С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 30 юли 2016, 17:14, 12224 прочитания

Гунтрам Волф: За България е по-добре засега да е извън еврозоната

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel от юни 2013 г., а също и член на Съвета по икономически анализи към кабинета на френския премиер. Което означава, че е един от хората, които дават съвети за политиката в две от най-важните европейски столици. Преди да се присъедини към Bruegel като зам.-директор през 2011 г., той работи за Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също така икономист в Bundesbank, където е ръководил изследователския отдел по фискална политика. Работил е и като съветник в МВФ. Негови текстове и анализи се публикуват и цитират във водещи медии като Financial Times, New York Times, Wall Street Journal, El Pais, La Stampa, FAZ, Handelsblatt, BBC, ZDF, Die Welt, CNBC и др.
Ще се случи ли изобщо излизането на Великобритания от ЕС и как ще изглежда Brexit?

Ще се случи и причината е съвсем проста - след референдума във Великобритания е невъзможно резултатът от него да бъде пренебрегнат. Британското правителство ще стартира Brexit вероятно в последните месеци на 2016 г. чрез активиране на чл. 50, след което започват двегодишни преговори, но самото излизане вероятно ще отнеме повече време. Има хора, които се надяват, че Лондон ще започне процедурата, ще преговаря две години и след това ще каже "Ами ние все пак искаме да останем", може би след нови избори. Но не мисля, че този сценарий е особено вероятен.


Що се отнася до това как ще изглежда Brexit - ще бъде голяма каша. Ще имаме две години на много трудни преговори. Но те ще бъдат най-вече по самия развод, не по бъдещите отношения. Обсъждането на ново търговско споразумение идва едва след като страната е официално излязла от ЕС. Европейската комисия вече заяви ясно, че Великобритания не може да преговоря по търговско споразумение, преди да е напуснала формално. Филип Хамънд, бившият британски външен и настоящ финансов министър, каза, че това може да отнеме шест години - две години преговори по излизането и четири по ново споразумение. Докато Дейвид Дейвис, министърът по Brexit, обяви, че ще започне веднага преговори по целия свят за нови търговски договори. Според мен това е невъзможно, защото той формално няма правомощия да договаря търговски споразумения, докато Великобритания е част от ЕС. Когато си в ЕС, тези правомощия са на ЕС. Би било много странно Лондон да го прави в следващите две години. Британците трябва първо да се концентрират върху преговорите по излизането от ЕС и чак след това биха могли наистина да правят нови търговски договори.

Как ще се отрази Brexit на британската икономика?

Негативният ефект от Brexit може да достигне до няколко процентни пункта от БВП, трудно е да се прогнозира колко точно, защото ще зависи от условията на бъдещото търговско споразумение. Ако те са благоприятни, няма да има голяма разлика, защото ще са близки до това, което предлага единният пазар. Но във финансовия сектор при всички положения Brexit ще струва скъпо заради липсата на наднационална регулационна система. А ако имаме неблагоприятно търговско споразумение, което означава значими ограничения при финансовите услуги, свободното движение на хора и много други сектори, това ще има цена в проценти от БВП.



Британските политици, изглежда, се надяват, че ЕС може да прояви гъвкавост по отношение на ограничаването на свободата на придвижване. Има ли такива сигнали?

Това е големият дебат сега. За момента Брюксел е абсолютно категоричен, че няма да даде пълен достъп до единния пазар без свободно движение на хора.

Колко опасен е Brexit за еврозоната и особено за уязвимите страни в нея?

Това, което се случи веднага след референдума, е, че слабостите в европейските банки станаха по-видими. Тези слабости ги имаше и преди, но сега пазарите ги отчитат много повече и това е непосредствен негативен ефект от Brexit. Трябва да има преговори и решение как да се оправят италианските банки, но също и някои германски банки, които са под значителен натиск. Това трябва да се направи веднага. То е проблем, но не е екзистенциална заплаха за ЕС. По-големият въпрос е дали еврозоната и ЕС ще се разпаднат, тъй като много хора са недоволни, чувстват се изключени, искат нещата да се променят, но не виждат промяна в ЕС и искат да последват британския пример. Вероятно мнозина сега ще си кажат, че с целия този хаос, който последва вота за Brexit, по-скоро не биха искали и тяхната страна да мине през това. Имаше проучвания, които показаха нарастване на положителното отношение към ЕС. Но това е по-скоро краткосрочна, моментна картина. Истинският въпрос все още е, че няма достатъчно работни места и много хора са недоволни. Важното е да се създават повече работни места и да се покажат по-ясно ползите от това да бъдем в съюз.

Това което трябва да направим, е да стигнем до кооперативно решение с Великобритания, не наказателно, да поправим проблемите в ЕС и да го направим много по-привлекателен, като работим заедно и ефективно по неща като миграция, отбрана, растеж и работни места, единен пазар. Това ще е най-добрият сценарий. Вероятно ще получим лошия, който означава трудни и наказателни преговори с Великобритания и отгоре на това малко сътрудничество в ЕС. Това са двете крайности и ще видим къде между тях ще се озовем.

Само за банков проблем ли става въпрос в Италия или за по-дълбока икономическа болест?

Притеснявам се от италианския банков проблем. Притеснявам се и от нарастващия популизъм в Италия и възхода на движение "Пет звезди". Но също така съм силно впечатлен от това какво прави правителството на Матео Ренци. Ако предложената от него конституционна реформа бъде приета на референдума през октомври, тя ще промени фундаментално начина, по който функционира италианската държава. Ще я направи по-добре работеща, по-ефективна, по-лесна за управляване.

Големият проблем на Италия е, че от 15 години няма ръст на производителността и това е свързано отчасти с факта, че държавният сектор е неработещ, корумпиран и неспособен да взима решения. Ренци върви в правилната посока. Така че не съм пълен песимист за Италия. Ако реформата мине през октомври и някои от последващите мерки проработят, италианската икономика може отново да започне да расте.

Може ли след Brexit да се очаква повече интеграция в еврозоната?

Не мисля, че има желание за това, тъй като нещата, които трябва да се направят в еврозоната, изискват силна намеса в националния суверенитет. Те включват сближаване на фискалните политики, общи правомощия в бюджетната сфера, а апетитът за подобни стъпки е доста ограничен, тъй като хората ще кажат - добре, вотът беше против повече интеграция, против повече контрол от Брюксел и нашият отговор не може да бъде: "Хайде да увеличим контрола от Брюксел и интеграцията."

На този етап по-скоро трябва работим по краткосрочни неща, които ще донесат резултат без впускане в дълги институционални битки - да решим на проблема с италианските банки, да направим нещо по-значимо по отношение на инвестициите (може да са национални инвестиционни политики) и по въпроси, които касаят ЕС като цяло, например миграцията. От месеци имаме сделка с Турция и е просто неприемливо, че тя още не се изпълнява. Например 50 000 души продължават да стоят в Гърция, макар да има споразумение, че те ще бъдат разселени в целия ЕС. Това са само 50 000 души и е неприемливо, че още са по някакви гръцки острови.

В същото време по-трудният въпрос е със страните от Южното Средиземноморие. Мигрантската сделка с Турция е нужна, каквото и да мислим за някои от нейните елементи, и са нужни също сделки с Египет, с Тунис, с Мароко, с Либия (ако някога отново прилича на държава). Тези споразумения със съседните държави са необходими и са постижими. Но са постижими само ако работим заедно и после изпълняваме това, което решим. В противен случай хората ще кажат - за какво ни е този съюз. Италианците ще продължават да гледат как през Средиземно море идват лодки и умират хора, вместо ЕС да се погрижи да спре това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки

По време на конференцията Smart Cities Festival в Белград експерти от Австрия, Германия и Сърбия споделиха опита си с иновациите в градска среда

20 окт 2019, 643 прочитания

Колко помагат фондовете на ЕС за растежа в Централна и Източна Европа 1 Колко помагат фондовете на ЕС за растежа в Централна и Източна Европа

След присъединяването си към Европейския съюз икономиките на държавите от Вишеградската четворка и балтийските страни значително нарастват, главно благодарение на средствата от ЕС

20 окт 2019, 1083 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
На изток от рая, където липсват хора

Източна Европа страда от големия брой емигрирали, но връщането им е задача с повишена трудност

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10