Гостуващите граждани на Германия

Превратът в Анкара отеква по тревожен начин в Берлин и усложнява още повече ситуацията на канцлера Ангела Меркел

Темата накратко:

- На 31 юли, когато в Кьолн близо 40 000 души излязоха в подкрепа на президента Реджеп Тайип Ердоган и скандираха за връщане на смъртното наказание, усещането беше, че турската политика е избухнала по улиците на Германия.

- Дори опасенията, че дългата ръка на Ердоган достига федералната република, да са пресилени, демонстрираната подкрепа за него ще направи критиките срещу случващото се в Турция по-трудни.

- За втори път в рамките на няколко месеца Германия се изправя пред въпроса дали и как чужда сила може да използва голямата си диаспора, за да влияе върху вътрешната й политика.

- Германия все по-ясно ще разбира, че допускането на окопаване в етнополитически гета е грешка от миналото, усилена от настоящето и влияеща върху бъдещето.

Когато идват в Германия през 60-те години на миналия век, ги наричат гастарбайтери (гостуващи работници). Но те са също гастбюргери - гостуващи граждани, запазили връзките със своята Турция. И сега притесненията са, че пренасят разделенията и конфронтацията от старата родина в новата.

На 31 юли, когато в Кьолн близо 40 000 души излязоха в подкрепа на президента Реджеп Тайип Ердоган и скандираха за връщане на смъртното наказание, усещането беше, че турската политика е избухнала по улиците на Германия. Дори опасенията, че дългата ръка на Ердоган достига федералната република, да са пресилени, демонстрираната подкрепа за него ще направи критиките срещу случващото се в Турция по-трудни.

Така за втори път в рамките на няколко месеца Германия се изправя пред въпроса дали и как чужда сила може да използва голямата си диаспора, за да влияе върху вътрешната й политика. Първо през януари случаят "Лиза" с уж изнасиленото от бежанци германско момиче от руски произход се превърна в откриващия залп от хибридната война на президента Владимир Путин срещу германския канцлер Ангела Меркел. Сега близо трите милиона германци от турски произход започват да се виждат като "пета колона" на Ердоган и съмненията в лоялността им към държавата, в която живеят, се множат в настръхналата след серия терористични атаки Германия.

При всички разлики между двата казуса има и важни прилики. Основната е, че те показват как Германия не е имунизирана срещу това да се превърне в арена на чужди битки. Ако дори тя не е неуязвима към опитите на старите империи с нови амбиции Русия и Турция да използват вътрешни лостове за влияние отвън, какво остава за държави като България? А всеки трус в германската политика ще се пренесе към ЕС.

Как ехото от Босфора заглъхва в Берлин

Демонстрацията в Кьолн, провинция Северен Рейн-Вестфалия (където живеят близо една трета от германските турци), беше организирана като протест срещу неуспешния опит за преврат в Турция на 15 юли. Но водещият мотив беше подкрепа на Ердоган и започнатите от него масови чистки срещу реални и въображаеми врагове на управлението му.

Популярността на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР) не e изненада. При последните парламентарни избори в Турция миналия ноември от гласувалите във федералната република близо 570 000 германски турци (при 1.4 млн., които са си запазили турското гражданство и имат право на глас) близо 60% са гласували за АКР. Толкова силен резултат управляващата партия няма нито в някоя друга европейска държава, нито в самата Турция, където получи около 49%.

Резултати на AKP в някои германски градове на турските парламентарни избори на 1 ноември 2015 г. (%)
Мюнстер71.9
Есен67.1
Дюселдорф64.6
Мюнхен63.4
Щутгарт60.9
Кьолн60.8
Карлсруе60.2
Майнц59.6
Нюрнберг54.8
Франкфурт54.4
Хамбург54.4
Хановер53.9
Берлин48.5
Източник: Daily Sabah

"Много от турците в Германия идват от Анадола. Те са с консервативни, религиозни, традиционни схващания. Нормално е да подкрепят Ердоган, той доведе Анадола на власт и представлява техните интереси, техните разбирания, техния начин на живот", казва пред "Капитал" Талат Камран, ръководител на Института за интеграция и междукултурен диалог в Манхайм. Освен това те виждат в Ердоган силен лидер, който може да запази единството и целостта на държавата. "Турците гледат Сирия, гледат Ирак. И се страхуват в Турция да не се случи същото", казва Камран.

Политологът Рой Карадаг от Института за междукултурни и международни изследвания към Университета в Бремен добавя още причини защо турската диаспора в Германия харесва Ердоган - за тях той е човекът, довел икономическа стабилност и просперитет, видими и по новите пътища, летища, активното строителство. "Германските турци чувстват, че не трябва да се срамуват от липсата на напредък в Турция. Това им дава усещане за гордост. Същото важи и за по-независимия подход на Ердоган във външната политика и видимата геостратегическа важност на Турция, която кара младите да се гордеят със своето наследство, с това, че "имперските сили" не могат да си играят с тяхната държава така, както с арабските страни", казва Карадаг пред "Капитал". И няма нищо по-естествено мнозинството да следва наратива на Анкара, който гласи: Ердоган и турското население заедно защитиха демокрацията срещу метежниците, а германците и останалите европейци не показват достатъчно солидарност и дори подкрепят терора и организаторите на преврата.

Всичко това повдига въпроси от типа защо много германци от турски произход не приемат законите на страната, в която живеят, и не желаят да имат общо с нейни базови ценности като свобода на словото. Скорошно проучване на TNS Emnid сред турското малцинство показва, че 47% смятат за по-важно спазването на религиозните норми, отколкото на германските закони, а една трета искат връщане на социалния ред от времето на пророка Мохамед.

Стари разделения, нови рани

Така след опита за преврат в Турция и последвалите репресии в Германия се появиха разломи, които от дълго време никой не беше виждал или не искаше да вижда. И те вървят както по линията германци - турци, така и вътре в самата турска общност. Моделът е следният - поддръжниците на Ердоган шумно ликуват от случващото се след неуспелия метеж, а критиците на президента са атакувани. Още след гласуването за арменския геноцид всички 11 депутати в Бундестага от турски произход вече са под охрана. Лидерът на Зелените Джем Йоздемир, определен преди време от Ердоган като "т.нар. турчин", твърди, че броят на смъртните заплахи, които получава, включително такива срещу децата си, е стигнал нов връх. Депутатката от управляващия Християндемократичен съюз (ХДС) на канцлера Меркел Джемиле Юсуф твърди: "Ердоган е обявил ловния сезон срещу нас за открит." Показателна за ескалиращото напрежение и е случката с известната юристка от турски произход Сейран Атеш. След участие в тв шоу по ARD, в което говори за поляризирането на настроенията в Турция, на следващия ден във Facebook тя получава обиди като "курва", "уличница", "предателка на исляма" и "враг на Турция". Пред сп. Spiegel Атеш казва, че настроенията сред турската общност в Германия са драматични и атмосферата "е още по-опасна, отколкото в Турция. Провалите на интеграционната политика от последните десетилетия сега отвръщат на удара, всеки стои от своята страна, вече няма сиви тонове".

Според Рой Карадаг не може еднозначно да се твърди, че подкрепата за Ердоган е признак за лоша интеграция, тъй като солидарността с Турция и нейния лидер трудно може да бъде изтрита с повече образование или възможности за работа. И случващото се сега е просто отражение на развиващата се политическа битка. Но е факт, че то отваря по-големи разломи. "Германските турци чувстват, че не са достатъчно оценявани, че трябва постоянно да показват колко истински германци са. И колкото по-голяма подкрепа за Ердоган демонстрират, толкова повече биват възприемани като повече турци и по-малко германци. Всичко това стана още по-сложно с множеството конфликти между Германия и Турция", посочва политологът от Университета в Бремен.

Той прогнозира, че разделението в общността на германските турци също ще се увеличава и роля за това имат и организациите на диаспората, включително Турско-ислямският съюз по религиозни въпроси (DITIB), който е обвиняван, че разпространява про-Ердоган пропаганда. DITIB, чиято централа е в Кьолн, финансира близо 900 джамии в Германия и е смятана за орган на правителството в Анкара, което изпраща имами от Турция. "DITIB е директно свързана с Дианета (Комитета по религиозните въпроси в Турция) и силно повлияна от турските политици", отбелязва Рой Карадаг. Талат Камран посочва, че обвързаността на DITIB с Турция има и положителна страна, тъй като предпазва от разпространение на екстремизъм и фанатизъм. Но другият прочит е, че турските имами вкарват турските политически конфликти директно в германските джамии. За да се прекъсне тази връзка, Берлин вече от пет години инвестира в обучение на имами, като в няколко германски университета има програми по ислямска теология.

С нас или с тях

Държанието на турския президент не помага за успокояване на притесненията в Германия. Анкара реагира остро на отказа на съда в Кьолн да позволи на Ердоган да се обърне по видеовръзка към събралото се множество. Заради резолюцията за арменския геноцид турското правителство забрани достъпа на членове на Бундестага до немските части, разположени във военната база "Инджрлик" като част от кампанията на НАТО срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). В резултат германски депутати призовават Берлин да се оттегли от мисията и да преосмисли партньорството си с Анкара. А след преврата заплахите от турски политици, че ще прекратят ключовото за Меркел споразумение с ЕС за бежанците, идват една след друга.

Трупането на напрежение доведе дотам германски политици да започнат да поставят под въпрос лоялността на сънародниците си от турски произход. "Гражданите трябва да гарантират предаността си към държавата, в която живеят", заяви председателят на групата на ХДС/ХСС в Бундестага Фолкер Каудер. Депутатите Йенс Шпан (ХДС) и Герда Хаселфелт (ХСС) започнаха да говорят, че възможността за двойно гражданство за етническите турци трябва да бъде премахната и те трябва да определят към коя държава искат да принадлежат. "Това не може да бъде въпрос с отговор "или-или". Ние сме хора, не роботи. Ние сме турци и мюсюлмани, но и германци. Ние сме и за Турция, и за Германия", казва Талат Камран. Само че в разделни времена умерените позиции се чуват трудно.

"Ще става все по-сложно не само за Меркел, но и за всички германски партии, които са силно критични към авторитарната власт на Ердоган и агресивното му поведение. Ще бъде доста интересно да видим за кого ще дадат гласа си германските турци на парламентарните избори във федералната република през 2017 г.," отбелязва Рой Карадаг. Германия все по-ясно ще разбира, че допускането на окопаване в етнополитически гета е грешка от миналото, усилена от настоящето и влияеща върху бъдещето.