След терористичните атаки обаче избирателите изведнъж погледнаха отвъд мудната икономика и започнаха да преценяват потенциалните кандидат-президенти според опита им в полето на закона и реда, посочва анализ на Reuters. Теми като безопасността и имиграцията станаха централни, Франция започна да завива надясно по отношение на сигурността, а управляващата левица търпи все повече критики, че не може да се справи. Особено силен момент изживява бившият президент Никола Саркози, който казва, че страната е във война и трябва да въведе тактики от военно време. В същото време с по-мекия си тон Макрон не е възприеман като главнокомандващия с безкомпромисен подход, когото мнозина желаят в тази ситуация. Някои френски медии дори попитаха дали движението "Напред!" (En Marche!) не трябва да бъде прекръстено на "Повреден" (En Panne).

Въпросът сега е дали Макрон ще рискува и ще отправи предизвикателство към държавния глава Франсоа Оланд за неговия пост. И социалистите, и дясноцентристите ще проведат вътрешни избори, за да определят своя кандидат за президент. Вдясно като претенденти се открояват Саркози и бившият премиер Ален Жюпе. Вляво Оланд заявява, че ще обяви до края на годината дали ще се кандидатира отново. Въпреки че е непопулярен, социологически проучвания сочат, че може да спечели вътрешнопартийния вот. Според анализаторите президентските избори се очертават като състезание по непопулярност и въпросът пред гласоподавателите ще бъде "Кого мразите най-малко". В крайна сметка всичко може да се сведе до избор между двама смятани от мнозина за провалени президенти и лидера на крайнодесния "Национален фронт" Марин льо Пен, която се е запътила към балотажа.

"Шансовете на Макрон ще бъдат повлияни преди всичко от това дали ще реши да участва в първичните избори на социалистите. Няколко пъти той е казвал, че няма да го направи. А това го поставя извън системата и подкрепата, осигурявани от партията", твърди пред "Капитал" Мартен Мишло от парижкия офис на German Marshall Fund. Според него всичко ще зависи от това кои са кандидатите вляво и вдясно. "Ако имаме кандидат от лявото крило на социалистите и Саркози, това ще улесни Макрон пред електората. Ако обаче се окаже между премиера Манюел Валс и Жюпе, ще му бъде трудно да намери собствено пространство във френския политически спектър. Затова не се очаква да обяви, че ще се кандидатира за президент, поне преди десните първични избори през ноември. Дотогава ще трябва да реши и дали ще участва във вътрешнопартийния вот на социалистите", посочва Мишло.

Колко е трудно да бъдеш независим

Макрон има шансове да се кандидатира за независим кандидат. "Това би бил умен ход, ако се погледне динамиката на изборите. Имаме дясна партия, която е много дискредитирана и раздирана между различни влияния. Лявата партия пък е разтърсвана от пет години на негативно президентство. Но това не би било достатъчно. Макрон трябва да разчита на много силна партийна база и освен това ще му бъде държана сметка за някои от резултатите на социалистическото управление. Така че, ако основе партия, той ще трябва да покаже по какъв начин ще се различава от настоящото ляво и дясно", обобщава анализаторът German Marshall Fund. Тук обаче може да се появи проблем. Опитите на Макрон да стесни пропастта между лявото и дясното са рисковани, тъй като става въпрос за система, която облагодетелства традиционните партии и прекършва онези, които са извън доказалите се партийни структури.

Икономическият министър заявява, че ще представи свой план през септември, който ще включва политики по сигурността, но и много други неща. Тъй като с безработица от около 10% законът и редът няма да бъдат единствените въпроси, засегнати в президентската надпревара. "Основното му виждане, което е икономическо, но и социално, е, че Франция не бива да се страхува от глобализацията. В момента в страната се наблюдава едно движение, в което всички традиционни партии и "Национален фронт" са заели отбранителна позиция по отношение на глобализацията и обмислят как да защитят французите от нея и как да смекчат ефектите й върху френската конкурентоспособност. Докато Макрон се опитва да изпрати позитивно послание, че това е шанс за страната, който трябва да бъде сграбчен, за да се гарантират жизнеспособността, влиянието и ролята на Франция в света", казва Мишло. И допълва, че това ще бъде послание, което ще бъде трудно да бъде чуто. "Но то ще привлече определено количество хора, особено сред младите, които са разочаровани от сегашните политически разделения и които могат да видят у човек като Макрон легитимната причина най-накрая да изведат страната в XXI век", смята анализаторът German Marshall Fund.

В този момент има прекалено много неясноти около политическото бъдеще на Макрон. Но едно е сигурно – Франция отчаяно се нуждае от нови идеи и ръководители, които да я извадят от икономическите й несгоди и кризата на доверие.