Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 21 сеп 2016, 17:45, 17332 прочитания

Кен Джовит: Живеем в епоха на ирационалност и несигурност

Професорът от Stanford University и University of California, Berkley пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В Европа се надигат популистите, в Америка Доналд Тръмп има шанс да влезе в Белия дом. На мода са политиците, които проповядват, че светът е ужасно и опасно място и нациите трябва да се затворят и да се спасяват сами. Кои са хората, които ги слушат и откъде идва целият този гняв?

Да вземем за пример нацистите. Те са добър пример за това, което наричам протести на гневните. Нацистите имат две послания и две публики. Едната е екзотерична, общодостъпна. Нацистите идват и казват - вижте, ние сме модерна партия и искаме да извадим Германия от тази икономическа каша, да я изградим отново. Така те говорят на елитите, на бизнеса, на учените. Това е посланието, с което да получат масова подкрепа. Но те имат и друго, езотерично, само за посветени. То е - ще формираме СС и ще създадем нова човешка раса. И това не е фантазия, ще имаме СС и то ще бъде душата, въплъщението, катализаторът, същността на арийската аристокрация, която по думите на Адолф Хитлер ще надхвърли не само националните граници, но и нациите. Нацистите обещават да създадат изцяло нов свят на Земята. Но ако това беше единственото послание, щяха да имат петима последователи и всички останали щяха да наричат Хитлер луд.


"Халифът" на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) Абу Бакр ал Багдади твърди, че джихадът ще ни върне обратно в VII век. Вие и аз, седейки тук, казваме, този човек е побъркан, има психологически проблеми. Но той също така обещава - ще избиваме шиити. Това е послание, което сунитите харесват. Сунитите и шиите се мразят един друг повече, отколкото заедно мразят евреите. Така той говори на широката публика и казва - ще прочистим Багдад от шиите, ще създадем сунитски халифат. Освен това твърди - ще заличим всичко западно в Ирак, ще разрушим границите, ще променим начина, по който живеем, ще изчистим западната зараза. Тази част на посланието привлича нови потенциални членове на джихада. Другата част привлича всички сунити. Така имаме два пласта. И тези два пласта се съчетават в едно чрез харизматичен лидер, който може да примирява различията.

Ако в Ирак за ИДИЛ врагът са шиитите, за западните популисти врагът са мигрантите. Докъде може да ескалира това?

И преди сме виждали това. През 1928 г. Демократическата партия в САЩ издига за кандидат за президент Ал Смит. Той е ирландец, католик и обича да пие. А Америка е преобладаващо протестантска, селска страна с въведен сух режим. Ал Смит губи. Разликата е, че тогава двата лагера, които са се презирали взаимно, не са имали друга цел извън победа, подчинена на правилата. Никога не са поставяли под въпрос американската конституция. Докато Хитлер поглежда германската конституция и казва - това е зараза, това е разрушаване на всичко арийско.



Днес в САЩ хората искат имигрантите да бъдат прогонени. Но не защото те са вредители и ще подкопаят нашата култура, а защото се незаконни. И тъй като са незаконни, трябва да си тръгнат. Аргументацията зад антагонизма е много по-ограничена, макар да е невероятно интензивна. Никой не отрича валидността и неизменността на правната рамка. Докато Хитлер я използва, за да стане канцлер и на следващия ден я унищожава. Това ще направи и Ал Багдади.

Усещането е, че старите разделения като ляво и дясно не важат и има изцяло нова политическа парадигма. Това ли е краят на политиката такава, каквато я познаваме, и какво е новото, което идва?

Това е въпрос с отворен отговор. Всички досегашни базови дефиниции са размити. Глобализацията е факт. Но ние създадохме утопия от нея. Томас Фридман трябва да бъде критикуван всеки ден, защото твърдеше, че всички ще живеем в свят, който е свързан, но всеки може да имам своите местни различия. Всеки ще кара лексус, но всяка страна може да запази своите индивидуални особености. Шведите могат да имат червени хамбари, индусите могат да имат касти, саудитците могат да ви отрежат ръката, ако докоснете жена.

Представата беше, че имаме нова ситуация, несъмнена реалност, и това е глобализацията. Но тя има две характерни особености. Едната е, че не е глобализация, а американизация. Втората и по-важна е, че никой не видя, че глобализацията ще изключи някои хора. Давос е перфектен пример. Аз никога не съм бил канен в Давос. Други хора, по-малко образовани от мен, които губят работните си места, никога не стигат до Давос.

Ние влязохме в свят, който e раздвоен. От едната страна са космополитите, богатите, образованите, мобилните. Всички други са оставени не само с по-малко пари, но и с по-малко бъдеще. И те си казват - чакайте малко, това е моята страна, Англия, но кои са всички тези пакистанци. После си мислят не само за пакистанците, но и за това, че всички в Лондон са богати, а останалата част на страната е бедна. Лондон не гласува за Brexit.

Да, днес имаме много отклонения от естествената форма на политиката - ксенофобия, антиимигрантски партии, Виктор Орбан, Доналд Тръмп. Но фундаменталната промяна е, че богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни. Глобализацията означава, че няма работни места. Това е ключовото.

В Америка хората гласуват за Тръмп не просто защото нямат работа. Моят баща работеше във фабрика. Понякога фабриката биваше затваряна и той губеше работата си, но после отваряше отново. Сега фабриките никога повече няма да отворят. Те са в Тайван или Виетнам. В Европа и САЩ ще имаме мнозинство от хора, които или нямат работа, или работят в McDonalds и Starbucks по четири часа дневно. Имаме общества, които не само са базирани на две групи, но и едната група има всички шансове, а другата се друса с хероин. В САЩ днес 3% от мъжете на 40 години - не чернокожи хлапета в гетото, а хора от Мериленд и Масачузетс - умират от хероин. Израснал съм с убеждението, че хероинът е порок на бедните бели и бедните черни, сега е епидемия, защото милиони хора не виждат никакво бъдеще.

Европа днес изглежда смайващо. Само кратък преглед - Гърция вече не е държава, няма икономика, тя е курорт; последствията от рецесията все още се усещат навсякъде; емигрантското цунами, безпрецедентно в европейската история; неприятните партии като "Национален фронт", "Йоббик", "Златна зора"; и разбира се, Brexit. Причината е разширяващата се пропаст между елита и останалите. Елитът е богат, образован, мобилен, и като цяло почтен. Но вече не е просто елит, а олигархия. Това е начинът, по който глобализацията разделя хората - в средата няма нищо и ще става още по-малко. Никога преди не е имало толкова огромна пропаст.

Основният феномен, който се случва в света днес заради глобализацията но и успоредно с нея, е, че политиката има значение. И фактът е, че политиката не се прави от бедните, а от богатите. Комбинацията от глобализация и непропорционално голямо влияние на богатите върху политиката прави разделението все по-голямо.

С Brexit обаче бедните отмъстиха на богатите. Всички елити бяха за оставане в ЕС. Защо не се получи?

Отговорът е - гняв. В нормални времена хората използват разума си и преценяват последствията от вота си. Но британците не гласуваха за Brexit, защото знаеха последствията. Те гласуваха, защото бяха вбесени и изплашени. Изплашен е най-значимата дума в света в момента. Хората не са просто гневни, те не знаят какво им се случва. Някой от Брюксел казва нещо и то засяга живота им. Да речем, че англичанин има рибарска лодка. Утре някой от Брюксел му забранява да лови треска. За рибаря това е като решение, взето в Новосибирск, точно толкова далечно му е, а същевременно животът му зависи от тези невидими хора с власт. И това създава истерия.

Всички тези хора, притеснени за доходите и бъдещето си, са изморени от анонимността, не знаят какво е ЕС, не знаят къде е Брюксел. Те искат нещо конкретно. И конкретното е, че са англичани, че имат английското. Това е въпрос на идентичност, която може да не е реална, защото Англия, по която те копнеят, дори не съществува вече. Най-тъжното нещо е, че с Brexit бедните - и нямам предвид тези, които мизерстват, а нормалните хора от долните слоеве на средната класа - навредиха сами на себе си. Но емоциите са тези, които управляват, не разумът.

Усещането е, че във Великобритания и не само там има две групи от хора, които не могат да си говорят една с друга. Докъде ще доведе това?

Освен че не си говорят, те се избягват една друга. Имам приятел, който е републиканец. Не подкрепя Тръмп, просто е републиканец. Членува в затворен клуб, който е изцяло либерален. В един момент той казва: "Мисля, че Джордж У. Буш свърши добра работа в Ирак." Никога повече не получава покана за вечерно парти или за голф, хората на улицата го отбягват и накрая той се премести на друго място.

Живеем в епоха на ирационалност и несигурност. Има само две сигурни реалности - богати и бедни. Всъщност вместо за ирационалност предпочитам да говоря за страх и тревожност. Не искам да казвам, че хората, които се боят, че никога повече няма да имат работа, че ще загубят къщата си, че няма да могат да изпратят децата си дори в гимназия, какво остава за колеж, са ирационални, а аз съм рационален. Аз не съм изплашен, имам спестявания в банката, нямам ипотека.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Някои европейски страни се подготвят за постепенно разхлабване на карантината Някои европейски страни се подготвят за постепенно разхлабване на карантината

Ключово в стратегиите им е избягването на втора вълна на заразяване с коронавирус

7 апр 2020, 303 прочитания

Италия обяви нов спасителен пакет за 400 млрд. евро Италия обяви нов спасителен пакет за 400 млрд. евро

Германия разширява подкрепата за малките и средните компании

7 апр 2020, 652 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Ирландска схема за милиарди

Конфликтът между Ирландия, САЩ и ЕС показва пролуки в решимостта им да се борят с данъчните измами

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10