С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 5 авг 2016, 17:17, 18559 прочитания

Гостуващите граждани на Германия

Превратът в Анкара отеква по тревожен начин в Берлин и усложнява още повече ситуацията на канцлера Ангела Меркел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- На 31 юли, когато в Кьолн близо 40 000 души излязоха в подкрепа на президента Реджеп Тайип Ердоган и скандираха за връщане на смъртното наказание, усещането беше, че турската политика е избухнала по улиците на Германия.

- Дори опасенията, че дългата ръка на Ердоган достига федералната република, да са пресилени, демонстрираната подкрепа за него ще направи критиките срещу случващото се в Турция по-трудни.

- За втори път в рамките на няколко месеца Германия се изправя пред въпроса дали и как чужда сила може да използва голямата си диаспора, за да влияе върху вътрешната й политика.

- Германия все по-ясно ще разбира, че допускането на окопаване в етнополитически гета е грешка от миналото, усилена от настоящето и влияеща върху бъдещето.

Когато идват в Германия през 60-те години на миналия век, ги наричат гастарбайтери (гостуващи работници). Но те са също гастбюргери - гостуващи граждани, запазили връзките със своята Турция. И сега притесненията са, че пренасят разделенията и конфронтацията от старата родина в новата.

На 31 юли, когато в Кьолн близо 40 000 души излязоха в подкрепа на президента Реджеп Тайип Ердоган и скандираха за връщане на смъртното наказание, усещането беше, че турската политика е избухнала по улиците на Германия. Дори опасенията, че дългата ръка на Ердоган достига федералната република, да са пресилени, демонстрираната подкрепа за него ще направи критиките срещу случващото се в Турция по-трудни.


Така за втори път в рамките на няколко месеца Германия се изправя пред въпроса дали и как чужда сила може да използва голямата си диаспора, за да влияе върху вътрешната й политика. Първо през януари случаят "Лиза" с уж изнасиленото от бежанци германско момиче от руски произход се превърна в откриващия залп от хибридната война на президента Владимир Путин срещу германския канцлер Ангела Меркел. Сега близо трите милиона германци от турски произход започват да се виждат като "пета колона" на Ердоган и съмненията в лоялността им към държавата, в която живеят, се множат в настръхналата след серия терористични атаки Германия.

При всички разлики между двата казуса има и важни прилики. Основната е, че те показват как Германия не е имунизирана срещу това да се превърне в арена на чужди битки. Ако дори тя не е неуязвима към опитите на старите империи с нови амбиции Русия и Турция да използват вътрешни лостове за влияние отвън, какво остава за държави като България? А всеки трус в германската политика ще се пренесе към ЕС.

Как ехото от Босфора заглъхва в Берлин



Демонстрацията в Кьолн, провинция Северен Рейн-Вестфалия (където живеят близо една трета от германските турци), беше организирана като протест срещу неуспешния опит за преврат в Турция на 15 юли. Но водещият мотив беше подкрепа на Ердоган и започнатите от него масови чистки срещу реални и въображаеми врагове на управлението му.

Популярността на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР) не e изненада. При последните парламентарни избори в Турция миналия ноември от гласувалите във федералната република близо 570 000 германски турци (при 1.4 млн., които са си запазили турското гражданство и имат право на глас) близо 60% са гласували за АКР. Толкова силен резултат управляващата партия няма нито в някоя друга европейска държава, нито в самата Турция, където получи около 49%.
Резултати на AKP в някои германски градове на турските парламентарни избори на 1 ноември 2015 г. (%)
Мюнстер71.9
Есен67.1
Дюселдорф64.6
Мюнхен63.4
Щутгарт60.9
Кьолн60.8
Карлсруе60.2
Майнц59.6
Нюрнберг54.8
Франкфурт54.4
Хамбург54.4
Хановер53.9
Берлин48.5
Източник: Daily Sabah

"Много от турците в Германия идват от Анадола. Те са с консервативни, религиозни, традиционни схващания. Нормално е да подкрепят Ердоган, той доведе Анадола на власт и представлява техните интереси, техните разбирания, техния начин на живот", казва пред "Капитал" Талат Камран, ръководител на Института за интеграция и междукултурен диалог в Манхайм. Освен това те виждат в Ердоган силен лидер, който може да запази единството и целостта на държавата. "Турците гледат Сирия, гледат Ирак. И се страхуват в Турция да не се случи същото", казва Камран.

Политологът Рой Карадаг от Института за междукултурни и международни изследвания към Университета в Бремен добавя още причини защо турската диаспора в Германия харесва Ердоган - за тях той е човекът, довел икономическа стабилност и просперитет, видими и по новите пътища, летища, активното строителство. "Германските турци чувстват, че не трябва да се срамуват от липсата на напредък в Турция. Това им дава усещане за гордост. Същото важи и за по-независимия подход на Ердоган във външната политика и видимата геостратегическа важност на Турция, която кара младите да се гордеят със своето наследство, с това, че "имперските сили" не могат да си играят с тяхната държава така, както с арабските страни", казва Карадаг пред "Капитал". И няма нищо по-естествено мнозинството да следва наратива на Анкара, който гласи: Ердоган и турското население заедно защитиха демокрацията срещу метежниците, а германците и останалите европейци не показват достатъчно солидарност и дори подкрепят терора и организаторите на преврата.

Всичко това повдига въпроси от типа защо много германци от турски произход не приемат законите на страната, в която живеят, и не желаят да имат общо с нейни базови ценности като свобода на словото. Скорошно проучване на TNS Emnid сред турското малцинство показва, че 47% смятат за по-важно спазването на религиозните норми, отколкото на германските закони, а една трета искат връщане на социалния ред от времето на пророка Мохамед.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Италия намали очакванията за растеж за 2019 и 2020 г. 1 Италия намали очакванията за растеж за 2019 и 2020 г.

Правителството прогнозира 0.1% ръст на БВП тази година и 0.4% догодина

19 сеп 2019, 374 прочитания

Федералният резерв е разделен за бъдещите си действия 1 Федералният резерв е разделен за бъдещите си действия

Централната банка на САЩ се опитва да не вреди на икономиката, Джером Пауъл посочи на Тръмп проблемите от протекционистичната му политика

19 сеп 2019, 564 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Затишие пред имотна буря

Цените на жилищата във Великобритания ще спадат, но това не означава, че търсенето ще се увеличи

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг