Четирите от запаса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Четирите от запаса

Вишеградската четворка - Меркел ни събира, Меркел ни дели

Четирите от запаса

Вишеградската група е шумна, конфронтационна и обещава контрареволюция в ЕС. Но няма реално влияние

Светломира Гюрова
12770 прочитания

Вишеградската четворка - Меркел ни събира, Меркел ни дели

© Reuters


Темата накратко:

- Вишеградската група няма обща визия как да изглежда ЕС след Brexit. Очакванията квартетът да говори в един глас и на предстоящата среща на върха в Братислава да повлияе на посоката, в която да поеме ЕС, най-вероятно ще се окажат пресилени.

- Централноевропейската четворка би могла да упражнява реално влияние в ЕС единствено ако привлече и още държави. Плановете за включване на България, Румъния и прибалтийските държави обаче по-скоро са нереалистични както заради лошия имидж, който си създаде Вишеградската четворка, така и заради разнобой в интересите.

- За България търсенето на нови решения за бежанците е плюс, но като цяло щетите от коалиране с Вишеградския квартет биха надвишили ползите.

Досега те се срещаха далече от камерите и само се предполагаше, че освен да се възхищават един на друг, двамата също така обменят опит и координират тактиките си. Но на сцената на икономическия форум в Криница на 6 септември унгарският премиер Виктор Орбан и лидерът на управляващата партия в Полша "Право и справедливост" Ярослав Качински за първи път се появиха заедно публично. И не оставиха никакви съмнения в близостта си.

Двете "лоши момчета" от Изток в един глас обявиха, че ще поведат "културна контрареволюция" в зашеметения от надвисналото излизане на Великобритания и още куп кризи ЕС. "Brexit е фантастична възможност" и "промяната е единственото решение" беше посланието на Орбан и Качински. Те заклеймиха всички пороци на Европа от приемането на мигранти, които "елиминират исторически идентичности", до "миризмата" на "международен капитал" и обещаха да преследват визията си за нов, радикално различен ЕС.

Той е по-голям и по-хлабав съюз, в който някой ден ще влязат страни като Сърбия и който брани решително външните си граници, включително с "обща европейска армия". Но не се меси във вътрешните дела на членките си, ако те решат да променят конституцията си по свой вкус или да прилагат нетрадиционни икономически политики. В него на глобалния капитал се гледа с подозрение, а на имигрантите нехристияни - с открита неприязън. Той пази националните идентичности на държавите и е основан на по-консервативни ценности вместо сегашните либерални, довели до това, че днес ЕС е "богат, но слаб," както го описа Орбан в своя скорошна статия във в. Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Платформата за постигане на тази визия е Вишеградската четворка - изживяващата ренесанс група на Полша, Унгария, Чехия и Словакия, която се оформя като алтернативен център с амбиции за влияние в ЕС. За момента България се държи настрана, но призивите от опозиционни и полуопозиционни политици (като лидера на ДСБ Радан Кънев) да се търси обща позиция с централноевропейския квартет и да не се следва безропотно Германия се засилват. Само че дотук Орбан, Качински и компания показват по-скоро способност да блокират и да се конфронтират, отколкото да търсят полезни и приемливи решения.

Готови ли сте за големия лош Вишеград

Създадена преди 25 години с цел да ускори интегрирането на Централна Европа в ЕС, Вишеградската група беше възродена от бежанската криза. Повратният момент в новата й история беше идването на власт на консервативната и националистическа "Право и справедливост" в Полша миналия октомври. Под задкулисното ръководство на Качински правителството на премиера Беата Шидло започна офанзива за овладяване на обществените медии, разузнаването и дипломатическата служба, както и на Конституционния съд. Докато в Брюксел се притесняваха от орбанизацията на Полша, Варшава и Будапеща ставаха все по-близки и все по-невъздържани в критиките си по адрес на ЕС.

След гласуването за Brexit Орбан и Качински станаха още по-нападателни. "Веднага след референдума във Великобритания Вишеградската група започна да атакува Европейската комисия, окуражена, че правомощията й могат да бъдат да бъдат намалени заради Brexit. Най-вече Полша и Унгария се опитват да използват недоволството от Брюксел за краткосрочни политически цели", казва пред "Капитал" Едит Згут, външнополитически анализатор от базирания в Будапеща мозъчен тръст Political Capital. Отслабването на институциите на ЕС означава и по-слаб надзор за това дали натискът върху медиите в Унгария или подчиняването на Конституционния съд в Полша не са опасно подкопаване на демокрацията.

Извън това "Вишеградската група няма обща визия как да изглежда ЕС след Brexit", констатира пред "Капитал" Ищван Хегедуш, председател на неправителствената организация Hungarian Europe Society. Той посочва, че четирите страни имат само две теми, които ги обединяват. Първата е мигрантската криза. Планът за квоти за бежанци за всяка държава в ЕС беше посрещнат като анатема и първо Словакия, а после и Унгария заведоха искове срещу него в съда в Люксембург. Орбан освен това насрочи по този въпрос референдум през октомври, който няма да има особен смисъл (планът за квотите така или иначе вече не е на дневен ред), но се вписва в политическата му линия да превръща мигрантите във враг номер едно. Втората обща тема е бюджетът на ЕС - четирите страни зависят от европейските пари и имат интерес те да не секват и да не намаляват. През 2015 г. Полша е била третият най-голям получател на финансиране от ЕС след Франция и Испания и е похарчила 13.3 млрд. евро. Унгария е взела 5.6 млрд. евро, което е над два пъти повече от Холандия.

"Вишеградската четворка не представлява някакъв много специален централноевропейски дух. Две от страните в нея - Полша и Унгария, се движат в националистическа посока. Те се борят срещу т.нар. Брюксел, не харесват федерални и наднационални институции и предпочитат нещо, което можем да наречем Европа на нациите. Но са по-скоро прагматични, не се интересуват толкова от дебата за бъдещето на Европа като такъв", смята Ищван Хегедуш. И предупреждава, че привидно проевропейските инициативи на Орбан не трябва да бъдат взимани особено насериозно. "Когато например казва, че иска обща европейска армия, това няма никакви последствия. Той може да претендира, че е много проевропейски, но няма реален шанс в близко бъдеще наистина да има европейска армия. А по много други важни теми той отстоява свое собствено поле за маневриране, в което да прави каквото си поиска", казва председателят на Hungarian Europe Society.

Не съвсем единни в различията си

Очакванията централноевропейският квартет да говори в един глас и на предстоящата среща на върха на ЕС в Братислава на 16 септември да опита да повлияе на посоката, в която да поеме съюзът след Brexit, най-вероятно ще се окажат пресилени. "Вишеградската група съвсем не е толкова кохерентна. Полша и Унгария, дори да имат вътрешни конфликти по отношение на Русия например, се опитват да бъдат единни заради сходните си политически идеологии. Но Словакия и Чехия се държат по различен начин, нямат желание да създават блокиращо малцинство в ЕС и не искат да следват конфронтационна линия", посочва Ищван Хегедуш.

Макар също да не харесват ЕС в сегашния му вид и да настояват за промени, Братислава и Прага се дистанцират от по-радикалните изказвания на дуото Орбан - Качински. "Сред разделителните линии са отношенията с Русия и Германия, както и членството в еврозоната", изброява Едит Згут. Както признава пред Reuters висш словашки дипломат, "Вишеград е надценяван. За всяка от нас двустранните ни отношения с Германия са много по-важни, отколкото споделените ни интереси във Вишеградската група". Това важи и за икономиката, където Германия е ключов партньор и на четирите страни. Същевременно Словакия например - единствената от групата, която е приела еврото - има полза от засилване на еврозоната и не желае "хлабаво членство" и ЕС на много скорости за разлика от Полша, Унгария и Чехия.

Всъщност от Вишеградската група София e най-близо до Братислава в много отношения - и двете предпочитат силни европейски институции и нямат интерес да бъдат оставени извън "ексклузивни формати" като еврозоната и Шенген. Но когато Виктор Орбан пристигне в София на 13 и 14 септември, за да съгласува позиции с премиера Бойко Борисов преди срещата в Братислава, той няма да намери тук естествен съюзник въпреки споделените опасения за неумението на ЕС да се справи с бежанската криза.

"Орбан вижда Вишеградската група като инструмент за трансформиране на ЕС по свой вкус", казва Ищван Хегедуш. Унгарският премиер иска да създаде силен блок вътре в ЕС, облягайки се на страните от Вишеград и въвличайки още държави от Източна и Централна Европа. "Орбан чака момента, когато крайнодесни и популистки партии вероятно ще дойдат на власт в други страни. Той би искал да е нещо като лидер на една нова Европа, която е много по-националистическа, много по-нелиберална, много по-фрагментирана, но и много по-затворена "крепост Европа", посочва председателят на Hungarian Europe Society.

Само че Вишеградската група би могла да упражнява реално влияние в ЕС единствено ако привлече и още държави. Четирите страни имат население от общо 63 млн. души и не биха могли да формират т.нар. блокиращо малцинство при взимане на решения в съюза. Плановете за включване на България, Румъния и прибалтийските държави обаче по-скоро са нереалистични както заради лошия имидж, който си създаде Вишеградската четворка, така и заради разнобой в интересите. "Слабо вероятно е още страни от Източна Европа да пожелаят да принадлежат към тази група, защото това може да постави под риск отношенията им с други страни в ЕС и особено с Германия", смята Ищван Хегедуш.

Дори да има симпатии към силовия подход на Орбан и твърдата му линия в ЕС, прибалтийските страни например няма как да приемат проруските му залитания. Румъния не е толкова притеснена от мигрантска вълна и няма интерес да разваля отношенията си с Франция и Германия. За България търсенето на нови решения за бежанците е плюс, но като цяло щетите от коалиране с Вишеградския квартет биха надвишили ползите.

Темата накратко:

- Вишеградската група няма обща визия как да изглежда ЕС след Brexit. Очакванията квартетът да говори в един глас и на предстоящата среща на върха в Братислава да повлияе на посоката, в която да поеме ЕС, най-вероятно ще се окажат пресилени.

- Централноевропейската четворка би могла да упражнява реално влияние в ЕС единствено ако привлече и още държави. Плановете за включване на България, Румъния и прибалтийските държави обаче по-скоро са нереалистични както заради лошия имидж, който си създаде Вишеградската четворка, така и заради разнобой в интересите.

- За България търсенето на нови решения за бежанците е плюс, но като цяло щетите от коалиране с Вишеградския квартет биха надвишили ползите.

Досега те се срещаха далече от камерите и само се предполагаше, че освен да се възхищават един на друг, двамата също така обменят опит и координират тактиките си. Но на сцената на икономическия форум в Криница на 6 септември унгарският премиер Виктор Орбан и лидерът на управляващата партия в Полша "Право и справедливост" Ярослав Качински за първи път се появиха заедно публично. И не оставиха никакви съмнения в близостта си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    tqh42306221 avatar :-|
    tqh42306221

    Алтернативния ЕС,създаден като креатура от Елцин още и хранен щедро от Путлер.

  • 5
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    Не виждам смисъл от излизането на ГБ от ЕС ако не се върви към ЕСЩ

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    А така. След като избирателите им са тъпи необразовани люде, сега и флагманите на НАЦИОНАЛИЗМА вече са пета глуха в ЕС. Идилията продължава, ЕС е идеален, а мюсюлманите се интегрират. Гейм, сет и мач за Европа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK