Разговори за 11 септември
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разговори за 11 септември

Мемориалът в Долен Манхатън

Разговори за 11 септември

Може ли едно възпоменание да обедини страна, която е разделена, разочарована, объркана?

8366 прочитания

Мемориалът в Долен Манхатън

© Reuters


Рикардо ще навърши 16 след седмица и е загубил майка си преди 15 години. Отнема му много време преди да започне да говори за нея, започва да задава въпроси едва като тийнейджър. Вече не живее в Ню Йорк и тази година няма да присъства на събитията за отбелязване на годишнината от терористичните атаки от 11 септември 2001 г., разказва баба му Ким от Харлем, Ню Йорк. Тя също много ясно помни деня, гледала е телевизия докато се е грижила за внука си у дома, когато вижда как първият самолет се врязва в една от кулите на Световния търговски център. Дъщеря й работела на 104 етаж. Успяла да се обади на майка си, за да й каже какво се е случило и че всеки момент се очаква да евакуират нея и колегите й. Ким не е хранела много надежда, като бивш полицай разбира добре, че шансовете да види дъщеря си отново са твърде малки.

"Първо помислих, че е инцидент"

Много хора, които или са гледали новините по телевизията или са приемали обаждания по телефона от близки и приятели са вярвали, че това е инцидент. "Първо си помислих, че пилотът на един от онези двумоторни самолети е загубил контрол над машината и се е разбил в една от Кулите близнаци на Световния търговски център. Но след като видях и втория самолет, бях убедена, че това е терористична атака" спомня си Мишел на 56 от Ню Йорк. "И до ден днешен помня миризмата във въздуха, даже и в Харлем се усещаше. Помня небето, беше ясен, слънчев ден, изведнъж притъмня и се заоблачи. В часовете, дните и седмиците след това не искахме да повярваме какво ни сполетя. Имахме привилегията да живеем в много сигурна страна, разбира се имахме тероризъм на местна почва, но нищо сравнимо с това."

"9/11 ни направи по-състрадателни и смирени едни с други"

"Но паралелно с това вся ежедневен страх", продължава Мишел, чиято дъщеря и до ден днешен отказва да използва градския транспорт. Обяснява как за всеки самолет, който преминава над Ню Йорк, дали за обезпаразитяване, дали за нещо друго, властите пускат публични анонси. Спомня си за отминали времена с други заплахи, когато през 60те години инструкциите в училище са били свързани с атомната заплаха, идваща от Съветския съюз."

"След 11 септември тероризмът стана истинска заплаха", казва Джеф от Вашингтон, "а разговорът за сигурността и гражданските права и свободи актуален и винаги разгорещен". Всяка година 11 септември напомня на американците за голямата трагедия от 2001 г., но и за невиждан до тогава момент на състрадание и смирение. "Най-страшният момент извика най-доброто у хората", спомня си Джеф, който в онзи момент е бил в самолет от Вашингтон за Западния бряг, приземен по принуда заради обявеното извънредното положение. През целия тринайсет часов път обратно към Вашингтон с кола, той срещал добрината на непознати в малки и големи жестове.

Светът щеше да е различен..

Животът в САЩ осезаемо се е променил след 11 септември. Веднага след атаките долен Манхатън се превръща в град на духове, разказва Ариела от Ню Йорк. "Сега долен Манхатън е лъскав, обновен и много популярно място за живеене и срещи. Но веднага след 11 септември цените на недвижимите имоти се сринаха, големите компании напуснаха района и много малки бизнеси банкрутираха." Обстойните проверки по летищата и дългите опашки за проверка за сигурност са само малък пример за това как се е променил животът. "Глобално 11 септември направи светът едно много по-несигурно място" продължава Ариела. "Ако 11 септември не беше се случил, светът щеше да бъде едно много по-различно място", като с това намеква, че президентът Буш най-вероятно нямаше да е обявил Война срещу тероризма, както и последвалите войни в Афганистан и Ирак нямаше да са се случили.

Петнайсет години по-късно президентът Барак Обама обяви три възпоменателни дни за 11 септември. Годишнините и възпоменанията са важни, човек си спомня състраданието и сплотяващата безусловна подкрепа за ближния в онзи момент. Защото трагедиите и външните заплахи сплотяват. 11 септември е важно напомняне за момент на сплотеност, но далеч не достатъчно, за да държи държава от над 320 милиона души обединена. "В трудни времена, исторически погледнато, винаги сме се обединявали" казва Том от Вашингтон. Но трябва ли на всяко поколение да се напомня с пагубни събития колко непостоянни са стабилността и сигурността, за да могат те да се стремят към идеалите, които ги сплотяват?

Американската мечта все още витае във въздуха като "низ от благородни ценности, към които се стремим, обединени около идеята за равни възможности и идеята, че всички заслужаваме да живеем свободно и да преследваме щастието си" казва Джеф. Достатъчно е да се огледа човек, за да види символите, олицетворяващи тази мечта – от знамената, до мотото на САЩ E pluribus unum ("От многото - един"), гравирано в американската валута.

Съединени или разединени американски щати?

Символите могат както да обединяват, така и да разделят. Съвсем скоро футболистът Колин Каперник остана седнал при изпълнението на химна преди началото на мач. "Няма да стана, за да покажа гордост от флага на страна, която потиска чернокожите и цветнокожите" каза Каперник пред медиите. Сред хората с различен етнически произход, най-вече сред чернокожите в САЩ все повече расте недоволството, че конституцията не е писана за тях, тъй като бащите-основатели са притежавали чернокожи роби. "Мога да преследвам американската мечта в материалните й измерения, но няма как да забравя как при последното интервю за работа преди няколко години интервюиращия написа едно голямо ‚Б‘ до ‘отказ’. Едва ли е седяло за ‚красива‘" (и черен и красив на английски започват с ‘b’), казва Ариела.

15 години след онзи момент на единство, преобладаващата нагласа в САЩ е на разделение и поляризация. Расови различия, икономическо неравенство, многократното увеличение на таксите за образование, са по думите на Джеф само част от причините. "Предстоящите избори показват, че разделението между нас взема превес пред усещането за обединение" добавя Ариела; "сред близките и приятелите ми доминират обезверяването и разочарованието от факта, че някой като Доналд Тръмп би могъл да стане президент".

Има моменти и движения, които са над разделенията. 11 септември остава такъв момент на обединение, крайно нужен на американците в контекста на може би най-поляризиращите президентски избори, които щатите са виждали.

Луиза Славкова е гост-изследовател в Института за изучаване на човешките права в Колумбийския университет в Ню Йорк и стипендиант на фондация Роналд Лаудер.

Рикардо ще навърши 16 след седмица и е загубил майка си преди 15 години. Отнема му много време преди да започне да говори за нея, започва да задава въпроси едва като тийнейджър. Вече не живее в Ню Йорк и тази година няма да присъства на събитията за отбелязване на годишнината от терористичните атаки от 11 септември 2001 г., разказва баба му Ким от Харлем, Ню Йорк. Тя също много ясно помни деня, гледала е телевизия докато се е грижила за внука си у дома, когато вижда как първият самолет се врязва в една от кулите на Световния търговски център. Дъщеря й работела на 104 етаж. Успяла да се обади на майка си, за да й каже какво се е случило и че всеки момент се очаква да евакуират нея и колегите й. Ким не е хранела много надежда, като бивш полицай разбира добре, че шансовете да види дъщеря си отново са твърде малки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    glog avatar :-|
    glog

    Е, не Тръмп е виновен за ВРЕМЕТО РАЗДЕЛНЖ, настъпило в САЩ. Той е само един от тези, които символизират това време.А и Хилари е също толкава символ на това време, колкото е и той.

  • 2
    cobanmaala avatar :-|
    чобанмахала

    "След 11 септември тероризмът стана истинска заплаха", казва Джеф от Вашингтон, "а разговорът за сигурността и гражданските права и свободи актуален и винаги разгорещен"-от статията.
    Така е в тоталитарните държави.Първо инсценират терористичен акт и след това заплашваш собствения си народ с някаква външна заплаха. Запалването на Райхстага и терористичните нападения в САЩ- по нищо не не отличават.

  • 3
    cobanmaala avatar :-|
    чобанмахала

    11 септември остава такъв момент на обединение-авторът.
    Не може лъжа да е момент на обединение.

  • 4
    cobanmaala avatar :-|
    чобанмахала

    [quote#1:"glog"]не Тръмп е виновен за ВРЕМЕТО РАЗДЕЛНЖ, настъпило в САЩ. Той е само един от тези, които символизират това време.А и Хилари е също толкава символ на това време, колкото е и той. [/quote]
    Нещо сбъркано има в това твърдение. Тръмп допреди година бе никой, а и сега е никой в американската политика.
    А Хилари даже не е винтче, а голямо зъбно колело на досегашната американска политика.

  • 5
    convince avatar :-|
    convince

    САЩ са обединени както никога до сега, а Тръмп е номиниран с усет, за да има кампанията цвят на състезанието.
    Мислите на гости и случайни изследвания на не запознати нямат нищо общо с реалноста там!

    САЩ не са организираност по подобие на Русия , а още по-малко като България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK