Турция нареди ареста на 42-ма журналисти

Защо разследване срещу 42-ма журналисти накара Юнкер да направи изказването за нечленството на Турция в ЕС, а когато същата власт преди месец-два окупира вестника и сайта "Заман" и затвориха други опозиционни медии, като остави на улицата доста повече от тези 42-ма журналисти същият този Юнкер канеше Ердоганова Турция за член на ЕС?

Кое се промени?

До коментар [#1] от " D-r D ": Нищо, просто евробюрокрацията реагира с голям лаг.

До коментар [#1] от "D-r D":

"Юнкер каза, че Турция не е в позицията да стане членка на ЕС в близко бъдеще, както и че всички преговори за присъединяване ще бъдат прекратени незабавно, ако тя върне смъртното наказание." Официално е заради смъртното наказание, това го казват не за първи път.

До коментар [#2] от "abdelhaqq":

Като предвидим забавянето, може би чак в началото на есента да очакваме бурната еврореакция на телефонния разговор от миналия понеделник с иранския президент Рухани, на който разговор Ердоган е изразил готовност да засили сътрудничеството си с Иран и Русия за възстановяване на мира в региона.

Милият Юнкер, как ли ще го преживее? А и вече си изпука патроните с нечленството на Турция в ЕС.. Мъка...

До коментар [#4] от " D-r D ": страшна мъка. а Турция + Иран + Русия = hell on earth.

До коментар [#3] от "kkozarev":
[quote#3:"kkozarev"] Официално е заради смъртното наказание[/quote]

Това е оправдание.
Безплодните преговори за турско членство в ЕС се мъкнат повече от 10 години. През това време от, мисля, 17 преговорни глави е затворена само...1.
Франция и Германия определено не искат Турция в ЕС и от гледна точка на архитектурата и замисъла на ЕС то е оправдано, защото 80-милионна Турция със своите 718 млрд долара БВП основателно ще има претенции да не е в миманса.
Затова преговорите скоро след началото си замряха. Междувременно настроенията в турското общество се промениха радикално. Ако преди 10 г. в Турция имаше силно и гласовито проевропейско малцинство от индустриалци, преподаватели, писатели, журналисти, които бяха разпознаваеми, уважавани личности и чиято дума се чуваше в обществото, днес тези хора се обезвериха от обтекаемата позиция на европолитиците, засилването на позициите на традиционния ислям на мястото на светската държава.
Евроидеята в Турция е отдавна мъртва, и опорочена от поведението на европейските лидери. ЕС няма механизми да влияе на турските политици.
Както писах по-горе, Ердоган видимо загърбва ЕС и САЩ и предвидливо насочва интересите си към някаква форма на алианс с Русия и Иран за умиротворяване на ислямския свят. А като се знаят и съвсем видимите топли отношения на Русия и Иран с Китай, картината става много интересна...

На Хилъри ще й се отще да става президент...

До коментар [#5] от "abdelhaqq":

От разтегнатия във времето и разиграван упорито "Мюнхен 1938 - 2" това е логично прегрупиране.
Ердоган явно познава историята и има способността да си взема поуки.

До коментар [#1] от "D-r D":

Промени се това, че Турция осъзнава своята сила. Силна икономика, има добри търговски връзки и влияние в северна Африка, Арабския свят, централна Азия и Европа. Турски фирми работят по цял свят. Това и позволява да играе (като не може с едните с другите) и да държи на своята независимост. В момента ситуацията е такава, за в бъдеще ще видим. Според мен не премерено изказване на Юнкер.

До коментар [#8] от "bkbelchev":

В онзи коментар говорех за двойните "евро" стандарти и за слабите политици, които ни представляват.
Що се отнася до всичко това, което описвате за Турция,и с което съм напълно съгласен, то не е от вчера, за да го смятаме за промяна на ситуацията.
Това е политиката на Ердоган от заставането му начело на изпълнителната власт през 2003 г. Тя се гради на три стълба: възраждане на ценностите на традиционния ислям, засилване на чувството за национално достойнство и развиване на модерни социално-икономически отношения. Всъщност това е доктрината на Фетхуллах Гюлен, който с право може да се нарече идеолог на турския икономически и социален скок. Той използва за основа структурата на забранения от Ататюрк суфитски орден като форма на религиозна самоорганизация. Въпреки забраната тези "кръжоци" по изучаване на Корана продължават да функционират като форми и на социална мрежа за взаимно подпомагане – предлага се и взаимопомощ във вид на кредити, намиране на работа и пр.
Постепенно на базата на тези дервишки квазисоциални организации започват да се създават различни структури – банки, вестници, списания, телевизии и свързаните с тях бизнеси.
В момента зад т.нар. неоислямистка вълна в Турция върви процес на синтез – от една страна, ислямът е станал абсолютна норма на турската идентичност, въпреки 70-годишните опити за прозападна модернизация, и от друга страна се наблюдава социална, икономическа и религиозна активност и автономност на хората.
Под знамената на неоислямизма се прави опит да се гради местното разбиране за гражданско общество.