С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 23 юли 2016, 21:16, 36846 прочитания

Все по-опасният съсед

Какво следва от това, че Ердоган превзема напълно Турция и я повежда все по-далече от демокрацията, ЕС и НАТО

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Турция след нощта на 15 юли завива в тревожна посока. Страната все още е в сивата зона между демокрация и автокрация, но спирачките пред президента Реджеп Тайип Ердоган да я тласне напълно към второто стават все по-малко. Вече няма съмнения накъде върви той, въпросът е само колко далече ще стигне. Ключов етап по пътя към пълното завземане на властта е масовата чистка на магистрати (виж тук). Превръщането на Турция в непредсказуема и потенциално нестабилна държава носи рискове за България (виж тук), включително икономически (виж тук). Турбуленциите от Турция се усещат и от българските мюсюлмани, а Ердоган печели симпатии в Родопите (виж тук).

Част от темата

Контрапревратът на Ердоган

Коя е "паралелната държава" в Турция

Бившият съратник на Ердоган, духовникът Фетхуллах Гюлен, има влияние в много сфери

Защо съдиите

Масовата чистка на магистрати в Турция е последният етап от завземането на властта

Когато европейският Китай се заклати

Турция е най-голямата икономика в региона и проблемите й неминуемо ще ударят по България

"Ако съседите страдат, и ние страдаме"

Как Ердоган печели симпатии в Родопите, или как турбуленциите в Турция се усещат от българските мюсюлмани

Рисковете за България след контрапреврата на Ердоган

Напрежението от Турция може да се пренесе през бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани и нуждата да се взима страна при различни дипломатически усложнения


"Джамиите са нашите казарми, куполите са нашите шлемове, минаретата са нашите щикове, правоверните са нашите войници." Тези стихове, изрецитирани през 1997 г. от Реджеп Тайип Ердоган, му струват десетмесечна присъда и маркират политическото му битие. Днес затворите в Турция са пълни с негови опоненти, въображаеми или реални. И е много по-вероятно човек да се озове зад стените им заради несъгласие с президента, отколкото заради атака срещу светските устои на страната или подбуждане към религиозна омраза.

Инфографика

Хроника на един провален преврат

Увеличаване

Турция след нощта на 15 юли все повече прилича на държавата от мечтите на Ердоган и от кошмарите на нейните партньори, най-вече тези в ЕС и НАТО. Опитът за преврат беше потушен за няколко часа, но ефектите от него ще се усещат дълго. Макар най-мрачните сценарии за задаваща се ислямска революция и нов Иран на южната граница на България да изглеждат пресилени, смазването на всякакви останки от опозиция и завоят към еднолично управление са в ход. След контрапреврата на Ердоган Турция може и да не стане теокрация, но все по-малко ще прилича на демокрация.


В постметежния хаос Ердоган систематично премахва пречките пред визията си за авторитарно управление. Най-важната остава контролът над парламента, където му е нужно мнозинство, за да превърне Турция в президентска държава. Дори в сегашната ситуация има съмнения дали ще успее да го постигне. Резултатът от масовите чистки ще е стерилизиране на обществения дебат и още по-голям страх вътре в обществото. Но в Турция все още има сериозно количество хора, които не са съгласни с него. Така парадоксално повечето "стабилност" заради затягането на властта на Ердоган няма да доведе до спокойствие в Турция, а напротив. Страната най-вероятно ще продължи периодично да се разкъсва по основните си разделителни линии: кюрди - турци, про - анти-Ердоган, религия - светска държава. Колко болезнени рани ще нанесе Турция сама на себе си е тъжно гадаене за хората там. За България е важно, че това прави най-важния й голям съсед непредсказуем вулкан.
"От военностратегическа гледна точка Турция още е ценна за Запада и за НАТО. Но отношенията между Анкара и западните й партньори безспорно изтъняват. И тази криза ще ги тества още повече. Не бих прогнозирал скъсване. Но не е и невъзможно."

Хауърд Айзенщат, експерт по Турция от St. Lawrence University

Последствията за страната ни ще са по няколко линии. Основният пряк риск е дестабилизацията на Турция. Докъде ще стигне тя зависи от това колко решен е Ердоган да преследва амбициите си с цената на всичко. Ако ситуацията ескалира до степен, в която страната имплодира, вълната от бежанци и икономическите рикошети ще са само част от неприятностите. Дори тоталният хаос да се размине, за България, която и в най-добрите времена трудно се справяше с отношенията си с Анкара, ще е непосилно да балансира с една все по-непредвидима Турция. НАТО и донякъде ЕС са котвите, от които Анкара вероятно няма да се откъсне изцяло. Но за София най-лошият вариант е те да бъдат отслабени или почти прерязани, което ще ни остави безпомощни между две надигащи се диктатури - на Владимир Путин от изток и на Ердоган от юг.

(Преврат)ностите на един режим

Още много неща остават неясни около дългата и кървава нощ на 15 юли, най-вече кой стои зад видимо отчаяния и аматьорски организиран опит за преврат - дали са кемалисти от старата школа, както предполагат посланията и начинът на действие, или привърженици на живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен, както твърди правителството. Конспиративните теории, че става въпрос за инсценировка, са преувеличени и за неуспеха на метежа има логични обяснения. "Той се провали по няколко причини. Армията беше разделена и заговорниците не успяха да получат подкрепа от висшето командване и от основната част от сухопътните сили. Освен това правителството очевидно беше нащрек, че се планира преврат, и беше успяло да се подготви. И накрая, метежниците не бяха взели предвид промените в турското общество: силата на социалните медии, разпространението на частните тв канали и най-важното - фактът, че турското население е против военните интервенции. Дори групи, които изцяло се противопоставят на Ердоган, отхвърлиха преврата", посочва пред "Капитал" проф. Хауърд Айзенщат, експерт по Турция от St. Lawrence University. Изводът е, че турците предпочитат дори най-лошата демокрация пред най-добрата военна хунта и генералите вече не са фактор в политиката.
"Турция върви към режим на ръчен контрол от страна на Ердоган. Не мисля, че ще се намесва дълбоко в българската политика. Турция си има достатъчно вътрешни проблеми и България не е толкова важна тема."

Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания на университета "Харвард"

В рамките на няколко дни Турция показа на света първо първо как не се прави държавен преврат, а после - как се извършва пълното овладяване на една държава. Надеждите, че почти сваленият Ердоган ще използва момента като златна възможност за национално помирение и обединяване на дълбоко разделената държава, избледняха бързо. "Ердоган не е лечител, той е боец", казва проф. Айзенщат. Сега той е по-силен и решен на стъпки, които иначе можеше да отнемат години. "Боя се, че проваленият преврат даде на Ердоган цялото оправдание, от което имаше нужда, за да прочисти страната от всякаква опозиция", казва пред "Капитал" Фират Демир, професор по икономика от Университета в Оклахома.



Скоростта и размахът на започналия лов на вещици са зловещи, а очевидно предварително готовите списъци на неудобни хора говорят, че властта така или иначе е имала намерение да ги притиска. За седмица близо 60 000 души са арестувани, задържани или отстранени от длъжност, а обявеното извънредно положение развързва ръцете на Ердоган още повече. Това, както казва бивш дипломат, не е чистка, а репресия.

"Цели съсловия в момента биват санкционирани и това не са случайни съсловия", отбелязва пред "Капитал" проф. Анна Кръстева, политолог в Нов български университет (цялото й мнение можете да прочетете в карето). С натиска върху академичните среди и журналистите се запушва устата на онези, които си позволяват да мислят и да говорят различно. "С един жест Ердоган постави цялата интелигенция на колене. Тази репресия течеше от години. Сега стана генерална. Това е фундаменталната подготовка на една диктатура", казва проф. Кръстева. Арестите в съдебната власт гарантират, че и последният контролен механизъм пред абсолютната власт на Ердоган ще бъде обезвреден. А чистките в полицията и армията означават най-накрая пълно овладяване на репресивния апарат на държавата.
"Турция ще стане още по-непредвидима и центрирана върху това какво мисли и чувства една личност. Имаме и с Путин този опит. Турция ще бъде много повече вгледана навътре в себе си и много по-малко ще се намесва навън."

