Европейските лидери се борят с разделението си относно бъдещето на ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейските лидери се борят с разделението си относно бъдещето на ЕС

Reuters

Европейските лидери се борят с разделението си относно бъдещето на ЕС

България ще получи 108 млн. евро за защита на границите от имигрантския поток

Марина Станева
10402 прочитания

Reuters

© Reuters


Европейските лидери, изправени пред поредица от кризи в ЕС, включително Brexit, се договориха на срещата в Братислава да вървят към по-близко отбранително сътрудничество и да повишат сигурността на външните граници. Но не успяха да преодолеят дълбокото разделение по отношение на теми като бежанците и икономическите политики, пише Reuters.

ЕС реши да даде на България 108 млн. евро под формата на спешно финансиране за защита на границите от имигрантския поток. "България е изправена пред много сериозен проблем. Това трябва да бъде разглеждано не като проблем за България, а за целия ЕС. България не е оставена сама", заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. И допълни, че през идващите седмици финансовата помощ може да стигне до 160 млн. евро, както първоначално поиска България. В годишната си реч за състоянието на съюза през седмицата Юнкер посочи, че до края на октомври още 200 европейски гранични служители и 50 транспортни средства трябва да бъдат изпратени в страната.

Пътна карта

На срещата в Братислава, на която не присъства Великобритания, страните членки се договориха за 6-месечна "пътна карта" от мерки, които трябва да възвърнат общественото доверие в ЕС. Но няколко европейски лидери, сред които италианският премиер Матео Ренци и унгарският му колега Виктор Орбан, нарушиха привидното единство веднага след края на срещата, показвайки колко разделен е блокът заради икономическата криза, притока на имигранти и терористичните атаки.

"Не съм доволен със заключенията относно растежа и имиграцията", коментира Ренци. Орбан пък критикува германския канцлер Ангела Меркел, че не се е съгласила за поставянето на таван на броя имигранти, влизащи в Европа. Той нарече политиката й на отворени врати към бежанците "самоунищожителна и наивна". Докато тази политика не се коригира, в Европа ще пристигат все повече хора, заяви унгарският премиер. Но присъстващи на срещата посочиха, че нито Орбан, нито Ренци са изразили сериозни оплаквания по време на самите разговори. "Това очевидно е свързано с вътрешната политика", казва висш европейски представител.

Срещата имаше за цел да изпрати послание за единство след серия от кризи, сред които и британският вот за напускане на ЕС, описан от Юнкер като "екзистенциална криза" за съюза. След години на близка интеграция сега нарастват притесненията, че ЕС може да се разпадне. В съвместна декларация европейските лидери заявиха, че са решени да представят "визия за един атрактивен съюз, на който хората да вярват и който да подкрепят". Т.нар. пътна карта е набор от мерки, които ще бъдат дискутирани по-подробно през следващите шест месеца, като целта е да се представи списък с конкретни реформи на срещата в Рим през март.

Европейските лидери заявиха намеренията си за подсилване на защитата на границата на България с Турция, за стимулиране на сътрудничеството между различните служби за сигурност и за насърчаване на европейския инвестиционен фонд, насочен към създаване на растеж и работни места.

Екипът Меркел-Оланд

Меркел заяви, че ЕС се нуждае от повече солидарност и сътрудничество, които са базовите му ценности. Но на фона на напрежението между нея и някои източноевропейски държави, които отказват да приемат бежанци, тя посочи, че приема техния аргумент за "гъвкава солидарност", което означава, че те могат да помогнат за справянето с имигрантската криза по други начини, различни от приема на търсещи убежище.

Застанал до Меркел, френският президент Франсоа Оланд коментира, че срещата е показала, че ЕС е способен да продължи напред след вота за Brexit. Появата на двамата лидери заедно имаше за цел да изпрати ясно послание, че са решени да работят съвместно, за да дадат нов живот на съюза. Но очакванията са непопулярният Оланд да загуби поста си на президентските избори догодина. Същевременно още не се знае дали Меркел ще реши да се кандидатира за четвърти мандат на парламентарния вот в Германия през 2017 г. на фона на спада в рейтинга й.

Великобритания може да започне процеса по Brexit до февруари

Британският премиер Тереза Мей вероятно ще активира формалния процес по напускането на ЕС в началото на следващата година. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск съобщи от Братислава, че Мей му е казала, че Великобритания може да бъде готова да започне преговорите до февруари. Това е най-ясният сигнал досега за това кога може да започне двугодишният процес по излизането от съюза, пише ВВС. От британска страна казват, че няма да направят това тази година, но не потвърждават думите на Туск. Формалните преговори не могат да започнат, докато Лондон не активира член 50. Въпросителните около характера на бъдещите връзки между Великобритания и ЕС са много, особено дали британците ще договорят достъп до единния пазар.

Европейските лидери, изправени пред поредица от кризи в ЕС, включително Brexit, се договориха на срещата в Братислава да вървят към по-близко отбранително сътрудничество и да повишат сигурността на външните граници. Но не успяха да преодолеят дълбокото разделение по отношение на теми като бежанците и икономическите политики, пише Reuters.

ЕС реши да даде на България 108 млн. евро под формата на спешно финансиране за защита на границите от имигрантския поток. "България е изправена пред много сериозен проблем. Това трябва да бъде разглеждано не като проблем за България, а за целия ЕС. България не е оставена сама", заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. И допълни, че през идващите седмици финансовата помощ може да стигне до 160 млн. евро, както първоначално поиска България. В годишната си реч за състоянието на съюза през седмицата Юнкер посочи, че до края на октомври още 200 европейски гранични служители и 50 транспортни средства трябва да бъдат изпратени в страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK