На изток от рая, където липсват хора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На изток от рая, където липсват хора

Югоизточна Европа е най-засегната от емигрантската вълна. Над 16% от общото ѝ население към 1990 г. са емигрирали.

На изток от рая, където липсват хора

Източна Европа страда от големия брой емигрирали, но връщането им е задача с повишена трудност

18889 прочитания

Югоизточна Европа е най-засегната от емигрантската вълна. Над 16% от общото ѝ население към 1990 г. са емигрирали.

© Reuters


Темата накратко:

- 5.5% от населението на Източна Европа са емигрирали през последните 25 години. Това забавя икономическия растеж и конкурентоспособността на тези страни.

- Изпратените от емигрантите средства допринасят положително върху потреблението, но ефектите са временни, защото не се влагат в инвестиции.

- Централноевропейските страни са от най-активните в прилагането на стратегии за привличане на емигранти, но те са с ограничен ефект.

- Необходимо е цялостно подобрение на икономическата среда и перспективите в региона, за да се върнат по-голяма част от емигрантите.
Загубата на работна ръка и на образованите млади хора са най-лошите последици за Източна Европа.

Наречете го горчива ирония. От една страна, немалкият брой източноевропейски имигранти се оказа една от основните причини по-голямата част от британците да гласуват за толкова радикално решение като излизането на страната от ЕС. От друга, още по-големият брой на всички, напуснали държавите си, създава достатъчно проблеми и на самата Източна Европа. Около 20 млн. души са си тръгнали от региона в посока Западна Европа и САЩ от падането на комунизма до днес, твърди доклад на МВФ, публикуван миналата седмица. Най-засегната е Югоизточна Европа (България, Румъния, Хърватия и Албания), където около 16% от населението към 1990 г. са емигрирали на Запад.

Миграцията всъщност е подхранила икономическия ръст на ЕС като цяло, но е намалила с 0.6 – 0.9 процентни пункта средния годишен ръст на страни като Албания, Черна гора, Румъния, Латвия и Литва в периода 1999 - 2014. Това предимно се дължи на загубата на работна ръка, както и на влошаването на уменията на работещите, съобщава още МВФ. Разбира се, тъжните констатации не променят причините, поради които източноевропейците предпочитат да емигрират – търсене на работа и по-добри кариерни възможности, на по-високи доходи и като цяло на по-високо качество на живот. А коригирането на някои от тези причини става с времето и по-трудно, защото голяма част от най-образованите хора, които биха могли да ги осъществят, вече не са в страните си. И връщането им е задача с повишена трудност.

Икономикс на миграцията

Емиграцията на около 5.5% от населението на Източна Европа към 1990 г. е забавила икономическия ръст и наваксването на размера на доходите в региона с тези в Западна Европа. Като цяло 8 от 10 мигранти са избрали да се преместят именно в Западна Европа (предимно Германия, Испания и Италия). Извън европейския континент най-привлекателната дестинация е била САЩ (1 на всеки 10 мигранти). Най-неприятната последица от тази безпрецедентна по своя мащаб емиграция за източноевропейските икономики е намаляването на работещите и продуктивността, поради което спада и конкурентоспособността им, твърдят от МВФ. Тъй като по-голямата част от емигриралите са в работоспособна възраст, се изкривява и структурата на населението. Това налага и преорганизирането на бюджетите, като се отделят повече средства за социални разходи спрямо БВП. И докато по-слабо образованите емигрират заради ниски доходи, висококвалифицираните са емигрирали и заради лошо качество на институциите и ниското качество на живот. При продължаващи мигрантски потоци БВП на човек от населението в балтийските страни, България и Румъния ще спадне с 4% до 2030 г., изчисляват още МВФ.

Разбира се, има значителни разлики между отделните страни. "Например около една четвърт от населението на Молдова е напуснало страната, докато полските емигранти са значителни като брой, но не и като дял спрямо общото население на страната", коментира пред "Капитал" проф. Макс Споор, преподавател по икономически дисциплини в Erasmus University Rotterdam. Румъния, Литва, Латвия и България са другите държави освен Молдова с най-голям дял на мигрантите спрямо общото население.

Има значение, че голяма част от източноевропейските имигранти са емигрирали в други страни от Източна Европа – молдовци в Румъния, украинци в Полша и Русия, румънци в Унгария и др., което омекотява ефектите от емиграцията за тези страни. За страни като България обаче, където пристигащите имигранти са малко, последиците от вълните напускащи са по-тежки.

И нещо (почти) положително

Ако има някакъв плюс от икономическа гледна точка, това са изпратените пари от емигрантите. За много страни тези средства се явяват най-големите външни инвестиции, които в повечето случаи стимулират местното потребление и т.нар. финансово задълбочаване (размера на частните кредити или депозити към БВП), пише МВФ. В Молдова, Косово и Босна и Херцеговина делът на емигрантските средства спрямо БВП достига съответно 22%, 17% и 10% през 2014 г., показва доклад по темата на International Fund for Agricultural Development. Украйна, Полша и Румъния пък са страните, които получават най-много средства като обем. Така в източноевропейските икономики в ЕС се вливат всяка година 20.5 млрд. щатски долара мигрантски средства, а в другите страни от региона извън ЕС – 16 млрд. долара. Потоците идват предимно от Великобритания, Германия, Швейцария, Испания и Холандия.

"Позитивните ефекти са за самите семейства, които получават тези пари. Те се използват най-вече за подобрения на жилищата, донякъде за образование на децата, но много малко от тях се инвестират в бизнес. Това са най-вече моментни разходи, с малко значение за дългосрочното развитие на страната", смята проф. Споор. Освен това, макар да имат известно положително влияние върху БВП, това е временно явление, тъй като средствата не помагат за създаване на работни места, а и самите емигранти изтеглят семействата си при тях на даден етап. Въпреки известната роля, която емигрантските пари играят в намаляването на бедността, те също така са намалили мотивацията на правителствата да извършват необходими структурни реформи, смятат от МВФ.

В търсене на решение

Отвъд задълбаването в песимизъм решението на пръв поглед е добре обмислена стратегия, с която Източна Европа да измисли как да си привлече емигрантите обратно и да смекчи ефектите от намаляващото и застаряващо население. Между 2011 и 2014 г. централноевропейските страни се заемат точно с това и финансират проект с името "За-връщане" ("Re-Turn: Regions benefiting from returning migrants"), припомня пред "Капитал" Габор Ладос, експерт по източноевропейска емиграция от University of Szeged. Стратегията не е особено успешна, но дава тласък на по-малки национални програми в региона. Например чешкото правителство е отделило около 19 млн. евро за програмата Navrat ("завръщане"), която е стартирала от 2012 с краен срок 2019 г., разказва Ладос. Тя предоставя стипендии за привличането на чешки учени обратно в страната. Подобен подход има и унгарското правителство – с програма, наречена "Движеща сила" (Lendület) с бюджет от 9 млн. евро, с която от 2009 г. Унгарската академия на науките подкрепя завръщането на млади унгарски учени. Гражданска инициатива в Унгария пък организира фондация "Върни се вкъщи" през 2010 г., като предлага подробна информация за документите и процедурите покрай завръщането, добавя унгарският експерт. Подобни програми имат и Полша, Словакия, Латвия, а също и България - през 2008 г. е приета Национална стратегия по миграция и интеграция, като една от целите ѝ е привличането на български граждани и чужденци с български произход за трайно установяване тук.

Въпреки че по-фокусираните планове, които си имат конкретна целева група (научни работници например), са по-успешни от грандоманските широкомащабни стратегии, които си остават на хартия, ефектът им все пак остава ограничен. За привличането на вече установилите се в чужбина емигранти е важно и нивото на заплащане в по-дългосрочен план, а не само краткосрочната стипендия. Според доклад на Innovation Union на ЕС страни като България и Румъния губят повече учени, отколкото могат да привлекат, именно заради ниските заплати в сектора.

"Дори да има специални стратегии, те са по-често неуспешни", добавя проф. Споор. Според него бедността не е толкова основният фактор, от който зависи завръщането на имигрантите, а по-скоро неравенството и трудовият пазар. "Следователно към момента е по-вероятно повече полски мигранти да се приберат заради по-атрактивни възможности у дома, отколкото румънски (или български, албански или молдовски). Мигрантите ще се върнат обратно само когато техните страни просперират и им предлагат на тях и техните деца отлични възможности за работа и перспектива", завършва той.

Да търсиш щастието си

Перспективите пред завърналите се емигранти обаче невинаги са отлични. Дори в даваната за пример Полша през 2008 г. те са били изложени на 2.5 пъти по-голям риск от безработица от немигрантите, а ако са живели в чужбина за по-дълъг период, тогава рискът да останат без работа у дома става дори 3-5 пъти по-висок, твърди проучване на Анака и Фихел от 2012 г., цитирано в доклад за справянето с източноевропейската емиграция на ОИСР. Най-трудно е било намирането на работа при завръщане на младите, които са напуснали Полша при завършването на образованието си и без опит на полския трудов пазар. Що се отнася до оптимистичната идея, че мигрантите ще донесат със себе си повече умения, 66% от завърналите се всъщност са работили в чужбина доста по-нискоквалифицирани работи от образованието, което са имали, тоест трансферът на умения няма как да се случи, добавят още авторите на изследването.

Освен икономическия аспект като фактор за завръщането на мигрантите Дейвид Бъртръм, социолог и експерт по международна миграция от University of Leicester, посочва и абстрактната идея за "щастие". "Като цяло хората не стават по-щастливи от увеличаване на доходите си и миграцията като начин за получаване на по-високи доходи може да не се окаже изключение на този общ модел", пише той в анализ за Oxford Journals. Както показва и примерът по-горе с Полша, често образованите мигранти не успяват да намерят работа, съответстваща на квалификацията им и понякога доходите им са под средните за страната, в която се намират. От друга страна обаче, голяма част от тях виждат все пак повече перспективи за себе си и децата си именно в новата си страна, тоест икономическите фактори все пак надделяват.

Според анализа на Бъртръм като цяло емигрантите не са станали по-щастливи, но това може да се влияе и от културните им особености, тъй като средните нива на щастие в Източна Европа са доста по-ниски от тези в Западна Европа. Много често обаче миграционните потоци включват и хора, които просто се присъединяват към вече емигриралите членове от семейството си. Това означава, че завръщането им обратно ще е доста по-трудно, дори и при добри икономически стимули или специални програми.

Макар трудно измеримото и определимо щастие невинаги да е в пряка зависимост от размера на доходите, то определено е свързано с чувството за икономическа сигурност за бъдещето, добрите условия за отглеждане на деца, перспективите за кариерно развитие, качеството на инфраструктура, здравна, образователна и социална система и др. Това означава, че правителствата на страните в региона трябва да поработят много по тези въпроси, за да успеят да привлекат обратно по-голяма част от напусналите. "Политиците обаче често забравят да помислят за това как нещата изглеждат през призмата на мигрантите. Те мислят за отделни политики и инструменти, а хората често не се повлияват от политики, които са в конфликт с целите им", казва пред "Капитал" Дейвид Бъртръм. В този смисъл конкретните стратегии могат да имат своята полза, но в малки мащаби.

Препоръките на МВФ се въртят около подсилването на институциите и добрите политики, по-разумно използване на емигрантските средства - за инвестиции например, и пожелание разпределянето на европейските структурни и кохезионни фондове да взема предвид негативните ефекти на емиграцията върху икономическия ръст и необходимостта от настигане на Западна Европа. Впрочем надеждите, че Brexit ще върне източноевропейците у дома, са пресилени, смятат и Споор, и Бъртръм. За привличането им обратно е нужно много повече – благоприятна среда, чието изграждане иска дълготрайни усилия. А общото между тях и Великобритания е, че е много по-лесно да излязат отнякъде, отколкото да се върнат там.

Преглед на оригинала
Темата накратко:

- 5.5% от населението на Източна Европа са емигрирали през последните 25 години. Това забавя икономическия растеж и конкурентоспособността на тези страни.

- Изпратените от емигрантите средства допринасят положително върху потреблението, но ефектите са временни, защото не се влагат в инвестиции.

- Централноевропейските страни са от най-активните в прилагането на стратегии за привличане на емигранти, но те са с ограничен ефект.

- Необходимо е цялостно подобрение на икономическата среда и перспективите в региона, за да се върнат по-голяма част от емигрантите.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    Миграцията всъщност е подхранила икономическия ръст на ЕС като цяло, но е намалила с 0.6 – 0.9 процентни пункта средния годишен ръст на страни като Албания, Черна гора, Румъния, Латвия и Литва в периода 1999 - 2014
    ***
    Трябва ли да разбираме, че ЕС е подхранл икономическият си ръст със изсмукване на ресурс - трудова сила, от страните в списъка? Съществува ли вероятност това да е направено умишлено и проведено като държавна политика на част от страните от ЕС за сметка на друга част?

  • 2
    teob avatar :-(
    Теодоси Бялков

    НЯма хора :(

  • 3
    rumen525252 avatar :-|
    rumen5252

    До коментар [#1] от "niko_tin":

    "Съществува ли вероятност това да е направено умишлено и проведено като държавна политика на част от страните от ЕС за сметка на друга част?"
    Мурзилка, емигрантите въобще не се интересуват от държавни политики и тем подобни галимации. Аз от над 20 години съм емигрант, и мога да ти кажа как се взема решение да емигрираш:
    -гледаш къде ти плащат повече, но поне 3-4 пъти повече (иначе не си заслужава)
    -гледаш какви са хората на новото място, дали са по-малко идиоти от българите
    -гледаш перспективите на страната и как ти си уреден спрямо средното ниво на страната и твоите лични перспективи

    и решаваш. Та и без никаква държавна политика, умните хора ще се струпват в белите страни, а страни като България и други аутсайдери ще останат само с циганите и мурзилките като теб.

  • 4
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    До коментар [#3] от "rumen5252":

    Мразилка, аз съм от 10 години емигрант и да, точно това гледаш. Да напълниш гуша и да намажеш хлебеца с масълце. Не се замисляш за политика. Тия, които се замислят за политика нареждат нещата така, че да се плаща повече на едни за сметка на други, промиват на българите мозъците чрез медиите, превръщайки ги в идиоти и преебават перспективите на чужди страни за да нямат конкуренция.

    За такива като тебе има приказка: 20 години миткал по всички ковачници и пак се върнал неподкован.

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    Не само парите са положителната част. Човешкият обмен е и културен обмен. Вече има сериозна група българи, работили в чужбина и завърнали се у нас - от сервитьори по корабите до пилоти на самолет. Те по манталитет са по-близко до това, което вече са видяли. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. В това отношение най-консервативно е държавното управление. Питайте се защо при 12 000 души, които заминават годишно да учат в чужбина, накрая в парламента да има 1 такъв депутат, кметове - пак един-двама, още 10-тина общински съветника и това е всичко.

  • 6
    pavelcz avatar :-|
    PavelCZ

    Аз съм доста скептичен относно възможността политика спрямо емигрантите да повлияе съществено решението за завръщане на емигранти.
    В нашето семейство има богата традиция на учене в чужбина - поне 5-6 поколеня вече. Училите преди 1944 са се завърнали всичките. И са подхващали бизнес, строили са фабрики, някои са правили изкуство. Но в България са виждали перспективи за развитие.
    След това ни слагат юлара за около 30 години, но след 1975 отново подхващаме традицията, макар и само в социалистическите страни - до 1989. Аз бях последният в тази редичка - заминах лятото на 1989. И никой не се е върнал. Дори в една Чехословакия или ГДР сме се чувствали повече хора, отколкото в НРБ. Така че далеч не е само заплащането - до 1990 заплатите в Чехословакия и ГДР бяха малко по-добри от НРБ.
    Но и след 1990 никой от рода ми не се е завърнал. И пак не става въпрос за пари, макар да сме значително по-добре платени, отколкото в България. Просто родината ни е управлявана от мутри, промяна скоро не се очертава, защото са се окопали във властта. Мярката за култура е чалга и повечето "звезди" на културния небосклон са едни певачки, облечени като уличници и държащи се като такива. Инфраструктурата също не е на ниво. Разкошната природа и уникалните паметници от миналото правят дестинацията интересна за посещение, но само с това не се живее.

  • 7
    foxa5 avatar :-|
    foxa5

    За съжаление нищо добро не ни чака в следващите години.

  • 8
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    има хора там дето има пари, дето се плаща- пари. Идеали,гербове,песни и т.н са вече отживелица...

  • 9
    historama avatar :-|
    historama

    [quote#6:"PavelCZ"]Така че далеч не е само заплащането - до 1990 заплатите в Чехословакия и ГДР бяха малко по-добри от НРБ. [/quote]
    Най-интересното в постинга ти - проблемът не е само в заплащането. В България всеки се стреми да ти стъжни живота -държавна администрация, държавни служители и чиновници, които си мислят че са хванали Мойсей за жезъла, бита ни с простащината и идиотщините. нещо елементарно - държавата с всичките си институции не може да се справи с циганските сватби!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK