Кен Джовит: Живеем в епоха на ирационалност и несигурност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кен Джовит: Живеем в епоха на ирационалност и несигурност

Кен Джовит: Живеем в епоха на ирационалност и несигурност

Професорът от Stanford University и University of California, Berkley пред "Капитал"

Светломира Гюрова
17655 прочитания

© Надежда Чипева


В Европа се надигат популистите, в Америка Доналд Тръмп има шанс да влезе в Белия дом. На мода са политиците, които проповядват, че светът е ужасно и опасно място и нациите трябва да се затворят и да се спасяват сами. Кои са хората, които ги слушат и откъде идва целият този гняв?

Да вземем за пример нацистите. Те са добър пример за това, което наричам протести на гневните. Нацистите имат две послания и две публики. Едната е екзотерична, общодостъпна. Нацистите идват и казват - вижте, ние сме модерна партия и искаме да извадим Германия от тази икономическа каша, да я изградим отново. Така те говорят на елитите, на бизнеса, на учените. Това е посланието, с което да получат масова подкрепа. Но те имат и друго, езотерично, само за посветени. То е - ще формираме СС и ще създадем нова човешка раса. И това не е фантазия, ще имаме СС и то ще бъде душата, въплъщението, катализаторът, същността на арийската аристокрация, която по думите на Адолф Хитлер ще надхвърли не само националните граници, но и нациите. Нацистите обещават да създадат изцяло нов свят на Земята. Но ако това беше единственото послание, щяха да имат петима последователи и всички останали щяха да наричат Хитлер луд.

"Халифът" на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) Абу Бакр ал Багдади твърди, че джихадът ще ни върне обратно в VII век. Вие и аз, седейки тук, казваме, този човек е побъркан, има психологически проблеми. Но той също така обещава - ще избиваме шиити. Това е послание, което сунитите харесват. Сунитите и шиите се мразят един друг повече, отколкото заедно мразят евреите. Така той говори на широката публика и казва - ще прочистим Багдад от шиите, ще създадем сунитски халифат. Освен това твърди - ще заличим всичко западно в Ирак, ще разрушим границите, ще променим начина, по който живеем, ще изчистим западната зараза. Тази част на посланието привлича нови потенциални членове на джихада. Другата част привлича всички сунити. Така имаме два пласта. И тези два пласта се съчетават в едно чрез харизматичен лидер, който може да примирява различията.

Ако в Ирак за ИДИЛ врагът са шиитите, за западните популисти врагът са мигрантите. Докъде може да ескалира това?

И преди сме виждали това. През 1928 г. Демократическата партия в САЩ издига за кандидат за президент Ал Смит. Той е ирландец, католик и обича да пие. А Америка е преобладаващо протестантска, селска страна с въведен сух режим. Ал Смит губи. Разликата е, че тогава двата лагера, които са се презирали взаимно, не са имали друга цел извън победа, подчинена на правилата. Никога не са поставяли под въпрос американската конституция. Докато Хитлер поглежда германската конституция и казва - това е зараза, това е разрушаване на всичко арийско.

Днес в САЩ хората искат имигрантите да бъдат прогонени. Но не защото те са вредители и ще подкопаят нашата култура, а защото се незаконни. И тъй като са незаконни, трябва да си тръгнат. Аргументацията зад антагонизма е много по-ограничена, макар да е невероятно интензивна. Никой не отрича валидността и неизменността на правната рамка. Докато Хитлер я използва, за да стане канцлер и на следващия ден я унищожава. Това ще направи и Ал Багдади.

Усещането е, че старите разделения като ляво и дясно не важат и има изцяло нова политическа парадигма. Това ли е краят на политиката такава, каквато я познаваме, и какво е новото, което идва?

Това е въпрос с отворен отговор. Всички досегашни базови дефиниции са размити. Глобализацията е факт. Но ние създадохме утопия от нея. Томас Фридман трябва да бъде критикуван всеки ден, защото твърдеше, че всички ще живеем в свят, който е свързан, но всеки може да имам своите местни различия. Всеки ще кара лексус, но всяка страна може да запази своите индивидуални особености. Шведите могат да имат червени хамбари, индусите могат да имат касти, саудитците могат да ви отрежат ръката, ако докоснете жена.

Представата беше, че имаме нова ситуация, несъмнена реалност, и това е глобализацията. Но тя има две характерни особености. Едната е, че не е глобализация, а американизация. Втората и по-важна е, че никой не видя, че глобализацията ще изключи някои хора. Давос е перфектен пример. Аз никога не съм бил канен в Давос. Други хора, по-малко образовани от мен, които губят работните си места, никога не стигат до Давос.

Ние влязохме в свят, който e раздвоен. От едната страна са космополитите, богатите, образованите, мобилните. Всички други са оставени не само с по-малко пари, но и с по-малко бъдеще. И те си казват - чакайте малко, това е моята страна, Англия, но кои са всички тези пакистанци. После си мислят не само за пакистанците, но и за това, че всички в Лондон са богати, а останалата част на страната е бедна. Лондон не гласува за Brexit.

Да, днес имаме много отклонения от естествената форма на политиката - ксенофобия, антиимигрантски партии, Виктор Орбан, Доналд Тръмп. Но фундаменталната промяна е, че богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни. Глобализацията означава, че няма работни места. Това е ключовото.

В Америка хората гласуват за Тръмп не просто защото нямат работа. Моят баща работеше във фабрика. Понякога фабриката биваше затваряна и той губеше работата си, но после отваряше отново. Сега фабриките никога повече няма да отворят. Те са в Тайван или Виетнам. В Европа и САЩ ще имаме мнозинство от хора, които или нямат работа, или работят в McDonalds и Starbucks по четири часа дневно. Имаме общества, които не само са базирани на две групи, но и едната група има всички шансове, а другата се друса с хероин. В САЩ днес 3% от мъжете на 40 години - не чернокожи хлапета в гетото, а хора от Мериленд и Масачузетс - умират от хероин. Израснал съм с убеждението, че хероинът е порок на бедните бели и бедните черни, сега е епидемия, защото милиони хора не виждат никакво бъдеще.

Европа днес изглежда смайващо. Само кратък преглед - Гърция вече не е държава, няма икономика, тя е курорт; последствията от рецесията все още се усещат навсякъде; емигрантското цунами, безпрецедентно в европейската история; неприятните партии като "Национален фронт", "Йоббик", "Златна зора"; и разбира се, Brexit. Причината е разширяващата се пропаст между елита и останалите. Елитът е богат, образован, мобилен, и като цяло почтен. Но вече не е просто елит, а олигархия. Това е начинът, по който глобализацията разделя хората - в средата няма нищо и ще става още по-малко. Никога преди не е имало толкова огромна пропаст.

Основният феномен, който се случва в света днес заради глобализацията но и успоредно с нея, е, че политиката има значение. И фактът е, че политиката не се прави от бедните, а от богатите. Комбинацията от глобализация и непропорционално голямо влияние на богатите върху политиката прави разделението все по-голямо.

С Brexit обаче бедните отмъстиха на богатите. Всички елити бяха за оставане в ЕС. Защо не се получи?

Отговорът е - гняв. В нормални времена хората използват разума си и преценяват последствията от вота си. Но британците не гласуваха за Brexit, защото знаеха последствията. Те гласуваха, защото бяха вбесени и изплашени. Изплашен е най-значимата дума в света в момента. Хората не са просто гневни, те не знаят какво им се случва. Някой от Брюксел казва нещо и то засяга живота им. Да речем, че англичанин има рибарска лодка. Утре някой от Брюксел му забранява да лови треска. За рибаря това е като решение, взето в Новосибирск, точно толкова далечно му е, а същевременно животът му зависи от тези невидими хора с власт. И това създава истерия.

Всички тези хора, притеснени за доходите и бъдещето си, са изморени от анонимността, не знаят какво е ЕС, не знаят къде е Брюксел. Те искат нещо конкретно. И конкретното е, че са англичани, че имат английското. Това е въпрос на идентичност, която може да не е реална, защото Англия, по която те копнеят, дори не съществува вече. Най-тъжното нещо е, че с Brexit бедните - и нямам предвид тези, които мизерстват, а нормалните хора от долните слоеве на средната класа - навредиха сами на себе си. Но емоциите са тези, които управляват, не разумът.

Усещането е, че във Великобритания и не само там има две групи от хора, които не могат да си говорят една с друга. Докъде ще доведе това?

Освен че не си говорят, те се избягват една друга. Имам приятел, който е републиканец. Не подкрепя Тръмп, просто е републиканец. Членува в затворен клуб, който е изцяло либерален. В един момент той казва: "Мисля, че Джордж У. Буш свърши добра работа в Ирак." Никога повече не получава покана за вечерно парти или за голф, хората на улицата го отбягват и накрая той се премести на друго място.

Живеем в епоха на ирационалност и несигурност. Има само две сигурни реалности - богати и бедни. Всъщност вместо за ирационалност предпочитам да говоря за страх и тревожност. Не искам да казвам, че хората, които се боят, че никога повече няма да имат работа, че ще загубят къщата си, че няма да могат да изпратят децата си дори в гимназия, какво остава за колеж, са ирационални, а аз съм рационален. Аз не съм изплашен, имам спестявания в банката, нямам ипотека.

Всъщност при Brexit и кампанията за оставане и кампанията за напускане се опитваха да изплашат хората, нямаше позитивно послание. Нямаше позитивно послание, и двете страни играеха с гнева. Това ли е печелившият начин за правене на политика в момента?

Това е начинът, по който се прави политиката сега. Не зная дали това е бъдещето. Според мен е хубаво, че Brexit се случи. Защото ЕС има запек, нищо не се случва, Франсоа Оланд и Ангела Меркел си говорят и това е. Надявам се, че Brexit ще е разхлабителното. Преди да се появят тази ксенофобия и омраза, беше инерцията, усещането, че нищо не се движи, нищо не става. Brexit е шок и се надявам да е правилният шок. Той може да накара Франция и Германия да формират по-близък политически съюз.

Давам си сметка, че това е научна фантастика, защото има много причини да не случи. Но този тип извънредни ситуации не бива да произвеждат просто отричане в стил можем да оцелеем и без Англия. Brexit отваря възможност за Европа и не бива да бъде пропусната с вайкане какво да правим сега. Англия поне експериментира. Тя направи най-големият залог в света - сложи всичките си чипове в играта на покер върху Китай. Brexit е интересен с това, което означава за британската външна политика. Великобритания се насочва към Азия. Но може да означава и нещо за Франция и Германия. Ако ЕС се разпадне, това ще е покана за започване на война в Европа.

Казвате, че като гледате Европа отстрани, едва я познавате. Същото е вярно за Америка. Много европейци я гледат и не разбират какво се случва?

Американският Конгрес е като Брюксел - има запек. Рейтингът на одобрение на Конгреса е едва 11%. В Америка се случва същото като в Европа - богатите стават по-богати, а останалите стават по-бедни. Производителността на американските работници върви нагоре през последните 40 години. Само че 80% от създадените ползи са отишли при богатите.

Различното в САЩ е расовият въпрос. Могат да се направят паралели между това и имигрантите в Европа. Но докато имигрантите в Европа идват отвън, чернокожите са вътре. Този проблем е постоянен и дори стана по-лош при президентството на Барак Обама. Насилието в гетата се увеличава.

Когато питате какво става с Америка - Тръмп е Орбан, Тръмп е Качински, Тръмп е Фараж. Много си приличаме в момента с Европа, макар и по грешното нещо, разликата е расовият въпрос. Това е феномен, който няма да срути Америка, но причинява изключително крайна поляризация. В САЩ има лозунги "Черният живот има значение". Никъде в Европа няма лозунги "Алжирците имат значение" или "Мароканците имат значение".

Дори Тръмп да не влезе в Белия дом, следващият американски президент ще трябва да представлява хората, гласували за него, да се свърже с тях. Как може да се случи това?

В краткосрочен план никой не може да ги направи рационални, те ще останат гневни, ще има насилие. Ключовото е демократът, който стане президент, да излезе веднага и да не направи изказване, което много ще допадне на хората в Съвета по външни отношения във Вашингтон, но няма да говори нищо на обикновения човек на улицата. Следващият президент трябва да каже - ще направим така, че никой да не загуби къщата си. Точка. Не ни интересуват ипотеки и банки. И другото, което трябва да каже, е - имам програма не за 200-300 млн. долара, а за един трилион долара, с която да осигуря работни места. Америка вече дължи трилиони долари, може да си позволи още малко. Президентът трябва да обяви, че ще осигури работа на всички от гетата до средната класа в рамките на месеци. Да отиде в гетото и да каже - тук е работата, ако не я вземете, ще ви отнемем социалните осигуровки. В Америка има много работа - цялата ни инфраструктура се разпада, нямаме нито един високоскоростен влак. Вярно е, че няма фабрики, но не е вярно, че няма работа.

Така следващият президент може да уталожи гнева. Да успокои хората, че ще се погрижи за домовете им, за студентските заеми, ще инвестираме трилион долара, за да изградим отново Америка. Можем да си го позволи, все още сме най-богатата страна в света.

Това може да направи президентът, да каже - хайде да изградим отново Америка от XXI век и ето как ще го направим.

Докато Америка изгражда отново себе си, ще продължава ли да е обърната към света или ще е по-вглъбена и затворена?

Едно от хубавите неща е, че с Brexit САЩ ще се сближат с Германия. Това е най-американската страна в Европа, независимо дали германците ни харесват или не, просто сме присъствали дълго там. Великобритания също ще се сближи още повече с Америка. Европа няма да бъде изгубена за САЩ и то не само защото е толкова важна за търговията ни. Другата причина е, че Китай ще изпадне в големи неприятности. Америка ще се преориентира военно към Азия, но винаги ще остане свързана с Германия и Великобритания.

Иска ми се Франция и Германия да формират съюз след Brexit, защото това ще ги направи по-привлекателни за Америка, Русия и Китай, отколкото ЕС като цяло. Ние в Америка не знаем къде е Литва и ЕС не ни интересува толкова.

Европа трябва да направи нещо драматично в отговор на Brexit. Драматично означава съюз между Германия и Франция. Америка също има нужда от драматичен президент, който да сложи край на запека. Шансът да се случи е две от десет, защото това, което ръководи живота ни, е инерцията и страхът да не направим нещо безразсъдно. Но драматично не означава безразсъдно.

Профил

Когато слушате Кен Джовит, има опасност да ви се прииска да се върнете в университета. Дори да не ви хване носталгия по студентските скамейки, проницателността, остроумието и познанията му със сигурност ще приковат вниманието ви. И ще ви помогнат да не се чувствате толкова изгубени в "новия световен безпорядък" (както е заглавието на една от книгите му, The New World Disorder: The Leninist Extinction, 1992). Кен Джовит е американски политолог, старши научен сътрудник и почетен професор в Hoover Institution към Stanford University и преподавател по политически науки, почетен професор в University of California, Berkley. Джовит специализира в областта на сравнителната политология, американската външна политика и посткомунистическите страни. Има специален интерес към антизападните идеологии и движения. Джовит получава бакалавърска степен от Columbia College през 1962 г., магистърска и докторска степен от University of California, Berkley през 1963 и 1970 г. През 1971 г. е публикувана докторската му дисертация "Революционни пробиви и национално развитие: Случаят на Румъния". Той бе в София за лекция на тема "Протестите на гневните" като част от поредицата Мемориални лекции ДЖУ, организирана от Центъра за либерални стратегии в памет на Юлия Гурковска.

В Европа се надигат популистите, в Америка Доналд Тръмп има шанс да влезе в Белия дом. На мода са политиците, които проповядват, че светът е ужасно и опасно място и нациите трябва да се затворят и да се спасяват сами. Кои са хората, които ги слушат и откъде идва целият този гняв?

Да вземем за пример нацистите. Те са добър пример за това, което наричам протести на гневните. Нацистите имат две послания и две публики. Едната е екзотерична, общодостъпна. Нацистите идват и казват - вижте, ние сме модерна партия и искаме да извадим Германия от тази икономическа каша, да я изградим отново. Така те говорят на елитите, на бизнеса, на учените. Това е посланието, с което да получат масова подкрепа. Но те имат и друго, езотерично, само за посветени. То е - ще формираме СС и ще създадем нова човешка раса. И това не е фантазия, ще имаме СС и то ще бъде душата, въплъщението, катализаторът, същността на арийската аристокрация, която по думите на Адолф Хитлер ще надхвърли не само националните граници, но и нациите. Нацистите обещават да създадат изцяло нов свят на Земята. Но ако това беше единственото послание, щяха да имат петима последователи и всички останали щяха да наричат Хитлер луд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    4er avatar :-|
    pi4er

    Благодарим за интервюто. Доста концептуално, на места с "какво е пушил" аргументи, но вероятно визионерите колкото и да се стараят, оставят смесени впечатления, няма кой да ги разбере цялостно. Това ли беше авторът който твърдеше преди мноооого години (1992 и безпорядъка на света), че вакуумът от разпада на социалистическата система ще предизвика тотални промени и в останалите страни, не непременно желани от тях? Ако да, Касандра е била права.
    А каква е рационалната политика в нерационален свят, за разните играчи, освен че на концептуално ниво е "очистително" от старите идеи?

  • 2
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    Този е мозък...навя ми спомени от часовете по политология. Един от петима в страната, които открито бяха против прилагането на М. Фридман идеи за глобализация. Изправен пред зала от 200 китайци и десетина бели, обяснява как следващия голям американски конфликт ще бъде с Китай заради влияние в Тихия Океан. Всички мълчат опулени, още си спомням. Моят курсов проект преди 12 години беше за Северна Африка, Близкия Изток и сунити-шиити - имах Б-...като гледам, само имената на замесените политици не съм познал.

  • 3
    rurade avatar :-|
    rurade

    Ваденето на стари скелети от гардероба е потресаващо смешно,а някои по-млади читатели няма даже да разберат и за какво им говори.
    Паралела Хитлер-Ал Багдади-Тръмп е ясен и е очевадно кого обслужва.Възгледите на такива професори от нафталина винаги могат да се пришият към актуални събития за да се запълни времето за нищоговорене с псевдоанализи по разни мероприятия ,където всички изглеждат ,че слушат внимателно,а всъщност се стараят да не се прозяват и да не заспят преди коктейла или обилното ядене ,което следва винаги.

  • 4
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    поредният набеден за мозък, който върви след събитията, няма лошо има нужда и от такива хора, но защо постонно ги питата за бъдещето, а те винаги се спират на миналото, защо..защото "нямат мозък" защото от много пари и скъпи вина на коктейли са загубили интуицията си и като папагали повтарят едни и същи интерпретации...единственият политиèски анализатор с поглед в бъдещето си остава Ницше

  • 5
    opu1446459400478658 avatar :-|
    Димитър Димитров

    Когато правилата на играта се пишат от победителите , а така е било обикновено през цялата човешка история , се стига до криза и идват варварите . Ако няма варвари самото общество си ги произвежда . Глобализацията в интерес на 1% или 10 % по правила на космополитният елит не устройват мнозинството и особено губещата позиции средна класа . И варварите вече са пред стените , а ситуацията напомня времето преди Голямата депресия след Първата световна война .И тя ще се случи защото производителността расте , но заплащането на труда изостава и е нарушено равновесието . Делът на труда в БВП на световната икономика постоянно намалява , което поражда дефлационен натиск, а той не може да бъде до безкрайност компенсиран с лесни пари .

  • 6
    trezven avatar :-P
    Трезвен

    Това интервю е доказателство, че може да си много образован и да останеш изключително прост човек.

    Общи приказки за лошите популисти, без да се дълбае какво наистина мотивира хората да гласуват за тях. После хората били гневни на образованите хора с възможности (сякаш едното не върви с другото!), като не твърди, че тези са корумпирани, а просто, че имат умения. Гърция била станала курорт и нямала икономика, сякаш някога е произвеждала компютри.

    Пропускам много, но така и така си изгубих времето с тази статия, поне да напиша тъп гневен коментар. Дори не знам към кое да се обърна по-напред.

  • 7
    glog avatar :-|
    glog

    До коментар [#5] от "Димитър Димитров": Невероятно! Всичко, написано от Вас в този кратък коментар, е абсолютно варно. Което толкова рядко съм срешал, че не помна кога за последно преди днес беше това.

    +++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

  • 8
    glog avatar :-|
    glog

    Нацизмът се заражда, пониква и пораства на почвата, разработена от Версайлския договор. Без този наложен на света от Франция, Англия и САЩ (в този ред) договор, той не би се зародил. И може би нямаше да има Втора светновна война.

    Сегашните политически процеси и събития са предизвикани от натиска САЩ да станат непререкаем световен хегемон, който управлява света и налага навсякъде неолиберализма. А неолиберализмът е политическа изкуствено създадена умозрителна система, подобна, но обратна (огледален образ) на комунизма, при която възниква и бързо нараства пропастта между бедно мнозинство (90 - 95%) и прекалено богато малцинство, с постояно понижаване на жизнения стандарт и социалната сигурност на хората, които произвеждат материалните земни блага. Което, ако не бъде спряно навреме, може да предизвика събития, пред които Руската революция от 1917 година и Втората световна война ще изглеждат като вакханалия на мира и на добродетелта.

    Интересно, нима организаторите на тези съвременни процеси са толкова големи кретени, че не разбират, към какво водят света? Или си въобразяват, че дори след като света отново пламне било в революция, било във война, на тях все пак ще им се размине?

  • 9
    shtavesht avatar :-|
    shtavesht

    Америка не се интересува къде е Литва, а само от съюз Франция-Германия. е, Франция и Германия съвсем искрено се интересуват къде е Литва, както и последната се интересува ТТИП да не се случи.. един вид, както казва Лебовски, има много заинтересовани страни по този многофасетн кейс..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK