Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 15 сеп 2016, 19:34, 5533 прочитания

В ЕС обмислят "отбранителни облигации" за общи военни проекти

До края на 2016 г. може да паднат ограниченията пред EIB за "гранично" инвестиране.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ръководни органи на Европейския съюз смятат, че дошло времето за централизиране на инвестициите и поръчките в отбрана на страните членки и за целта се работи и по план за емитиране на т.нар. европейски отбранителни облигации.

Това съобщи Financial Times, цитирайки зам.-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен. Пред изданието той разказва за идеите с подобен инструмент държави - членки на ЕС, да набират капитал от пазарите и да финансират съвместни покупки на активи, създадени на територията на съюза.


Става дума за дронове, кораби, защита на компютърните мрежи, допълва финландецът в интервюто. Инициативата се съживи след референдума на британците, решили да напуснат ЕС. Германия вече се обяви за "Шенген за отбрана" и заедно с Франция представи план за ново сътрудничество в отбраната в ЕС, в случай че доминираният от САЩ съюз НАТО реши да не се намесва в определена криза. От страните в ЕС ще се очаква да обединят милиарди евро разходи, включително за да подсилят киберзащитата и външните си граници.

Идеи от различни посоки

Идеи идват от различни посоки, включително от членове на Вишеградската група. В годишната си реч пред европарламента в сряда председателят на еврокомсията Жан-Клод Юнкер обеща до края на годината да се създаде европейски фонд за отбрана. Темата ще бъде и сред обсъжданите в петък в Братислава на Европейския съвет на лидерите на 27-те (без Великобритания), където ще се обсъжда бъдещето на съюза след оттеглянето на ключов негов член.



"Това не означава, че ЕС ще стане глобален воин", обяснява Катайнен, бивш премиер на Финландия. Думите му опитват да успокоят страни като неутралните Ирландия и Австрия, но също така и Полша и Словакия, които имат резерви към инициативата.

"Сигурността винаги е била сфера на отговорност на националните правителства, но реалността се променя. За да защитим принципите на единната монетарна система, свободното движение и за да браним ценностите на либералната си демокрация, като имаме предвид и променящото се естество на заплахите, ЕС и Европа би трябвало да сторят повече."

По думите му е недопустимо да се говори за защита на гражданите и свободите от тероризъм, а в същото време да се очаква 30 полицаи да охраняват външна граница или при всеки граничен проблем да започват молби за изпращане на дрони и самолети.

Средносрочен проект

Катайнен смята, че на първо време – вероятно още тази година - трябва да бъдат премахнати ограниченията пред Европейската инвестиционна банка да влага средства в отбранителни проекти, а не изключително в инфраструктура. Не става дума да се финансира купуването на оръдия или танкове, а на иновативни проекти на границата между цивилна и военна употреба, обяснява той.

Отбранителните облигации са средносрочен проект. За целта трябва да се изгради структура, подобна на фонда за финансова стабилност в еврозоната, който да позволи на държавите членки да събират на едно място средства и да набират средства от капиталовите пазари за отбранителни проекти.

Според Катайнен от такъв фонд ще може да се купуват активи от типа на дронове, кораби, технологии за киберзащита или космически средства, които организация на ЕС ще може да поръчва, управлява и използва на цялата територия на съюза.

Друга възможност е съвместното обявяване на поръчки за по-скъпа техника като хеликоптери и самолети, които да се използват от военните на няколко държави.

Какво предложиха Берлин и Париж

В началото на седмицата Франция и Германия представиха своя инициатива за отбранително сътрудничество в ЕС, включително нов военен щаб и възможности за бързо разполагане на сили в чуждестранни мисии.

Минстрите Урсула фон дер Лейен и Жан-Ив льо Дриан излагат идеите си върху документ от 6 страници, съобщиха Sueddeutsche Zeitung и Le Figaro. Според тях в бъдеще мисии на ЕС като борбата с трафиканти на хора в Средиземно море или с пиратите край бреговете на Сомалия би трябвало да се ръководят от общ щаб, а не на ротационен принцип от страна член. Освен това Европа се нуждае от команден център за координиране на медицинската военна помощ, логистичен център за споделяне на стратегически активи (например товарни самолети) и обмяна на спътникова разузнавателна информация.

Eurocorps - базираната в Страсбург военна част на Германия Франция, Белгия, Люксембург, Италия и Полша – може да стане ядро на евентуални сили за бързо реагиране, използвани с решение на Европейския съвет.
Оперативна готовност за действие би трябвало да имат и тактически бойни групи, съставени от няколко страни членки.

Фон дер Лейен и Льо Дриан призовават още за общ бюджет на ЕС за съвместни поръчки за военен транспорт, придобиване на спътникови системи и разузнавателни дронове под координацията на Европейската агенция за отбрана в Брюксел.

Логично е да последват още Европейска военна академия или поне да има курсове за отбрана на ЕС във военните училища на страните членки.

Френско-германският документ предвижда реализирането на инициативата да започне само от група желаещи, а след това да се присъединят и други държави от ЕС.

Френски източници на агенция "Франс прес" смятат, планът може да бъде задвижен до 2017-2018 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 2727 прочитания

САЩ ще напуснат договора "Открито небе", евросъюзниците в НАТО са притеснени 3 САЩ ще напуснат договора "Открито небе", евросъюзниците в НАТО са притеснени

Вашингтон обвинява Русия в селективно прилагане на едно от ключовите международни споразумения за оръжеен контрол

23 май 2020, 2031 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Министърът за Brexit Дейвид Дейвис: Възможно е британско излизане от ЕС без търговска сделка

Тогава ще се наложи връщане към тарифите на Световната търговска организация

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10