Гунтрам Волф: За България е по-добре засега да е извън еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гунтрам Волф: За България е по-добре засега да е извън еврозоната

Гунтрам Волф: За България е по-добре засега да е извън еврозоната

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

Светломира Гюрова
12478 прочитания

© Надежда Чипева


Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel от юни 2013 г., а също и член на Съвета по икономически анализи към кабинета на френския премиер. Което означава, че е един от хората, които дават съвети за политиката в две от най-важните европейски столици. Преди да се присъедини към Bruegel като зам.-директор през 2011 г., той работи за Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също така икономист в Bundesbank, където е ръководил изследователския отдел по фискална политика. Работил е и като съветник в МВФ. Негови текстове и анализи се публикуват и цитират във водещи медии като Financial Times, New York Times, Wall Street Journal, El Pais, La Stampa, FAZ, Handelsblatt, BBC, ZDF, Die Welt, CNBC и др.

Ще се случи ли изобщо излизането на Великобритания от ЕС и как ще изглежда Brexit?

Ще се случи и причината е съвсем проста - след референдума във Великобритания е невъзможно резултатът от него да бъде пренебрегнат. Британското правителство ще стартира Brexit вероятно в последните месеци на 2016 г. чрез активиране на чл. 50, след което започват двегодишни преговори, но самото излизане вероятно ще отнеме повече време. Има хора, които се надяват, че Лондон ще започне процедурата, ще преговаря две години и след това ще каже "Ами ние все пак искаме да останем", може би след нови избори. Но не мисля, че този сценарий е особено вероятен.

Що се отнася до това как ще изглежда Brexit - ще бъде голяма каша. Ще имаме две години на много трудни преговори. Но те ще бъдат най-вече по самия развод, не по бъдещите отношения. Обсъждането на ново търговско споразумение идва едва след като страната е официално излязла от ЕС. Европейската комисия вече заяви ясно, че Великобритания не може да преговоря по търговско споразумение, преди да е напуснала формално. Филип Хамънд, бившият британски външен и настоящ финансов министър, каза, че това може да отнеме шест години - две години преговори по излизането и четири по ново споразумение. Докато Дейвид Дейвис, министърът по Brexit, обяви, че ще започне веднага преговори по целия свят за нови търговски договори. Според мен това е невъзможно, защото той формално няма правомощия да договаря търговски споразумения, докато Великобритания е част от ЕС. Когато си в ЕС, тези правомощия са на ЕС. Би било много странно Лондон да го прави в следващите две години. Британците трябва първо да се концентрират върху преговорите по излизането от ЕС и чак след това биха могли наистина да правят нови търговски договори.

Как ще се отрази Brexit на британската икономика?

Негативният ефект от Brexit може да достигне до няколко процентни пункта от БВП, трудно е да се прогнозира колко точно, защото ще зависи от условията на бъдещото търговско споразумение. Ако те са благоприятни, няма да има голяма разлика, защото ще са близки до това, което предлага единният пазар. Но във финансовия сектор при всички положения Brexit ще струва скъпо заради липсата на наднационална регулационна система. А ако имаме неблагоприятно търговско споразумение, което означава значими ограничения при финансовите услуги, свободното движение на хора и много други сектори, това ще има цена в проценти от БВП.

Британските политици, изглежда, се надяват, че ЕС може да прояви гъвкавост по отношение на ограничаването на свободата на придвижване. Има ли такива сигнали?

Това е големият дебат сега. За момента Брюксел е абсолютно категоричен, че няма да даде пълен достъп до единния пазар без свободно движение на хора.

Колко опасен е Brexit за еврозоната и особено за уязвимите страни в нея?

Това, което се случи веднага след референдума, е, че слабостите в европейските банки станаха по-видими. Тези слабости ги имаше и преди, но сега пазарите ги отчитат много повече и това е непосредствен негативен ефект от Brexit. Трябва да има преговори и решение как да се оправят италианските банки, но също и някои германски банки, които са под значителен натиск. Това трябва да се направи веднага. То е проблем, но не е екзистенциална заплаха за ЕС. По-големият въпрос е дали еврозоната и ЕС ще се разпаднат, тъй като много хора са недоволни, чувстват се изключени, искат нещата да се променят, но не виждат промяна в ЕС и искат да последват британския пример. Вероятно мнозина сега ще си кажат, че с целия този хаос, който последва вота за Brexit, по-скоро не биха искали и тяхната страна да мине през това. Имаше проучвания, които показаха нарастване на положителното отношение към ЕС. Но това е по-скоро краткосрочна, моментна картина. Истинският въпрос все още е, че няма достатъчно работни места и много хора са недоволни. Важното е да се създават повече работни места и да се покажат по-ясно ползите от това да бъдем в съюз.

Това което трябва да направим, е да стигнем до кооперативно решение с Великобритания, не наказателно, да поправим проблемите в ЕС и да го направим много по-привлекателен, като работим заедно и ефективно по неща като миграция, отбрана, растеж и работни места, единен пазар. Това ще е най-добрият сценарий. Вероятно ще получим лошия, който означава трудни и наказателни преговори с Великобритания и отгоре на това малко сътрудничество в ЕС. Това са двете крайности и ще видим къде между тях ще се озовем.

Само за банков проблем ли става въпрос в Италия или за по-дълбока икономическа болест?

Притеснявам се от италианския банков проблем. Притеснявам се и от нарастващия популизъм в Италия и възхода на движение "Пет звезди". Но също така съм силно впечатлен от това какво прави правителството на Матео Ренци. Ако предложената от него конституционна реформа бъде приета на референдума през октомври, тя ще промени фундаментално начина, по който функционира италианската държава. Ще я направи по-добре работеща, по-ефективна, по-лесна за управляване.

Големият проблем на Италия е, че от 15 години няма ръст на производителността и това е свързано отчасти с факта, че държавният сектор е неработещ, корумпиран и неспособен да взима решения. Ренци върви в правилната посока. Така че не съм пълен песимист за Италия. Ако реформата мине през октомври и някои от последващите мерки проработят, италианската икономика може отново да започне да расте.

Може ли след Brexit да се очаква повече интеграция в еврозоната?

Не мисля, че има желание за това, тъй като нещата, които трябва да се направят в еврозоната, изискват силна намеса в националния суверенитет. Те включват сближаване на фискалните политики, общи правомощия в бюджетната сфера, а апетитът за подобни стъпки е доста ограничен, тъй като хората ще кажат - добре, вотът беше против повече интеграция, против повече контрол от Брюксел и нашият отговор не може да бъде: "Хайде да увеличим контрола от Брюксел и интеграцията."

На този етап по-скоро трябва работим по краткосрочни неща, които ще донесат резултат без впускане в дълги институционални битки - да решим на проблема с италианските банки, да направим нещо по-значимо по отношение на инвестициите (може да са национални инвестиционни политики) и по въпроси, които касаят ЕС като цяло, например миграцията. От месеци имаме сделка с Турция и е просто неприемливо, че тя още не се изпълнява. Например 50 000 души продължават да стоят в Гърция, макар да има споразумение, че те ще бъдат разселени в целия ЕС. Това са само 50 000 души и е неприемливо, че още са по някакви гръцки острови.

В същото време по-трудният въпрос е със страните от Южното Средиземноморие. Мигрантската сделка с Турция е нужна, каквото и да мислим за някои от нейните елементи, и са нужни също сделки с Египет, с Тунис, с Мароко, с Либия (ако някога отново прилича на държава). Тези споразумения със съседните държави са необходими и са постижими. Но са постижими само ако работим заедно и после изпълняваме това, което решим. В противен случай хората ще кажат - за какво ни е този съюз. Италианците ще продължават да гледат как през Средиземно море идват лодки и умират хора, вместо ЕС да се погрижи да спре това.

А каква е вероятността в следващите две години ЕС да не бъде изцяло погълнат от развода с Великобритания и да е способен да действа ефективно?

Може би съм твърде песимистичен, но не мисля, че има голяма вероятност. За съжаление ЕС действа само когато е под огромен натиск. Но ако имате съюз, трябва да покажете, че има добавена стойност от това да сте в съюз и че можете да осигурите определени обществени блага само ако работите заедно. ЕС е показвал това в миналото и трябва да го покаже сега, за да убеди скептичните си граждани, че има добавена стойност. И не е толкова трудно да го направи. Тези 50 000 в Гърция - нелепо е, че не можем да ги разпределим. Споразумения с Египет и Мароко също са възможни и лесни. ЕС трябва освен това да покаже, че тези споразумения работят за гражданите.

В България има надежди, че в интеграционния импулс след Brexit влизането в еврозоната ще стане по-бързо и лесно. Доколко реалистично е това?

Никак не е реалистично. Ако трябва да съм съвсем откровен, не бих и посъветвал на този етап България да влиза в еврозоната. Страната има нужда да се развие още, нужно е по-голямо сближаване. Не само по отношение на инфлацията и номиналните критерии, но и реално сближаване - БВП трябва да бъде по-висок - и едва тогава бих мислил за приемане на еврото. Защото, ако се присъедините твърде рано, може да преживеете нещо подобно на Гърция - рязък шок, драматично падащи лихви, оттам хора, купуващи ненужни неща, и се получава нова криза. При сравнението между Гърция и България голямата разлика е, че България има добро макроикономическо управление и осъзнава, че ресурсите не са неограничени. Докато Гърция имаше лошо макроикономическо управление и резултатът беше огромна криза. За България на този етап е по-добре да се развива постепенно.

Това, което България трябва да направи обаче, е да се присъедини бързо към единния банков надзор. Зная, че в ЕЦБ има неохота по този въпрос. Но за България ще бъде изключително полезно да има силен външен надзор за банките си. Това ще е добре от гледна точка на доверието в банките, на битката срещу корупцията, на по-добрата работа на финансовата система.

Излизането на Великобритания променя баланса на силите в ЕС и вътрешната политическа динамика. Каква е най-добрата стратегия за неголяма и не особено влиятелна страна като България в новата ситуация?

Без Великобритания в ЕС ще има по-малко големи сили и взаимната зависимост между Франция и Германия ще се увеличи. Въпросът е дали тази зависимост ще прерасне в съюз, или резултатът ще са напрегнати отношения. Досега винаги към тях се прибавяше Великобритания и по някои теми си сътрудничеха Франция и Великобритания (например отбрана), по други - Германия и Франция, а по трети - Великобритания и Германия (особено пропазарни реформи). Имахме различни коалиции по различни теми, сега това ще е по-ограничено и френско-германският дует става по-важен.

Как това променя нещата за страна като България - за вас важността на институциите на ЕС нараства още повече, защото в свят, в който големите сили играят своите игри, гласът на по-малките страни се чува по-слабо. В известен смисъл замисълът на ЕС винаги е бил да създаде рамка за сътрудничество, основана на международни договори и правила, която засилва ролята на малките държави. За вас европейските институции са ключови.

Едно от нещата, за които Великобритания настояваше, беше пропастта между еврозоната и останалите в ЕС да не става твърде голяма. Сега може ли да очакваме тя да се разшири?

Това наистина е важна тема. След напускането на Великобритания страните извън еврозоната ще съставляват само 15% от БВП на ЕС. Така те няма да имат особена тежест. ЕС ще стане силно небалансиран, еврозоната ще е много по-доминираща отпреди. И основното предизвикателство е да не се допусне страните извън еврозоната да изгубят интерес. Това е една от причините да няма апетит за повече интеграция в еврозоната. В германското финансово министерство например няма желание за това по много причини, една от тях е, че така би се разширила пропастта между еврозоната и останалите, особено Полша.

По-важно е да се работи по миграцията, отбраната, енергийния съюз, дигиталния пазара - неща, където наистина можем да покажем, че сме способни да работим заедно и да се движим напред. Самата еврозона също трябва да отиде напред, в смисъл че като минимум трябва да бъде завършен банковият съюз и да има обща схема за застраховка на депозити. Това ще създаде търкания със страните извън еврозоната, но е нужно, иначе тя ще остане твърде крехка.

Виждаме, че политиката все повече се движи от страх и гняв. Хората, които се страхуват от мигрантите, които се чувстват губещи от глобализацията, са тези, които гласуваха за Brexit и които подкрепят радикални партии в цяла Европа. Как може политиката да се свърже отново с тези хора и какво може да направи ЕС да успокои страховете им?

ЕС не трябва да претендира, че може да реши всички проблеми. Не ЕС е този, който управлява социалните политики. Не ЕС е отговорен за неравенството в държавите. Това до голяма степен са национални политики. Ако във Великобритания са недоволни от Националната си здравна служба (NHS), това няма нищо общо с ЕС. Има общо с факта, че предишният финансов министър Озбърн оряза бюджетните средства за NHS. Изобщо не става въпрос за решение на ЕС, а за национални политически предпочитания. От комуникационна гледна точка това е много важно.

От гледна точка на това какво може да направи ЕС - може да лансира смислена инвестиционна инициатива, която помага за създаване на растеж и работни места, може също да бъде по-твърд в търговските споразумения, за да ограничи негативните им ефекти за гражданите си. Например, когато договаряме търговско споразумение с Китай, ясно да заявим, че ако китайски компании, получаващи масирана държавна помощ, искат да влязат на европейския пазар, това няма как да се случи. САЩ например разполагат с далеч повече наказателни търговски инструменти от ЕС.

Как изглежда една смислена инвестиционна инициатива на ниво ЕС? Защото т.нар. план "Юнкер" очевидно не работи.

Да, той не работи по две причини - първо, не е обезпечен с достатъчно пари и, второ, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която прилага плана "Юнкер", не поема достатъчно риск. Това е институция, която отбягва риска. А е нужна такава, която е готова да поема рискове. И отново - не става дума за амбициозни и трудни институционални реформи, а за промяна на политическите предпочитания. Просто членовете на борда на ЕИБ трябва да поемат повече риск, за да бъдат по-ефективни. Възможно е и е въпрос на политическа воля. А такава за съжаление липсва, особено в Германия.

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel от юни 2013 г., а също и член на Съвета по икономически анализи към кабинета на френския премиер. Което означава, че е един от хората, които дават съвети за политиката в две от най-важните европейски столици. Преди да се присъедини към Bruegel като зам.-директор през 2011 г., той работи за Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също така икономист в Bundesbank, където е ръководил изследователския отдел по фискална политика. Работил е и като съветник в МВФ. Негови текстове и анализи се публикуват и цитират във водещи медии като Financial Times, New York Times, Wall Street Journal, El Pais, La Stampa, FAZ, Handelsblatt, BBC, ZDF, Die Welt, CNBC и др.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    wnw04489661 avatar :-|
    wnw04489661



    " Що се отнася до това как ще изглежда Brexit - ще бъде голяма каша. Ще имаме две години на много трудни преговори. Но те ще бъдат най-вече по самия развод, не по бъдещите отношения. Обсъждането на ново търговско споразумение идва едва след като страната е официално излязла от ЕС. Европейската комисия вече заяви ясно, че Великобритания не може да преговоря по търговско споразумение, преди да е напуснала формално. Филип Хамънд, бившият британски външен и настоящ финансов министър, каза, че това може да отнеме шест години - две години преговори по излизането и четири по ново споразумение. Докато Дейвид Дейвис, министърът по Brexit, обяви, че ще започне веднага преговори по целия свят за нови търговски договори. Според мен това е невъзможно, защото той формално няма правомощия да договаря търговски споразумения, докато Великобритания е част от ЕС. Когато си в ЕС, тези правомощия са на ЕС. Би било много странно Лондон да го прави в следващите две години. Британците трябва първо да се концентрират върху преговорите по излизането от ЕС и чак след това биха могли наистина да правят нови търговски договори. " .

    Значи тарикатът Волф вика на Англичаните две години ще преговаряте с Червените Брюкселски Зелки от Евроколхоза за напускането и няма да договаряте условията за търговските споразумения, но през същото това време няма и да се договаряте и със страни извън Евроколхоза. Явно Червените Брюкселски Зелки продължават да смятат Англичаните за глупаци.
    А бе, другари от " Das Kapital " , откъде ги намирате такива кръгли олигофрени да ви дават поръчкови интервюта ? Аа той бил икономически съветник на Френския Премиер. То затова ли Франция има ръст от общо 1 % последните 5 години, защото мъдрият съветник е давал толкова мъдри съвети на Премиера.

    Добре, че поне е схванал, че Брекзит ще има. Досега публикувахте интервюта и статии, в които авторите твърдяха, че Brexit няма да има.
    Учудващо имате някакъв макар и минимален напредък.



  • 2
    cuam4o avatar :-P
    Ангел

    До коментар [#1] от "wnw04489661":

    Аре не се прави и ти на неразбрал. Става въпрос, че от легална гледна точка UK не може да сключва нови самостоятелни договори, преди излизането от ЕС. Преговори могат да си водят колкото си искат, но договори - не. Туй то.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK