С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 30 юли 2016, 17:14, 12225 прочитания

Гунтрам Волф: За България е по-добре засега да е извън еврозоната

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

А каква е вероятността в следващите две години ЕС да не бъде изцяло погълнат от развода с Великобритания и да е способен да действа ефективно?

Може би съм твърде песимистичен, но не мисля, че има голяма вероятност. За съжаление ЕС действа само когато е под огромен натиск. Но ако имате съюз, трябва да покажете, че има добавена стойност от това да сте в съюз и че можете да осигурите определени обществени блага само ако работите заедно. ЕС е показвал това в миналото и трябва да го покаже сега, за да убеди скептичните си граждани, че има добавена стойност. И не е толкова трудно да го направи. Тези 50 000 в Гърция - нелепо е, че не можем да ги разпределим. Споразумения с Египет и Мароко също са възможни и лесни. ЕС трябва освен това да покаже, че тези споразумения работят за гражданите.

В България има надежди, че в интеграционния импулс след Brexit влизането в еврозоната ще стане по-бързо и лесно. Доколко реалистично е това?


Никак не е реалистично. Ако трябва да съм съвсем откровен, не бих и посъветвал на този етап България да влиза в еврозоната. Страната има нужда да се развие още, нужно е по-голямо сближаване. Не само по отношение на инфлацията и номиналните критерии, но и реално сближаване - БВП трябва да бъде по-висок - и едва тогава бих мислил за приемане на еврото. Защото, ако се присъедините твърде рано, може да преживеете нещо подобно на Гърция - рязък шок, драматично падащи лихви, оттам хора, купуващи ненужни неща, и се получава нова криза. При сравнението между Гърция и България голямата разлика е, че България има добро макроикономическо управление и осъзнава, че ресурсите не са неограничени. Докато Гърция имаше лошо макроикономическо управление и резултатът беше огромна криза. За България на този етап е по-добре да се развива постепенно.

Това, което България трябва да направи обаче, е да се присъедини бързо към единния банков надзор. Зная, че в ЕЦБ има неохота по този въпрос. Но за България ще бъде изключително полезно да има силен външен надзор за банките си. Това ще е добре от гледна точка на доверието в банките, на битката срещу корупцията, на по-добрата работа на финансовата система.

Излизането на Великобритания променя баланса на силите в ЕС и вътрешната политическа динамика. Каква е най-добрата стратегия за неголяма и не особено влиятелна страна като България в новата ситуация?



Без Великобритания в ЕС ще има по-малко големи сили и взаимната зависимост между Франция и Германия ще се увеличи. Въпросът е дали тази зависимост ще прерасне в съюз, или резултатът ще са напрегнати отношения. Досега винаги към тях се прибавяше Великобритания и по някои теми си сътрудничеха Франция и Великобритания (например отбрана), по други - Германия и Франция, а по трети - Великобритания и Германия (особено пропазарни реформи). Имахме различни коалиции по различни теми, сега това ще е по-ограничено и френско-германският дует става по-важен.

Как това променя нещата за страна като България - за вас важността на институциите на ЕС нараства още повече, защото в свят, в който големите сили играят своите игри, гласът на по-малките страни се чува по-слабо. В известен смисъл замисълът на ЕС винаги е бил да създаде рамка за сътрудничество, основана на международни договори и правила, която засилва ролята на малките държави. За вас европейските институции са ключови.

Едно от нещата, за които Великобритания настояваше, беше пропастта между еврозоната и останалите в ЕС да не става твърде голяма. Сега може ли да очакваме тя да се разшири?

Това наистина е важна тема. След напускането на Великобритания страните извън еврозоната ще съставляват само 15% от БВП на ЕС. Така те няма да имат особена тежест. ЕС ще стане силно небалансиран, еврозоната ще е много по-доминираща отпреди. И основното предизвикателство е да не се допусне страните извън еврозоната да изгубят интерес. Това е една от причините да няма апетит за повече интеграция в еврозоната. В германското финансово министерство например няма желание за това по много причини, една от тях е, че така би се разширила пропастта между еврозоната и останалите, особено Полша.

По-важно е да се работи по миграцията, отбраната, енергийния съюз, дигиталния пазара - неща, където наистина можем да покажем, че сме способни да работим заедно и да се движим напред. Самата еврозона също трябва да отиде напред, в смисъл че като минимум трябва да бъде завършен банковият съюз и да има обща схема за застраховка на депозити. Това ще създаде търкания със страните извън еврозоната, но е нужно, иначе тя ще остане твърде крехка.

Виждаме, че политиката все повече се движи от страх и гняв. Хората, които се страхуват от мигрантите, които се чувстват губещи от глобализацията, са тези, които гласуваха за Brexit и които подкрепят радикални партии в цяла Европа. Как може политиката да се свърже отново с тези хора и какво може да направи ЕС да успокои страховете им?

ЕС не трябва да претендира, че може да реши всички проблеми. Не ЕС е този, който управлява социалните политики. Не ЕС е отговорен за неравенството в държавите. Това до голяма степен са национални политики. Ако във Великобритания са недоволни от Националната си здравна служба (NHS), това няма нищо общо с ЕС. Има общо с факта, че предишният финансов министър Озбърн оряза бюджетните средства за NHS. Изобщо не става въпрос за решение на ЕС, а за национални политически предпочитания. От комуникационна гледна точка това е много важно.

От гледна точка на това какво може да направи ЕС - може да лансира смислена инвестиционна инициатива, която помага за създаване на растеж и работни места, може също да бъде по-твърд в търговските споразумения, за да ограничи негативните им ефекти за гражданите си. Например, когато договаряме търговско споразумение с Китай, ясно да заявим, че ако китайски компании, получаващи масирана държавна помощ, искат да влязат на европейския пазар, това няма как да се случи. САЩ например разполагат с далеч повече наказателни търговски инструменти от ЕС.

Как изглежда една смислена инвестиционна инициатива на ниво ЕС? Защото т.нар. план "Юнкер" очевидно не работи.

Да, той не работи по две причини - първо, не е обезпечен с достатъчно пари и, второ, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която прилага плана "Юнкер", не поема достатъчно риск. Това е институция, която отбягва риска. А е нужна такава, която е готова да поема рискове. И отново - не става дума за амбициозни и трудни институционални реформи, а за промяна на политическите предпочитания. Просто членовете на борда на ЕИБ трябва да поемат повече риск, за да бъдат по-ефективни. Възможно е и е въпрос на политическа воля. А такава за съжаление липсва, особено в Германия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Отказът на ЕС да започне преговори със Северна Македония доведе до предсрочни избори Отказът на ЕС да започне преговори със Северна Македония доведе до предсрочни избори

Премиерът Зоран Заев обяви, че гласуването ще е на 12 април догодина

21 окт 2019, 484 прочитания

Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки

По време на конференцията Smart Cities Festival в Белград експерти от Австрия, Германия и Сърбия споделиха опита си с иновациите в градска среда

20 окт 2019, 1455 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
На изток от рая, където липсват хора

Източна Европа страда от големия брой емигрирали, но връщането им е задача с повишена трудност

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10