Ще тръгнат ли отново бежанците през Балканите

Въпреки напрежението между Турция и ЕС, повторение на лятото на 2015 г. е малко вероятно

Повторение на масовия миграционен поток от 2015 г. е малко вероятно
Повторение на масовия миграционен поток от 2015 г. е малко вероятно    ©  Reuters
Повторение на масовия миграционен поток от 2015 г. е малко вероятно
Повторение на масовия миграционен поток от 2015 г. е малко вероятно    ©  Reuters
Темата накратко:

- Мигрантският натиск към България и Гърция се е увеличил леко след опита за преврат в Турция, но е несравним с миналогодишния.

- Бежанската сделка между Турция и ЕС е само една от причините за намаляването на човешкия поток. Затягането на граничния контрол по балканския маршрут е другият важен фактор.

- Ако сделката се провали, ще загубят и Турция, и Европа. С обтягането на отношенията след проваления опит за преврат в Турция има риск да се стигне дотам.

Ако не броим апокалиптичните изказвания на премиера Бойко Борисов за стотиците хиляди бежанци, с които Турция заплашва да залее Европа и в частност България, мигрантската криза не изглежда толкова гореща тема в момента. И наистина, в сравнение с гледката на 856 хил. души, които влязоха в Европа през миналата година и през Балканския маршрут стигнаха до западната част на континента, често пеша, ситуацията в момента е доста по-спокойна.

Това обаче не означава, че проблеми няма. Всеки ден от месец август на гръцките острови пристигат средно по 94 души. В страната има общо над 50 хил. бежанци, които или са бездомни, или чакат решенията на своите молби за убежище в 40-те "горещи точки" в различни части на страната. Там много от тях са изложени на неприемливи условия за живот, междуетнически конфликти, сексуален тормоз и недохранване. Ситуацията в Сърбия също не е розова. Редица граждански организации, които оперират в Белград и в пограничните райони с Унгария, пишат за претъпкани лагери. Преди два месеца пък унгарските власти определиха осемкилометрова зона във вътрешността на страната, в която ако мигрант бъде заловен, може да бъде върнат в Сърбия. И в момента над 3700 души живеят по улиците и препълнените лагери на западната ни съседка.

Нещо повече - това, което може отведнъж да отприщи нова вълна на кризата, е влошаването на отношенията между ЕС и Турция, ако се стигне до разпадане на бежанската сделка, сключена между Брюксел и Анкара през март. Това става все по-вероятно поради две причини - репресиите срещу политическите опоненти на президента Реджеп Ердоган след неуспешния опит за преврат в страната, както и евентуалният провал на преговорите за постигане на безвизов режим в ЕС за турски граждани.

В края на юли председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви пред австрийския вестник Kurier, че успехът на споразумението до момента е крехък и рискът то да се провали нараства. "Ако това се случи, можем да очакваме имигрантите отново да започнат да идват към Европа". Ден по-късно министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу задочно отговори на Юнкер пред немския Frankfurter Allgemeine Zeitung, като заяви, че Турция може да прекрати споразумението, ако ЕС не изпълни обещанието си за безвизовия режим. Размяната на заплахи между Турция и ЕС отекна в Гърция и министърът по миграционните въпроси Янис Музалас заяви пред трето немскоезично издание - германския вестник Bild, че страната му настоява за алтернативен план Б за бежанците.

Страхът в Атина бе предизвикан от лекото, но забележимо увеличение на бежанците, преминаващи от Турция към България и Гърция след опита за преврат на 15 юли. През изминалия оттогава месец на турско-българската граница са заловени 2306 души - с 800 повече спрямо предишния месец, а до гръцките острови са достигнали 2662 души - също почти с 800 повече спрямо периода от 14 юни до 14 юли. Дали превратът е поводът за увеличението, или то е провокирано от приближаването на есента, когато по традиция повече хора си опитват късмета на границата, е под въпрос.

"Дори Егейско море да бъде отворено отново, ако бежанците разберат, че ще бъдат залостени в Гърция, те ще избягват да преминават оттам." Деметриос Пападеметриу, президент на Института по миграционна политика

Въпреки това повторение на кризата от миналата година вече е малко вероятно. Първо, с идването на есента дори Турция да "пусне" бежанците, лошото време ще спре масови опити за преминаване на Егейско море. Но то няма да е единственият фактор, който ще предотврати миграционна вълна към гръцките острови. Дори и в половинчатия си вид бежанската сделка и затварянето на маршрута през Балканите сработиха и показаха на потенциално запътилите се към Гърция, че трудно ще пробият към Западна Европа. А това, което ги очаква в Гърция, е мизерията на полуготовите бежански лагери и липсата на перспектива.

Сделката на Шрьодингер

Идеята на споразумението между Турция и ЕС бе да се прекрати нелегалното транспортиране на големи групи хора (в най-натоварените дни - над 4000), които прекосяваха Егейско море от Турция и пристигаха на близките гръцки острови. Това трябваше да стане, като всички нелегално пресекли хора, пристигнали от Турция след 20 март, биват връщани в страната. В замяна на това Европа пое ангажимента да разпределя бежанци от сирийски произход от Турция към страни в ЕС. Освен това ЕС трябва да изплати на хуманитарни организации в Турция 3 млрд. евро до края на годината, с които те да подпомагат бежанците на турска територия, както и да отмени визовия режим за всички турски граждани, ако Анкара изпълни определени условия. Турция пък се ангажира да затегне бреговата си охрана и да връща бежанци, запътили се към Егейско море.

Повечето елементи от сделката обаче остават само пожелателни. До момента нито един пристигнал на гръцките острови бежанец, поискал убежище там, не е бил депортиран обратно към Турция, посочва пред "Капитал" Гералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност (ESI). Само 802 души са били преместени от Турция към ЕС според данни на ВКБООН. Договарянето на безвизов режим е пред разпад, а единствените мерки, които работят, са затегнатият режим на турската брегова охрана и изплащането на хуманитарната помощ от страна на ЕК. Въпреки че много малко от елементите ѝ се изпълняват, сделката, изглежда, постига своята основна цел и обезкуражава бежанците, щом от 4000 на ден през август 2015 г. броят на бежанците, пресекли Егейско море, е паднал до 94 на ден през август тази година.

Разковничето се намира другаде. Макар споразумението с Турция наистина да намали броя на мигрантите, пресичащи Егейско море, по-детайлното вглеждане в числата и хронологията на събитията показва, че за това са помогнали и други фактори. Данните (виж графиката) ясно показват, че броят на пристигащите в Европа започва да намалява драстично още през февруари - повече от месец и половина преди официалното сключване на сделката между ЕС и Турция. Точно това е времето, когато т. нар. Балкански маршрут беше затворен.

Според Деметриос Пападеметриу, президент на Института по миграционна политика във Вашингтон, макар двете събития да са работили заедно, прекъсването на маршрута е по-значимото. "Бежанците разбраха, че въпреки твърденията на германския канцлер Ангела Меркел как "можем да се справим", систематичното затваряне на границите от страните по Балканския маршрут направи стигането до Западна Европа много по-трудно", казва Пападеметриу пред "Капитал". Според него затягането на правилата, увеличаването на демонстративните депортации и даването само на временни статути (по този начин се увеличават сроковете, нужни на търсещите убежище, да изтеглят семействата си) са свършили повече работа от самата сделка. "Дори ако Егейско море се отвори отново, ако бежанците разберат, че ще бъдат залостени в Гърция, те ще избягват да преминават оттам", посочва той.

Трябва ли да се страхуваме от Турция

Въпреки това зачестилите заплахи от Анкара, че ще спре да спазва ангажиментите си по споразумението, звучат тревожно. Според Гералд Кнаус макар и двете страни да имат интерес от нея, не е изключено сделката да се разпадне. "Ако ЕС махне преговорите за визова либерализация от масата тази есен, това ще накара Турция да се оттегли от споразумението за реадмисия с ЕС от 2011 г.", смята той. Според него това не бива да се случва, защото ограничаването на бежанския поток се дължи на спирането на притока на хора от Турция и преговорите трябва да продължат. "ЕК трябва да продължи да настоява да отпаднат визите за определени класове професионалисти", смята Кнаус. На подобно мнение е и Деметриос Пападеметриу, който твърди, че ако някой трябва да отхвърли предложението за безвизов режим, то това е Европейският парламент. И вместо него трябва да бъде предложено отпадане на визите за определени групи хора, което ще бъде отчетено като частичен дипломатически успех и от двете страни.

3177 души са загинали в Средиземно и Егейско море тази година. През цялата минала година жертвите бяха 3766

Пападеметриу също така предупреждава, че на постоянните изявления на турската страна за предстоящ провал на сделката трябва да се гледа с доза скептицизъм. По думите му това "дрънкане на оръжия" не е новост и не е започнало след неуспешния преврат. Дори турското правителство да направи няколко показни акции, при които да не върне бежанци, преминали границите с България и Гърция, според Пападеметриу това ще е просто показване на зъби, защото Турция има много какво да загуби от провал на споразумението. "Всички говорят за политическата цена на сделката, но малцина обръщат внимание на икономическото ѝ изражение - Турция се нуждае от европейските пазари и инвестиции, както и от финансова и логистична помощ за справяне с бежанската криза", смята президентът на Института по миграционна политика.

Има още една причина Брюксел да продължи разговорите с Анкара и тя е, че евентуалното разпадане на сделката ще означава "австралийски сценарий" за ЕС, при който бежанците остават в покрайнините на континента, смята Кнаус. В европейския случай това означава гръцките острови. "Това ще бъде катастрофа за Гърция, за Балканите и за ЕС като цяло, ще превърне прифронтовата държава на миграционната криза в европейски еквивалент на Науру и ще означава ерозия на бежанските стандарти в цяла Европа." Ако Гърция се превърне в бежански лагер - както се случи за кратко през миналата година - резултатите няма да са по-различни от тогавашните. Хиляди хора ще се струпат на границата с Македония, в един момент тя ще поддаде и Балканският маршрут ще бъде отворен отново. Въпреки че през него вероятно няма да преминат близо милион души, много вероятно е да тръгнат няколкостотин хиляди.

Как да се справи Европа

Според Кнаус има вариант този сценарий да бъде избегнат. За целта обаче ЕС трябва да натисне Турция да осигури адекватна и работеща процедура по даване на убежище на хора от страни, различни от Сирия. Трябва да започнат депортациите от гръцките острови в посока Турция, а там хората да бъдат приемани в центрове за настаняване и да им бъде осигурено навременно разглеждане на молбите за убежище, както и достъп до подготвени преводачи и юристи. "Това трябва да се случи с няколко хиляди души до края на годината, което е напълно възможно, ако има воля и фокус", смята Кнаус. Второ, разговорите за визова либерализация трябва да продължат, за да задържат Турция на масата за преговори. Същевременно Гърция, за да се справи с хората на нейна територия, трябва да получи експертна помощ от ЕС. Става въпрос за подготвени хора, които да разгледат молбите за убежище на тези над 50 хил. души, които са пристигнали или останали в Гърция след подписването на бежанската сделка. Освен това според Кнаус ЕС трябва да назначи специален човек, който да съблюдава изпълнението на споразумението и към когото да се препращат всички административни и стратегически въпроси. Колкото и да е странно, пет месеца след подписването на сделката такъв човек липсва.

Последно, но не и по важност, е затварянето на другите маршрути - особено средиземноморския. Деметриос Пападеметриу смята, че вече се правят стъпки в тази посока, за които ЕС не говори, поне публично. "През последните месеци европейските лидери и САЩ стабилизираха Либия достатъчно, за да обявят, че легитимното либийско правителство контролира границите си. По този начин европейците могат да "помагат" на либийската брегова охрана и да връщат бежанците "легално", още в либийски териториални води. Така не се нарушават международните норми. Това не са действия, с които ЕК се гордее, но са практически и водят до резултат." Същото важи и по отношение на Турция - с повече прагматизъм и по-малко емоции тя също може да бъде спасена.