Кризата с бежанците: по-малка, но все още тук

Въпреки затварянето на балканския маршрут и сделката с Турция ЕС все още не е решил проблемите с миграцията

След затварянето на Балканския маршрут и сделката с Турция мигрантския натиск към Европа намаля
След затварянето на Балканския маршрут и сделката с Турция мигрантския натиск към Европа намаля    ©  Dimitris Michalakis
След затварянето на Балканския маршрут и сделката с Турция мигрантския натиск към Европа намаля
След затварянето на Балканския маршрут и сделката с Турция мигрантския натиск към Европа намаля    ©  Dimitris Michalakis

По това време преди година бежанската криза сякаш беше единственият проблем в Европа, който занимаваше медиите, както и националните и европейските политици. Кадрите със стотици, понякога хиляди хора, пристигащи с надуваеми лодки, блокирани по границите и ходещи пешком в посока Западна Европа, циркулираха ежедневно. Погледнато от днешната перспектива, кризата сякаш изобщо не се е състояла.

На повърхността наистина изглежда така. Броят пристигащи на гръцките острови намаля от средно 5400 души на ден през октомври 2015 г. до оскъдните 94 през август т.г. Преминаващите през българската граница също са намалели с 30% на годишна база и от 4400 души през август 2015 г. през този юли са регистрирани само 2300.

Има ли обща политика

Противоположно на мнението на премиера Бойко Борисов, че вижда "панически държава след държава да се спасява поединично" по мигрантския въпрос, всъщност държавите - членки на ЕС, и партньорите от Западните Балкани следват доста кохерентна политика относно бежанците в последната година. От една страна, заявената от Германия "политика на отворени врати" към бежанците от Сирия и строежът на ограда по унгарската граница, подкрепен от силната антимигрантска реторика на президента Виктор Орбан, може да изглеждат противоречиви. Но общите действия по затварянето на балканския маршрут на бежанците през февруари, както и сделката с Турция от март показаха, че извън различната реторика европейските лидери все пак могат да прокарат общи решения за справяне с кризата.

Първо, в средата на февруари Австрия обяви, че ограничава броя на допуснатите хора през границата си до 80 на ден. Това веднага създаде верижна реакция и Македония и Сърбия затегнаха контрола по границите си. Междувременно Турция и ЕС постигнаха съгласие да ограничат бежанския поток, НАТО започна операция срещу каналджиите в Егейско море и за по-малко от два месеца броят на пристигнали на гръцките брегове се стопи от хиляди на стотици, а през голяма част от лятото - и десетки души на ден.

Проблемите остават

Числата обаче не дават цялостната картина на ситуацията. Въпреки че тази година в медиите липсват въздействащи снимки като тази на удавеното момче Айлан Кюрди, това не означава, че хората, пресичащи "мъртвите морета на Европа", намаляват. Дори напротив - цели 3177 души са загинали в Средиземно и в Егейско море тази година, докато през цялата изминала година жертвите бяха 3766. В момента над 50 хил. търсещи убежище живеят при лоши условия в Гърция. Поне една пета от тях са бездомни или предпочитат да живеят извън лагерите, за да продължат опитите си да стигнат до Западна Европа по нелегални канали. Около 4000 души бедстват в препълнени бежански лагери в Сърбия. На унгарската граница допускат само по 15 души на ден, а афганистанците чакат най-дълго на опашките или им се налага да търсят път през българските гори и планини, за да не бъдат регистрирани от българската полиция. Хуманитарната ситуация на места е критична и ЕС трябва да се намеси. А след опита за преврат в Турция и масовите гонения на предполагаеми гюленисти Европа се изправи пред още едно предизвикателство.

Въпреки че много от елементите на сделката между ЕС и Турция никога да не влязоха в сила - нито един мигрант не е депортиран от гръцките острови към турския бряг, Европа е изплатила едва една трета от хуманитарната помощ за Анкара, а само 800 души са преместени от Турция към ЕС според данни на ВКБООН - нейната основна цел на практика бе постигната и все по-малко мигранти опитваха опасното пресичане на Егейско море. Евентуално влошаване на отношенията между Анкара и Брюксел обаче може отново да предизвика големи групи хора да опитат да преминат през Егейско море по пътя към ЕС. Но перспективата те да останат заложници на мизерни условия в Гърция или да преживеят зимата на македонската граница със сигурност не привлича много от бежанците.

Нуждата от общоевропейски подход

Затова основната следваща стъпка на ЕС е да продължи под някаква форма преговорите с Турция за отпадане на визовия режим за нейните граждани. Въпреки че пълен безвизов режим е малко вероятен, преговорите държат Анкара на масата и така тя не "отпуска" контрола по границите си. Освен това Брюксел поде сериозни стъпки към затягането на външните граници - очаква се общо 140 полицаи от граничната агенция Фронтекс да се включат в опазването на българските граници от август. Във външнополитически план пък ЕС се опитва да договори експресното връщане на десетки мигранти, които не са получили бежански или хуманитарен статут, обратно в техните държави в Северна и Централна Африка. Стабилизирането на Либия също е част от процеса по затваряне на средиземноморския маршрут, който се "отвори" почти веднага след затварянето на балканския.

Процесите по интеграция и разпределение на бежанците из европейските държави обаче тъпчат на едно място. От общо 160 хил. души, които трябваше да бъдат солидарно разпределени от Гърция и Италия към останалите страни - членки на ЕС, досега са преместени само 8268. Преговорите за единен европейски миграционен механизъм буксуват, а за да се справят окончателно с проблема, европейските държави трябва да действат заедно.