С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 21 сеп 2016, 16:39, 13592 прочитания

Двете лица на Братислава

Първата среща на европейските лидери след Brexit трябваше да стане символ на солидарност, но разкри разделенията в ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:
- Срещата в Братислава трябваше да покаже, че ЕС може да работи и без Великобритания в условия на кризи. Тъй като все още никой от двете страни на Ламанша не е наясно как трябва да протече процесът по Brexit, фокусът бе изместен в посока сигурност.

- Единствените теми, които могат да обединят европейските лидери в момента, са тези за затягането на граничния контрол и единната европейска армия. Липсваха разговори за проблемите на еврозоната.

- Не е ясно дали България печели нещо повече от няколко десетки милиона евро за бежанците, като например подкрепа за присъединяване към Шенген и валутния съюз.
"Грандиозен успех." Така бе описан поредният дипломатически поход - този път в посока Братислава - на премиера Бойко Борисов от раболепните на правителството български медии. Факт е, че решението от срещата на върха в словашката столица България да получи спешно 160 млн. евро бе една от малкото конкретни новини, но това, погледнато по-отгоре, всъщност е точно обратното на успех.

Извън обещаните милиони най-важните изводи бяха направени от трима европейски лидери. "Европа е в критична ситуация", заяви неформалният лидер на ЕС Ангела Меркел пред своите европейски колеги. Като "екзистенциална криза" пък описа ситуацията президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер. "Турбулентни времена, белязани от кризи и конфликти", включи се и президентът на Съвета на Европа Доналд Туск. Тези заявления трябва да притесняват всички страни членки и най-вече България. Защото краткосрочният финансов дивидент и превръщането на страната в "пазач" на портата на "Крепост Европа" не може да компенсират негативите, които неминуемо ще последват за България в един все по-фрагментиран съюз.


Сигурността и бежанците във фокус

А индикациите за това са явни. Срещата в Братислава трябваше да покаже, че ЕС може да работи и без Великобритания в условия на кризи. Тъй като все още никой от двете страни на Ламанша не е наясно как трябва да протече процесът по Brexit, фокусът бе изместен в посока сигурност. "Хората разбираемо очакват от техните лидери да защитят мястото, където живеят, и да осигурят сигурност", заяви в писмо преди срещата Доналд Туск. Затова и на върха на дневния ред бяха поставени цели, които или са лесно изпълними, или звучат гръмко - засилване на граничния контрол и на вътрешната сигурност на континента, създаване на обща европейска армия и справяне с младежката безработица.

По първата идея за нова гранична агенция Фронтекс 2.0 се работи още от миналия декември, а ЕК подготвя общ антитерористичен закон също оттогава. Според Ивайло Яйджиев от Института за европейски политики новата служба за гранична охрана ще даде на Фронтекс малко по-голям бюджет, правомощия, екипировка и екип, но за охраната на границите ще продължи да се разчита на държавите членки. "Ако системата успее да запуши "дупките" във външния контрол, това ще позволи да се премахнат временните вътрешни контролни пунктове в рамките на Шенген", смята Яйджиев и добавя, че това е далеч от решение на мигрантската криза, което изисква обща политика по даването на убежище и легален начин за кандидатстване – мерки, за които още не се говори. Идеята за единна армия пък е реверанс на Германия към Франция, която трябва да има централна роля в изграждането ѝ, но ако наистина се случи, ще отнеме десетилетия.



В крайна сметка единственият дългосрочен резултат от срещата бе договорката в следващите шест месеца да се изработи "пътна карта" от мерки, които трябва да възвърнат общественото доверие в ЕС.

Надигащото се недоволство срещу Меркел

Отвъд гръмките заявления за по-солидарен съюз в Братислава прозираше засилващото се недоволство на все повече европейски държавници от германското лидерство. Вишеградската четворка, предвождана от унгарския премиер Виктор Орбан, се обяви за повече власт в ръцете на националните правителства и по-силни външни граници. Орбан директно нарече политиката на отворени врати към бежанците на Меркел "самоунищожителна и наивна". Самата германска канцлерка се опита да изкара срещата изключително ползотворна и заяви, че трудните въпроси не са били избягвани, а всичко е било дискутирано. Италианският премиер Матео Ренци обаче счупи витрината на привидното единство, като отказа да се присъедини към пресконференцията на Меркел и френския президент Франсоа Оланд след срещата. Ренци директно обвини ЕС, че няма план за решаване на бежанската криза, политиката на бюджетни ограничения и дори критикува двойния стандарт на Брюксел, който неглижира увеличаващия се излишък по текущата сметка на германската икономика. "Братислава сякаш "забрави" за проблемите в еврозоната", смята Ивайло Яйджиев. Според него това е притеснително, тъй като "виждаме ясни банкови проблеми в Италия и Германия, а банковият съюз все още остава само наполовина изграден."

Ренци не е сам - скорошната среща на Средиземноморския клуб на южноевропейските държави на 9 септември излезе със собствена декларация срещу политиките за остеритет и нуждата от нова формула за икономически ръст и понижаване на безработицата - особено младежката. "Братислава показа, че този ЕС, в който ние влязохме през 2007 г., вече го няма. Целта на ЕС вече не е да бъде модел за лидерство в един отворен свят, а да защитава гражданите, като ги затвори от външните опасности", казва Ивайло Яйджиев. Той все пак определя като положителен факта, че лидерите не са се фиксирали върху рубикона Brexit, а са се опитали да изградят стратегическа насока за бъдещето на ЕС.

С две думи, противниците на Германия в ЕС се увеличават, а настроенията срещу лидерството на Меркел се засилват. Истината е, че неразбирателството в ЕС никога не е утихвало. Сега просто избухна на форума за помиряване, което е симптоматично.
"Братислава сякаш "забрави" за проблемите в еврозоната, а виждаме ясни банкови проблеми в Италия и Германия, докато банковият съюз остава наполовина изграден." - Ивайло Яйджиев, Институт за европейски политики
Ако има една сфера, в която европейските страни да са на едно мнение, това е тихият нов курс за справяне с бежанската криза. Миналогодишните разговори за квоти, солидарно разпределение на мигранти от Гърция и Италия към трети европейски страни вече не са на дневен ред. Отвъд повърхностните спорове между източноевропейските страни и Запада, те действаха в изумителен синхрон по затварянето на т.нар. балкански бежански маршрут и подписването на мигрантската сделка с Турция през пролетта. Това намали многократно броя на пристигащите през Егейско море мигранти. Сделката на ЕС с Либия и ООН за общо патрулиране на либийските териториални води пък трябва да ограничи трафика на хора през алтернативния средиземноморски маршрут. Промяната на бежанския дневен ред си пролича и от изказванията на германската канцлерка, която заяви, че "Европа трябва да спре или поне да намали значително нелегалната имиграция".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Британската предизборна кампания замеси и "Наистина любов" 1 Британската предизборна кампания замеси и "Наистина любов"

Тези избори утвърдиха експлоатацията на емоционални послания със съмнителна достоверност от всички водещи партии

11 дек 2019, 542 прочитания

Европейската зелена сделка: Европа ще стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. 2 Европейската зелена сделка: Европа ще стане първият климатично неутрален континент до 2050 г.

За изпълнението на климатичните ангажименти до 2030 г. ще са необходими 260 млрд. евро допълнителни инвестиции на година

11 дек 2019, 559 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Кен Джовит: Живеем в епоха на ирационалност и несигурност

Професорът от Stanford University и University of California, Berkley пред "Капитал"

Още от Капитал
Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10