Саймън Анхолт: Ние просто не се справихме с глобализацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Саймън Анхолт: Ние просто не се справихме с глобализацията

Саймън Анхолт

Саймън Анхолт: Ние просто не се справихме с глобализацията

Политическият консултант пред "Капитал"

Огнян Георгиев
16700 прочитания

Саймън Анхолт

© Цветелина Белутова


Профил

Саймън Анхолт е създателят на идеята за Nation brand. Британският изследовател поддържа три индекса - Nation Brands Index, City Brands Index и State Brands Index, за които ежегодно следи мнението на 20 хил. души от 25 държави. Носител е на престижната Nobels Colloquia Prize for Economics. Анхолт е водещият експерт в света по въпросите на националната репутация и подсилването на конкурентоспособността на отделните държави. Освен дългогодишен съветник на британското правителство Анхолт е работил с над 40 държави и международни организации.

Засилва ли се движението на недоволството или стигнахме пика?

Иска ми се да знаех. Страхувам се, че е началото на нова ера. Не го усещам като просто момент. Усещам го като промяна на посоката, която се готви от 20-30 години. И просто сега излезе на повърхността. Мисля си, че ако погледнем назад след време, ще гледаме на това като на момента на края на либералния световен ред.

И също така, доста ясно е защо. Ние просто не се справихме с глобализацията. Това е нова ситуация - тя създаде обстоятелства, които никога досега не са съществували в историята, и ние нямахме карта за това. Все повече хора и организации са свързани и това създава нов контекст. Сменя икономиката, политиката, обществата. И ние напълно се провалихме в справянето си с това.

Правителствата не успяха да направят така, че голяма част от обществото да спечели и позволихме много малък брой корпорации да спечелят 90% от предимствата на глобализацията, а 90% от хората да страдат от последствията. А не биваше да става така.

Мисля, че това е краят на конвенционалната партийна политика, каквато я познаваме от 19 век. Досега беше капитал срещу труд, ляво срещу дясно. Това вече не е центърът на събитията. Brexit демонстрира ясно как традиционната партийна политика не отговаря на дебата. Въпросът дали да сме в ЕС или не няма общо с ляво и дясно. Затова политическите партии станаха безсмислени в дебата. Единствената, която успя, беше тази група за натиск UKIP, която осъзна, че има нов баланс на силите, който е "навътре и назад" срещу "напред и навън". Това е разделителната линия. Политическите партии просто не го знаят още.

Но ако от едната страна имаш най-тъмната страна на политическия спектър, какъв диалог може да има?

В момента просто няма ясна теза, която да се изправи срещу този популизъм на затварянето. Хората, които не споделят това виждане, смятат че то е толкова глупаво, тъпо и очевидно самоубийствено, че никой с интелект не може да тръгне по този път. Но когато получим Доналд Тръмп в Белия дом, което според мен е много вероятно, ще осъзнаем, че само защото една идея изглежда глупава и саморазрушителна, не значи, че не може да победи.

Платформата The Good Country между другото е създадена, за да бъде противник на този популизъм. Защото тя определено не е за местна политика, а за наднационална.

Но каква е тази теза? Ако сте лидер на партия, която иска да се противопостави на това, какво е посланието?

Глобализацията предоставя огромни възможности за хората да променят живота си, ако ги осъзнаем и ги използваме. В центъра на The Good Country е двойният мандат. Досега всеки избран беше отговорен за хората, които представлява, и за територията им. Ако за да спечели най-добрата възможна сделка, той трябва да прецака някой друг, още по-добре.

Но в настоящия момент това е определено самоубийствено, защото никой не наблюдава цялата система. Имате 200 воюващи племена.

Двойният мандат постановява, че всеки избран е отговорен не само за собствените си избиратели, но и за всички останали на планетата. И всеки, който не е готов за това, не бива да се кандидатира.

Всеки политик, на когото представям това, се усмихва и казва "това е утопия, звучи много добре, но аз дори не мога да се справя със собствената си парламентарна група, камо ли 7 млрд. души". И този отговор показва, че всички сляпо приемат идеята, че каквото правиш за твоите хора, задължително е лошо за другите и обратното. А това не е вярно. Тъй като съветвам много политически лидери в последните години, мога да ви кажа, че всъщност това е възможно и работи.

Можете ли да дадете пример как това работи?

Когато съветвах австрийското правителство преди няколко години, наблюдавахме политиката им да помагат развиващи се държави, когато са връхлетени от бедствия. Богатите страни като Австрия харчат доста пари за това. Например - има наводнения в Бангладеш, австрийците казват "о, това е ужасно", събират обещания за пари и после гарантират, че ще оправят нещата. Това е неефективна система, която е скъпа и не работи.

Моето предложение беше да застраховаме. Австрия да застрахова Бангладеш срещу наводнения, да плати премията и ако има наводнения, застрахователите ще платят и когато се появи нуждата, всичко необходимо ще бъде доставено навреме. Австрийците ще харчат много по-малко, ще знаят точно колко ще платят в началото на годината и всички са доволни. Те сега ще пилотират този проект. И ще го представят в Брюксел, за да лобират цяла Европа да прави това.

Има ли мнозинство на страха в Европа?

Това е, което популистите използват. Това е познат исторически път - всеки път когато има страх и безпокойство в обществото, популисти получават голяма публична подкрепа, просто като отразяват тези страхове обратно. И хората си казват "о, той ме разбира". Бепе Грило в Италия е добър пример, той е комедиант, а тези хора са ужасно добри в улавянето на настроенията на тълпата и отразяването им. Ако има много страх и гняв, такива политици могат да бъдат избрани. Но не остават за дълго на власт, защото не знаят как да управляват.

Тръмп отива една крачка напред. Той умишлено засилва страха и гнева на хората и това го прави по-опасен.

Това е познат сценарий. Но как се случва в глобализирания свят, е непознато. Социални стресове като миграция, тероризъм и икономическа криза са навсякъде. Всяка страна е заплашена от това и навсякъде има популисти, които се надигат. Затова съм много притеснен. Това е много голямо предизвикателство. В миналото беше една държава - нацистите се надигат в Германия и Австрия, а останалият свят се събира и ги смазва. Беше трудно, но постижимо. А днес е навсякъде. Хората, които вярват в либералния дневен ред, сега са малцинство в отделните държави.

Защо се случва това? Нямало е обяснения или много хора са загубили?

И двете, но в обратен ред. Първо, имаше толкова много губещи, защото правителствата не разбраха колко различен е светът и позволиха на малък брой корпорации да превземат света. Например, всички работници в Обединеното кралство, които преди глобализацията можеха да копаят въглища, да сглобяват автомобили и т.н., сега са без работа. Въглищата са по-евтини от Китай, а глобалното затопляне спира ползването им. Автомобилите са по-евтини другаде.

Правителствата можеха да видят това още преди 20-30 години, но не направиха нищо. Те се опитаха да защитават тези индустрии, което е все едно да спреш вълните да се удрят в брега. Вместо това, трябваше да започнат програми за преобразоване на хората. И Brexit беше точно това - първият път, когато тези хора можеха да си отмъстят на елитите и на глобализацията.

Но това не им носи работа. Така че какво следва?

За съжаление, това беше грешка. Излизането от ЕС ще направи всичко много по-лошо. В ЕС си донякъде защитен от глобализацията. Великобритания е напълно изолирана и мисля, че това е началото на края за нея. Правителството ще се опита да влезе обратно през задната врата, но абсурдното е, че хората вероятно ще ги спрат. Един таблоид излезе онзи ден с ядосани заглавия, защото открил, че правителството договаря оставане в единния пазар. "Правителството се опитва да ни отнеме победата на Brexit", казва той. Каква изненада, правителството се опитва да спаси икономиката.

Когато един пациент иска да умре, има много малко, което можеш да направиш.

Но ако тези партии не могат да управляват, а ще побеждават на избори, какво ще стане?

Трудно ми е да си представя нещо добро. Икономиката ще е в колапс. Опасявам се, че човечеството има много кратка памет. Във Великобритания никога не сме живели под комунизъм или нацизъм, но дори такива страни като Австрия, са забравили какво е. Тези, които гласуват за Хофер (кандидата на крайнодясната Австрийска партия на свободата - бел. ред.), не чуват ехото от миналото в посланията на партията му.

Но младите искат да живеят в глобализиран свят.

Да, и това е единствената причина да не съм отчаян. Това, което глобализацията направи и никой не успя да спре, е, че младите пътуват много повече и живеят в интернет. Цялото това националистическо говорене може да работи, ако хората са расисти или предумишлено враждебни към другите. Но младите растат естествено космополити.

Проблемът е, че големите решения са електорални и това значи, че младите под 18 г. не могат да гласуват. Затова последният подарък на моето поколение е да гласуваме за тези фашисти, с които младите ще трябва да се справят. И трябва да се надяваме, че няма да е толкова лошо, че да трябва да се стигне до война, за да се отърват от тях.

Една от причините да създам The Global Vote е тази - да покажем, че всичко е свързано. Сега го отворихме за САЩ и непрекъснато има хора, които гласуват за президент, но интересното е, че не гласуват само не-американци. Гласуват и млади американци, които не могат да гласуват на изборите. Те, разбира се, гласуват за зелените или за либертарианците. Не искат нито Тръмп, нито Клинтън.

Профил

Саймън Анхолт е създателят на идеята за Nation brand. Британският изследовател поддържа три индекса - Nation Brands Index, City Brands Index и State Brands Index, за които ежегодно следи мнението на 20 хил. души от 25 държави. Носител е на престижната Nobels Colloquia Prize for Economics. Анхолт е водещият експерт в света по въпросите на националната репутация и подсилването на конкурентоспособността на отделните държави. Освен дългогодишен съветник на британското правителство Анхолт е работил с над 40 държави и международни организации.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    spek avatar :-|
    spek

    Много добре. Без "двоен мандат" планетата отива на кино преди да сме успели да стъпим здраво в космоса.
    Дано се получи.

  • 2
    areta avatar :-|
    areta

    Амииии... харесва ми написаното. В смисъл, че човекът не се прехласва особено по идеалистични представи, нооооо.... виждам някои съществени несъответствия.

    Едно са природните бедствия като наводненията в Бангладеш и които съвсем не зависят от волята на хората, съвсем друго са социалните бедствия, които определено зависят от волята на хората. Застрахователите са готови да плащат за щети, но изискват да се предприемат действия за минимизиране на риска - никой няма да ти плати застраховката, ако си оставиш колата с отворени врати насред циганското гето, нали? Може ли Австрия да влияе на Бангладеш, за да минимизира риска? Например да не се строи и да не се заселват хора в райони, където е много вероятно да бъдат засегнати от наводнения? Не, не може да влияе. Следователно застраховката ще бъде много скъпа.

    Същия проблем виждам и с "двойния мандат". Двойният мандат постановява, че всеки избран е отговорен не само за собствените си избиратели, но и за всички останали на планетата. Отговорността върви в комплект с възможността да налагаш контрол и да коригираш поведението понякога против волята на някои. Може ли политикът, който е отговорен за управлението да налага контрол? Да, но само в собствената си държава, защото избирателите (дори и гласувалите за друг) доброволно са се съгласили да му дадат тези правомощия. В чужди държави не може.

    Та, прекрасно е да изискваш отговорност, но трябва и да дадеш необходимите инструменти, за да се осъществи тази отговорност. Аз съм отговорна за моите деца, именно защото имам правото на контрол и корекция, но не мога да съм отговорна за поведението на чуждите деца, именно защото никой не ми е дал правото да ги контролирам.

  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73

    От време Оно е ясно че специализацията води до по-ефективно ползване на Ресурса. Пиша го с голяма буква защото човешкия ресурс ще остане единствения ограничен, когато решим проблема с енергията. Глобализацията е начин за по-голяма специализация, като например БГ да добива мед, от която в Бургас с полимери от Нефтохим да прави кабели, които след това да стават кабелни системи за немски и други автомобили. Очевидно ако Германия трябва сама да прави кабелните системи биха били по-скъпи, от друга страна българите не биха имали пари за немски автомобили. И тази схема е навсякъде. Тези страни, които решат да се самоизолират ще станат новите аутсайдери, дори и да са били империи столетия. Иначе интервюто е смислено, логично и красиво, но аз вярвам в производствените вериги повече, отколкото на здравия разум на избирателя. Икономическите закони са като природните - непреодолими, което им е хубавото. Новата схема не е англичаните са по-богати от китайците, а НЯКОИ англичани и НЯКОИ китайци са по-богати от сънародниците си. Британските лумпени няма какво да направят по въпроса. Мога да забавят, но не и да спрат процеса. Същото важи и за българи, турци, руснаци и всякакви тарамбуки.

  • 4
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#2] от "luda_krava":


    [quote#2:"luda_krava"]не мога да съм отговорна за поведението на чуждите деца[/quote]

    Можеш, със закони, детски градини и универсални училища, с медийна среда и хиляди други неща, в т.ч. ценностна система в обществото, която казва че е п-добре да миеш коридора в някой мол, отколкото цял ден да събираш кашони из София с каруца. Участието на семейството във формирането на децата е преувеличено, за съжаление или радост.
    Това и важи за обществата, в който контекст даваш пример. Вече има и глобално общество с глобални ценности, които за радост за са "нашите", на нашата цивилизация. Все пак секуларните законодателства са правилото, шариа е по-скоро екзотично изключение в петролни държави. И т.н. и т.н.

  • 5
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Между другото, смятам че е дошъл момента в който поне в рамките на ЕС трябва да се забранят националните спортни първенства. Нека има клубни състезания, а не национални. Спорта е едно от огнищата на национализма. А както знаем, национализма е последното убежище на мерзавеца.

  • 6
    areta avatar :-|
    areta

    До коментар [#4] от "misho73":

    Не, не мога. Говориш за положение, където обществото се е съгласило, че ще оказва някакъв вид контрол дори и върху тези, които не са дорасли да оказват контрол върху децата си. Ключовата дума е "съгласили се". За съжаление в световен мащаб такова съгласие няма.

    И напротив, ролята на семейството е много голяма и недооценена. Става въпрос за първите седем години. СЛЕД това постепенно нараства влиянието на средата, но да преодолееш семейното наслояване е много-много трудно. Само изключително силните натури успяват, обикновените хора не са в състояние. Ама когато и семейството и средата са оставили на самотек децата... става много кофти ситуация.

  • 7
    areta avatar :-|
    areta

    До коментар [#3] от "misho73":

    Да включваш в уравнението само икономическите параметри не е достатъчно и води до частични резултати. За съжаление и за радост хората не са рационални същества, а изключително емоционални. И макар икономическите им интереси да са едни и същи, те се стремят да ги постигнат по много разнообразни начини, с много различни стратегии, с много различни крайни резултати.

  • 8
    rumata avatar :-|
    rumata

    Поредния клакьор - "космополит", на либерално-корпоративна кльопачка, чиято арогантност чупи всички измервателни уреди!!

    "Затова последният подарък на моето поколение е да гласуваме за тези фашисти, с които младите ще трябва да се справят. И трябва да се надяваме, че няма да е толкова лошо, че да трябва да се стигне до война, за да се отърват от тях."

    На идиотчето, вместо да бъде сложено в усмирителна риза, му е дадена трибуна, където без капка свян да пропагандира за война в която шепата глобалисти "да се справят" с няколко милиарда "фашисти" за да се "отърват от тях", и може би да се докоснат до заветната си мечта за лесно управляемия "златен милиард"!!

  • 9
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#7] от "luda_krava":


    [quote#7:"luda_krava"]хората не са рационални същества, а изключително емоционални[/quote]

    Емоционални са когато имат ток, вода, улици, заплати, осигуровки, полиция и пожарна, съд, медии, училища и пр. Когато ги загубят, стават адски прагматични, агресивно прагматично бих казал. Невижданата миграция е доказателство - хората захвърлят родина, религия, култура и всичко останало, само и само да имат изброените по-горе "дребнички" екстри. Не знам колко е велик Аллах, ама като гледам 500 евро помощ в Германия са по-велики :-) Давят се хората за тия пусти "дребни и не особено важни" неща.

  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#6] от "luda_krava":


    [quote#6:"luda_krava"]Говориш за положение, където обществото се е съгласило, че ще оказва някакъв вид контрол[/quote]

    То дефиниция за общество е това. Другото е тълпа, някакво номадско племе, но и там има контрол и правила. Вярваш или не, упражняваме чудовищен контрол. Като започнеш от неудобствата на бедност поради простотия та стигнеш до това че половината население вие от глад от диети, защото иска да е като еталона. Не знам защо мислиш че циганина с каруцата е такъв по свой избор или желание. Поговори с някой такъв и пак помисли. Ние, горния 1% сме отговорни за случващото се с 99-те %, а те очевидно душа дават да ни следват. Това че понякога абдикираме от задълженията си не значи че е правило или правилно. Времената са турболентни, но посоката е вярна. Глобализацията е факт и е безалтернативна. Писъците на отделни губещи няма да спрат влака. Ще помучат малко и ще им мине. Англичаните ще бъдат добър пример за укротяване на опърничавата. Те и през 80-те мучаха, докато Тачър не пусна палките срещу разни там опортюнистични профсъюзи. Сититио спечели минлия път, ще спечели и сега.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK