Бунтът на гневните

Великобритания излиза от ЕС, крайнодесен има шансове да стане президент в Австрия, протести в Германия срещу бежанците... Западният свят и ЕС, такива, каквито ги познаваме се променят с огромна скорост през последните месеци. Една нова и многобройна група хора - тези, които подкрепят националистите и популистите, се обединиха и вероятно все по-често ще бъдат в управлението на различни държави. Причините за това са няколко. Глобализацията промени познатата от поколения формула за успеха в модерния свят, като остави големи групи хора без ясна перспектива за бъдещето. Икономическата криза от 2008 г. и липсата на растеж след това допълнително наляха бензин в огъня на недоволството. И сякаш това не беше достатъчно, дойде кризата с бежанците и засилването на тероризма. Днес страхът обединява Европа много повече, отколкото надеждата. Желанието за затваряне - много повече от отворените граници. Копнежът към миналото - много повече от очакването на бъдещето. Политиката на страха има свои говорители в различните страни. Зад успеха им стои набъбващо социално разделение в Европа, което трупа напрежение и гняв у много хора и заслужава да получи политически отговори. Засега старите партии не успяват да се справят добре и популиститеq изглеждаq ще печелят нови територии. Това обаче ще промени още повече Европейския съюз и ще има отражение върху България.

Наричат ги забравените хора. Или заплашените мнозинства. В различните европейски страни те имат различни физиономии и страхове. Това, което ги обединява, е силното им недоволство срещу твърде многото промени в света около тях, върху които те нямат контрол.

Това са милионите гневни избиратели, които превърнаха популистите във фактор в европейската политика - не защото в тях виждат решения на проблемите си, а защото те изразяват най-добре техните емоции. Техният гняв е маркер на новото социално разделение в Европа, което The Economist определи като борба между "отворено" и "затворено" - между печелещите и губещите от свързаността на света. Тази пропаст расте от десетилетия, но стигна точката си на кипене под натиска на икономическата криза, бежанската вълна към Европа, бумът на технологиите и подемът на Китай. Първата им важна битка беше спечелена на референдума за излизане на Великобритания от ЕС. Но това, изглежда, е само началото.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Във Франция лидерката на водещата националистическа партия Марин льо Пен загрява за силен резултат на предстоящите президентски избори. Крайнодесният Норберт Хофер пък може да е следващият президент на Австрия. Дори в Германия, която доскоро изглеждаше имунизирана от популистки движения заради сянката на националсоциализма, расте заплахата от радикалната "Алтернатива за Германия". А отвъд океана кандидатът за президент на демократите Хилъри Клинтън е изправена пред тежка битка с клоунадата на Доналд Тръмп. Популистите с антиимигрантски дневен ред вече са сложили крак и в Холандия, Швеция, Дания, Финландия, а на изток националисти с твърда ръка вече управляват в Полша и Унгария.

Във Франция лидерката на водещата националистическа партия Марин льо Пен загрява за силен резултат на предстоящите президентски избори. Фотограф: Reuters

Според прогнозите на водещи европейски и български политолози в редица страни традиционните партии ще бъдат принудени да влизат в управляващи коалиции с популистки движения или ще започнат да имитират тяхното поведение. Това ще означава завой към по-протекционистки политики, които ще ограничават правата на имигрантите и движението на хора. А вероятно и блокаж на различни общоевропейски политики. ЕС и Западът - такива, каквито ги познавахме доскоро, вече ще са други и това засяга България пряко.

Инфографика Най-големите страхове: мигрантите и тероризмът Увеличаване Най-големите страхове: мигрантите и тероризмът Преглед на оригинала Смаляване

Хората, които докарват популистите на власт, са новата сила, с която трябва да се съобразяваме. Те са гневни и изключени от вземането на решения за собственото си бъдеще. Искат по-прост и подреден свят. Изпитват носталгия по националната държава, която държи руля на собствената си икономика и пази границите си. Трудно им е да припознават успехите на ЕС като свои, дори когато живеят в градове и села, дотирани щедро от кохезионни фондове. В представите им той е по-скоро бюрократична машина, която регулира силата на прахосмукачките им, отколкото обща организация, която им носи благополучие. И имат различна визия за бъдещето от тази на омразните им политически и технократски елити - по-затворена, по-протекционистка, по-етническа чиста.

Но как се стигна дотук



Простият отговор е, че големи процеси като глобализацията, икономическата криза и демографските промени изведнъж се превърнаха от теми за академични конференции в "новата реалност". Докато политиците обсъждаха как "един ден" застаряваща Европа ще трябва да се справя в новия свят, този ден дойде. В турбуленциите на всички тези промени много хора в развитите икономики в Европа и САЩ загубиха усещането си за комфорт. Срутиха се твърде много греди, които крепяха познатото им обяснение за света, а с това си отиде и увереността им, че могат да планират и контролират живота си.

Големите партии в Европа, с корени в средата на миналия век, но с тежки кризи на лидерството и идентичността, с дълъг опит във властта и затова все по-инертни изведнъж се оказаха неспособни да отговорят на страховете на хората.

Холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс е една от националистическите формации, които обръщат дневния ред в Европа Фотограф: Reuters

Според Саймън Анхолт, политически консултант на десетки правителства и бивш британски дипломат, Брекзит е бил ясна демонстрация как традиционната партийна политика вече няма значение. "Въпросът дали да сме в ЕС или не, няма общо с ляво и дясно. Затова политическите партии станаха безсмислени в дебата. Единствената, която успя, беше тази група за натиск UKIP, която осъзна, че има нов баланс на силите, който е "навътре и назад" срещу "напред и навън". Това е разделителната линия. Политическите партии просто не го знаят още". (Виж цялото интервю със Саймън Анхолт.)

"За разлика от популистите тези партии не правят разяснителни кампании, не обикалят различните региони, не подновяват членската си база, не търсят диалог със следващите поколения, често вече нямат истинска идеология и са изгубили профила си", изброява пропуските им австрийският политолог Райнхард Хайниш и директор на департамента по политически науки на Университета в Залцбург.

Инфографика Шведите в най-голяма степен вярват, че мигрантите допринасят за ЕС Увеличаване Шведите в най-голяма степен вярват, че мигрантите допринасят за ЕС Преглед на оригинала Смаляване

И независимо в какъв формат си поделят властта след избори, почти нищо не се променя в политиката им. В очите на гневните избиратели те са един ленив и самодоволен елит, който остава сляп за реалността и проблемите на хората по места.

Това се потвърждава и от изследване, поръчано от германското списание Spiegel. То показва, че 88% от германците, подкрепящи крайната партия "Алтернатива на Германия" (AfD), вярват, че политическите сили правят каквото си поискат и че тяхното мнение със сигурност няма значение. Този процент е доста по-нисък сред поддръжниците на други партии. Пред "Капитал" германският политолог д-р Флориан Хартлеб обясни, че към AfD клонят избиратели, които не са доволни от това как функционира демокрацията.

Подобна тенденция се прояви и покрай британския референдум за и против оставането на страната в ЕС. При едно от проучванията преди него 40% от хората, които смятаха да гласуват за излизане, твърдяха, че независимо как ще гласуват, правителството ще манипулира резултатите.

Резултатите от тези изследвания говорят не само за дълбокото недоверие към елитите, но и за бунт срещу определени недемократични практики на европейските правителства.

Инфографика Избирателите на популистки партии се различават във вижданията си за мигрантите Увеличаване Избирателите на популистки партии се различават във вижданията си за мигрантите Преглед на оригинала Смаляване

"Местните елити никога не са били по-щастливи да трансферират власт нагоре, там, където трябва да облекчават проблеми, свързани с глобализацията: например търговия, монетарна политика", дава пример политологът и зам.-ректор на Нов български университет д-р Кирил Аврамов. "Макроикономическите решения в държавите отдавна се взимат от независими централни банки, търговските споразумения се сключват от технократски тела, а въпросите, свързани с права и свободи, се решават от Конституционни съдилища. Все институции, които не подлежат на популярен контрол така, както си го представя разгневеният човек и той счита тази част на либералната демокрация за недемократична", обяснява Аврамов.

Неслучайно в част от европейските страни гневът срещу политиците започна като бумеранг след финансовата криза през 2010 г., когато банките бяха спасени, а обикновените хора платиха цената за краха на финансовата система и трябваше да понесат политиките на "затягане на коланите". Това доведе до възхода на радикални леви движения в Южна Европа като "Сириза" в Гърция и "Подемос" в Испания, които експлоатираха идеята за арогантния европейски елит, "купен" от мултинационалните финансови корпорации.

Според председателя на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена Иван Кръстев недоволството на хората до голяма степен е насочено и срещу мобилността на икономическите елити. "Днес инвеститорът губи само ако не е успял да избяга навреме. И тъй като хората няма къде да отидат, те все по-малко вярват на тези елити. Поради тази причина се появява усещане, че всъщност това е един свят, който работи за елитите", коментира той. (Виж пълното интервю с Иван Кръстев).

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "География на разделението: Номади срещу уседнали"