Проверката в САЩ приключва без никакви последици за "ябълковата компания". Но привлича вниманието на Европейската комисия (ЕК), която продължава от там, докъдето са стигнали американските сенатори, и три години по-късно зашлевява Apple с най-голямата сметка за неплатени данъци със задна дата, налагана някога. Вместо обаче да застанат на страната на Брюксел, политиците във Вашингтон реагираха с бурно възмущение и заплахи за отмъщение. Правителството в Дъблин също не се зарадва, че изненадващо ще получи едни 13 млрд. евро, равняващи се на целия годишен бюджет за здравеопазване на Ирландия, а обяви, че редом с Apple ще обжалва санкцията на Вестагер и Ко.

Решението на ЕК е колкото противоречиво, толкова и важно. Ако издържи в съда, то има потенциала да се превърне в нова фаза от битката срещу агресивните практики за данъчно избягване, използвани от мултинационални компании.

Данъчно гнила ябълка

Действията на Вестагер са дръзки и революционни, тъй като стъпват на законодателството за държавна помощ, за да преследват съмнителни данъчни схеми. В случая става въпрос за споразумения между Apple и ирландското правителство от 1991 и 2007 г., понижаващи изкуствено данъците на технологичния гигант, като така му дават нечестно предимство пред конкурентите и нарушават правилата на ЕС, забраняващи на държавите да дават преференциални условия на определени фирми.

В центъра на спора e регистрираната в Ирландия Apple Sales International (ASO), дъщерна компания на Apple Inc. През нея минават всички печалби от продажбите на Apple в Европа. Само че според споразумението с правителството в Дъблин ASO има правото да ги разпределя към свое "централно управление", което съществува само на хартия, без служители и собствени помещения и няма седалище в нито една държава. Съответно не плаща и данъци.

Например през 2011 г. ASO отчита печалба в размер на 16 млрд. евро, но от тях едва 50 млн. са обложени, тъй като останалите са прехвърлени към "централното управление". Така ефективната данъчна ставка за ASO е не 12.5% (колкото е корпоративният данък в Ирландия), а само 0.05%. През 2014 г. тя спада още повече до миниатюрните 0.005%. "Ако моята действителна данъчна ставка беше 0.05%, намаляваща до 0.005%, щях да реша, че може би трябва да хвърля втори поглед на данъчната си декларация", заяви Вестагер. И с тази ефектна реплика обезоръжи обясненията на Apple, че през 2014 г. са платили 400 млн. долара данъци в Ирландия и са най-големият данъкоплатец в страната.

Никакви данъци, ние сме ирландци

Правителството в Дъблин в момента е в странната позиция да се бори срещу това да получи милиарди евро. Финансовият министър Майкъл Нуунън обяви, че ще оспорва решението на ЕК, за "да защити интегритета на нашата данъчна система... и да се противопостави на нахлуването на правилата за държавна помощ на ЕС в данъчните компетенции на суверенните страни членки".

Залогът в случая е репутацията на Зеления остров като привлекателно място за правене на бизнес и магнит за чуждестранни инвестиции. Ирландия отдавна е критикувана от САЩ, че е едва ли не данъчен рай от типа на Каймановите острови. С ниските си ставки Дъблин е трън в очите и на мнозина в ЕС начело с Франция, които гледат на тях като на данъчен дъмпинг. "Да, решението на правителството да обжалва в случая с Apple е странно. Аргументът на Дъблин е, че няма нарушение на закона и ЕС няма право да определя данъчната политика", посочва пред "Капитал" проф. Джеймс Стюарт от дъблинския Trinity College.

Заедно със страни като Холандия и Люксембург Ирландия е сред тези в ЕС, които подкрепят активните политики за окуражаване на данъчната конкуренция и са против всякакви инициативи за хармонизиране на данъчната база на европейско ниво. Но този лагер губи влиятелен съюзник, след като Великобритания гласува за излизане от ЕС. "Това решение на ЕК ще намали данъчната конкуренция сред държавите в ЕС и ще намали атрактивността му за бизнеса. Но страните, които ще бъдат най-силно засегнати, няма да бъдат онези като Италия и Франция (които вече имат високи данъци), а държави като Ирландия и България", казва пред "Капитал" Марк Литълууд, генерален директор на лондонския Institute of Economic Affairs.

Заедно или всеки сам

Макар каузата за преследване на компаниите, възползващи се от пролуките в международния данъчен лабиринт, да е справедлива, санкцията срещу Apple повдига въпроси на няколко нива. Освен че е намеса в правото на страните в ЕС да определят данъчните си политики, то създава несигурност в бизнеса, че може да бъде преследван със задна дата. "Това ще подейства като леден душ за компаниите, които обмислят да се преместят в държави от ЕС. Фирми, които добросъвестно са спазвали законите и правилата на страните, където са базирани, сега внезапно трябва се питат дали в бъдеще няма да им се наложи да плащат милиарди за данъци от минали години", посочва Марк Литълууд.

Как Apple (и останалите от Силициевата долина) избягват данъци

Преглед на оригинала

Действията на ЕК рискуват и да разпалят напрежение между Европа и Америка в момент, когато големите икономики се опитват да координират усилията си срещу избягването на данъци. В САЩ решението за Apple беше изтълкувано като атака срещу американските компании и Вашингтон обвини Брюксел, че се опитва да се държи като "наднационален данъчен орган". Всъщност опасението в САЩ е, че Европа посяга към онези над 2 трлн. долара необложени печалби, които американски фирми държат по света. На теория върху тях трябва да бъде платен данък в САЩ, когато бъдат репатрирани. На практика обаче не е ясно дали и кога ще се случи това.

Apple например разполага с 215 млрд. долара кешови активи, разпръснати в различни държави. След удара от Брюксел главният изпълнителен директор Тим Кук обяви, че технологичният гигант още следващата година мисли да върне част или всички от тези средства в САЩ. Преди това от Apple твърдяха, че репатрирането зависи от това дали следващият американски президент ще реформира пословично заплетения корпоративен данъчен режим и ще намали ставката от 35%.

Проблемът е, че глобалната данъчна система за облагане на мултинационални компании е безнадеждно остаряла и изобилстваща с пролуки. Създадена за производствената ера, тя е неприложима в съвременния свят, където бизнесът е все повече дигитален, базиран на услуги и движен от нематериални активи като интелектуални права. "Ако си поръчам такси през Uber, аз използвам приложение, създадено в САЩ, през компания, базирана в Холандия, за да получа самонает шофьор, който да дойде да ме вземе във Великобритания - никак не е очевидно къде точно от данъчна гледна точка се е случила тази транзакция", посочва Марк Литълууд. И добавя, че ако данъкът върху печалбата все още работи, когато пазаруваме от местната пекарна или сергия за плодове, то това съвсем не е така в интегриран свят, в който отделни части от транзакцията се случват на няколко места, отдалечени едно от друго и попадащи под различни правни режими. "Трябва радикално да преосмислим данъчната ни система, вместо да се опитваме да изкривим новия бизнес свят, за да го вместим в стара и неподходяща такава", казва директорът на Institute of Economic Affairs.

Според считана за консервативна оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) загубите за националните бюджети от креативното данъчно оптимизиране на мултинационалните компании възлизат на 240 млрд. долара годишно. Това е и причината миналата година по заръка на Г-20 ОИСР да предложи реформи, които да помогнат на държавите да ограничат този тип корпоративни данъчни гимнастики. За да бъдат те въведени и приложени обаче, е нужно големите икономики да действат заедно. И ще бъде жалко, ако със захапването на Apple тези усилия бъдат торпилирани.