преди 20 години той бе един от най-могъщите хора в Русия, фактически втори човек в държавата.

Александър Коржаков е бившият началник на охраната на първия президент на Русия Борис Елцин, негов приятел, а после враг, изиграл ключова роля при преизбирането на държавния глава през 1996 г. Тогава Елцин, вече на преклонна възраст и в недобра физическа форма, се изправя през юли срещу лидера на комунистите Генадий Зюганов на втория тур на гласуването. Двадесет години по-късно победата му, възхвалявана тогава като спирачка пред установяването на "кадифен" комунистически режим, продължава да предизвиква коментари и спорове кой всъщност е спечелил тогава. И дебатите само се засилват с наближаването на парламентарните избори в Русия през есента. Както отбелязва Андрей Колесников в анализ за московския офис на "Карнеги", всъщност манипулирането на вота през през 1996 г. поставя прецедент, направил възможна ерата "Путин".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    onufrii avatar :-P
    onufrii

    Днес в отсъствието на реална политика в Русия-ТОЯ УДАВИ ЖАБИТЕ-Днес в отсъствието на реална политика в Русия-НАПРАВО КЪРТИ МИВКИ
    Ей соросоид мамин златен-що не обясниш какво значи термина реална политика в Русия-предполагам имаш предвид раздаване на 1000 годишни концесии за добив на газ злато и бакър и едни ватници с едни кирки вадят уран дркато им опадат зъбите а некой велк демократ от еврейско потекло-например любимеца ви каспаров подписва указ след указ за национална и териториална независимост на всякакви 35 000 народчета като евенки чукчи и калмики

  • 2
    skumwar avatar :-|
    skumwar

    [quote#1:"onufrii"]Ей соросоид мамин злате[/quote]

    Колко рублички заработи за този коментар,тролче некъпано ? Ще ти стигнат ли за 500 водка поне да се поддържаш жив ?

  • 3
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Къде беше А. Б. през далечната 96та когато кампанията на Елцин се водеше от американска ПР агенция. Никой на Запад не поставяше въпроса как може някой да спечели избори с 2(два)% одобрение. Но тогава за САЩ Елцин беше "нашто момче" макар, че , или може би точно защото правеше Русия за срам и смях. А може би защото представителите на "избрания народ" контролираха абсолютно всичко - кой ще папа и кой не, но най-вече кой ще контролира енергийната индустрия и медиите.
    Но преди руските избори ще наблюдаваме фарса на американските президенски избори където Клинтъновца (заедно с мъжа си направила повече от 160 000 000 долара за осем години от политическо влияни) и нарцисиста кредитен милиардер и реалити шоумен ще се борят оспорвано кой точно да защитава интересите на трудовите хора.
    Всичко това, придружено с лудата зелена от Германия, която обвини полицията, че несправедливо е застреляла авганистанеца с брадвата, бръснаря на Оланд с 10 000 € заплата, нашият политически водевил и пр. и пр. тревожат духа ни и крещят въпроса: "Абе, що е това демокрацията?" Знаем, знаем, Чърчил каза че по-добро не е измислено и това вече ни прави щастливи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK