"Brexit оставя Великобритания гола." Посланието е изписано върху тялото на преподавателка по икономика, която се появява без дрехи на академична среща между професори от Cambridge University и University of Oxford в края на юли. Със своя необичаен протест тя обединява недоволството на две групи, които бяха масово против излизането на Великобритания от ЕС - икономистите и академиците.

Британските университети са алма матер на 2.3 милиона студенти, от които 138 хил. са европейски граждани. Не случайно 9 от 10 академици на Острова бяха срещу идеята Великобритания да напусне ЕС според анкета на вестник Times.

На 24 юни, денят след референдума, ректорите на 103 британски университета подписаха отворено писмо, което гласи: "Всяка година висшето образование генерира 73 млрд. паунда приходи за британската икономика. От тях 3.7 млрд. идват от таксите на студенти от европейските държави. Доброволното ни откъсване от най-големия икономически съюз на света ще подкопае позицията ни на глобален лидер в областта на науката и иновациите." Президентът на University College London, проф. Майкъл Артър, казва пред "Капитал", че се е чувствал дълбоко шокиран и силно притеснен, когато резултатът от гласуването е станал ясен.

Въпреки покрусата и тревогите поне за следващите две години значителни промени не се очакват нито по отношение на размера на таксите и достъпа до студентски заеми, нито в статута на студентите от ЕС. Възможно е дори до 2018 г. да има допълнителен наплив на европейски студенти, които бързат да се възползват от сегашните условия, докато те още са в сила. Защото след това бъдещето както на британските университети, така и на желаещите да учат в тях, е обвито в несигурност.

Академични вреди

"По някаква ирония резултатът от референдума стана ясен в деня на завършването ми. Така че аз лично не съм претърпяла промени като студент заради Brexit", казва пред "Капитал" Силвия Чернева, бакалавър по архитектура от Cambridge University. Също като всички останали университети и той вече обяви, че няма да променя таксите си за студенти от Европа поне в следващите две години. "Като цяло нашият университет - както и много други - има голямо интернационално общество, на което разчита за много от постиженията си и което подкрепя независимо от решенията на правителството. Друг е въпросът, че голяма част от средствата за научна дейност идват именно от ЕС", добавя Силвия Чернева.

Колкото и да е силен академичният дух, дълбокото разделение в британското общество по темата за миграцията няма как да не остави отпечатък върху една от основните услуги, които страната изнася на световните пазари - висшето образование. Политическата криза играе лоша шега на британските университети, които като държавни институции са силно зависими от решенията на правителството.

Посланието на кембриджкия икономист нудист не е безпочвено. Заради членството на Великобритания в ЕС, европейските студенти в Англия са приравнени на британските и плащат намалена университетска такса в размер на 9000 паунда (или 20 405 лева) на година. От 2017-2018 г. тя ще бъде повишена на 9250 паунда и може да расте още в зависимост от инфлацията.

Студентите от Европа имат и равен достъп до заеми от правителството, които позволяват разсрочено плащане на таксите за обучение след започване на работа. Докато студентите извън ЕС трябва да инвестират главоломни суми, за да учат в Англия. Бакалавър по география в University of Oxford - специалността, която завършва премиерът Тереза Мей - би струвала 22 430 паунда годишно за европейските студенти, ако сегашните им права бъдат отнети.

Джеймс Рос, диригент и професор по музика в University of Oxford, коментира пред "Капитал", че таксите за студенти извън ЕС са "гротескно високи". След като Великобритания напусне ЕС, това трябва да бъде променено, казва Рос. Местата в британските университети трябва да отиват при най-добрите студенти, независимо от това каква е тяхната националност, аргументира се професорът по музика.

Само че ако в резултат на Brexit студентите от ЕС изгубят достъпа си до преференциални заеми и таксите им скочат, това неминуемо ще намали интереса им към британските университети. И при логичният в подобен сценарий рязък спад на желаещите да учат на Острова европейци дори по-високите суми, които те може би ще плащат, трудно ще компенсират отворилата се дупка във финансирането. В момента таксите за чуждестранни студенти допринасят средно 35% от бюджета на английските университети.

"Вероятно повече студенти ще спрат да виждат университетското образование като далновидна инвестиция", прогнозира пред "Капитал" сър Антъни Селдън, ректор на University of Buckingham и основател на Центъра за изследване на модерната британска история. Социологическо проучване на застрахователната компания Aviva от тази година показва, че 39% от завършилите британски университети определят висшето си образование като "скъпа грешка". Освен това 49% от младите хора на Острова вярват, че могат да успеят и без диплома.

(Не) добре дошли

За намаляването на интереса към Великобритания на студентите от ЕС и от други държави може да допринесе и резултатът от референдума, виждан като знак за враждебност към имигрантите, както и зачестилите прояви на ксенофобия в дните след 24 юни. Според проучване на кариерния консултант Hobsons от края на юли сред 1014 чуждестранни студенти (83% от страни извън ЕС) близо една трета от тях казват, че сега е по-малко вероятно да решат да учат в британски университет, а 6% казват, че със сигурност не биха го направили.

Живеещият в Лондон Валентин Стоев, бакалавър по актьорско майсторство от Кралската академия за слово и драма, не усеща промяна след вота. Но предполага, че извън столицата, в която мнозинството подкрепя оставането в ЕС, ситуацията е по-различна. Валентин отбелязва, че извън метрополисите в Англия и Шотландия има отприщен национализъм и неприязън спрямо имигрантите, включително към студентите от Източна Европа. "Но се съмнявам, че подобно нещо присъства в бизнеса или държавните институции", казва Валентин пред "Капитал". Brexit засега не го е провокирал да промени плановете си да живее и работи във Великобритания. "Лондон остава моят дом засега и за обозримото бъдеще," категоричен е той. И добавя, че в промяната на отношенията между Великобритания и ЕС освен негативите може да има и много позитиви.

Силвия Чернева също вижда не само неприятности, но и възможности. "Една от причините, поради които не ми се оставаше в Англия, е високата цена в замяна на мизерни условия за живот за повечето млади хора. С Brexit паундът падна рязко и много компании започнаха да се преориентират към други столици. С приятели си говорихме, че това може да "спука балона" на цените в Лондон и да нормализира положението", посочва тя.

Но несигурността в образователния сектор вече се отразява и на трудовия пазар във Великобритания. Изследване на британския Institute of Directors от юли показва, че една трета от компаниите на Острова планират замразяване на процеса по наемане нови хора, намаляване на размера на инвестициите, както и релокация на операциите си. В резултат от кариерните центрове на University of Buckingham и London School of Economics and Political Sciences коментираха пред "Капитал", че много от европейските студенти, завършили при тях след Brexit, се отказват да си търсят работа в Англия. Трейси Дънкли, кариерен консултант към University of Buckingham, твърди, че студентите не искат да започват професионалния си живот на Острова при надвисналата заплаха правата им за пребиваване да бъдат оттеглени.

Доколко този риск е реален е друг въпрос. "Ясно е, че никой не иска да върне у дома им имигрантите от ЕС, които вече са тук. Всички партии (включително UKIP), както и проучванията на общественото мнение, го казват. Това така или иначе няма как да стане - Великобритания изпитва огромни трудности да депортира дори шепа престъпници, какво остава за милиони спазващи закона хора", посочва пред "Капитал" икономистът Лен Шакълтън, член на Института по икономически въпроси в Лондон.

Колко е скъпо да бъдеш сам

Другото голямо притеснение в академичните среди на Острова е за загубата на хора и финансиране. Близо 15% от преподавателите в британските университети идват от ЕС. Той допринася и 800 млн. евро годишно към финансирането на научноизследователска дейност във Великобритания. Тези инвестиции привличат първокласни научни сътрудници към Острова.

През 2014 г., когато българи и румънци получиха право да работят във Великобритания, вече оттеглилият се лидер на UKIP Фараж заяви, че това ще доведе до изтичане на мозъци от Източна Европа. Иронията е, че след Brexit (основната цел на политическата кариера на Фараж) Великобритания може да е държавата, която ще пострада от загуба на ценни кадри. Главната причина за това е липсата на ясно политическо изявление от правителството на Тереза Мей, което да гарантира статута на европейските имигранти.

Напълно възможно е обменът на хора и идеи да продължи в бъдеще. За момента обаче няма никаква яснота, а европейските граждани са използвани като разменна монета в играта на покер между Мей и европейските й партньори. Единственият сигурен факт са проблемите, пред които британските университети вече започват да се изправят. Проф. Крис Хъсбъндс от Sheffield Hallam University казва пред "Капитал", че някои европейски партньори по научноизследователските проекти на университета вече са отказали да си сътрудничат с него. Общо 4 от 12-те проекта, по които учени от Sheffield Hallam University работят в момента, са спрени поради липса на увереност от страна на европейските партньори. Проф. Артър от UCL посочва, че има случаи, в които британски учени са помолени от европейските си партньори да не участват заедно с тях в кандидатстване за финансиране, за да не бъдат автоматично дисквалифицирани.

Британското правителство обещава да компенсира загубата на средства с еквивалентно национално финансиране. Лен Шакълтън открива и нещо положително в ситуацията: "Част от европейското финансиране в момента е не особено рафинирана форма на протекционизъм, която подкрепя посредствени изследвания в социалните науки. Това произвежда досадни доклади, които никой не чете." Само че с Brexit Лондон губи възможността да влияе за по-смислено насочване на тези средства, от което да печелят и британските университети.

Въпреки първоначалния шок настроенията сред академичните среди на Острова след референдума не са изцяло негативни. Сър Антъни Селдън посочва, че британските университети трябва да тълкуват напускането на ЕС като възможност за промяна. Макар да смята Brexit за грешка, той вярва, че университетите на Острова ще могат да използват създалата се криза в своя полза. За това ще е нужно да използват повече въображение и креативност в начина, по който набират преподаватели, студенти и финансиране за научноизследователски проекти. Това може да е възможност да се събудят и да станат по-привлекателни и иновативни образователни центрове.

Сър Антъни Селдън дава за пример University of Warwick, Nottingham University, University of Kent, University of Bath, Cambridge University и University of Oxford като институции, които са приели предприемачески подход към управлението си. Много английски университети днес са добре свързани с бизнес средите, ориентирани са пазарно и се стремят да открият своята ниша, отговаряйки на търсенето и потребностите. Сър Антъни е убеден, че интересът към висшето образование във Великобритания ще остане траен и след Brexit. Но с покачването на университетските такси и появата на други - по-атрактивни и по-достъпни - възможности за младите хора еластичността на търсенето ще достигне своя предел. Brexit може и да остави британските университети голи. Но ще ги принуди да си търсят нови дрехи.