Завива ли Турция към Русия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Завива ли Турция към Русия

Завива ли Турция към Русия

Захлаждането с Европа и САЩ тласка Ердоган към Путин. Но траен и стабилен руско-турски съюз не е много вероятен

15920 прочитания

© Reuters


Темата накратко

- Подновеното енергийно приятелство между Турция и Русия ще има преки ефекти за България. Извън правенето на бизнес обаче е малко вероятно Турция да обърне изцяло гръб на Европа и САЩ и да се хвърлят трайно в прегръдките на Русия. Просто Москва и Анкара продължават да имат твърде разнопосочни цели, включително в Сирия.

- След захлаждането на отношенията на Турция с Европа и САЩ сближаването със "стария приятел" Путин изглежда като не толкова лош вариант, още повече че двете страни сериозно се нуждаят една от друга. Както показаха последните месеци, влошаването на отношенията причини силен икономически удар.

- Но връщането на икономическите връзки и политическите отношения "отвъд предишните нива" (по израза на Ердоган) не изглежда особено реалистично. Дори на енергийния фронт въпреки възобновяването на "Турски поток" напредъкът зависи от това дали "Газпром" и Анкара ще се споразумеят за цените. А Турция иска сериозна отстъпка и е труден партньор за преговори.

- Тирадите срещу Запада може да са достатъчни Турция и Русия да се съберат в "оста на изключените" (по израза на Кемал Киризчи от Brookings Institution), но не и да формират съвместна платформа в Сирия или другаде.

На пръв поглед всичко беше, както винаги - радушно ръкостискане и усмивки сякаш се срещат стари приятели. Само че се виждаха двама души, които до съвсем скоро изглеждаха като смъртни врагове.

На 9 август руският президент Владимир Путин прие турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Санкт Петербург след продължило с месеци замразяване на отношенията. Двете страни на практика прекратиха всякакви контакти, след като турски военни свалиха руски самолет над Сирия през ноември. Затоплянето започна още с извинението на Ердоган през юни и сега продължи на фона на порцелановите чинии с лика на двамата лидери в Константиновския дворец. Санкциите за турските строителни фирми и селскостопански стоки ще бъдат вдигнати, руските туристи отново ще пътуват до Анталия и Москва и Анкара възобновяват плановете за газопровода "Турски поток" и строежа на ядрена електроцентрала в Турция.

Точно подновеното енергийно приятелство ще има най-преки ефекти за България. Извън правенето на бизнес обаче е малко вероятно Турция да обърне изцяло гръб на Европа и САЩ и да се хвърли трайно в прегръдките на Русия. Просто Москва и Анкара продължават да имат твърде разнопосочни цели, включително в Сирия. И както пише Лилия Шевцова от Brookings Institution в анализ за в. Financial Times, Путин и Ердоган "имат интерес да флиртуват един с друг, за да засилват позициите си в преговорите със Запада. Но те никога не са си вярвали един на друг - не само защото Русия и Турция винаги са имали сложни отношения, но и защото авторитарните лидери оцеляват чрез сеене на недоверие и подозрение към външни врагове".

Най-добри (не)приятели

Срещата на Ердоган с Путин бе първата му визита навън след неуспешния опит за преврат в Турция. И както отбеляза бившият шведски външен министър Карл Билд в текст за Politico, фактът, че Путин е първият лидер, който се среща с Ердоган след метежа, е "срам за Европа".

Самият Путин не пропусна да напомни в Санкт Петербург, че се е обадил на Ердоган още в нощта, когато част от армията се опита да го свали. Но този разговор едва ли щеше да се състои, ако преди това турският президент не се беше извинил за свалянето на руския самолет. Тогава Путин определи инцидента като "забиване на нож в гърба". Само няколко месеца по-късно обаче покани Ердоган на практика на гости в своя дом, родния Санкт Петербург. И още един интересен детайл - срещата се състоя в Гръцката зала на Константиновския дворец. Прокремълското издание "Комсомольская правда" дори видя в това намек, че Путин е искал да покаже на Ердоган, че именно Русия и Гърция се явяват наследници на Византия, столицата на която някога е бил Константинопол, който днес се нарича Истанбул.

Но дори и да не е имало подобна скрита мисъл, бившият съветски разведчик надигра бившия любител футболист на свой терен. Превъзходството беше видимо както визуално, така и словесно - докато Ердоган наричаше домакина си ту "моя близък брат" ту "моя скъп брат", в същото време Путин се държеше доста сдържано.

В изказването си руският президент отбеляза, че в Турция "вътрешнополитическата обстановка остава сложна" и в това определено имаше намек. Подтекстът беше, че Ердоган може и да е успял да се справи с метежа, но не се намира в най-добрата си форма. На Запад мнозина почти открито го наричат диктатор, преговорите за членство в ЕС бяха определени от австрийския канцлер Кристиан Керн като "дипломатическа фикция", а в САЩ се чуват гласове за изхвърляне на Турция от НАТО (нищо, че няма механизъм, по който би могло да се случи това).

На този фон сближаването със "стария приятел" Путин изглежда като не толкова лош вариант, още повече че двете страни сериозно се нуждаят една от друга. Както показаха последните месеци, влошаването на отношенията причини силен икономически удар. Американската консултантска компания BGC Partners оценява загубите на Турция от руските санкции на 12 млрд. долара. Щетите за Русия са по-малки, но също значими, още повече в добавка към западните санкции.

Сега затоплянето между Анкара и Москва тръгва стремително по всички линии, като двете страни вече се договориха за възобновяване на проекта за газопровод "Турски поток". Руският енергиен министър Александър Новак обяви, че първата част на тръбопровода ще бъде построена през 2019 г. Според икономическия министър Алексей Улюкаев санкциите срещу Турция може да бъдат вдигнати до края на годината.

Още преди това, веднага след извинението на Ердоган, Путин позволи на руските туристи, съставляващи голям дял от почиващите в Турция, да пътуват отново натам. Без значение, че ден преди това имаше терористична атака на летището в Истанбул.

След прекратяването на евтините чартърни полети до Турция, посетена през 2015 г. от 3.6 млн. руски туристи, до страната са пътували едва около 184 хил. руснаци през първата половина на тази година. С намаляването на потоците и от други държави заради риска от атентати турските хотели опустяха и ударът по икономиката беше болезнен.

Но независимо от популярността на турските курорти, пеенето на песни на Таркан от Филип Киркоров и газовите договори политическите отношения между Москва и Анкара никога не са били безупречни. Още преди ледниковия период заради свалянето на самолета Русия често упрекваше Турция, че дава подслон на чеченски бойци, а също и за това, че търгува петрол с радикалните ислямисти в Сирия. Участието на близки до турския президент хора в нефтената търговия с "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) е тема, обсъждана открито в коридорите на Кремъл. Но руското правителство си затваряше очите и престана да го прави едва след инцидента със злополучния Су-24.

Шокиращият за руснаците случай - невъоръженият пилот, който, след като се катапултира, беше разстрелян на земята - се превърна в благодатна почва за антитурска пропаганда. По руските телевизии Ердоган беше демонизиран и се говореше постоянно за гоненията срещу журналисти и репресиите срещу свободата на словото в Турция. В разгорещената кампания, в която всъщност се казваха истини за ситуацията в Турция, някак убягваше иронията, че самата Русия не може да се похвали с особена свобода на медиите.

До вчера враг, а днес...

Според допитване на ВЦИОМ Турция е на трето място сред държавите, които руснаците смятат за основни врагове на Русия. Близо 29% я виждат като противник и тя се нарежда веднага след САЩ и Украйна. За част от руснаците толкова стремителното помирение със страната, "забила нож в гърба" по израза на Путин, дори е разочароващо.

"Путин много бързо прие извинението и даже вече не говори за компенсации за самолета", негодува пенсионерката Ирина Комаровская, която се причислява към поддръжниците на руския президент. Тя не харесва Ердоган и го нарича диктатор. Таксиметровият шофьор Андрей също е недоволен. "Има такава поговорка - не плюй в кладенеца, от който ще пиеш вода. И с Ердоган е така. Трябваше да бъде притискан още", казва той.

Московчанката Елена гледа на разведряването между Москва и Анкара по-прагматично. "Това в момента е много изгодно за нашите интереси. Ердоган сега е като отлъчен от стадото кон и се нуждае от съюзници", смята тя.

Обръщането на Турция към Русия по мнението на експерти е продиктувано не само от икономиката, но и от задънената ситуация в Сирия, където Ердоган няма надежди да успее да свали своя стар приятел Башар ал Асад и да дочака по-лоялен ислямистки режим. Вмешателството на Русия в конфликта окончателно го принуди да се откаже от неоосманистките си планове и сега Ердоган има нужда от спасителна изходна стратегия.

Сирия ни събира, Сирия ни дели

По време на срещата си Ердоган и Путин не говориха публично за Сирия и отбягваха журналистическите въпроси по тази тема. Но и двамата заявиха, че сирийската криза е била обсъждана с ръководителите на спецслужбите - началниците на турската разведка бяха в делегацията на турския лидер.

В Кремъл са наясно, че сирийският конфликт няма как да бъде разрешен без Турция. Това важи и за ситуацията в обсадения град Алепо в близост до турската граница. Именно от територията на Турция в града пристигат оръжия и бойци, които водят ожесточени сражения с подкрепяната от Русия проправителствена сирийска армия. "Ако границата бъде затворена, всичко може да се реши за две-три седмици", твърди пред "Капитал" високопоставен сирийски дипломат.

"Турция е много важна, тъй като държи контактите с радикалните сунитски групи," отбелязва руският специалист по Близкия изток Владимир Ахмедов. "При това трябва да отчете, че Ердоган в момента също се намира в сложна ситуация, не желае да показва слабост и това влияе на позицията му", допълва той.

Така или иначе в новия стар съюз с Русия за турския президент има едно голямо преимущество. Москва няма да го мъмри за проблемите с демокрацията за разлика от Брюксел и Вашингтон. Както отбелязва пред "Капитал" водещият анализатор от Gulf State Analytics Теодор Карасик, "Ердоган и Путин сключват стратегическа и тактическа сделка. Русия търси възможности за сътрудничество с Турция като посткемалистка държава от ислямски тип." За Москва е важно да укрепи позициите си в следвоенна Сирия. Турция се вижда като противовес на Иран в региона, което според Карасик в Кремъл разглеждат като "преимущество".

Но руските експерти са единодушни, че влиянието на Турция върху ситуацията в Сирия може да бъде оценено едва след подобряване на положението в Алепо. В това отношение срещата в Санкт Петербург е само началото и ще са нужни още разговори, преди да има промяна. До преди влошаването на отношенията Путин твърдеше, че Москва често е правила отстъпки на Турция, дори така да си е създавала проблеми с други руски партньори. Това едва ли ще бъде така занапред. А и както отбелязва наблюдателят на "Коммерсант" Максим Юсин, между Русия и Турция има "твърде много проблеми и сериозни противоречия".

Един от тях са кюрдите, които Анкара смята за враг, а Москва - за съюзник. Друг е размразеният конфликт в Нагорни Карабах, където Русия поддържа Армения, а Турция - Азербайджан. В списъка е и Крим, където живеят голямо количество кримски татари, гледащи на Турция като на фактор за влияние. Положението на тези кримски татари, които са останали лоялни на Киев, съвсем не е добро, твърди пред "Капитал" руският адвокат Марк Фейгин. Преди официалните разговори между Путин и Ердоган Фейгин и негови колеги се срещнаха с турски журналисти и ги помолиха да предадат за ситуацията на турския президент.

Ердоган е заявявал, че никога няма да признае руското анексиране на Крим и едва ли Кремъл очаква от него стъпки в тази посока. Същевременно Путин разбира, че днес, когато Ердоган, макар и победил противниците си, остава в недобра позиция, той ще се опита да получи от него максимално възможното.

Но връщането на икономическите връзки и политическите отношения "отвъд предишните нива" (по израза на Ердоган) не изглежда особено реалистично. Дори на енергийния фронт, въпреки възобновяването на "Турски поток", напредъкът зависи от това дали "Газпром" и Анкара ще се споразумеят за цените. А Турция иска сериозна отстъпка и е труден партньор за преговори. Тревогите в Европа и САЩ, че Турция завива трайно към Русия и двете ще формират антизападен съюз, също изглеждат пресилени. "Първо, авторитарните режими никога не изграждат трайни приятелства. Второ, съседни държави с експанзионистичен дневен ред рано или късно се скарват; ако Турция обърне гръб на Запада, интересите й в Евразия ще се сблъскат със сферата на влияние на Москва. И накрая, защо Турция би пожелала да напусне НАТО и да се изправи сама срещу амбициозните и безразсъдни Русия и Иран", пише Лилия Щевцова. Тирадите срещу Запада може да са достатъчни Турция и Русия да се съберат в "оста на изключените" (по израза на Кемал Киризчи от Brookings Institution), но не и да формират съвместна платформа в Сирия или другаде.

* Александър Братерский е руски журналист, който работи за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"

Темата накратко

- Подновеното енергийно приятелство между Турция и Русия ще има преки ефекти за България. Извън правенето на бизнес обаче е малко вероятно Турция да обърне изцяло гръб на Европа и САЩ и да се хвърлят трайно в прегръдките на Русия. Просто Москва и Анкара продължават да имат твърде разнопосочни цели, включително в Сирия.

- След захлаждането на отношенията на Турция с Европа и САЩ сближаването със "стария приятел" Путин изглежда като не толкова лош вариант, още повече че двете страни сериозно се нуждаят една от друга. Както показаха последните месеци, влошаването на отношенията причини силен икономически удар.

- Но връщането на икономическите връзки и политическите отношения "отвъд предишните нива" (по израза на Ердоган) не изглежда особено реалистично. Дори на енергийния фронт въпреки възобновяването на "Турски поток" напредъкът зависи от това дали "Газпром" и Анкара ще се споразумеят за цените. А Турция иска сериозна отстъпка и е труден партньор за преговори.

- Тирадите срещу Запада може да са достатъчни Турция и Русия да се съберат в "оста на изключените" (по израза на Кемал Киризчи от Brookings Institution), но не и да формират съвместна платформа в Сирия или другаде.

На пръв поглед всичко беше, както винаги - радушно ръкостискане и усмивки сякаш се срещат стари приятели. Само че се виждаха двама души, които до съвсем скоро изглеждаха като смъртни врагове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

43 коментара
  • 1
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    "Според допитване на ВЦИОМ Турция е на трето място сред държавите, които руснаците смятат за основни врагове на Русия. Близо 29% я виждат като противник и тя се нарежда веднага след САЩ и Украйна. "
    Не драги руснаци, Турция ви е и ще ви бъде винаги враг №1 жалко е че не го съзнавате поне до следващия удар в гърба! Със САЩ може да се договорите, а Украйна е измислена държава. Турция никога няма да забрави че Руската империя я е изхвърлила от Европа и винаги ще търси реванш и типично по анадолски ще се представя за приятел за за да може по-лесно да провежда антируската си политика в подкрепа на муслимите в Русия и съседните републики.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Да, Русия и Турция няма да направят нито нов СИВ, нито нов Варшавски договор.
    Но това не означава, че няма теми - икономически и политически, - по които могат успешно да се договорят. И съм смутен, че г-н Братерский ги отминава, докато нашироко дава думата на московски пенсионери и домакини.

    И друго, което не споменава: реално Западът тласна Ердоган да завърти руля. Никой от западните политици не "видя" атаката и превземането на медията Заман и одържавяването й, но пък надигна глас, когато след метежа властите повдигнаха обвинения на 42-ма бивши журналисти от Заман.
    Когато в Турция официално имаше 2,8 млн бежанци, ЕС скоропостижно "размрази" преговорите с Турция за членство в ЕС и постигна договореност за задържане на бежанците и обратното им приемане от Турция срещу 3 млрд Е. и облекчен визов режим. Парите все още не се изплатени, а и визите станаха неудобна тема за ЕС.

    1/3 от потреблението на газ в ЕС се осигурява от Русия. През 2019 г. Газпром обяви, че спира транзита през Украйна и по всичко личи, че ще го спре. Остава им единствено съществуващия Северен поток до Германия. Полша прави обструкции на Северен поток-2 и да не се окаже, че ЕС ще се моли за газ на Турция...
    Турция купи през 2015 г от Русия 28 млрд. куб.м газ, който не спря и за миг дори и в дните, когато двете страни бяха на ръба на войната. Чрез Турски поток Анкара добива сигурност, което не можа да й предложи нито един европейски проект - нито вече забравеният НАБУКО, нито отиващият натам Трансанадолски и Трансадриатически газопроводи, които ще останат на хартия при стартирането на Турски поток.

    Мечтаният от Борисов балкански газов хъб ще се реализира от Турция. На гръцката граница, а не на българската. И транзитните такси ще прибира Гърция, а не България, чиито министър-председател през октомври обяви, че заради САЩ лично е спрял три руски енергийни проекта в България... Тези неща не се забравят. И може би затова цената, на която България купува руския газ е най-високата в Европа...

    В Сирия Турция и Русия взаимно се държат в шах. Турците с транзита през границата със Сирия на оръжие, хора, продоволствие и съветници за разбойниците, както и с лагерите за обучение на своя територия. Руснаците с подкрепата за отрядите на сирийските кюрди и - вероятно - и за турските кюрди, както и с плашилото за Анкара - Велик Кюрдистан, зад която идея плътно стоят и САЩ.

    От политически отстъпки в позицията си за Сирия Турция би спечелила две съществени неща: гарантирана от Русия сигурност по кюрдската тема и край на гражданската война в южните си окръзи и присъединяване към Новия път на коприната.

    Турската политика спрямо Сирия е безнадеждна, защото освен от СА и Катар не намира подкрепа от никъде. Не е далеч времето, когато Ердоган ще приема сделката.

    Ердоган направи Турция печеливша. Точно обратното направи тандемът Плевнелиев/Борисов.


  • 3
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    Добре ще е да имат добри и близки отношения във всички сфери. И за тях, и за нас, и за света. Добре ще е всички да имат добри отношения и да вземе да се свърши това ненормално време с усещане за война, дето побйрква всички!

  • 4
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Турция вчера направи две много съществени стъпки:
    1. Вече не възразява президентът Асад да участва в мирните преговори но урегулирането на кризата;
    2. Затвори прохода Баб ал Хава на сирийската граница, откъдето се снабдяваха бунтовниците.

    Явно президентите са намерили време да поговорят и за Сирия и Путин е бил убедителен...

  • 5
    kenedy avatar :-|
    kenedy

    Турция е бита карта. Само търси някой на помощ. Ердоган нали ходи в Америка при Обама а сега при Путин? Само се мота както винаги, някой да му обръща вимание.

  • 6
    destino avatar :-P
    destino

    [quote#2:"D-r D"] И транзитните такси ще прибира Гърция, а не България,[/quote]

    Супер! Като цяло мнението ми е, че колкото по-малко имаме вземане даване с Русия толкова по-добре.
    Никога не сме имали равноправни отношения с тях, и никога няма да имаме.
    Нашият ориентир за развитие е ЕС и НАТО.
    Също майната им на турците, в сянката на последните събития там, да си правят халифата без нас.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "destino":

    Такъв тип изолационизъм е нереален, пък и никой не пита крепостния селянин, когато великите си разпределят зоните на влияние.
    Българските управници-ветропоказатели, кланяйки се четвърт век на новите силни пропиляха трезвия момент никога да не казват никога.

  • 8
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    Много, много положително развитие. Сближаването няма да стане веднага, ще е бавно и трудно. Но е сигурно. Турция и Русия имат нужда една от друга. Трябваше да дойде разрива, за да стане кристално ясно, колко двустранното сътрудничество е важно и за двете страни. Икономиките на двете страни буквално се допълват една с друга. Всяка притежава най-вече онова, от което се нуждае другата. За нас ефектът от сближаването е изключителен. И двете страни са важни наши партньори, практически те са най-важните. Кой каквото ще да си говори.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#5] от "kenedy":

    [quote#5:"kenedy"]Турция е бита карта.[/quote]

    Много грешите.
    Турция няма как да е "бита карта", поне ако се съобразявате с фактите:
    - със 720 млрд долара БВП за 2015 г Турция е 18 икономическа сила в света;
    - страната няма демографска криза и 80-милионното население, което е със средна възраст около 30 г нараства с 2800 души дневно;
    - за стратегическото местоположение на Турция може да се уверите от картата;
    - значима турска диаспора има във всички европейски страни, което не е за пренебрегване.

    Клишираното мислене, че има само една правилна система определено ви пречи да съберете фактите.

    В рамките на месец Ердоган обърна с хастара западното разбиране за уникалност и безалтернативност на неолибералния модел и западния тип демокрация, възприеман като общовалиден за всички.
    В момента той прави идентична по значимост революция като кемалистката, но с обратен знак. И както и Мустафа Кемал е въвел авторитарен режим през 1923 г, така и Реджеп Ердоган не прави нищо по-различно през 2016 г.

    Проблемът е във възприемането на фактите.
    Запознатите с историята знаят, че Ататюрк разчита на абсолютната подкрепа на СССР. На пл. Таксим в Истанбул има един паметник на Ататюрк. До неговата фигура са изобразени съветските лидери от онова време Климент Вороширов и Яков Свердлов.
    И тогава, и сега Турция няма да влезе в руска политическа и военна орбита, а и такова разбиране е твърде средновековно.

    Турция в момента поставя под съмнение блоковия модел, който без никаква съобразена с реалностите конструктивна промяна само се пребоядисва от 1945 г. насам. Страната-член на НАТО от 1952 г. получи сигнал за готвения преврат от обявената за враг Русия, а не от службите на партньорите. Това е детайл, който говори много.

    Турция започва да променя твърдата си позиция към Сирия. Асад вече е приемлив, стратегическият граничен пункт Баб ал Хауа на сирийската граница - затворен. Вероятно срещу това Ердоган е получил гаранции от Русия за урегулирането на кюрдския проблем, който е бил стратегически и нерешим за всяко турско правителство от Ататюрк насам.

    Не отписвайте Турция. Нейното преориентиране, обаче, ще е като обръщане на слон в стъкларски магазин - няма начин да няма счупени вази.
    По-тревожното е, че нашата "ваза" е много близо до слона и с нефелните ни управници е твърде вероятно България да е бита карта.

    Ако бяхте написали това, щях да ви подкрепя безусловно.


  • 10
    gosho61 avatar :-P
    гошо

    До коментар [#9] от "D-r D":

    лелее как не са те изтрили до сега


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK