С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
33 12 авг 2016, 14:13, 22917 прочитания

Вълната от реферeндуми е смъртна опасност за оцеляването на ЕС

Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Защо все повече хора подкрепят популистки и крайни партии и какви са ефектите от това

Бунтът на гневните

Докъде ще стигне походът на популистите и националистите в Европа и какво означава това за бъдещето на ЕС и България

Саймън Анхолт: Ние просто не се справихме с глобализацията

Политическият консултант пред "Капитал"

Профил

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Център за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на фондация "Ерсте" и член на консултативния съвет на Центъра за анализ на европейски политики (CEPA). Иван Кръстев е автор на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса
Защо избирателите в Европа са толкова гневни на своите политически и икономически елити?

Това, което наблюдаваме, е световна тенденция. През 1979 г. премиерът на Великобритания - лейбъристът Джеймс Калахан, тъжно коментира, че "има моменти, и те се случват на всеки трийсет години, когато всичко в политиката се променя. И тогава няма никакво значение какво властта говори или иска да направи, защото радикално са се променили очакванията и предпочитанията на хората". Ние живеем в такова време. И това, което радикално се е променило, е начинът, по който хората гледат на глобализацията. Ако преди 15 - 20 години бяха очаровани от падането на границите и свободното движение на информация, стоки и капитали, то днес за мнозина идеята за свят без граници прилича на кошмар. Преди се мислеше, че през отворената граница мога свободно да премина, днес тя е граница, от която нахлуват хора, които искат да променят и завладеят моя свят. Или с други думи, ако до вчера глобализацията беше възприемана като свят, населен с туристи, днес тя се мисли като свят, населен с имигранти.


Втората причина за експлозиите гняв е промененото отношение на хората към властта и характерът на новите глобални елити. Според Мойзес Наим никога досега не е било толкова лесно да дойдеш на власт и да паднеш от власт и никога не е било толкова трудно да се управлява. Най-важната характеристика на глобалните икономически елити е тяхната мобилност, техните корени не са в едно или друго място, а в самолетите, които прелитат над нас. Ако си представим едно традиционно общество от ХIХ век, в което основната форма на богатство е земята, няма такъв земевладелец, който може да избяга заедно със земята си. Разоряването на неговата страна е и негова лична трагедия.

Днес инвеститорът губи само ако не е успял да избяга навреме. И тъй като хората няма къде да отидат, те все по-малко вярват на тези елити. Поради тази причина се появява усещане, че всъщност това е един свят, който работи за елитите. И това подозрение намира своето потвърждение във факта, че ние живеем в свят, в който неравенството в доходите между Запада и останалия свят намалява, но неравенството вътре в западните общества драматично се увеличава.

Третата причина за промените са огромните демографски и технологични промени. Европа е типичен пример за това как демографските страхове променят политиката. Достатъчно е да погледнем която и да е проекция за света през 2050 г., за да си дадем сметка, че това е свят, в който сегашните европейци са топящо се малцинство. Този страх от един нов културно, политически и расово различен свят в огромна степен обяснява страха от бъдещето, който е характерна част на гневните мнозинства.



Накрая обещанието, но и заплахата, която идва от технологичните промени. Според оценките на британското правителство през следващите 25 години 43 процента от сега съществуващите работни места в Европа ще бъдат автоматизирани. Как тогава ще изглежда светът, в който хората ще живеят по-дълго, но икономиката няма да има нужда от необразованата и ниско производителна част на населението? Днес идеята за безусловен базов доход изглежда като социална утопия, но в действителност тя много лесно може да се превърне в реалност в едно общество, в което трудът е привилегия, а не задължение.
"Заплашените мнозинства са главно действащо лице на политическата промяна."

Какви са основните разлики между ролята на популистките движения в страните от Западна и от Източна Европа?

"Популизмът" е твърде широко понятие и покрива твърде различни политически актьори. Това, което се определя като популизъм в Германия, в Гърция би било отговорна десница или левица. Но разликата е, че в страни като Португалия, Испания, Гърция - страни, които бяха в окото на финансовата криза от 2010-2011 г. - новите популистки партии и движения като СИРИЗА и "Подемос" говорят на езика на левицата. Те определят политиката като конфликт между "тези, които имат", и "тези, които нямат", и за това в тези страни големите популистки партии симпатизират на имигрантите и определят елитите като "лумпен-олигархия". В Източна Европа и в Северна Европа миграционната криза е тази, която определя политическата динамика и затова новите популистки партии говорят на езика на националистическата десница.

Едно изследване на привържениците на крайнодесните партии в Европа, проведено още през 2012 г., т.е. преди бежанската криза, показа, че желанието за тотален контрол над миграцията, а не липсата на икономическа перспектива или социалното неравенство, тласка избирателите към крайно дясно. По своя профил привържениците на крайната десница не са нито по-бедни, нито по-необразовани от средния европеец. Това, което ги отличава, е изключително високото недоверие към институциите и в частност към съдебната система.

Вярно ли е наблюдението, че до известна степен Източна Европа е бъдещето на Западна? В България например избирателите винаги са гласували за "спасители" и такива, които да "оправят" нещата, вместо да търсят смислени политики в партиите.

Много от разликите между Източна и Западна Европа, които наблюдаваме, възпроизвеждат разликите между столица и провинция в самата Западна Европа. В голяма степен Източна Европа чувства света и гласува така, както гласува френската или австрийската провинция.

Тоест разделението не е просто между Източна и Западна Европа, а между мегаполисите, градове като Лондон и Париж, и провинциална Европа. Това разделение много ясно пролича в резултатите на референдума във Великобритания и в пропастта между Виена и провинцията, която се отвори на втория тур на президентските избори в Австрия. Това разделение е свързано с образование, с доходи и с новата роля на жените в западните общества. Основната подкрепа за десните популистки партии идва от мъжката част на населението. Това, че днес жените са по-образовани и като че ли по-лесно си намират работа, обяснява защо младите мъже без образование са ядрото на новата политика на гнева.

В САЩ подкрепата за Тръмп не може да се разбере, ако не си дадем сметка, че той е кандидат на "гневните бели" - тези, които до вчера са вярвали, че Европа им принадлежи, а днес са жертва на своята неконкурентност. Статистиката показва, че през последното десетилетие нискообразованият бял мъж е започнал да умира по-млад, да употребява повече алкохол и наркотици и все по-трудно да намира работа. И ако в много отношения бедните бели продължават да имат по-високи доходи от бедните черни, разликата е, че положението на черните се подобрява, а на бедните бели се влошава.
"Преди глобализацията беше възприемана като свят, населен с туристи, а днес - като населен с имигранти."
Кризата на европейската социалдемокрация е една от най-видимите тенденции в европейската политика. Социалдемократическите партии в Западна Европа вече не са работнически партии. Работниците в Западна Европа емигрират от умерено ляво в крайно дясно с по-голяма скорост, отколкото сирийците бягат от Асад. На последните президентски избори в Австрия 80 процента от индустриалните работници гласуваха за кандидата на крайната десница. На последните регионални избори в Германия 30 процента от работниците гласуваха за Алтернатива за Германия. На регионалните избори във Франция през декември 2015 г. 50 процента от работниците гласуваха за Националния фронт на Льо Пен. Днес индустриалните работници се чувстват, както селяните в началото на ХХ век. Те не вярват, че историята е на тяхна страна. И имат право. Проблемът е в това, че западният модел на демокрация е пряко зависим от съществуването на умерена работническа класа.

Създава се усещането, че прагматизмът отстъпва място на емоциите в Западна Европа.

Политиката никога не е била свободна от емоции. Някои изследователи твърдят, че политическите решения, които избирателят прави само въз основата на рационален анализ, са... 8 процента. Новото е, че ако преди политиците се опитваха да говорят прагматично и да търсят аргументи, дори когато действията им биваха диктувани от емоции, днес те предпочитат директно да се обръщат към страховете и предразсъдъците на своите избиратели. Политиците вече не искат или са загубили надежда, че могат да образоват избирателите си и затова избират да манипулират страховете им.

Както източноевропейците смятат, че са загубили от прехода, може би в момента Западът си мисли, че е загубил от глобализацията.

Тук сте напълно прав. Появата на едно антиглобализационно мнозинство е общоевропейска реалност. В Източна Европа усещането за загуба се изразява като отхвърляне на политиката на прехода. В Западна Европа усещането за загуба на контрол и перспектива се изразява като гняв срещу разширяването на ЕС и приемането на източноевропейците. Днес мнозинството от европейците искат не един ЕС, който ни отваря към света, а такъв, които ни защитава от глобализацията. В много отношения обръщането, което наблюдаваме, е смяна на перспективата.

От изследванията на binocular rivalry (ситуация, при която всяко око трябва да следи различен предмет) знаем, че виждаме главно това, което се движи. И затова през последните десетилетия огромната част от нашето знание и мислене за света отразяваше перспективата на най-мобилните части на обществото - елити, емигранти. Но дори в страна като Франция голямата част от хората живеят и умират не по-далече от 30 километра от мястото, на което са се родили. За тези хора промяната е заплаха, една никога несвършваща тревожност. И те имат усещането - и то е вярно - че елитите са забравили за тяхното съществуване. Именно заплашените мнозинства са главно действащо лице на политическата промяна, която наблюдаваме.

Това ли е причината за политиката на носталгия? Или пък е пряк ефект от стагниращите доходи на домакинствата в развитите икономики?

Истината е, че повечето европейци - независимо дали са по-либерално или по-консервативно настроени, имат усещането, че златният век на Европа като че ли свършва. И затова желанието да се спре времето е изключително силно. Светоусещането на европееца е усещането на един застаряващ човек - добре хранен, добре поддържан, но който спи лошо и когато мечтае, най-често си спомня. Днес много често младите са на улицата не за да защитават правото да имат живот, различен от този на родителите си, както по време на протестите от 1968 г., а за да настояват, че имат право да живеят като родителите си, да имат тяхното благополучие и осигуреност.

Има ли мнозинство на емоцията в момента в Европа и ако да, то мнозинството на страха ли е?

Въпросът е коя е доминиращата емоция. От една страна, има едно усещане за тревожност, което кара хората да търсят каквато и да е промяна. Тревожността обяснява възхода на протестните партии и различните движения - "който и да е, но не и сегашните управници". Но има и друга емоция - страх. Страхът не е абстрактна тревожност, той има ясен източник и много често работи за запазване на статуквото, защото ужасът е не от това, което става днес, а че следващият ден ще бъде много по-страшен от днешния. Така че емоциите вървят и в двете посоки. Те заплашват статуквото, но и му дават шанс да оцелее.

Това много ясно се видя по време на британския референдум, когато и двете партии - и тези, които искаха Великобритания да остане в ЕС, и тези, които искаха тя да напусне, бяха партии на страха, а не на надеждата. Тези, които искаха Великобритания да остане в ЕС, твърдяха, че излизането ще разруши икономиката на страната и ще превърне Великобритания в никому ненужен остров. Тези, които искаха Великобритания да излезе, твърдяха, че страната е закачена за изгниващ труп (ЕС) и единствената възможност е да се пререже веригата, която държи Великобритания вързана за Брюксел.

Ще оцелее ли либералната демокрация в Европа, подложена на толкова кризи във вътрешността си? Ако не, какво ще я замести?

На този въпрос радио "Ереван" би отговорило, че на някои места ще оцелее, а на други не и затова въпросът е кой пита. В момента в Европа, а и не само в Европа, наблюдаваме, възход на политиката на идентичност. Хората гласуват не толкова, за да изразят някакви идеологически предпочитания, а за да кажат кои са те, как определят себе си. Кои са етнически, социално, сексуално. И много често новите идентичности са изградени не от нови идеи, а от конспиративни теории.

В Полша например на последните парламентарни избори, ако човек искашe да разбере кой за кого гласува, не трябваше да пита за доход, образование или в какъв тип населено място живее избирателят. Това, което определя профила на гласувалите за Качински, не е социален статус, а убеждението (което не се подкрепя от известните факти), че самолетната катастрофа край Смоленск, в която загина част от полския елит, не е нещастен случай, а организирана от Москва и скрита от правителството на Туск.

"Повечето европейци имат усещането, че златният век на Европа като че ли свършва."
И затова преди да отговорим на въпроса ще оцелее ли либералната демокрация, не е лошо да си припомним не само какво я отличава от класическите авторитарни режими, но и от различните й мутации. Либералната демокрация има три характеристики - това е общество, в което собствеността е защитена, в което мнозинството избира кой да управлява и в което правата на малцинството са защитени. Когато става дума за правото на собственост и правото на мнозинството да избира правителство, тези две права имат много силни групи, които да ги защитават. Правото на собственост е защитено, защото хората с пари и власт имат интерес от това. А правото на мнозинството да управлява се защитава от мнозинството от хората, които виждат в демокрацията възможност да влияят на управлението.

Защитата на малцинствата обаче няма силен интерес зад гърба си. В страните от Източна Европа причините за степента, в която правата на малцинствата са защитени, са главно две - едната е собственият ни опит, споменът от комунистическия период и как изглежда едно общество, в което всяко малцинство е обявено за враг и всяка опозиция е криминализирана, а втората е, че външният натиск за това беше много силен. Когато този външен натиск го няма или отслабва и когато комунистическият опит губи въздържащата си сила заедно с поколенията, които помнят извращенията на една неограничена власт, може да очакваме появата на политически режими, които не са недемократични, защото изборите решават кой да управлява, но са антилиберални, защото тези, които печелят изборите, мислят, че това им дава право да правят, каквото си искат. Класически пример за такова развитие е днешна Турция. С други думи, появата на някакъв тип нелиберална демокрация е нещо, което според мен реално заплашва Европа и най-вече Източна Европа.

Но ние не можем да разберем готовността на хората да гласуват за различни радикални опции, ако не си дадем сметка, че през последните 10 - 15 години смяната на правителство не значеше смяна на политика. Това създаде усещането, че независимо как гласуваш, общо взето, нищо особено не се променя. Затова мнозина стигнаха да убеждението, че трябва да гласуваш максимално радикално, най-малкото за да изразиш категорично презрението си към тези, които ни управляват.

Какви ефекти прогнозирате за Европа, ако популистите станат част от управляващото мнозинство в различни европейски държави?

Ефектът от "популисткия момент" в Европа в най-голяма степен ще зависи не от колко радикални са новите популистки партии, а колко от тях ще се окажат във властта и колко от традиционните партии ще предприемат популистки завой, за да запазят електоралните си позиции. Най-важна характеристика на новите популистки партии в Европа е обещанието им най-важните решения да се вземат след всенароден референдум. Надигащата се вълна от референдуми е смъртна опасност за оцеляването на ЕС. Защото в основата на ЕС са способността и готовността на правителствата да преговарят, да се договарят. А референдумите не могат да се договарят един с друг, защото те са окончателното решение, което са взели избирателите. В момента в 18 страни на ЕС има искания за 34 различни референдума, свързани само с ЕС. Някои от тези референдуми засягат въпроси, които не представляват интерес за голямото мнозинство хора. Например в холандския референдум, свързан с договора за асоцииране на Украйна в ЕС, гласуваха по-малко от една трета от избирателите, но общият ефект от вълната от референдуми е парализа на ЕС и блокиране на възможността му да взема решения.

ЕС не би могъл да оцелее като съюз на референдуми. И затова това, което наблюдаваме в Европа, е определен парадокс. Мнозина от тези, които днес атакуват Брюксел, го правят с аргумента, че съюзът не е демократичен. Но опитът за демократизация на европейския проект чрез желанието за повече директна демокрация най-вероятно ще доведе до парализа на европейските институции и засилване на процеса на дезинтеграция. Ако се случи, трябва да очакваме не повече либерална демокрация, а крах на либералната демокрация в различни части на Европа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България и други страни-членки ще обжалват пакета "Мобилност" в съда на ЕС 1 България и други страни-членки ще обжалват пакета "Мобилност" в съда на ЕС

Въпреки обявената по-рано договорка за новите транспортни правила оказа се, че финландското председателство на Съвета на ЕС е надскочило мандата си за преговори

12 дек 2019, 1078 прочитания

Без промени в политиката на ЕЦБ в първото заседание под ръководството на Лагард 1 Без промени в политиката на ЕЦБ в първото заседание под ръководството на Лагард

Лихвите остават дълбоко в негативна територия, но не е ясно дали политиката на Марио Драги ще бъде спазена дългосрочно

12 дек 2019, 547 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Бунтът на гневните

Докъде ще стигне походът на популистите и националистите в Европа и какво означава това за бъдещето на ЕС и България

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10