Тихата война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тихата война

Тихата война

Русия вдига залозите в Украйна. Целта не е разпалване на конфликта, а засилване на позицията в преговорите

18161 прочитания

© Reuters


Историята със заловените в Крим "украински диверсанти", подхваната от Кремъл, бързо излезе от августовските новини. Това, което Москва определи като опит за дестабилизиране на ситуацията в Крим, а Киев - като руска провокация, продължава да произвежда повече въпроси отколкото отговори. Основният е - какво цели руският президент Владимир Путин с ескалирането на напрежението.

За момента резултатът е, че Москва и Киев прекратиха диалога, а Путин обяви, че по-нататъшни срещи за мирни преговори в Нормандския формат - Русия, Украйна, Германия и Франция - са "безмислени". Но въпреки разполагането на допълнителни руски войски в Крим и по границата с Украйна, не изглежда някоя от двете страни да иска пълномащабна война. От всички версии за най-силното проблясване на искри след руското анексиране на Крим през 2014 г. най-правдоподобно звучи обяснението, че Путин се стреми към две неща - да качи рейтинга си вътре преди парламентарните избори в Русия през септември и да вдигне залозите навън в преговорите за бъдещето на Украйна.

Ще си говорим, няма да си говорим

На 4 септември Валидимир Путин ще проведе среща с френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Китай. Предмет на разговорите, както обясниха пред журналисти от пресслужбата на Кремъл, ще бъде "украинската тематика". С украинския президент Петро Порошенко Путин няма да се вижда заради скорошния инцидент със заловените в Крим "украински диверсанти", които планирали да извършат терористичен акт. Съвпадението, че мистичният инцидент и дрънкането с оръжия идва точно преди разговорите с Меркел и Оланд, едва ли е случайно.

Всъщност преди това украинската тема от дълго време беше изчезнала от руските тв канали - пропагандистите лежат на плажа, а относително спокойната ситуация не е интересна за журналистите. Крим се появяваше единствено в информациите за летни почивки и строителството на моста през Керченския пролив. И така, докато заловените "диверсанти" отново качиха новините за Украйна на първите страници. Независимо че някои експерти провидяха в случващото се опит на Путин да използва ситуацията в Крим за начало на нов военен конфликт с Украйна, нищо подобно не се случи. За няколко дни историята утихна.

Крим и анархията на 90-те

Представители на руската опозиция смятат, че случилото се в Крим е провокация на Путин, който на фона на икономическата криза иска да отвлече вниманието на руснаците с темата за противопоставянето с Украйна. Главният редактор на украинското издание "Апостроф" Денис Попович има друго тълкуване. "Това е димна завеса за някакъв мащабен гаф, може би свързан с дезертиране от руските военни части. За да не се изложат, са решили да хвърлят вината върху "диверсанти". По същия механизъм много престъпления в Украйна биват приписвани на Путин", казва Попович пред "Капитал". Руското издание "Коммерсант", позовавайки се на украински източници, лансира друга версия - че може наистина да става въпрос за диверсанти, но те са членове на независимите военизирани групи, които не се подчиняват на властта в Украйна.

В Русия представата, че Крим някога ще се върне в състава на Украйна, отсъства дори в опозиционните кръгове. Григорий Явлински, лидерът на партия "Яблоко", която не признава факта на анексирането, смята, че е нужно да се проведе повторен референдум за принадлежността на полуострова. При това с всичките си плюсове Крим не е точно подарък, а по-скоро тежко бреме за стагниращата руска икономика. Според приетото преди няколко дни актуализиране на бюджета на Република Крим разходите нарастват с още 10 млрд. рубли.

Зад парадните тв репортажи в Русия за Крим се крие съвсем друга картина. "Тук усещането е като през 90-те години в Русия. Царят анархия и безпорядък, властват грабители и крадци. Хоризонтът на планиране на хората е минимален, не обичат да работят. И това, за съжаление, се отнася за всички слоеве на населението. Никой не мисли за бъдещето", казва пред "Капитал" сътрудник в една от работещите в Крим руски държавни агенции, пожелал да остане анонимен.

Не съвсем война, не точно мир

Ситуацията в Донбас е сходна. Икономиката на сепаратистките републики в Луганск и Донецк изцяло зависи от Русия, инфраструктурата им е разрушена след военните действия, а неопределеността предизвиква само раздразнение. "Много от местните жители, изморени от войната и нетърпеливи тя да бъде прекратена, са готови дори на връщане в Украйна", разказва откровено в скорошно интервю за "Газета.ру" бивш опълченец от милициите в сепаратистката Луганска народна република. По неговите думи днес в региона тече "тиха война", която е "изгодна на всички страни. Украйна получава дотации от Запада, а републиките - от Русия".

Редакторът на "Апостроф" Попович определя ситуацията в Донбас като "равновесие": "Украйна се бои да настъпва, тъй като се опасява от намеса на Русия, а бойците просто не са способни на офанзива без мащабна подкрепа от руската армия."

Но Русия за момента няма желание да прекрати тази "тиха война". Водещият експерт от Brookings Institute и бивш американски посланик в Киев Стивън Пфайфър смята, че за Москва е важно да запази в Донбас "конфликт с ниска интензивност или замразен конфликт, който ще бъде използван за натиск върху правителството в Киев".

Засега ситуацията "нито мир, нито война" изглежда устройва и двете страни - в Украйна парламентът не бърза да приема закон за особения статут на сепаратистките републики, а в Русия най-вероятно очакват идването на новата администрация в Белия дом.

Допълнителен усложняващ фактор е, че ако обстановката около Украйна се изостри, това може да удари по плановете на Москва за военно взаимодействие със САЩ в Сирия. "Става дума не просто за сътрудничество, а за съвместна антитерористична операция", пояснява пред "Капитал" източник от дипломатическите кръгове.

В Кремъл считат, че ситуацията в Украйна ще зависи основно от предстоящата смяна в Белия дом. В същото време близкият до Кремъл политолог Алексей Чеснаков призовава да не се "погребват" Нормандският формат и Споразуменията от Минск. Постигнатите в беларуската столица договорки може и да не са съвършени, но нямат алтернатива и все някога трябва да бъдат изпълнени, дори това да не се нрави на Киев или на Москва. И докато администрацията на отиващия си американски президент Барак Обама показва, че иска разрешение на украинския въпрос преди края на мандата му, Путин продължава да повишава залозите. Едно от тълкуванията е, че с отхвърлянето на Нормандския формат Путин иска да въвлече Обама в сделка от типа на Ялтенската конференция. За това обаче вероятно ще е нужно повече от няколко "диверсанти" в Крим.

* Александър Бартерский е руски журналист, който работи за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"

Историята със заловените в Крим "украински диверсанти", подхваната от Кремъл, бързо излезе от августовските новини. Това, което Москва определи като опит за дестабилизиране на ситуацията в Крим, а Киев - като руска провокация, продължава да произвежда повече въпроси отколкото отговори. Основният е - какво цели руският президент Владимир Путин с ескалирането на напрежението.

За момента резултатът е, че Москва и Киев прекратиха диалога, а Путин обяви, че по-нататъшни срещи за мирни преговори в Нормандския формат - Русия, Украйна, Германия и Франция - са "безмислени". Но въпреки разполагането на допълнителни руски войски в Крим и по границата с Украйна, не изглежда някоя от двете страни да иска пълномащабна война. От всички версии за най-силното проблясване на искри след руското анексиране на Крим през 2014 г. най-правдоподобно звучи обяснението, че Путин се стреми към две неща - да качи рейтинга си вътре преди парламентарните избори в Русия през септември и да вдигне залозите навън в преговорите за бъдещето на Украйна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    doxen avatar :-?
    doxen

    "не обичат да работят"

  • 2
    gwa59354694 avatar :-|
    gwa59354694

    То е ясно какво иска Путин - пълна геополитическа и икономическа зависимост на Украйна от Русия, прекратяване на всякакви процеси за налагане на демокрация от западен тип и последващо присъединяване под някаква форма към РФ.

  • 3
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев

    "И докато администрацията на отиващия си американски президент Барак Обама показва, че иска разрешение на украинския въпрос преди края на мандата му"

    Че къв се пада Обама на Русия и Украйна???

  • 4
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител

    Отговорът на този фундаментален въпрос е непостижим за интелекта на един ЧервеноРуски трол

  • 5
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    За САЩ приоритет е Сири, следователно...я

  • 6
    stl1470578005502953 avatar :-|
    Тенчо Камбуров

    На Путин му писна от играта на Потрошенко около Минските договорености. Укропия не иска да реши най-важните точки от тях, а реве и принуждава Оландовски и Меркелица да продължават санкциите. От тях губят всички, но Европа продължава да търпи Поросенко. Заради що ли?

  • 7
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#3] от "Веселин Дечев (десидент)":


    [quote#3:"Веселин Дечев (десидент)"]Че къв се пада Обама на Русия и Украйна???[/quote]

    Пада се началник по думите на Тиквоча. Иначе е президент на най-влиятелната държава и де факто ръководител на НАТО, който пък е най-силния военен съюз, създаден именно заради мира в Европа.
    От друга страна си мисля че интереса на САЩ в Украйна доста се надценява, което важи и за Близкия изток. САЩ видимо няма желание да се забърква твърде надълбоко с разни държави на другия край на планетата. Все повече, което е лоша новина за БГ, която пък е делегирала всичките се отговорности по отбрана именно на НАТО.

  • 8
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#2] от "gwa59354694":


    [quote#2:"gwa59354694"]То е ясно какво иска Путин - пълна геополитическа и икономическа зависимост на Украйна от Русия[/quote]

    Това е задача. А целта е възстановяване на имперския статус на Русия или доктрината за "третия Рим". Впрочем за същото мечтае и Ердоган. Дори англичаните си мислят как "да направят Британия отново велика". Проблема на тези бивши империи е че няма какво да предложат на провинциите си, освен икономически застой/спад, диктаторски режими и прочее неприемливи за жителите на потенциалните провинции опции. Поради това Украйна не се навива на идеята да бъде руска провинция и точно проруския диктатор Янукович беше повода за революцията. Разбира се, ние (ЕС и НАТО) подкрепяме пътя на Украйна към Европа, без да целим да ударим Русия, каквато теза лансира Цар Вова Къси. На Вова му се играе, но на нас - не. Богатия и проспериращ Запад все по-малко проявява интерес към подобни игрички, още повече че тези страни не са особено апетитен пазар или източник на суровини. ЕС има на кого да продава колите и парфюмите си (Китай да речем) и не е приревал за бедната Украйна. Ако Украйна не беше в Европа никой нямаше да обърне внимание на анексията. Просто Европа не желае гюрултия в задния си двор.

  • 9
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Големия страх (основателен) на Вова, пък и на руснаците като цяло е да не би Украйна по подобие на цяла Източна Европа да стане по-богата и просперираща от Русия. Това е стар проблем за руската империя, поради което по соц. време СССР умишлено потискаше икономическото развитие на окупирана Европа, за да не стигне до парадокса че провинциите са по-богати от метрополиса. Общо взето проблема на руската имперщина е нейната несъстоятелност, поради което за да работи някак си трябва да се внася смут и застой в желаните държави.
    Постиндустриалното общество и икономиката на знанието, плюс либерализма нанася смъртен удар на бившите империи и те отговарят с агресия и неразбиране на новото устройство на света. Ще привикнат, но без бой няма да узреят бързо. Санкции, ембарго, изолация и пълна дискредитация! Дискретно набиване на канчето на имперските лунатици :-)

  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Както е казал Аристотел, познанието идва чрез сравнението. И именно сравнението на Европа и САЩ с Русия и Турция да речем, не радва последните, защото ги лишава от чувството им за величие. Това е проблема и на ислямските тъпанари, които сега лансират същите бози като комунистите (отказ от материалното и уравниловка) само и само да обосноват някак си въображаемото си морално превъзходство. На практика имаме работа с обидени от реалността онанисти, които квичат за капака внимание и някой долар/евро. Само припомням онзи пост, дето казваше че "Тринити колидж има повече нобели от целия ислямския свят", поради което обвиниха биолога в ислямофобия, нищо че констатацията е вярна. А е вярна и ако заместим "ислямски свят" с Русия или дори с СССР.
    Ситуацията е като със селския гамен и пияндурник, който гледа да счупи и открадне нещо, защото е безсилен да направи къщата си хубава като на съседите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK