С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 21 сеп 2016, 16:39, 13490 прочитания

Двете лица на Братислава

Първата среща на европейските лидери след Brexit трябваше да стане символ на солидарност, но разкри разделенията в ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:
- Срещата в Братислава трябваше да покаже, че ЕС може да работи и без Великобритания в условия на кризи. Тъй като все още никой от двете страни на Ламанша не е наясно как трябва да протече процесът по Brexit, фокусът бе изместен в посока сигурност.

- Единствените теми, които могат да обединят европейските лидери в момента, са тези за затягането на граничния контрол и единната европейска армия. Липсваха разговори за проблемите на еврозоната.

- Не е ясно дали България печели нещо повече от няколко десетки милиона евро за бежанците, като например подкрепа за присъединяване към Шенген и валутния съюз.
"Грандиозен успех." Така бе описан поредният дипломатически поход - този път в посока Братислава - на премиера Бойко Борисов от раболепните на правителството български медии. Факт е, че решението от срещата на върха в словашката столица България да получи спешно 160 млн. евро бе една от малкото конкретни новини, но това, погледнато по-отгоре, всъщност е точно обратното на успех.

Извън обещаните милиони най-важните изводи бяха направени от трима европейски лидери. "Европа е в критична ситуация", заяви неформалният лидер на ЕС Ангела Меркел пред своите европейски колеги. Като "екзистенциална криза" пък описа ситуацията президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер. "Турбулентни времена, белязани от кризи и конфликти", включи се и президентът на Съвета на Европа Доналд Туск. Тези заявления трябва да притесняват всички страни членки и най-вече България. Защото краткосрочният финансов дивидент и превръщането на страната в "пазач" на портата на "Крепост Европа" не може да компенсират негативите, които неминуемо ще последват за България в един все по-фрагментиран съюз.


Сигурността и бежанците във фокус

А индикациите за това са явни. Срещата в Братислава трябваше да покаже, че ЕС може да работи и без Великобритания в условия на кризи. Тъй като все още никой от двете страни на Ламанша не е наясно как трябва да протече процесът по Brexit, фокусът бе изместен в посока сигурност. "Хората разбираемо очакват от техните лидери да защитят мястото, където живеят, и да осигурят сигурност", заяви в писмо преди срещата Доналд Туск. Затова и на върха на дневния ред бяха поставени цели, които или са лесно изпълними, или звучат гръмко - засилване на граничния контрол и на вътрешната сигурност на континента, създаване на обща европейска армия и справяне с младежката безработица.

По първата идея за нова гранична агенция Фронтекс 2.0 се работи още от миналия декември, а ЕК подготвя общ антитерористичен закон също оттогава. Според Ивайло Яйджиев от Института за европейски политики новата служба за гранична охрана ще даде на Фронтекс малко по-голям бюджет, правомощия, екипировка и екип, но за охраната на границите ще продължи да се разчита на държавите членки. "Ако системата успее да запуши "дупките" във външния контрол, това ще позволи да се премахнат временните вътрешни контролни пунктове в рамките на Шенген", смята Яйджиев и добавя, че това е далеч от решение на мигрантската криза, което изисква обща политика по даването на убежище и легален начин за кандидатстване – мерки, за които още не се говори. Идеята за единна армия пък е реверанс на Германия към Франция, която трябва да има централна роля в изграждането ѝ, но ако наистина се случи, ще отнеме десетилетия.



В крайна сметка единственият дългосрочен резултат от срещата бе договорката в следващите шест месеца да се изработи "пътна карта" от мерки, които трябва да възвърнат общественото доверие в ЕС.

Надигащото се недоволство срещу Меркел

Отвъд гръмките заявления за по-солидарен съюз в Братислава прозираше засилващото се недоволство на все повече европейски държавници от германското лидерство. Вишеградската четворка, предвождана от унгарския премиер Виктор Орбан, се обяви за повече власт в ръцете на националните правителства и по-силни външни граници. Орбан директно нарече политиката на отворени врати към бежанците на Меркел "самоунищожителна и наивна". Самата германска канцлерка се опита да изкара срещата изключително ползотворна и заяви, че трудните въпроси не са били избягвани, а всичко е било дискутирано. Италианският премиер Матео Ренци обаче счупи витрината на привидното единство, като отказа да се присъедини към пресконференцията на Меркел и френския президент Франсоа Оланд след срещата. Ренци директно обвини ЕС, че няма план за решаване на бежанската криза, политиката на бюджетни ограничения и дори критикува двойния стандарт на Брюксел, който неглижира увеличаващия се излишък по текущата сметка на германската икономика. "Братислава сякаш "забрави" за проблемите в еврозоната", смята Ивайло Яйджиев. Според него това е притеснително, тъй като "виждаме ясни банкови проблеми в Италия и Германия, а банковият съюз все още остава само наполовина изграден."

Ренци не е сам - скорошната среща на Средиземноморския клуб на южноевропейските държави на 9 септември излезе със собствена декларация срещу политиките за остеритет и нуждата от нова формула за икономически ръст и понижаване на безработицата - особено младежката. "Братислава показа, че този ЕС, в който ние влязохме през 2007 г., вече го няма. Целта на ЕС вече не е да бъде модел за лидерство в един отворен свят, а да защитава гражданите, като ги затвори от външните опасности", казва Ивайло Яйджиев. Той все пак определя като положителен факта, че лидерите не са се фиксирали върху рубикона Brexit, а са се опитали да изградят стратегическа насока за бъдещето на ЕС.

С две думи, противниците на Германия в ЕС се увеличават, а настроенията срещу лидерството на Меркел се засилват. Истината е, че неразбирателството в ЕС никога не е утихвало. Сега просто избухна на форума за помиряване, което е симптоматично.
"Братислава сякаш "забрави" за проблемите в еврозоната, а виждаме ясни банкови проблеми в Италия и Германия, докато банковият съюз остава наполовина изграден." - Ивайло Яйджиев, Институт за европейски политики
Ако има една сфера, в която европейските страни да са на едно мнение, това е тихият нов курс за справяне с бежанската криза. Миналогодишните разговори за квоти, солидарно разпределение на мигранти от Гърция и Италия към трети европейски страни вече не са на дневен ред. Отвъд повърхностните спорове между източноевропейските страни и Запада, те действаха в изумителен синхрон по затварянето на т.нар. балкански бежански маршрут и подписването на мигрантската сделка с Турция през пролетта. Това намали многократно броя на пристигащите през Егейско море мигранти. Сделката на ЕС с Либия и ООН за общо патрулиране на либийските териториални води пък трябва да ограничи трафика на хора през алтернативния средиземноморски маршрут. Промяната на бежанския дневен ред си пролича и от изказванията на германската канцлерка, която заяви, че "Европа трябва да спре или поне да намали значително нелегалната имиграция".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дигиталната икономика трансформира глобализацията Дигиталната икономика трансформира глобализацията

"Новият контейнер" за превоз са данните, които преминават без мита

17 авг 2019, 1149 прочитания

Сложните сметки на Салвини за властта в Италия 4 Сложните сметки на Салвини за властта в Италия

Лидерът на дясната Лига се опита да свали правителството си и да отиде на избори, но срещна затруднения

16 авг 2019, 1481 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Кен Джовит: Живеем в епоха на ирационалност и несигурност

Професорът от Stanford University и University of California, Berkley пред "Капитал"

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство