С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 9 сеп 2016, 17:27, 12537 прочитания

Четирите от запаса

Вишеградската група е шумна, конфронтационна и обещава контрареволюция в ЕС. Но няма реално влияние

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:
- Вишеградската група няма обща визия как да изглежда ЕС след Brexit. Очакванията квартетът да говори в един глас и на предстоящата среща на върха в Братислава да повлияе на посоката, в която да поеме ЕС, най-вероятно ще се окажат пресилени.

- Централноевропейската четворка би могла да упражнява реално влияние в ЕС единствено ако привлече и още държави. Плановете за включване на България, Румъния и прибалтийските държави обаче по-скоро са нереалистични както заради лошия имидж, който си създаде Вишеградската четворка, така и заради разнобой в интересите.

- За България търсенето на нови решения за бежанците е плюс, но като цяло щетите от коалиране с Вишеградския квартет биха надвишили ползите.

Досега те се срещаха далече от камерите и само се предполагаше, че освен да се възхищават един на друг, двамата също така обменят опит и координират тактиките си. Но на сцената на икономическия форум в Криница на 6 септември унгарският премиер Виктор Орбан и лидерът на управляващата партия в Полша "Право и справедливост" Ярослав Качински за първи път се появиха заедно публично. И не оставиха никакви съмнения в близостта си.

Двете "лоши момчета" от Изток в един глас обявиха, че ще поведат "културна контрареволюция" в зашеметения от надвисналото излизане на Великобритания и още куп кризи ЕС. "Brexit е фантастична възможност" и "промяната е единственото решение" беше посланието на Орбан и Качински. Те заклеймиха всички пороци на Европа от приемането на мигранти, които "елиминират исторически идентичности", до "миризмата" на "международен капитал" и обещаха да преследват визията си за нов, радикално различен ЕС.


Той е по-голям и по-хлабав съюз, в който някой ден ще влязат страни като Сърбия и който брани решително външните си граници, включително с "обща европейска армия". Но не се меси във вътрешните дела на членките си, ако те решат да променят конституцията си по свой вкус или да прилагат нетрадиционни икономически политики. В него на глобалния капитал се гледа с подозрение, а на имигрантите нехристияни - с открита неприязън. Той пази националните идентичности на държавите и е основан на по-консервативни ценности вместо сегашните либерални, довели до това, че днес ЕС е "богат, но слаб," както го описа Орбан в своя скорошна статия във в. Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Платформата за постигане на тази визия е Вишеградската четворка - изживяващата ренесанс група на Полша, Унгария, Чехия и Словакия, която се оформя като алтернативен център с амбиции за влияние в ЕС. За момента България се държи настрана, но призивите от опозиционни и полуопозиционни политици (като лидера на ДСБ Радан Кънев) да се търси обща позиция с централноевропейския квартет и да не се следва безропотно Германия се засилват. Само че дотук Орбан, Качински и компания показват по-скоро способност да блокират и да се конфронтират, отколкото да търсят полезни и приемливи решения.

Готови ли сте за големия лош Вишеград



Създадена преди 25 години с цел да ускори интегрирането на Централна Европа в ЕС, Вишеградската група беше възродена от бежанската криза. Повратният момент в новата й история беше идването на власт на консервативната и националистическа "Право и справедливост" в Полша миналия октомври. Под задкулисното ръководство на Качински правителството на премиера Беата Шидло започна офанзива за овладяване на обществените медии, разузнаването и дипломатическата служба, както и на Конституционния съд. Докато в Брюксел се притесняваха от орбанизацията на Полша, Варшава и Будапеща ставаха все по-близки и все по-невъздържани в критиките си по адрес на ЕС.

След гласуването за Brexit Орбан и Качински станаха още по-нападателни. "Веднага след референдума във Великобритания Вишеградската група започна да атакува Европейската комисия, окуражена, че правомощията й могат да бъдат да бъдат намалени заради Brexit. Най-вече Полша и Унгария се опитват да използват недоволството от Брюксел за краткосрочни политически цели", казва пред "Капитал" Едит Згут, външнополитически анализатор от базирания в Будапеща мозъчен тръст Political Capital. Отслабването на институциите на ЕС означава и по-слаб надзор за това дали натискът върху медиите в Унгария или подчиняването на Конституционния съд в Полша не са опасно подкопаване на демокрацията.

Извън това "Вишеградската група няма обща визия как да изглежда ЕС след Brexit", констатира пред "Капитал" Ищван Хегедуш, председател на неправителствената организация Hungarian Europe Society. Той посочва, че четирите страни имат само две теми, които ги обединяват. Първата е мигрантската криза. Планът за квоти за бежанци за всяка държава в ЕС беше посрещнат като анатема и първо Словакия, а после и Унгария заведоха искове срещу него в съда в Люксембург. Орбан освен това насрочи по този въпрос референдум през октомври, който няма да има особен смисъл (планът за квотите така или иначе вече не е на дневен ред), но се вписва в политическата му линия да превръща мигрантите във враг номер едно. Втората обща тема е бюджетът на ЕС - четирите страни зависят от европейските пари и имат интерес те да не секват и да не намаляват. През 2015 г. Полша е била третият най-голям получател на финансиране от ЕС след Франция и Испания и е похарчила 13.3 млрд. евро. Унгария е взела 5.6 млрд. евро, което е над два пъти повече от Холандия.

"Вишеградската четворка не представлява някакъв много специален централноевропейски дух. Две от страните в нея - Полша и Унгария, се движат в националистическа посока. Те се борят срещу т.нар. Брюксел, не харесват федерални и наднационални институции и предпочитат нещо, което можем да наречем Европа на нациите. Но са по-скоро прагматични, не се интересуват толкова от дебата за бъдещето на Европа като такъв", смята Ищван Хегедуш. И предупреждава, че привидно проевропейските инициативи на Орбан не трябва да бъдат взимани особено насериозно. "Когато например казва, че иска обща европейска армия, това няма никакви последствия. Той може да претендира, че е много проевропейски, но няма реален шанс в близко бъдеще наистина да има европейска армия. А по много други важни теми той отстоява свое собствено поле за маневриране, в което да прави каквото си поиска", казва председателят на Hungarian Europe Society.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Великобритания плаши ЕС с мита върху стоки за 47 млрд. евро без търговска сделка Великобритания плаши ЕС с мита върху стоки за 47 млрд. евро без търговска сделка

Германия ще бъде най-тежко засегната, като на нейни стоки за 18.8 млрд. евро могат да бъдат наложени тарифи

28 яну 2020, 928 прочитания

Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет" 5 Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет"

Въпреки това обаче корпорацията вече е усвоила за целта около 150 млн. долара от щатската изследователска агенция DARPA

28 яну 2020, 1905 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Задават се по-амбициозни цели за потреблението на енергия

30% по-малко енергия спрямо стандартния модел е новата идея.

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10