Ирландска схема за милиарди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ирландска схема за милиарди

Ирландия трябва да получи 13 млрд. евро, които не иска.

Ирландска схема за милиарди

Конфликтът между Ирландия, САЩ и ЕС показва пролуки в решимостта им да се борят с данъчните измами

25133 прочитания

Ирландия трябва да получи 13 млрд. евро, които не иска.

© Reuters


"Не се извинявам изобщо за това, че защитавам правото да обжалваме решението [на ЕК], тъй като става дума за Ирландия, нашия народ, нашата суверенна нация, за политиките, които считаме като подходящи, за да създаваме работни и кариерни възможности за нашия народ."

Енда Кени, премиер на Ирландия

Рядко се случва една сравнително спокойна страна да оглави два пъти световните новини в рамките на няколко месеца. Ирландия обаче го направи с лекота тази година. Първо, защото отбеляза рекордния икономически ръст от 26.3% за 2015 г., и второ, поради решението на Европейската комисия технологичният гигант Apple да върне 13 млрд. евро на ирландската държава заради спестени данъци. Връзката между двете събития всъщност е пряка: един от основните мотори на икономическия ръст на страната са чуждите инвестиции, а данъчните споразумения с чуждите компании са начин за привличането им. И двата случая се оказаха симптоми на пазарно изкривяване, което малко или много засяга всички. От няколко години ОИСР и ЕС са твърдо решени да се справят с данъчното хитруване на мултинационалните компании, като направят така, че дейностите им да се облагат там, където се извършват, а не където са регистрирани. Трудното е ясното очертаване на границите между пряката намеса в данъчната политика на дадена страна и доказването, че такива споразумения (които не са незаконни сами по себе си) са били предложени само на една или няколко компании, но не и на техните конкуренти.

Хроника на един предизвестен скандал

Ако хвърлим един поглед към Ирландия преди 90-те, ще видим една от най-бедните страни в Западна Европа, с висока безработица, бедност, инфлация и емиграция. Въпреки успеха на ирландската икономика от 1995 до 2008 г. страхът от безработицата остава и досега водещ мотив при икономическите решения на всяко правителство, затова привличането на инвеститори е приоритет.

Основите на ирландския данъчен модел са поставени още през 1956 г., когато страната въвежда 0% данък върху приходите от износ на промишлени стоки. От този момент нататък стратегията на Ирландия се превръща в агресивно ухажване на чуждия бизнес, посочва проф. Джим Стюърт от Trinity College Dublin пред Wall Street Journal. След като страната влиза в ЕС през 1973 г., ЕС настоява за отмяната на нулевата ставка за промишлените износители и през 1981 г. Ирландия въвежда 10% корпоративен данък за тях. В края на 2002 г. и тази привилегия отпада.

Членството в ЕС обаче донесе и златна възможност за страната да привлече с по-ниски данъци презокеански компании, които да получат достъп до европейските пазари чрез клонове на острова. Apple отваря първия си клон в Корк още през 1980 г. До 1982 г., над 80% от чуждите компании в страната са посочили данъчната политика като основната причина да са в Ирландия. През 90-те правителството започва да отпуска данъчни стимули за чужди компании, които се установят в запустелия район около р. Лифи в Дъблин. По време на кризата от 2008 г. пък ниската ставка на корпоративния данък (12.5%) беше пазена ревностно.

Междувременно атаките не само от европейските страни, но и от САЩ срещу данъчния ѝ режим зачестяваха. След разследване на американския Сенат през 2013 г., Ирландия отмени известната данъчна вратичка, известна като "двойния ирландец", базирана на съществуването на две свързани компании в Ирландия. Първата е регистрирана за данъчни цели в страната и плаща такси на втората за използването на интелектуална собственост, което се води като разход на първата и намалява данъците ѝ. Регистрацията за данъчни цели на втората компания е в друга държава (някое данъчно убежище) или изобщо не е в нито една държава (в случая с Apple), и именно към нея се трансферират авторските възнаграждения. "Иронията е, че данъчното споразумение, което е централно, в случая с Apple вече е променено", коментира пред "Капитал" Донал О'Махони, глобален стратег в Davy Stockbrokers. "Предишните бездържавни и необлагаеми активи вече се връщат в Ирландия и съответните печалби са обект на изисквания корпоративен данък (6.25% за интелектуална собственост)", добавя той. Въпросът е, че решението на ЕК е да се търси обезщетение според новите правила (които датират от 2015 г.) за печалби на компанията отпреди 2015 г. Единственият начин, по който може да се обвини Ирландия в несправедлива държавна помощ, е да се докаже, че Apple се е ползвала от привилегии, които не са били предлагани на нейни конкуренти в страната.

Рекордния БВП

Промяната на закона за "двойния ирландец" вече е в сила за новите инвеститори, а много от старите също се съобразяват с нея (за тях ще е задължителна след 2020 г.). "Преместването на много американски компании в Ирландия, които сега плащат данъци според пълната ставка върху печалбите си, доведе до драматичния ръст (26.3% през 2015 г.) на ирландския БВП. Само че по-голямата част от този икономически ръст се дължи на продукция от работници в Азия, които използват азиатски физически капитал. Според новите национални счетоводни правила произведеното в Източна Азия сега се брои към ирландския БВП, а това прави показателя доста по-несигурен за използване при формулиране на фискалната и монетарна политика", коментира пред "Капитал" Джон Фитджералд от The Economic and Social Research Institute. Рекордният ръст всъщност навлече немалко проблеми за така пазената репутация на Ирландия, като тя дори беше наречена "леприконова икономика" от Нобеловия лауреат Пол Кругман. Заради изкривените данни се губи реална представа за истинското състояние на ирландската икономика, което може да бъде по-опасно и от скандала с Apple.

Засега анализаторите не се безпокоят, че решението на ЕК (което ще бъде обжалвано) ще има директни последици за потока от чужди инвестиции в Ирландия. Последиците обаче ще бъдат за репутацията на страната, твърдят и О'Махони, и Фицджералд. "Други данъчни вратички също ще трябва да бъдат затворени, така, че стандартната ставка от 12.5% да се прилага за всички печалби на компаниите в страната", добавя Фицджералд.

Разделение в съюза

И докато ръководената от Жан-Клод Юнкер Европейска комисия е твърда по отношение на случая с Apple, не закъсняха обвиненията, че не прави нищо по въпроса за подобните случаи в Люксембург по време на 19-годишното управление на Юнкер. Тогава McDonald's беше обвинен за неплащане на около 1 млрд. евро данъци заради специално споразумение с Люксембург. Подобна е ситуацията с Amazon, Deutsche Bank, Gasprom, Pepsi Inc., Apple, Fiat и др. Юнкер заяви неведнъж, че каквито и да било решения, свързани с данъчните споразумения по време на неговото управление, са били "решение на данъчната администрация". Но наскоро изтекоха тайни документи, според които той се е срещнал с четирима старши данъчни експерти на Amazon през 2003 г.

Специална комисия в Европейския парламент трябваше да разследва скандала Lux Leaks, но така и не изясни кой е отговорен за него и кои са били правителствата, които са въвели схеми за агресивно данъчно избягване в Европа. Някои страни, включително Люксембург, отказаха да предоставят ключови документи по случая с мотива, че те са защитени от данъчна тайна. Решението на ЕК беше големите компании да направят публични данъчните и финансовите си данни в доклади за всяка страна, в която оперират. Но докато идеята е да се свърже облагането на компаниите с мястото, където оперират и генерират печалбите си, случаят с Ирландия е точно обратният. Apple трябва да възстанови данъци на Ирландия за продажби и печалби, които са били осъществени другаде. Въпросът е, че докато ирландското правителство е сигурно в законното си право да сключва такива споразумения, то политически попада "на грешната страна в глобалния дебат относно данъците", коментира Irish Times.

Изданието има предвид, че Ирландия се цепи от лагера на твърдо решените държави да се справят с данъчното избягване на мултинационалните компании, което действително е необходима кауза. Конфликтът доведе и до нападки между САЩ и ЕС, с което коалицията срещу данъчните измами се пропуква. Всичко това означава, че Ирландия трудно ще спечели съюзници в битката си в ЕС, освен може би от страни като Люксембург и Холандия. Някъде тук намаляват и надеждите, че ще се намери скорошно решение по глобалния въпрос за данъчното избягване, тоест губещи остават отново държавните бюджети - с около 240 млрд. долара годишно (по данни на ОИСР).

"Не се извинявам изобщо за това, че защитавам правото да обжалваме решението [на ЕК], тъй като става дума за Ирландия, нашия народ, нашата суверенна нация, за политиките, които считаме като подходящи, за да създаваме работни и кариерни възможности за нашия народ."

Енда Кени, премиер на Ирландия

Рядко се случва една сравнително спокойна страна да оглави два пъти световните новини в рамките на няколко месеца. Ирландия обаче го направи с лекота тази година. Първо, защото отбеляза рекордния икономически ръст от 26.3% за 2015 г., и второ, поради решението на Европейската комисия технологичният гигант Apple да върне 13 млрд. евро на ирландската държава заради спестени данъци. Връзката между двете събития всъщност е пряка: един от основните мотори на икономическия ръст на страната са чуждите инвестиции, а данъчните споразумения с чуждите компании са начин за привличането им. И двата случая се оказаха симптоми на пазарно изкривяване, което малко или много засяга всички. От няколко години ОИСР и ЕС са твърдо решени да се справят с данъчното хитруване на мултинационалните компании, като направят така, че дейностите им да се облагат там, където се извършват, а не където са регистрирани. Трудното е ясното очертаване на границите между пряката намеса в данъчната политика на дадена страна и доказването, че такива споразумения (които не са незаконни сами по себе си) са били предложени само на една или няколко компании, но не и на техните конкуренти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    voklev avatar :-|
    voklev

    Само болен позитански мозък си мисли , че има конфликт между САЩ и ЕС . Че го сложили и като подзаглавие , да не би да не се забележи .

  • 2
    4er avatar :-|
    pi4er

    Фактологията е интересна. Интерпретацията е слаба; преводът куца. Извод - редакторът е на почивка.

  • 3
    tko42434569 avatar :-|
    tko42434569

    Тъй наречената данъчна вратичка "двойният ирландец" си е била действащо право в Ирландия до 2013 г. и всяка корпорация, отговаряща на изискванията е могла да го прилага. Неправилно се тиражира навсякъде (в т. ч. и в западни издания), че това било договорка между Ирландската държава и Епъл, едва ли не някакво специално изключение за една корпорация. А това не е вярно. Освен това конкуренцията не е само между фирмите на един пазар, но и между държавите за привличане на повече инвестиции. В момента част от ЕС се опитва да ограничи именно този втори вид конкуренция, но според мен без никакво правно основание. Все още данъчната политика в ЕС е прерогатив на националните правителства, така че ЕК се опитва да упражнява правомощия, с които не разполага. Надявам се съдът в Люксембург да отсъди точно по този начин. В противен случай в ЕС ще започне да зрее разцепление много по-сериозно от настоящия Брекзит. А именно между държавите с ниски данъци и либерални данъчни системи и тези, които изземват голяма част от произведеното от икономиките си под формата на данъци. Ние, парадоксално, сме в първата група, и за нас делото Епъл ще има голямо значение.

    Доводите за облагане на дохода в страната, в която е придобит са само на теория верни. Това също не е работа на ЕК. Ако например Франция или Германия смятаха, че Епъл е реализирал облагама печалба на тяхна територия и не е платил данъци, то техните данъчни власти трябваше да се задействат, а не ЕК.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Когато най-големите компании не плащат данъци, това прави световните ресурси недостъпни за обществото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK