Загряващият в центъра кандидат

Той стана политическа сензация. Основа ново движение - "Напред!", което по думите му не е нито ляво, нито дясно. Открито намеква за президентските си амбиции. Критикува 35-часовата работна седмица и твърдите гаранции за защита на работните места. И се позиционира като алтернатива вляво с призивите си за "икономическо възраждане".

Така френският икономически министър Еманюел Макрон се превърна в най-популярния член на социалистическото правителство. Сега обаче имиджът му страда от скорошните терористични атаки в страната, които изместиха фокуса върху темата за сигурността. А тя традиционно се смята за силна страна на десницата, докато Макрон е възприеман като неопитен в тази област. И въпросът е ще му стигнат ли силите да изпълни очакванията и да разтърси закостенялото статукво в навечерието на кампанията за президентските избори догодина.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На крачка от кандидатура

Миналия месец Макрон се приближи с още една стъпка към обявяването на президентската си кандидатура, като заяви пред симпатизанти, че движението му ще се бори за победа на изборите. Тридесет и осем годишният бивш инвестиционен банкер посочи, че гласоподавателите са се изморили от неспазени обещания, и увери, че ще се ръководи от принципите на икономическата свобода и проевропейската позиция.

След терористичните атаки обаче избирателите изведнъж погледнаха отвъд мудната икономика и започнаха да преценяват потенциалните кандидат-президенти според опита им в полето на закона и реда, посочва анализ на Reuters. Теми като безопасността и имиграцията станаха централни, Франция започна да завива надясно по отношение на сигурността, а управляващата левица търпи все повече критики, че не може да се справи. Особено силен момент изживява бившият президент Никола Саркози, който казва, че страната е във война и трябва да въведе тактики от военно време. В същото време с по-мекия си тон Макрон не е възприеман като главнокомандващия с безкомпромисен подход, когото мнозина желаят в тази ситуация. Някои френски медии дори попитаха дали движението "Напред!" (En Marche!) не трябва да бъде прекръстено на "Повреден" (En Panne).



Въпросът сега е дали Макрон ще рискува и ще отправи предизвикателство към държавния глава Франсоа Оланд за неговия пост. И социалистите, и дясноцентристите ще проведат вътрешни избори, за да определят своя кандидат за президент. Вдясно като претенденти се открояват Саркози и бившият премиер Ален Жюпе. Вляво Оланд заявява, че ще обяви до края на годината дали ще се кандидатира отново. Въпреки че е непопулярен, социологически проучвания сочат, че може да спечели вътрешнопартийния вот. Според анализаторите президентските избори се очертават като състезание по непопулярност и въпросът пред гласоподавателите ще бъде "Кого мразите най-малко". В крайна сметка всичко може да се сведе до избор между двама смятани от мнозина за провалени президенти и лидера на крайнодесния "Национален фронт" Марин льо Пен, която се е запътила към балотажа.

"Шансовете на Макрон ще бъдат повлияни преди всичко от това дали ще реши да участва в първичните избори на социалистите. Няколко пъти той е казвал, че няма да го направи. А това го поставя извън системата и подкрепата, осигурявани от партията", твърди пред "Капитал" Мартен Мишло от парижкия офис на German Marshall Fund. Според него всичко ще зависи от това кои са кандидатите вляво и вдясно. "Ако имаме кандидат от лявото крило на социалистите и Саркози, това ще улесни Макрон пред електората. Ако обаче се окаже между премиера Манюел Валс и Жюпе, ще му бъде трудно да намери собствено пространство във френския политически спектър. Затова не се очаква да обяви, че ще се кандидатира за президент, поне преди десните първични избори през ноември. Дотогава ще трябва да реши и дали ще участва във вътрешнопартийния вот на социалистите", посочва Мишло.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Колко е трудно да бъдеш независим"