Вълната от реферeндуми е смъртна опасност за оцеляването на ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вълната от реферeндуми е смъртна опасност за оцеляването на ЕС

Днешните политици предпочитат директно да се обръщат към страховете и предразсъдъците на своите избиратели, смята Иван Кръстев.

Вълната от реферeндуми е смъртна опасност за оцеляването на ЕС

Политологът Иван Кръстев пред "Капитал"

Йово Николов, Зорница Стоилова
23379 прочитания

Днешните политици предпочитат директно да се обръщат към страховете и предразсъдъците на своите избиратели, смята Иван Кръстев.

© Надежда Чипева


Профил

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Център за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на фондация "Ерсте" и член на консултативния съвет на Центъра за анализ на европейски политики (CEPA). Иван Кръстев е автор на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса

Защо избирателите в Европа са толкова гневни на своите политически и икономически елити?

Това, което наблюдаваме, е световна тенденция. През 1979 г. премиерът на Великобритания - лейбъристът Джеймс Калахан, тъжно коментира, че "има моменти, и те се случват на всеки трийсет години, когато всичко в политиката се променя. И тогава няма никакво значение какво властта говори или иска да направи, защото радикално са се променили очакванията и предпочитанията на хората". Ние живеем в такова време. И това, което радикално се е променило, е начинът, по който хората гледат на глобализацията. Ако преди 15 - 20 години бяха очаровани от падането на границите и свободното движение на информация, стоки и капитали, то днес за мнозина идеята за свят без граници прилича на кошмар. Преди се мислеше, че през отворената граница мога свободно да премина, днес тя е граница, от която нахлуват хора, които искат да променят и завладеят моя свят. Или с други думи, ако до вчера глобализацията беше възприемана като свят, населен с туристи, днес тя се мисли като свят, населен с имигранти.

Втората причина за експлозиите гняв е промененото отношение на хората към властта и характерът на новите глобални елити. Според Мойзес Наим никога досега не е било толкова лесно да дойдеш на власт и да паднеш от власт и никога не е било толкова трудно да се управлява. Най-важната характеристика на глобалните икономически елити е тяхната мобилност, техните корени не са в едно или друго място, а в самолетите, които прелитат над нас. Ако си представим едно традиционно общество от ХIХ век, в което основната форма на богатство е земята, няма такъв земевладелец, който може да избяга заедно със земята си. Разоряването на неговата страна е и негова лична трагедия.

Днес инвеститорът губи само ако не е успял да избяга навреме. И тъй като хората няма къде да отидат, те все по-малко вярват на тези елити. Поради тази причина се появява усещане, че всъщност това е един свят, който работи за елитите. И това подозрение намира своето потвърждение във факта, че ние живеем в свят, в който неравенството в доходите между Запада и останалия свят намалява, но неравенството вътре в западните общества драматично се увеличава.

Третата причина за промените са огромните демографски и технологични промени. Европа е типичен пример за това как демографските страхове променят политиката. Достатъчно е да погледнем която и да е проекция за света през 2050 г., за да си дадем сметка, че това е свят, в който сегашните европейци са топящо се малцинство. Този страх от един нов културно, политически и расово различен свят в огромна степен обяснява страха от бъдещето, който е характерна част на гневните мнозинства.

Накрая обещанието, но и заплахата, която идва от технологичните промени. Според оценките на британското правителство през следващите 25 години 43 процента от сега съществуващите работни места в Европа ще бъдат автоматизирани. Как тогава ще изглежда светът, в който хората ще живеят по-дълго, но икономиката няма да има нужда от необразованата и ниско производителна част на населението? Днес идеята за безусловен базов доход изглежда като социална утопия, но в действителност тя много лесно може да се превърне в реалност в едно общество, в което трудът е привилегия, а не задължение.

"Заплашените мнозинства са главно действащо лице на политическата промяна."

Какви са основните разлики между ролята на популистките движения в страните от Западна и от Източна Европа?

"Популизмът" е твърде широко понятие и покрива твърде различни политически актьори. Това, което се определя като популизъм в Германия, в Гърция би било отговорна десница или левица. Но разликата е, че в страни като Португалия, Испания, Гърция - страни, които бяха в окото на финансовата криза от 2010-2011 г. - новите популистки партии и движения като СИРИЗА и "Подемос" говорят на езика на левицата. Те определят политиката като конфликт между "тези, които имат", и "тези, които нямат", и за това в тези страни големите популистки партии симпатизират на имигрантите и определят елитите като "лумпен-олигархия". В Източна Европа и в Северна Европа миграционната криза е тази, която определя политическата динамика и затова новите популистки партии говорят на езика на националистическата десница.

Едно изследване на привържениците на крайнодесните партии в Европа, проведено още през 2012 г., т.е. преди бежанската криза, показа, че желанието за тотален контрол над миграцията, а не липсата на икономическа перспектива или социалното неравенство, тласка избирателите към крайно дясно. По своя профил привържениците на крайната десница не са нито по-бедни, нито по-необразовани от средния европеец. Това, което ги отличава, е изключително високото недоверие към институциите и в частност към съдебната система.

Вярно ли е наблюдението, че до известна степен Източна Европа е бъдещето на Западна? В България например избирателите винаги са гласували за "спасители" и такива, които да "оправят" нещата, вместо да търсят смислени политики в партиите.

Много от разликите между Източна и Западна Европа, които наблюдаваме, възпроизвеждат разликите между столица и провинция в самата Западна Европа. В голяма степен Източна Европа чувства света и гласува така, както гласува френската или австрийската провинция.

Тоест разделението не е просто между Източна и Западна Европа, а между мегаполисите, градове като Лондон и Париж, и провинциална Европа. Това разделение много ясно пролича в резултатите на референдума във Великобритания и в пропастта между Виена и провинцията, която се отвори на втория тур на президентските избори в Австрия. Това разделение е свързано с образование, с доходи и с новата роля на жените в западните общества. Основната подкрепа за десните популистки партии идва от мъжката част на населението. Това, че днес жените са по-образовани и като че ли по-лесно си намират работа, обяснява защо младите мъже без образование са ядрото на новата политика на гнева.

В САЩ подкрепата за Тръмп не може да се разбере, ако не си дадем сметка, че той е кандидат на "гневните бели" - тези, които до вчера са вярвали, че Европа им принадлежи, а днес са жертва на своята неконкурентност. Статистиката показва, че през последното десетилетие нискообразованият бял мъж е започнал да умира по-млад, да употребява повече алкохол и наркотици и все по-трудно да намира работа. И ако в много отношения бедните бели продължават да имат по-високи доходи от бедните черни, разликата е, че положението на черните се подобрява, а на бедните бели се влошава.

"Преди глобализацията беше възприемана като свят, населен с туристи, а днес - като населен с имигранти."

Кризата на европейската социалдемокрация е една от най-видимите тенденции в европейската политика. Социалдемократическите партии в Западна Европа вече не са работнически партии. Работниците в Западна Европа емигрират от умерено ляво в крайно дясно с по-голяма скорост, отколкото сирийците бягат от Асад. На последните президентски избори в Австрия 80 процента от индустриалните работници гласуваха за кандидата на крайната десница. На последните регионални избори в Германия 30 процента от работниците гласуваха за Алтернатива за Германия. На регионалните избори във Франция през декември 2015 г. 50 процента от работниците гласуваха за Националния фронт на Льо Пен. Днес индустриалните работници се чувстват, както селяните в началото на ХХ век. Те не вярват, че историята е на тяхна страна. И имат право. Проблемът е в това, че западният модел на демокрация е пряко зависим от съществуването на умерена работническа класа.

Създава се усещането, че прагматизмът отстъпва място на емоциите в Западна Европа.

Политиката никога не е била свободна от емоции. Някои изследователи твърдят, че политическите решения, които избирателят прави само въз основата на рационален анализ, са... 8 процента. Новото е, че ако преди политиците се опитваха да говорят прагматично и да търсят аргументи, дори когато действията им биваха диктувани от емоции, днес те предпочитат директно да се обръщат към страховете и предразсъдъците на своите избиратели. Политиците вече не искат или са загубили надежда, че могат да образоват избирателите си и затова избират да манипулират страховете им.

Както източноевропейците смятат, че са загубили от прехода, може би в момента Западът си мисли, че е загубил от глобализацията.

Тук сте напълно прав. Появата на едно антиглобализационно мнозинство е общоевропейска реалност. В Източна Европа усещането за загуба се изразява като отхвърляне на политиката на прехода. В Западна Европа усещането за загуба на контрол и перспектива се изразява като гняв срещу разширяването на ЕС и приемането на източноевропейците. Днес мнозинството от европейците искат не един ЕС, който ни отваря към света, а такъв, които ни защитава от глобализацията. В много отношения обръщането, което наблюдаваме, е смяна на перспективата.

От изследванията на binocular rivalry (ситуация, при която всяко око трябва да следи различен предмет) знаем, че виждаме главно това, което се движи. И затова през последните десетилетия огромната част от нашето знание и мислене за света отразяваше перспективата на най-мобилните части на обществото - елити, емигранти. Но дори в страна като Франция голямата част от хората живеят и умират не по-далече от 30 километра от мястото, на което са се родили. За тези хора промяната е заплаха, една никога несвършваща тревожност. И те имат усещането - и то е вярно - че елитите са забравили за тяхното съществуване. Именно заплашените мнозинства са главно действащо лице на политическата промяна, която наблюдаваме.

Това ли е причината за политиката на носталгия? Или пък е пряк ефект от стагниращите доходи на домакинствата в развитите икономики?

Истината е, че повечето европейци - независимо дали са по-либерално или по-консервативно настроени, имат усещането, че златният век на Европа като че ли свършва. И затова желанието да се спре времето е изключително силно. Светоусещането на европееца е усещането на един застаряващ човек - добре хранен, добре поддържан, но който спи лошо и когато мечтае, най-често си спомня. Днес много често младите са на улицата не за да защитават правото да имат живот, различен от този на родителите си, както по време на протестите от 1968 г., а за да настояват, че имат право да живеят като родителите си, да имат тяхното благополучие и осигуреност.

Има ли мнозинство на емоцията в момента в Европа и ако да, то мнозинството на страха ли е?

Въпросът е коя е доминиращата емоция. От една страна, има едно усещане за тревожност, което кара хората да търсят каквато и да е промяна. Тревожността обяснява възхода на протестните партии и различните движения - "който и да е, но не и сегашните управници". Но има и друга емоция - страх. Страхът не е абстрактна тревожност, той има ясен източник и много често работи за запазване на статуквото, защото ужасът е не от това, което става днес, а че следващият ден ще бъде много по-страшен от днешния. Така че емоциите вървят и в двете посоки. Те заплашват статуквото, но и му дават шанс да оцелее.

Това много ясно се видя по време на британския референдум, когато и двете партии - и тези, които искаха Великобритания да остане в ЕС, и тези, които искаха тя да напусне, бяха партии на страха, а не на надеждата. Тези, които искаха Великобритания да остане в ЕС, твърдяха, че излизането ще разруши икономиката на страната и ще превърне Великобритания в никому ненужен остров. Тези, които искаха Великобритания да излезе, твърдяха, че страната е закачена за изгниващ труп (ЕС) и единствената възможност е да се пререже веригата, която държи Великобритания вързана за Брюксел.

Ще оцелее ли либералната демокрация в Европа, подложена на толкова кризи във вътрешността си? Ако не, какво ще я замести?

На този въпрос радио "Ереван" би отговорило, че на някои места ще оцелее, а на други не и затова въпросът е кой пита. В момента в Европа, а и не само в Европа, наблюдаваме, възход на политиката на идентичност. Хората гласуват не толкова, за да изразят някакви идеологически предпочитания, а за да кажат кои са те, как определят себе си. Кои са етнически, социално, сексуално. И много често новите идентичности са изградени не от нови идеи, а от конспиративни теории.

В Полша например на последните парламентарни избори, ако човек искашe да разбере кой за кого гласува, не трябваше да пита за доход, образование или в какъв тип населено място живее избирателят. Това, което определя профила на гласувалите за Качински, не е социален статус, а убеждението (което не се подкрепя от известните факти), че самолетната катастрофа край Смоленск, в която загина част от полския елит, не е нещастен случай, а организирана от Москва и скрита от правителството на Туск.

"Повечето европейци имат усещането, че златният век на Европа като че ли свършва."

И затова преди да отговорим на въпроса ще оцелее ли либералната демокрация, не е лошо да си припомним не само какво я отличава от класическите авторитарни режими, но и от различните й мутации. Либералната демокрация има три характеристики - това е общество, в което собствеността е защитена, в което мнозинството избира кой да управлява и в което правата на малцинството са защитени. Когато става дума за правото на собственост и правото на мнозинството да избира правителство, тези две права имат много силни групи, които да ги защитават. Правото на собственост е защитено, защото хората с пари и власт имат интерес от това. А правото на мнозинството да управлява се защитава от мнозинството от хората, които виждат в демокрацията възможност да влияят на управлението.

Защитата на малцинствата обаче няма силен интерес зад гърба си. В страните от Източна Европа причините за степента, в която правата на малцинствата са защитени, са главно две - едната е собственият ни опит, споменът от комунистическия период и как изглежда едно общество, в което всяко малцинство е обявено за враг и всяка опозиция е криминализирана, а втората е, че външният натиск за това беше много силен. Когато този външен натиск го няма или отслабва и когато комунистическият опит губи въздържащата си сила заедно с поколенията, които помнят извращенията на една неограничена власт, може да очакваме появата на политически режими, които не са недемократични, защото изборите решават кой да управлява, но са антилиберални, защото тези, които печелят изборите, мислят, че това им дава право да правят, каквото си искат. Класически пример за такова развитие е днешна Турция. С други думи, появата на някакъв тип нелиберална демокрация е нещо, което според мен реално заплашва Европа и най-вече Източна Европа.

Но ние не можем да разберем готовността на хората да гласуват за различни радикални опции, ако не си дадем сметка, че през последните 10 - 15 години смяната на правителство не значеше смяна на политика. Това създаде усещането, че независимо как гласуваш, общо взето, нищо особено не се променя. Затова мнозина стигнаха да убеждението, че трябва да гласуваш максимално радикално, най-малкото за да изразиш категорично презрението си към тези, които ни управляват.

Какви ефекти прогнозирате за Европа, ако популистите станат част от управляващото мнозинство в различни европейски държави?

Ефектът от "популисткия момент" в Европа в най-голяма степен ще зависи не от колко радикални са новите популистки партии, а колко от тях ще се окажат във властта и колко от традиционните партии ще предприемат популистки завой, за да запазят електоралните си позиции. Най-важна характеристика на новите популистки партии в Европа е обещанието им най-важните решения да се вземат след всенароден референдум. Надигащата се вълна от референдуми е смъртна опасност за оцеляването на ЕС. Защото в основата на ЕС са способността и готовността на правителствата да преговарят, да се договарят. А референдумите не могат да се договарят един с друг, защото те са окончателното решение, което са взели избирателите. В момента в 18 страни на ЕС има искания за 34 различни референдума, свързани само с ЕС. Някои от тези референдуми засягат въпроси, които не представляват интерес за голямото мнозинство хора. Например в холандския референдум, свързан с договора за асоцииране на Украйна в ЕС, гласуваха по-малко от една трета от избирателите, но общият ефект от вълната от референдуми е парализа на ЕС и блокиране на възможността му да взема решения.

ЕС не би могъл да оцелее като съюз на референдуми. И затова това, което наблюдаваме в Европа, е определен парадокс. Мнозина от тези, които днес атакуват Брюксел, го правят с аргумента, че съюзът не е демократичен. Но опитът за демократизация на европейския проект чрез желанието за повече директна демокрация най-вероятно ще доведе до парализа на европейските институции и засилване на процеса на дезинтеграция. Ако се случи, трябва да очакваме не повече либерална демокрация, а крах на либералната демокрация в различни части на Европа.

Профил

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Център за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на фондация "Ерсте" и член на консултативния съвет на Центъра за анализ на европейски политики (CEPA). Иван Кръстев е автор на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

33 коментара
  • 1
    tikvoc avatar :-|
    tikvoc

    железен, както винаги

  • 2
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Изводите му донякъде са верни, но не и доводите: 1. Не намалява неравенството между доходите на Запада и останалия свят, а се увеличава. Достатъчно е да се припомни срива на валутите на Русия, Бразилия, Индонезия, че и Турция. Дори нека види "отличника" Унгария. Все така далече от средното за Запада. А нека се замисли от къде идват бежанците - от Сирия, Ирак, Либия - където до преди 1-2 десетилетие нашите доктори ходеха да работят, а нашите тираджии караха стока. 2. Неравенстото в доходите на самия Запад пък е по-скоро фикс идея, и махалото лесно може да се обърне в другата плоскост, особено ако оставят няко по-голяма банка да фалира. 3. модерния лудитизъм - "страхът" от автоматизацията. Автоматизация е непрекъснат процес от времето на Индустриалната Революция. Няма вече телефонисти, но има кол-центрове. Няма фантонджии и кочияши, но има таксиджии и нарастващ брой шофьори на волна практика при фирми като Юбер. Като има само автоматични коли, пак ще има нужда от хора да ги обслужват.

  • 3
    gogotod avatar :-|
    gogotod

    дървен филосов, платен от американските ястреби. Общоизвестни факти претоплени от Кръстев, експерта на прехода.

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    А има ли смисъл от такъв бюрократичен ЕС? освен за една две държави?

  • 5
    ijj avatar :-|
    ijj

    "има моменти, и те се случват на всеки трийсет години, когато всичко в политиката се променя. И тогава няма никакво значение какво властта говори или иска да направи, защото радикално са се променили очакванията и предпочитанията на хората"

    Тревожното е, че примерът за такава радикална промяна идва точно от страни, които обикновено са "задавали модата" в идейния и политическия живот в Европа - Великобритания, Австрия, Холандия, а може би дори и Франция (нали там вече освен Марин Льо Пен за излизане от ЕС говори и Меланшон).

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Четох с удоволствие. Много е логичен и ясен.
    Референдумите са опит за радикално обръщане на основополагащи обществени принципи. Суверенът, подучван, удря по масата и иска отмяна на Конституцията. Под въпрос са принципите на демокрацията.
    Намирисва на революция...

  • 8
    ruark avatar :-|
    ruark

    Господин Кръстев, чете статистики и се изразява разбирайки.
    Нека да му сверя часовника. За тези популистки партии за които говори не са толкова популистки, а политиката на сегашните либерали е в ЕУ е популистка и ръководена предимно от УСА.
    Аз си спомням какво беше в в западна европа преди 15 години и какво е сега. Повече престъпност, повече емиграция, повече заповеди от Вашингтон и Брюксел, и по ограничена национална власт. И леви и десни партии набират сила от необходимост, нужда и тнт. Вижте само политиката на меркел и сорос, елате имигранти от 18 до 40 години мъже, елате и то милиони да ислямизирате западна европа и да се съобразяваме с техните ислямски морали и прищевки. На един западноевропеец му идва до гуша от тези хорденски напливи и тази популистка и лъжовна политика. Днешните управляващи елити начело с правителствата правят популизъм. Франция кипи от терористи и всякакви араби, но френското правителство не е в състояние да се опълчи на саудитстско,американско немско, досега турски ИДИЛ, и да вземе да се бори на страната на русия и сирия срещу наемници и терористи поддържани от по горните елементи. Масовите медии заблуждаваха досега обществото с верните поводи за авганистанската, иракската война, либииският преврат и сега сирииската война, че лошите са другите и диктаторите, а "опозицията на свободните хора" бореща се за демокрация, а тя сега се оказва в сирия и преди това в други държави коктейл от терористични организации и наемници от цял свят, газовите и петролните интереси и сфери на влияние не се споменават. Знае се вече от цялото общество както на запад така и на изток кой ги финансира и подкрепя. Да не говорим за огромния натиск за свободната търговска зона между УСА и Европа от страна на УСА лобисти и големи концерни. Сегашните управляващи непопулисти водят популистка политика заблуждаваща и убеждаваща обществото, а популистките парти се стремят да водят една политика показваща горчивата реалност и се стремят да пречупят това изкривено мнение че глобалните тенденции управляват и обществото не може да им се противопостави. Най големите виновници за положението в западна европа са управляващите през последните 10 години. либерали и консерватори. те водеха и водят досега една едностранна и популистка централизирана политика. Докато "популистите" десни и леви се стремят към една децентрализирана политика, тоест повече власт на местните суверени парламенти и по малко брюкселска власт на автократите . И народа подкрепя и левите и десните поради липса на алтернатива. Колкото и меркел да казва колко са добре дошли емигрантите в германия толкова народа подкрепя др. партии понеже арабските емигранти не са добре дошли в европа. колкото повече оланд си затваря очите и бездейства и се кланя на нато и вашингтон и дърпа надолу франция великата сила към провинциална испания, толкова повече се засилва шувинизма, референдумите от недоволството и подркепа на льо пен..... На народа в западна европа му писна от нато доктрините от изкуствения враг путин и русия от нелегитимните войни в близкият изток водени от частни наемници, от диктата на вашингтон за свободната търговия, от емигрантите и исляма, и докато "великата сила" франция спи, това явление на издигане на десните и левите в европа ще се наблюдава и по нататък........За германия полша и източния блок не говориме тъй като те са изцяло колонии на вашингтон както саудитска арабия, катар, кувейт и прочие. Германия е още под окупационен модус на УСА и е разбираемо че се води съботажна политика чрез меркел, но франция великата сила, тя къде е. Техните политици са марионетки подчинени на нато, брюксел и тнт......
    Да не говорим конфликта в украйна. Някои иска да вкарва фракинг през океана и всички проекти газпром и европа се блокират. Значи интереса на геостратезите е над всичко. сегашните управляващи подкрепят едно наистина фашистко правителство в украйна а десните фашистки партии в европа не искат и да чуват за него. Дали света не е с главата надолу от имперските амбиции на УСА......Или ЕУ ще се реформира, както преди повече суверенитет на държавите от ЕУ и по малко брюксел или ще се разпадне. Великобритания даде тона..........

    "Мнозина от тези, които днес атакуват Брюксел, го правят с аргумента, че съюзът не е демократичен"

    Наистина съюзът не е демократичен. Съюза се дирижира от НАТО.
    В брюксел и в отделните правителства има политици подчинени директно на чужди организации и интереси извън ЕУ. За каква демокрация може да се говорищом като дикатът царува. Диктат на НАТО и лъжи. Диктат на брюксел за ТППИ. Диктат на Меркел, която си мисли че съюза принадлежи на германия.
    Някои чужди сили говорят за приемане асоциране на украина в ЕУ. Обществото е търдо против. Банков диктат пренасящ се от УСА в ЕУ..... и се почват референдуми тип швейцарски модел. Диктат върху гърция от измислената тройка, обслужваща интересите на големите кредитори. Сега диктат от ЕЦБ отностно изкупуване на държавни облигации от притежателите им, тоест от големите банки.......................

  • 9
    allmighty avatar :-|
    allmighty

    Верни диагнози, но слаби прогнози. Промените винаги са създавали проблеми, но проблемите никога не са спирали промените. Вълната на глобализацията и новата вълна от автоматизация не могат да се спрат. Изборът е да се сърфира върху тях или да се потъне. Но това е бил изборът при всички исторически промени, които Европа и евроатлантическата цивилизация са създали, преживели и овладели успешно. И Европа и либералната демокрация не са цветя, отраснали в саксия. Всъщност са родени в урагана на 20ти век и ще се справят успещно и с бурите на 21ви век.

  • 10
    apocalypse avatar :-|
    matrix

    Глас народен - глас Божи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK