Все по-опасният съсед
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Все по-опасният съсед

Все по-опасният съсед

Какво следва от това, че Ердоган превзема напълно Турция и я повежда все по-далече от демокрацията, ЕС и НАТО

Светломира Гюрова
37274 прочитания

© Reuters


Турция след нощта на 15 юли завива в тревожна посока. Страната все още е в сивата зона между демокрация и автокрация, но спирачките пред президента Реджеп Тайип Ердоган да я тласне напълно към второто стават все по-малко. Вече няма съмнения накъде върви той, въпросът е само колко далече ще стигне. Ключов етап по пътя към пълното завземане на властта е масовата чистка на магистрати (виж тук). Превръщането на Турция в непредсказуема и потенциално нестабилна държава носи рискове за България (виж тук), включително икономически (виж тук). Турбуленциите от Турция се усещат и от българските мюсюлмани, а Ердоган печели симпатии в Родопите (виж тук).

"Джамиите са нашите казарми, куполите са нашите шлемове, минаретата са нашите щикове, правоверните са нашите войници." Тези стихове, изрецитирани през 1997 г. от Реджеп Тайип Ердоган, му струват десетмесечна присъда и маркират политическото му битие. Днес затворите в Турция са пълни с негови опоненти, въображаеми или реални. И е много по-вероятно човек да се озове зад стените им заради несъгласие с президента, отколкото заради атака срещу светските устои на страната или подбуждане към религиозна омраза.

Хроника на един провален преврат
Преглед на оригинала

Турция след нощта на 15 юли все повече прилича на държавата от мечтите на Ердоган и от кошмарите на нейните партньори, най-вече тези в ЕС и НАТО. Опитът за преврат беше потушен за няколко часа, но ефектите от него ще се усещат дълго. Макар най-мрачните сценарии за задаваща се ислямска революция и нов Иран на южната граница на България да изглеждат пресилени, смазването на всякакви останки от опозиция и завоят към еднолично управление са в ход. След контрапреврата на Ердоган Турция може и да не стане теокрация, но все по-малко ще прилича на демокрация.

В постметежния хаос Ердоган систематично премахва пречките пред визията си за авторитарно управление. Най-важната остава контролът над парламента, където му е нужно мнозинство, за да превърне Турция в президентска държава. Дори в сегашната ситуация има съмнения дали ще успее да го постигне. Резултатът от масовите чистки ще е стерилизиране на обществения дебат и още по-голям страх вътре в обществото. Но в Турция все още има сериозно количество хора, които не са съгласни с него. Така парадоксално повечето "стабилност" заради затягането на властта на Ердоган няма да доведе до спокойствие в Турция, а напротив. Страната най-вероятно ще продължи периодично да се разкъсва по основните си разделителни линии: кюрди - турци, про - анти-Ердоган, религия - светска държава. Колко болезнени рани ще нанесе Турция сама на себе си е тъжно гадаене за хората там. За България е важно, че това прави най-важния й голям съсед непредсказуем вулкан.

"От военностратегическа гледна точка Турция още е ценна за Запада и за НАТО. Но отношенията между Анкара и западните й партньори безспорно изтъняват. И тази криза ще ги тества още повече. Не бих прогнозирал скъсване. Но не е и невъзможно."

Хауърд Айзенщат, експерт по Турция от St. Lawrence University
Преглед на оригинала

Последствията за страната ни ще са по няколко линии. Основният пряк риск е дестабилизацията на Турция. Докъде ще стигне тя зависи от това колко решен е Ердоган да преследва амбициите си с цената на всичко. Ако ситуацията ескалира до степен, в която страната имплодира, вълната от бежанци и икономическите рикошети ще са само част от неприятностите. Дори тоталният хаос да се размине, за България, която и в най-добрите времена трудно се справяше с отношенията си с Анкара, ще е непосилно да балансира с една все по-непредвидима Турция. НАТО и донякъде ЕС са котвите, от които Анкара вероятно няма да се откъсне изцяло. Но за София най-лошият вариант е те да бъдат отслабени или почти прерязани, което ще ни остави безпомощни между две надигащи се диктатури - на Владимир Путин от изток и на Ердоган от юг.

(Преврат)ностите на един режим

Преглед на оригинала

Още много неща остават неясни около дългата и кървава нощ на 15 юли, най-вече кой стои зад видимо отчаяния и аматьорски организиран опит за преврат - дали са кемалисти от старата школа, както предполагат посланията и начинът на действие, или привърженици на живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен, както твърди правителството. Конспиративните теории, че става въпрос за инсценировка, са преувеличени и за неуспеха на метежа има логични обяснения. "Той се провали по няколко причини. Армията беше разделена и заговорниците не успяха да получат подкрепа от висшето командване и от основната част от сухопътните сили. Освен това правителството очевидно беше нащрек, че се планира преврат, и беше успяло да се подготви. И накрая, метежниците не бяха взели предвид промените в турското общество: силата на социалните медии, разпространението на частните тв канали и най-важното - фактът, че турското население е против военните интервенции. Дори групи, които изцяло се противопоставят на Ердоган, отхвърлиха преврата", посочва пред "Капитал" проф. Хауърд Айзенщат, експерт по Турция от St. Lawrence University. Изводът е, че турците предпочитат дори най-лошата демокрация пред най-добрата военна хунта и генералите вече не са фактор в политиката.

"Турция върви към режим на ръчен контрол от страна на Ердоган. Не мисля, че ще се намесва дълбоко в българската политика. Турция си има достатъчно вътрешни проблеми и България не е толкова важна тема."

Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания на университета "Харвард"

В рамките на няколко дни Турция показа на света първо първо как не се прави държавен преврат, а после - как се извършва пълното овладяване на една държава. Надеждите, че почти сваленият Ердоган ще използва момента като златна възможност за национално помирение и обединяване на дълбоко разделената държава, избледняха бързо. "Ердоган не е лечител, той е боец", казва проф. Айзенщат. Сега той е по-силен и решен на стъпки, които иначе можеше да отнемат години. "Боя се, че проваленият преврат даде на Ердоган цялото оправдание, от което имаше нужда, за да прочисти страната от всякаква опозиция", казва пред "Капитал" Фират Демир, професор по икономика от Университета в Оклахома.

Скоростта и размахът на започналия лов на вещици са зловещи, а очевидно предварително готовите списъци на неудобни хора говорят, че властта така или иначе е имала намерение да ги притиска. За седмица близо 60 000 души са арестувани, задържани или отстранени от длъжност, а обявеното извънредно положение развързва ръцете на Ердоган още повече. Това, както казва бивш дипломат, не е чистка, а репресия.

"Цели съсловия в момента биват санкционирани и това не са случайни съсловия", отбелязва пред "Капитал" проф. Анна Кръстева, политолог в Нов български университет (цялото й мнение можете да прочетете в карето). С натиска върху академичните среди и журналистите се запушва устата на онези, които си позволяват да мислят и да говорят различно. "С един жест Ердоган постави цялата интелигенция на колене. Тази репресия течеше от години. Сега стана генерална. Това е фундаменталната подготовка на една диктатура", казва проф. Кръстева. Арестите в съдебната власт гарантират, че и последният контролен механизъм пред абсолютната власт на Ердоган ще бъде обезвреден. А чистките в полицията и армията означават най-накрая пълно овладяване на репресивния апарат на държавата.

"Турция ще стане още по-непредвидима и центрирана върху това какво мисли и чувства една личност. Имаме и с Путин този опит. Турция ще бъде много повече вгледана навътре в себе си и много по-малко ще се намесва навън."

Весела Чернева, директор на програма "Европа и съседи" на Европейския съвет по външна политика

На практика институциите в Турция се изпразват от целия им човешки капитал. Това буди тревоги както за сигурността в страната, така и за отслабване на турската армия, втората най-голяма в НАТО. Според Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford, въпросът е какво ще дойде на мястото на отворилите се празнини. "Ердоган може да се опита да запази стабилността на държавата или като алтернатива да започне да изгражда нова държава, базирана на меритокрация. Втората опция е по-малко вероятна", казва Чалъшкан пред "Капитал". Той очаква Ердоган да разтърси държавата и да запълни вакуума с личната си власт и харизма. А после да опита отново да въведе президентска република. Но това ще срещне съпротивата на онези 50% от обществото, които не гласуват за него.

Кой може да спре Ердоган

Турция днес е страна, която не би покрила критериите нито за влизане в НАТО, нито за започване на преговори за членство в ЕС. Но нито Северноатлантическият алианс може да я изхвърли, нито Европа да й обърне изцяло гръб.

"В Турция има националисти в армията и ислямисти в парламента. И двете групи са против ангажирането с ЕС и САЩ и вместо това предпочитат по-близък съюз с Русия", отбелязва Фират Демир. Въпросът е, че нито Брюксел, нито Вашингтон имат особени лостове за влияние върху Ердоган, а Турция просто е твърде важна, за да бъде игнорирана. "От чисто военностратегическа гледна точка Турция още е ценна за Запада и за НАТО като партньор. След известно бездействие сега тя играе значима роля във военната кампания срещу ИДИЛ. Но отношенията между Анкара и западните й партньори безспорно изтъняват. И тази криза ще ги тества още повече. Не бих прогнозирал скъсване. Но не е и невъзможно", смята Хауърд Айзенщат.

Що се отнася до ЕС, той от доста време няма особено значение за Анкара и представата, че може да промени страната към добро, изглежда все по-нереална. Ердоган отдавна се е отказал от идеята за членство и знае, че същото важи и за Брюксел, дори и да не се изпълнят заплахите за връщане на смъртното наказание в Турция. Отношенията между Турция и ЕС ще стават все по-прагматични и на парче - например търговия, бежанска криза. "Докато Турция държи бежанските потоци в рамките на своите граници, ЕС няма да повдига никакви въпроси", смята Фират Демир. Стига, разбира се, гражданската война с кюрдите да не доведе до по-остра хуманитарна и/или бежанска криза.

"В Турция има националисти в армията и ислямисти в парламента. И двете групи са против ангажирането с ЕС и САЩ и вместо това предпочитат по-близък съюз с Русия."

Фират Демир, професор по икономика от Университета в Оклахома

Което означава, че от разговорите с Брюксел ще изчезнат теми като европейски стандарти и ценности, човешки права, гражданско общество, свобода на медиите. И ще останат основно числата. "Това ще е жестоката реалност на едни силно транзакционни отношения – Турция периодично ще иска пари от ЕС и ЕС периодично ще й ги дава", казва пред "Капитал" Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика. Според нея за България в някаква степен това не е лош вариант, защото ще има отношения директно между Анкара и страните - нетни вносители в бюджета на ЕС, и София ще минава между капките.

Прагматичността вероятно ще спаси и основни елементи от бежанската сделка с ЕС. Неща като падането на визите за турци вероятно няма да се случат скоро, но с потичането на първите траншове от обещаните 6 млрд. евро Анкара има интерес да задържи близо трите милиона сирийски и иракски бежанци на своя територия.

Българският Близък изток

За София остава опасността от един все по-непредвидим съсед. "Турция ще е още по-центрирана върху това какво мисли и чувства един човек. Вече имаме подобен опит с Путин. Няма да е ясно от какво могат да тръгнат или да спрат някакви процеси в Турция, политическият анализ няма да върши никаква работа поне известно време", смята Весела Чернева. А България вече е показала, че дори и в по-спокойни времена трудно формулира смислена политика към големия съсед от юг.

Според Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания на университета "Харвард", има и положителен сценарий. "Ердоган може да реши да компенсира затягането на контрола вътре в Турция с подобряването на отношенията със съседите, както направи с Русия и Израел."

"Дори да иска да влияе на Анкара, ЕС няма инструменти. Членството в ЕС изобщо не е тема в Турция. От дълго време Турция не е стратегически партньор на ЕС и САЩ."

Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford

Първосигналното притеснение е, че турбуленциите в Турция могат да засилят опитите й за влияние в България и да ги направят още по-вредни (виж текста). Например турските имами да започнат да разпространяват не само ислям, но и ислямизъм в България, а опитите за политическо инженерство през партии като ДОСТ да нараснат. По-вероятно е обаче да стане точно обратното. "Турция ще бъде много повече вгледана навътре в себе си и много по-малко ще се намесва навън", смята Весела Чернева. Димитър Бечев също не мисли, че България ще е особено важна тема в дневния ред на Анкара. "Не смятам, че Турция ще се намесва дълбоко в българската политика. Тя ще си има достатъчно вътрешни проблеми", казва той.

Така или иначе България ще трябва да се научи да живее с една Турция, завиваща към типична хаотична близкоизточна държава. "За една нощ Турция се върна 20 години назад... Цялата борба за власт уби и малкото възможности за демокрация на тази тъжна, самотна държава", констатира писателката Елиф Шафак в интервю за The World Post. Но дори самотна и тъжна, Турция е прекалено важна за всички наоколо, за да бъде оставена сама на себе си.

По темата работи и Огнян Георгиев

Проф. Анна Кръстева, политолог в Нов български университет:

С един жест Ердоган постави цялата интелигенция на колене

Не можем да не се изумим от политическото новаторство на Ердоган, който изобрети нов политически жанр - да превземеш преврата. Цели съсловия в момента биват санкционирани и това не са случайни съсловия. Съдебната система би трябвало да е независима от държавата. Академичните среди са нормалното средство за различното мислене. Обезглавява се цялата академична общност в нейните представителни лица. Няма значение дали някои от тях един ден ще бъдат възстановени - те ще знаят, че дължат поста си на Ердоган и че ще го задържат, ако са лоялни на режима. С един жест Ердоган постави цялата интелигенция на колене. Това е абсолютно крайният етап на една политика, която той води от години.

Превземането на преврата ясно очерта амбицията на Ердоган - абсолютна, авторитарна власт, която не разрешава опозиция под никакви форми.

Външнополитически колкото повече Ердоган се отдалечава от Запада, толкова се приближава до Изтока. Тази геополитическа преориентация е изключително тревожна за НАТО. Турция е втората военна сила в съюза, намира се на границата със Сирия и има ключова американска база на нейна територия.

Политическият гений на Ердоган превърна и бежанците в новата валута, с която успя да се превърне в незаобиколим фактор за Европа - нещо, което преди не беше. Ердоган получи възможност да каже на висок глас това, което си мисли отдавна - че стратегически никога не е искал да бъде в ЕС, а да бъде по-силният партньор-опонент на ЕС.

В последно време българската политика става доста беззъба и безпринципна. Това е момент, в който България трябва да отстоява своята европейска идентичност и да декларира верността си на демократичните ценности. Липсата на политическа реакция по отношение на Турция е част от една по-обща позиция - да сме по-ниски от тревата, с всички да сме добре. Но това ни обезличава.
Турция след нощта на 15 юли завива в тревожна посока. Страната все още е в сивата зона между демокрация и автокрация, но спирачките пред президента Реджеп Тайип Ердоган да я тласне напълно към второто стават все по-малко. Вече няма съмнения накъде върви той, въпросът е само колко далече ще стигне. Ключов етап по пътя към пълното завземане на властта е масовата чистка на магистрати (виж тук). Превръщането на Турция в непредсказуема и потенциално нестабилна държава носи рискове за България (виж тук), включително икономически (виж тук). Турбуленциите от Турция се усещат и от българските мюсюлмани, а Ердоган печели симпатии в Родопите (виж тук).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    juliano95 avatar :-?
    Julian Mall

    ""В Турция има националисти в армията и ислямисти в парламента. И двете групи са против ангажирането с ЕС и САЩ и вместо това предпочитат по-близък съюз с Русия", отбелязва Фират Демир."

    Що за глупост турски националисти да искат сближаване с Русия. Те искат да я унищожат с помощта на руските мюсюлмани представяйки се за приятели както правят и с нас. След точните неща за причините за неуспеха на преврата статията завършва с абсолютните глупости на пишман-анализаторите Бечев и Чернева че Турция не се интересувала от нас и щяла да ни бъде добър съсед като на Сирия сигурно?!

  • 2
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    Браво. Доста добър анализ с различни гледни точки. Иначе ,според мен ,всякакви съмнения за диктаторските амбиции на Ердоган са безсмислени. Турция пред очите на всички се превръща в откровен авторитарен режим с ислямистки привкус. Време е НАТО и ЕС да разработят ударно план Б,при който Турция вече не е точно партньор, макар и да не е открит враг.....

  • 3
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Заслужава да си дадем сметка за няколко неща 1) Невъзможно е да си представим, че превратът е извършен без знанието ( а може би и с помощта) на ЦРУ, чиито бюджет е по-голям от бюджета за отбрана на Турция. Поради важната си роля в НАТО и големият офицерски кадър завършил в САЩ ЦРУ знае всичко което става в турската армия. 2) Силната подръжка която Ердоган има сред по-бедните слоеве не се дължи толкова на негови ислямизим, а на успехите на турската икономика. По време на неговото управление процентът на абсолютна бедност пада от 30% до 2%. Без впечатляващи природни ресурси и с беден югоизток Турция има впечатляващ БВП на глава от населението от близо $11 000. 3) Отдалечаването на Турция от ЕС е добре за България, защото евентуалното и влизане там, при сегашните правила, означава пълно икономическо, а и политическо овладяване на икономически слаба и политически объркана и безхарактерна България.
    3) Сама по себе си "демокрацията" не означава нищо, поне нищо положителни. Има смисъл само ако е подкрепена от икономическа и политическа сигурност. Ако демокрацията не може да предложи последните, а автокрацията може, тогава последната побеждава.
    Китай е най-впечатляващия пример.

  • 4
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    Бе, 1 год. му давам на Ердоган, преди някой от неговите да го гръмне. Няма начин ... историята го показва.

  • 5
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    [quote#0:"Анна Кръстева"]Ердоган получи възможност да каже на висок глас това, което си мисли отдавна - че стратегически никога не е искал да бъде в ЕС, а да бъде по-силният партньор-опонент на ЕС.
    [/quote]
    Обратното е винаги е искал да бъде в ЕС за да го командва! Ако не искаше щеше да си изтегли молбата за членство.

  • 6
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    Браво "Капитал". Отлична аналитична статия.
    Турските военни този път се изложиха. Толкова нескопосан преврат.
    Ердоган не е прост. Въпросът е че с тази левкимия е силно непредсказуем като психомоторни функции.
    Мнението на Димо Бечев (когото познавам) , че от това , което се прави в Турция може да има и нещо положително за България е много спорно. Хората с непредсказуема психика са опасни.
    Ние откъде можем да бъдем сигурни, че утре няма да ни натири няколкостотин хиляди мигранти ? Ами отникъде. И ще ни обърне с хастара наопаки. Ако реши Ердоган, че повече не ще да ги храни и иска да се освобождава от тях като нищо ще го направи. И тогава майка ни жална.

  • 7
    hamiltonf1 avatar :-|
    hamiltonf

    В тази връзка, в момента има засилено търсене на имотния пазар в Бургас и Варна от нормални турски граждани, както и от бизнесмени...

  • 8
    hamiltonf1 avatar :-|
    hamiltonf

    Турския премиер заяви, че двамата пилоти, участвали при свалянето на руския боен самолет и в последствие арестувани като превратаджии, явно са били участници в някакъв по-различен заговор...

  • 9
    kwc1427743530396492 avatar :-|
    Nazlim S

    ErdoGONE аут оф контрол.

  • 10
    kwc1427743530396492 avatar :-|
    Nazlim S

    До коментар [#8] от "hamilton F1": Турския Примиер да лапа мухите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK