Полша иска от ЕС да финансира централи на "чисти въглища"

Полша е готова да разблокира ратифицирането на анекса към Протокола от Киото за въглеродните емисии, но при условие че Европейската комисия гарантира финансиране за новите електроцентрали, работещи с т.нар. чисти въглища. Това съобщи Reuters, цитирайки позиция на кабинета на премиера във Варшава.
Миналия октомври новият полски президент неочаквано наложи вето върху одобряването на анекса от Доха от 2012 г., с който Протоколът от Киото ще действа до 2020 г. Мотивите бяха, че страната се нуждае от повече време да анализира последиците за икономиката ѝ.

Това блокира целия процес в ЕС, защото, за да има одобрение от целия съюз, е нужно съгласието на всичките 27 членове.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Протоколът от Киото, подписан през 1997 г., задължава около 40 развити държави да съкратят парниковите емисии с около 5% в периода 2008 - 2012 г. спрямо нивата от 1990 г. Макар този срок да премина, едва няколко държави от ЕС, включително Италия и Унгария, приключиха ратификационния процес. Целите на ЕС за 2020 г. са да съкрати поне 20% от парниковите емисии спрямо нивата от 1990 г.

Защо Варшава държи на въглищата

Полша произвежда по-голямата част от електричеството си със старомодни въглищни ТЕЦ-ове. Скоро най-старите и най-неефективните от тях трябва да бъдат закрити според изискванията на ЕС. За да избегне недостиг на енергия, Варшава ускори издигането на централи с нови технологии за изгаряне на въглища. Правителството настоява това да остане основният източник на енергия за години напред.



Но придържането към въглищата е скъпо – било заради растящите разходи по контролиране на вредните газове, било защото банките се въздържат да финансират въглищни проекти.

Като част от преговорите с Европейската комисия искаме да обвържем ратифицирането на анекса от Доха с гарантиране на финансирането за нови енергийни инвестиции на базата на въглища и намаляване на емисиите", се казва в съобщението от кабинета на премиера.

Що се отнася до най-новото споразумение за климата – това от Париж, властите заявяват, че искат да го ратифицират възможно най-скоро. То бе прието през декември, преди дни бе ратифицирано от САЩ и Китай, най-големите замърсители в света, и има за цел водещите световни икономики, зависими от изкопаеми горива, да се преобразят в следващите няколко десетилетия, за да се забави и спре човешкото въздействие върху околната среда и предизвиканото от това затопляне на планетата.

"Става дума и за биоразнообразието, възстановяването на почвите, подобряване качеството на водата и въздуха, взимайки предвид поглъщането на въглероден оксид и от горите и подкрепа на борбата с глада и бедността по света", заявяват от пресслужбата на премиера на Полша.

На Варшава няма да ѝ е лесно, защото в европарламента се чуват призиви Европейската комисия да не позволява на страни като Полша да използват горите като опит да се измъкнат от намаляването на емисии в други сектори.

Парижкото споразумение определя да се вземат мерки, благодарение на които затоплянето на планетата да се задържи под 2 градуса до края на века. То ще влезе в сила, когато го ратифицират 55 държави, отговорни за 55% от емисиите, предизвикани от човешка дейност.

Г-20 не иска да спре субсидиите

На срещата на върха на Г-20 в края на миналата седмица лидерите не успяха да се договорят за конкретна цел по премахване на субсидиите за изкопаеми горива, които всяка година възлизат на стотици милиарди долари. Сега природозащитници започват натиск над Германия – домакин на срещата през 2017 г., да довърши започнатото и като организатор да убеди останалите страни да приемат точни срокове.

През юни над 200 граждански организации призоваха Г-20 да прекрати субсидирането на изкопаеми горива до 2020 г. През август ги последваха застрахователни компании, управляващи активи за 1.2 трилиона долара.

През май лидерите на Г-7 обещаха правителствата им да спрат финансовата подкрепа за петрол, газ и въглища до 2025 г. Но в по-широкия формат на Г-20 такова единомислие не бе постигнато.

Вместо това в заключителния документ само се потвърждава ангажимент от 2009 г. "да се рационализират и постепенно да се премахнат в средносрочен план нeефективните горивни субсидии, стимулиращи пилеенето на енергия, като в същото време се има предвид подкрепа за бедните в обществото".

По $444 млрд. субсидии годишно По данни на организациите Oil Change International и Overseas Development Institute (ODI) през 2013 и 2014 г. субсидиите в Г-20 само за добива и производството на изкопаеми горива, без да се имат предвид субсидиите за потребителите, възлизат средно на 444 милиарда долара годишно. "Времето изтича, всеки долар, похарчен за изкопаеми горива, ни приближава до климатична катастрофа и затруднява прехода към чиста енергия", коментира Алекс Дукас от Oil Change International. Но лидерите на Г-20 се споразумяха единствено да приветстват "усилията Споразумението от Париж да влезе в сила до края на 2016 г." и че разчитат "прилагането му да започне навреме". Индия е страната, за която се смята, че блокира един по-активен подход на Г-20. Пресата в страната цитира официални лица да казват, че Делхи не е готов да ратифицира споразумението до края на тази година и не е готов да приеме предложение на САЩ за краен срок за премахване на субсидиите за горива. Основната причина е, че така се помага на цените на газа за домакински нужди на бедните или за електричеството за фермерите. Андрю Уайт от World Resources Institute и бивш съветник на Държавния департамент по въпросите за климатичните промени казва, че Вашингтон би искал крайният срок за всички в Г-20 да е 2021 г., но Делхи, изглежда, предпочита 2031 г.