Весела Чернева, директор на програма "Европа и съседи" на Европейския съвет по външна политика

На практика институциите в Турция се изпразват от целия им човешки капитал. Това буди тревоги както за сигурността в страната, така и за отслабване на турската армия, втората най-голяма в НАТО. Според Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford, въпросът е какво ще дойде на мястото на отворилите се празнини. "Ердоган може да се опита да запази стабилността на държавата или като алтернатива да започне да изгражда нова държава, базирана на меритокрация. Втората опция е по-малко вероятна", казва Чалъшкан пред "Капитал". Той очаква Ердоган да разтърси държавата и да запълни вакуума с личната си власт и харизма. А после да опита отново да въведе президентска република. Но това ще срещне съпротивата на онези 50% от обществото, които не гласуват за него.

Кой може да спре Ердоган

Турция днес е страна, която не би покрила критериите нито за влизане в НАТО, нито за започване на преговори за членство в ЕС. Но нито Северноатлантическият алианс може да я изхвърли, нито Европа да й обърне изцяло гръб.

"В Турция има националисти в армията и ислямисти в парламента. И двете групи са против ангажирането с ЕС и САЩ и вместо това предпочитат по-близък съюз с Русия", отбелязва Фират Демир. Въпросът е, че нито Брюксел, нито Вашингтон имат особени лостове за влияние върху Ердоган, а Турция просто е твърде важна, за да бъде игнорирана. "От чисто военностратегическа гледна точка Турция още е ценна за Запада и за НАТО като партньор. След известно бездействие сега тя играе значима роля във военната кампания срещу ИДИЛ. Но отношенията между Анкара и западните й партньори безспорно изтъняват. И тази криза ще ги тества още повече. Не бих прогнозирал скъсване. Но не е и невъзможно", смята Хауърд Айзенщат.

Що се отнася до ЕС, той от доста време няма особено значение за Анкара и представата, че може да промени страната към добро, изглежда все по-нереална. Ердоган отдавна се е отказал от идеята за членство и знае, че същото важи и за Брюксел, дори и да не се изпълнят заплахите за връщане на смъртното наказание в Турция. Отношенията между Турция и ЕС ще стават все по-прагматични и на парче - например търговия, бежанска криза. "Докато Турция държи бежанските потоци в рамките на своите граници, ЕС няма да повдига никакви въпроси", смята Фират Демир. Стига, разбира се, гражданската война с кюрдите да не доведе до по-остра хуманитарна и/или бежанска криза.
"В Турция има националисти в армията и ислямисти в парламента. И двете групи са против ангажирането с ЕС и САЩ и вместо това предпочитат по-близък съюз с Русия."

Фират Демир, професор по икономика от Университета в Оклахома

Което означава, че от разговорите с Брюксел ще изчезнат теми като европейски стандарти и ценности, човешки права, гражданско общество, свобода на медиите. И ще останат основно числата. "Това ще е жестоката реалност на едни силно транзакционни отношения – Турция периодично ще иска пари от ЕС и ЕС периодично ще й ги дава", казва пред "Капитал" Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика. Според нея за България в някаква степен това не е лош вариант, защото ще има отношения директно между Анкара и страните - нетни вносители в бюджета на ЕС, и София ще минава между капките.

Прагматичността вероятно ще спаси и основни елементи от бежанската сделка с ЕС. Неща като падането на визите за турци вероятно няма да се случат скоро, но с потичането на първите траншове от обещаните 6 млрд. евро Анкара има интерес да задържи близо трите милиона сирийски и иракски бежанци на своя територия.

Българският Близък изток

За София остава опасността от един все по-непредвидим съсед. "Турция ще е още по-центрирана върху това какво мисли и чувства един човек. Вече имаме подобен опит с Путин. Няма да е ясно от какво могат да тръгнат или да спрат някакви процеси в Турция, политическият анализ няма да върши никаква работа поне известно време", смята Весела Чернева. А България вече е показала, че дори и в по-спокойни времена трудно формулира смислена политика към големия съсед от юг.

Според Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания на университета "Харвард", има и положителен сценарий. "Ердоган може да реши да компенсира затягането на контрола вътре в Турция с подобряването на отношенията със съседите, както направи с Русия и Израел."
"Дори да иска да влияе на Анкара, ЕС няма инструменти. Членството в ЕС изобщо не е тема в Турция. От дълго време Турция не е стратегически партньор на ЕС и САЩ."

Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford

Първосигналното притеснение е, че турбуленциите в Турция могат да засилят опитите й за влияние в България и да ги направят още по-вредни (виж текста). Например турските имами да започнат да разпространяват не само ислям, но и ислямизъм в България, а опитите за политическо инженерство през партии като ДОСТ да нараснат. По-вероятно е обаче да стане точно обратното. "Турция ще бъде много повече вгледана навътре в себе си и много по-малко ще се намесва навън", смята Весела Чернева. Димитър Бечев също не мисли, че България ще е особено важна тема в дневния ред на Анкара. "Не смятам, че Турция ще се намесва дълбоко в българската политика. Тя ще си има достатъчно вътрешни проблеми", казва той.

Така или иначе България ще трябва да се научи да живее с една Турция, завиваща към типична хаотична близкоизточна държава. "За една нощ Турция се върна 20 години назад... Цялата борба за власт уби и малкото възможности за демокрация на тази тъжна, самотна държава", констатира писателката Елиф Шафак в интервю за The World Post. Но дори самотна и тъжна, Турция е прекалено важна за всички наоколо, за да бъде оставена сама на себе си.

По темата работи и Огнян Георгиев
Проф. Анна Кръстева, политолог в Нов български университет:
С един жест Ердоган постави цялата интелигенция на колене

Не можем да не се изумим от политическото новаторство на Ердоган, който изобрети нов политически жанр - да превземеш преврата. Цели съсловия в момента биват санкционирани и това не са случайни съсловия. Съдебната система би трябвало да е независима от държавата. Академичните среди са нормалното средство за различното мислене. Обезглавява се цялата академична общност в нейните представителни лица. Няма значение дали някои от тях един ден ще бъдат възстановени - те ще знаят, че дължат поста си на Ердоган и че ще го задържат, ако са лоялни на режима. С един жест Ердоган постави цялата интелигенция на колене. Това е абсолютно крайният етап на една политика, която той води от години.

Превземането на преврата ясно очерта амбицията на Ердоган - абсолютна, авторитарна власт, която не разрешава опозиция под никакви форми.

Външнополитически колкото повече Ердоган се отдалечава от Запада, толкова се приближава до Изтока. Тази геополитическа преориентация е изключително тревожна за НАТО. Турция е втората военна сила в съюза, намира се на границата със Сирия и има ключова американска база на нейна територия.

Политическият гений на Ердоган превърна и бежанците в новата валута, с която успя да се превърне в незаобиколим фактор за Европа - нещо, което преди не беше. Ердоган получи възможност да каже на висок глас това, което си мисли отдавна - че стратегически никога не е искал да бъде в ЕС, а да бъде по-силният партньор-опонент на ЕС.

В последно време българската политика става доста беззъба и безпринципна. Това е момент, в който България трябва да отстоява своята европейска идентичност и да декларира верността си на демократичните ценности. Липсата на политическа реакция по отношение на Турция е част от една по-обща позиция - да сме по-ниски от тревата, с всички да сме добре. Но това ни обезличава.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Проблемите на Китай със сметищата Проблемите на Китай със сметищата

Само за 2017 г. в страната са събрани 215 млн. тона отпадъци, генерирани от домакинствата в градовете

17 ное 2019, 1177 прочитания

Меркел настоява ЕС да поеме контрол над дигиталната икономика 1 Меркел настоява ЕС да поеме контрол над дигиталната икономика

Германският канцлер апелира държавите от съюза да придобият "информационна независимост" от компаниите в Силициевата долина

17 ное 2019, 1058 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Сюлейман Гьокче: Изявленията в България в подкрепа на преврата са грешка

Посланикът на Турция в България пред "Капитал"

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10